Решение по дело №65087/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2243
Дата: 19 март 2022 г.
Съдия: Васил Крумов Петров
Дело: 20211110165087
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2243
гр. София, 19.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В. КР. П.
при участието на секретаря Л. ГР. П.
като разгледа докладваното от В. КР. П. Гражданско дело № 20211110165087
по описа за 2021 година
Подадена е молба с правно основание чл. 8 ЗЗДН.
Молителката П. Р. БР. твърди, че ответникът К. ЗЛ. ЕВЛ. е неин фактически
съжител. Твърдят се актове на домашно насилие – психическо и физическо насилие,
извършени на 10 ноември 2021 г. около 17 часа следобяд в жилището на молителката в гр.
С. ответникът й нанесъл удари по главата и лицето в пияно състояние. Отделно, опитал да
посегне да удари и дъщерята на молителката, която е на 15 години. Твърдят се и предходни
актове на физическо и психическо насилие. Моли се за издаване на заповед за защита от
домашно насилие.
Ответникът К. ЗЛ. ЕВЛ. не е изразил становище по молбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По молбата с правно основание чл. 8, т. 4 ЗЗДН
Молбата цели постановяването на мярка за защита от домашно насилие. Актът на
домашно насилие по чл. 2, ал. 1 ЗЗДН е всякога умишлен акт на извършителя – такъв, при
който той съзнава насилническия характер на действието си. Актът на домашно насилие по
чл. 2, ал. 2 ЗЗДН, наопаки, може да бъде преди всичко извършен по непредпазливост –
всеки, който извършва домашно насилие към друго лице в присъствието на дете действа
най-малкото непредпазливо по отношение възможността да увреди психиката на детето или
най-малкото да уплаши детето. Защита по реда на ЗЗДН може да се търси при актове,
извършени от лица, посочени в разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН, от пострадалите лица. Защита
може да се търси и в името на други лица в хипотезите на процесуална субституция – чл. 8,
т. 2, 3 и 4 ЗЗДН.
Мерките за закрила от домашно насилие по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, макар и налагани при
установяване на конкретни актове на домашно насилие, не представляват наказания,
налагани на извършителя, а мерки за защита на пострадалото лице. Те не целят да
въздействат предупредително и възпитателно върху психиката на извършителя, за да може
1
той в бъдеще да има законосъобразно поведение и да има респект към спазване на
законовите и морално-етичните норми, а целят закрилата на пострадалото лице
понастоящем и в периода, в който действа мярката. Ето защо съдът може да наложи една
или дори няколко тежки мерки за закрила, макар конкретният извършен акт, за който съдът
е сезиран, да е наглед незначителен, ако констатира, че към датата на устните състезания
поведението и нагласите на извършителя са за продължаване на насилническите действия. И
обратно, съдът може да наложи най-леката мярка за закрила, дори ако актът на домашно
насилие е много тежко посегателство над пострадалото лице, ако към датата на устните
състезания по делото има обективни данни, че извършителят няма изглед да продължава с
насилническото си поведение – преустановил ги е окончателно. При определянето на
мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът изследва както поведението на пострадалото лице,
обективирано в конкретния акт на домашно насилие, така и цялото предходно и последващо
поведение на това лице и на околните, което има значение за степента на опасност
пострадалото лице да пострада от актове на домашно насилие.
От друга страна, глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН е наказание и за индивидуализирането
му съдът съобразява както тежестта на извършения акт на насилие, така и обществената
укоримост и опасност на извършителя и нуждата от превъзпитание.
Предпоставка за защита по реда на ЗЗДН е доказването на връзка между
пострадалото лице и ответника по чл. 3 ЗЗДН и на конкретен акт на домашно насилие по см.
на чл. 2 ЗЗДН в процесуално-преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Актове на домашно
насилие преди конкретния процесен акт на домашно насилие и такива, които го следват по
време, могат да имат значение за преценката за мерките, които следва да се наложат по чл. 5,
ал. 1 ЗЗДН, както и като утежняващи обстоятелства по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН. Те обаче не могат
да обосноват сами по себе си основателността на молбата за защита.
В случая съдът е указал на молителката, че не сочи доказателства за твърденията си,
че ответникът е неин фактически съжител, като поради нейното процесуално бездействие
такива не са събрани. Ето защо съдът при последици на доказателствена тежест намира, че
не доказана връзка между пострадалото лице и ответника по чл. 3 ЗЗДН и молбата за защита
от домашно насилие следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Издадената заповед за незабавно изпълнение има действие до постановяване на
настоящото решение и за яснота следва изрично да бъде обявена за загубила действие на
осн. чл. 19 ЗЗДН и отменена на осн. чл. 253 ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има ответникът, но той няма претенция и
доказателства за разноски.
Молителката следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в
размер на 25 лв. на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх. № 89802/17.11.2021 г., на П. Р. БР. , ЕГН
**********, за издаване на заповед за закрила от домашно насилие по чл. 8 ЗЗДН против К.
ЗЛ. ЕВЛ., ЕГН ***********, за действия на 10.11.2021 г. в гр. С.
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА , с която по
отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.
ОБЯВЯВА на осн. чл. 19 ЗЗДН за загубила действие заповед за незабавна защита №
2
201 от 17.11.2021 г., издадена по гр.д. № 65087/2021 г., СРС, 139-ти с-в, и на осн. чл. 253
ГПК вр. § 1 ЗР ЗЗДН я ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА П. Р. БР. , ЕГН **********, да заплати на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН по
сметка на Софийския районен съд разноски в размер на 25 лева, държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен
срок, считано от връчването на препис на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се връчи на страните, както и на СДВР – за
сведение.




Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3