Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.05.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-3 състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при секретаря Р.Аврамова
като разгледа докладваното от съдията т.д.
№ 184 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 704, ал. 3 ТЗ, чл. 705, ал. 2 ТЗ и чл. 707, ал. 1 ТЗ.
С определение от 18.09.2017 г. по т.д. № 184/2017 г. на СГС, ТО, VІ-3
състав не е допуснат до разглеждане от събрание на кредиторите на „Р.С.“ ООД /в
несъстоятелност/ предложеният от длъжника план за оздравяване на предприятието.
С определение от 11.01.2018 г. по ч.т.д. № 5507/2017 г. по описа на
Софийски апелативен съд в производство по чл. 613а, ал. 3 във вр. с чл. 701,
ал. 3 ТЗ е отменено определението от 18.09.2017 г. по т.д. № 184/2017 г. на
СГС, VІ-3 състав и е допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите на „Р.С.“
ООД /в несъстоятелност/ на предложения от длъжника план за оздравяване на
предприятието, приложен в окончателен вариант по делото с допълнителна молба
вх. № 118158 от 14.09.2017 година.
На 12.03.2018 г. се проведе свиканото събрание на кредиторите за приемане
на допуснатия до разглеждане оздравителен план с участието на длъжника „Р.С.“
ООД /н./, синдика и
кредиторите НАП, Б.„ДСК“ ЕАД, „М.“ ЕООД и „К.“ АД /н/. По предложението за
приемане на оздравителния план против приемането му са гласували кредиторът Държавата, представлявана от
Националната агенция за приходите и Б.ДСК ЕАД. Планът за оздравяване е приет с
общо 60,39 % от всички кредитори с приети вземания, независимо от класовете,
според които се разпределят вземанията. Приемането на плана е обявено в
търговския регистър.
В срока по чл. 703, ал. 5 ТЗ срещу приетия план е подадено възражение от
кредитора Държавата, представлявана от Националната агенция за приходите и от Б.ДСК
ЕАД, които в изпълнение процедурата по чл. 704, ал. 3 ТЗ настоящият съдебен
състав е разгледал в публично съдебно заседание при закрити врата с призоваване
на длъжника, синдика и направилите възражението.
Съдът, след
като обсъди възраженията на кредиторите, събраните доказателства и условията за
утвърждаване на плана, намира за установено следното:
I.
По възражението на Б.ДСК ЕАД. Същото е неоснователно.
1. Относно процесуална незаконосъобразност на приетия план.
Съгласно чл. 703 ТЗ, право да гласува по плана има само кредитор, чието
вземане е прието или му е признато право на глас по чл. 673, ал. 3, като кредиторите
гласуват отделно по класове, посочени в ал. 2. Именно по този ред и начин е
проведено и гласуването на събранието на кредиторите от 12.03.2018 година.
Съгласно ал. 4, планът се приема от всеки клас с обикновено мнозинство от
размера на вземанията от класа. Така планът е приет единствено в клас четвърти,
като гласувалите в клас първи и трети кредитори са гласували против приемане на
плана. Съгласно ал. 6, не се счита за приет план, против който са
гласували кредитори с повече от половината от приетите вземания независимо от
класовете, в които се разпределят.
Според чл. 704, ал. 1 ТЗ, съдът по
несъстоятелността утвърждава приетия план, ако са спазени изискванията на
закона. Условията за утвърждаване на плана изискват на
първо място – спазване на изискванията на закона за приемане на прана от
отделните класове /чл. 705, ал. 1, т. 1 ТЗ, вр. чл. 703 ТЗ /озаглавен „Приемане
на плана“// и на второ – за приемане на плана да е образувано мнозинство на
кредитори с повече от половината от приетите вземания /чл. 705, ал. 1, т. 2 ТЗ/.
При гласуване в отделния клас, решението се взима с обикновено мнозинство
- чл. 703 ал. 4 ТЗ /като всеки кредитор има толкова гласа, каквато част
представлява неговото вземане от размера на приетите вземания в класа и
вземанията на лицата, на които е предоставено право на глас в класа от съда по
несъстоятелността по чл. 673, ал. 3 ТЗ/.
Решаващо за приемането на плана, като условие за неговото утвърждаване /съгласно
чл. 703, ал. 6 ТЗ/, е дали е формирано обикновено мнозинство от всички
приети по реда на чл. 692, ал. 1 и ал. 4 ТЗ вземания, независимо от класовете,
в които те се разпределят. Тоест, възможна е и хипотеза, при която планът не
може да се счита за приет, въпреки, че по отделни класове е гласувано за
приемането му, който подход е възприет от законодателя с оглед общия интерес на
всички кредитори - чл. 703, ал. 6 ТЗ.
Или, планът се счита за приет, независимо дали всички класове кредитори
са го приели поотделно, щом е налице като общ резултат от гласуването -
обикновено мнозинство от общия размер на приетите по см. на чл. 705, ал. 1, т.
2 ТЗ вземания. В този аспект следва да се тълкуват и нормата на чл. 705, ал. 1,
т. 2 ТЗ, в частта, в която въвежда допълнително изискване при предвидено в
плана непълно плащане, както и на чл. 703, ал. 6 ТЗ, която би била излишна в
хипотезата, когато всеки отделен клас е гласувал за приемане на плана, тоест, е
сформирал обикновено мнозинство. Анализът на посочените разпоредби сочи именно
на извод, че законодателят е предвидил приемане на плана при обикновено
мнозинство от всички приети вземания, без кумулативно изискване той да е приет и
от всеки клас кредитори. Нормата на чл. 705, ал. 1, т. 1 ТЗ всъщност е относима
към проверката за законосъобразно провеждане на гласуването по отделни класове,
съобразно правилата на чл. 703 ТЗ /в кой клас кои кредитори участват, как се
извършва гласуването, необходимото мнозинство по класове и т.н./, а не въвежда
като кумулативно изискване за утвърждаване на плана - приемането му във всеки
представляван клас кредитори, участвали в събранието. И при това положение
въведеното от закона условие за провеждане на гласуване по отделни класове не е
лишено от своя смисъл, предвид хипотезите на изр. второ на чл. 705, ал. 1, т. 2 ТЗ и чл. 704, ал. 2, изр. второ ТЗ, които отчитат именно диференцираното
гласуване по класове. Или, анализът на цялостната уредба на чл. 703 – 705 ТЗ
сочи на целта за защита на мнозинството кредитори и общия интерес, отчитайки и
индивидуалния такъв и именно в този смисъл следва да бъде тълкуван чл. 705, ал.
1, т. 1 ТЗ, като се отчете и фактът, че за утвърждаване на плана /с оглед
защита и на малцинството кредитори/ следва да са налице и останалите, визирани
в чл. 705, ал. 1, т. 3-7, предпоставки за това.
В частност в случая за приемане на плана са гласували кредитори, притежаващи
60,39 % от всички приети вземания, тоест, налице са условията на чл. 705, ал.
1, т. 1 и т. 2 ТЗ.
Предвид изложените съображения, възражението на Б.ДСК АД е неоснователно.
Следва изрично да се посочи във връзка с цитираната от възразилия
кредитор съдебна практика /Решение № 158/30.11.2012 година на ВКС, по т.д. №
42/2012 година/, че постановеното от ВКС решение не е допуснато до касация по
въпрос относно необходимите процесуалноправни предпоставки за утвърждаване на
оздравителен план и по специално относно приложението на чл. 705, ал. 1, т. 1 ТЗ. От друга страна, в посоченото решение е прието, че съдът следи и служебно
за съответствието на оздравителния план с императивните норми на чл. 700 ТЗ и
чл. 705, ал. 1 ТЗ при постановяване на решението по чл. 705, ал. 2 ТЗ. Поради
това, в този смисъл следва да се приеме, че е решение по т.д. № 8936/2012 г. на
СГС, ТО – 1 състав, с което е утвърден оздравителен план при сходен резултат от
гласуване по класове /планът не е приет с мнозинство от всеки клас по отделно,
но е достигнато мнозинство от общия размер на приетите вземания/, потвърдено с Решение от 15.5.2017г. по търговско дело
1563/2017г. на Апелативен съд – София /което от своя страна не е допуснато до
касационно обжалване /Определение от 23.10.2017г. по Търговско дело 1634/2017
Върховен касационен съд//.
Относно материалната незаконосъобразност на приетия
план.
С нормата на чл. 703, ал. 5 ТЗ е предоставена възможност на
кредиторите, несъгласни с приемане на плана, да направят своите възражения за
противоречие на същия с императивни материални или процесуални норми.
Проверката в частта за материалната
законосъобразност на оздравителния план по чл. 700 ТЗ, би била допустима
при постановяване на решението по чл. 707 ТЗ, само ако вече не е извършен
инстанционен контрол при обжалване определението за допускане на плана по чл.
701 ТЗ. Или, в настоящия случай, проверката на материалните предпоставки по чл.
700 ТЗ е недопустима, тъй като инстанционният контрол по отношение на тях вече
е упражнен. /в този смисъл са Решение № 177 от 20.01.2014 год. на ВКС, ТК,
Първо търговско отделение по т.д. № 1389/2013 год., Решение № 158/30.11.2012
година на ВКС, по т.д. № 42/2012 година и др./.
При това положение, проверката по възражението на Б.ДСК АД в частите по
т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7 е недопустима, доколкото касаят
предпоставките по чл. 700 ТЗ.
За пълнота на изложението, обаче, следва да се посочи следното.
Изискването за изготвяне на пазарна оценка е при предвиждане в плана на
продажба на цялото или обособена част от предприятието на длъжника по см. на
чл. 700, ал. 2 и ал. 3 ТЗ, като законът не поставя изискване същата да е
съобразена с взетите решения на събрание на кредиторите по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ. В този смисъл са неоснователни възраженията за това кои са лицата,
изготвили оценките и начина, по който те са определени.
Налице са предвиждания по чл. 700, ал. 1, т. 3 ТЗ и чл. 700, ал. 1, т. 4
и т. 5 ТЗ, последните от които /по отношение на гаранциите/ са били предмет на
обстойна преценка от въззивната инстанция, поради което не следва да се
обсъждат, дори и за пълнота на изложението.
Във връзка с възраженията по чл. 189, ал. 1 ДОПК следва да се отбележи,
че планът не предвижда отсрочване/нито намаляване /редуциране/ на задълженията
към Държавата по смисъла на посочената разпоредба, а пълното им удовлетворяване в първия възможен момент – първия
работен ден след влизане в сила на решението на съда за утвърждаване на плана
/така решение № 2353/2014 година на САС, по т.д. № 3248/2014 година/.
Най-ранният момент на плащане е именно от влизане в сила на плана. Липсата на
предвиждане за намаляване на публичните вземания по отношение на лихвите
означава именно, че е предвидено пълно погасяване на същите.
Срокът за изпълнение, заложен в плана е определяем и е обвързан единствено
с влизане в сила на решението по утвърждаване на плана или от влизане в сила
действието на плана, който е и основния момент, който би могъл да послужи за
ориентир и критерий за определяне на сроковете за плащане.
Неоснователно е възражението по чл. 705, ал. 1, т. 4 ТЗ, тъй като планът
предвижда плащане за несъгласните кредитори /НАП и Б.ДСК АД/, надхвърлящо или
равняващо се на плащанията, които биха получили при разпределение на
имуществото по предвиден от закона ред. Този извод може да се направи от
предвижданията в плана и изготвената пазарна оценка, за която /както беше
посочено/ няма изисквания да е съобразена с взето решение по реда на чл. 677,
ал. 1, т. 8 ТЗ и която предоставя възможност за извършване на необходимото
сравнение /а отделно, законът не поставяне изискване в плана да се предвижда
пълно плащане за несъгласните кредитори/. Не се установи и нарушение на чл.
705, ал. 1, т. 3 ТЗ и поставяне в неравни условия на кредитори от един клас.
II.
По възражението
на НАП.
НАП намира, че планът е изготвен в нарушение на чл. 189, ал. ДОПК
/предвижда отсрочване на публични вземания и липса на предвиждане относно
лихвите, дължими до окончателното погасяване сочи на тяхното редуциране/.
Възражението съдът намира за неоснователно, като мотивите за това са
изложени по- горе - както по отношение на недопустимост на проверката, така и в
частта, в която е направено изложението за пълнота.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че направените от кредиторите
възражения срещу приетия от събранието на кредиторите оздравителен план са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
ІIІ. По условията за утвърждаване на плана по чл. 705, ал. 1 ТЗ:
Съдът намира, че приетият план отговоря
на условията за утвърждаване, определени в разпоредбата на чл. 705, ал. 1 ТЗ,
тъй като са спазени изискванията на закона за гласуване на плана по отделните
класове кредитори, формирано е изискуемото мнозинство за приемане на плана и са
налице посочените в закона гаранции спрямо кредиторите и степента на удовлетворяване
на вземанията им, като съображенията във връзка с чл. 705, ал. 1, т., т. 1, т.
2, т. 3 и т. 4 ТЗ са изложени по- горе.
Отново следва да се посочи, че с оглед
дадения отговор в решение № 158/30.11.2012 г. по т.д. № 504/2008 г. на ВКС, ІІ
Т.О., проверката на материалните предпоставки по чл. 700 ТЗ, относими към
съдържанието на плана, е недопустима, тъй като тяхното наличие вече е било
обект на инстанционен контрол, упражнен по повод обжалване на определението по
чл. 701 ТЗ за недопускане на плана до разглеждане на събранието на кредиторите.
Изпълнени са и останалите условия, предвидени в чл. 705, ал. 1 ТЗ, т. 5 –
7 за утвърждаване на плана.
Предвид изложените съображения, съдът счита, че следва да утвърди приетия
на проведеното общо събрание на кредиторите на 12.03.2018 г. план за
оздравяване предприятието на длъжника „Р.С.“ ООД /н./.
С решението за утвърждаване на плана, производството по несъстоятелност
следва да се прекрати, съгласно чл. 707, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно
възражение с вх. № 39403/20.03.2018 г. на кредитора Държавата, представлявана
от Националната агенция за приходите, както и възражение с вх. № 38985/19.03.2018
г. на кредитора Б.ДСК ЕАД срещу приетия план за оздравяване на „Р.С.“ ООД АД /в несъстоятелност/, с ЕИК: ********.
УТВЪРЖДАВА план за оздравяване предприятието на
длъжника „Р.С.“ ООД АД /в несъстоятелност/, с ЕИК: ********, приет на
събрание на кредиторите от 12.03.2018 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по несъстоятелност спрямо „Р.С.“
ООД АД /в несъстоятелност/, с ЕИК: ******** по т.д. № 184/2017 г. по описа
на СГС, ТО, VІ-3 състав.
Решението да се впише в търговския регистър при Агенцията по вписванията
и да се впише в нарочната книга по чл. 634в, ал. 1 ТЗ на Софийски градски съд.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписването му в
търговския регистър пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: