№ 318
гр. Шумен, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Т.а
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20223600500251 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260005/12.01.2022г. по гр.д.№3016/2019г. по описа на ШРС , съдът е
осъдил Г. Т. К., с ЕГН**********, със съдебен адрес: гр.Варна, бул.“....“ №55, ет.2, офис
№204, чрез адв.Г. В. Г. от ВАК на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД да заплати на М.И.Г.А., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, ул.”.....” №18, ет.4, ап.28, вх.2, чрез адв.Е. В.
от ДАК сумата от 1000 лева /хиляда лева/, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания, настъпили вследствие
на извършено от ответника на 20.03.2018 год. деяние, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на деянието -20.03.2018 год. до окончателното изплащане на
сумата, като е отхвърлил иска в останалата му част за разликата над 1000 лева до пълния
предявен размер от 10000 лева, като неоснователен и недоказан, отхвърлил е предявения от
Г. Т. К., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Варна, бул.“....“ №55, ет.2, офис №204,
чрез адв.Г. В. Г. от ВАК срещу М.И.Г.А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Шумен,
ул.’’.....” №18, ет.4, ап.28, вх.2, чрез адв.Е. В. от ДАК насрещен иск с правно основание
чл.45, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 10000 лева /десет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в периода от 20.03.2018г. год. до
17.06.2020 год;, като неоснователен и недоказан, осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК
Г. Т. К., с ЕГН**********, със съдебен адрес: гр.Варна, бул.“....“ №55, ет.2, офис №204, чрез
адв.Г. В. Г. от ВАК да заплати на М.И.Г.А., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен,
ул.’’.....” №18, ет.4, ап.28, вх.2, чрез адв.Е. В. от ДАК сумата от 174.00 лева /сто седемдесет
1
и четири лева/, представляваща направени разноски в настоящото производство, включващи
държавна такса, възнаграждение за вещо лице и свидетели и адвокатско възнаграждение,
съгласно представен списък и съразмерно с уважената част от иска, осъдил е на основание
чл.78, ал.З от ГПК М.И.Г.А., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, ул.’’.....” №18,
ет.4, ап.28, вх.2, чрез адв.Е. В. от ДАК да заплати на Г. Т. К., с ЕГН**********, със съдебен
адрес: гр.Варна, бул.“....“ №55, ет.2, офис №204, чрез адв.Г. В. Г. от ВАК сумата от 1697.18
лева /хиляда шестстотин деветдесет и седем лева и осемнадесет стотинки/, включваща
възнаграждение за вещи лица и адвокатско възнаграждение, съобразно уваженото
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съразмерно с отхвърлената
част от първоначално предявения иск и съгласно представен списък, осъдил е М. И. Г.ева –
А. на осн.чл.77 от ГПК да заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от
281.25лв. представляваща допълнително определено възнаграждение на вещите лица по
изготвените в хода на делото експертизи и 5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
С жалба вх.№261084/11.05.2022г. от М. И. Г. действаща ,чрез пълномощника си адв.Е.
В. от ДАК е обжалвано решението в частта му с която предявеният от жалбоподателката
осъдителен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над 1000лв. до
претендираните 10 000лв. като неоснователен.
С жалба вх.№260536/28.02.2022г. от Г. Т. К. , действащ ,чрез пълномощника си адв.Г.
В. Г. от АК-Варна е обжалвано решението в частта му с която е уважен частично
предявеният от М. И. Г. осъдителeн иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от
1000лв. обезщетение и е отхвърлен предявеният от Г. Т. К. насрещен иск срещу М. И. Г. с
правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 10 000лв. обезщетение.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от Г. Т. К. , действащ ,чрез
пълномощника си адв.Г. В. Г. от АК-Варна с който оспорва въззивната жалба на М. И. Г.
като неоснователна и недоказана и моли съдът да я остави без уважение и да потвърди
решението в обжалваната му част .
Постъпил е отговор от М. И. Г. на въззивната жалба на Г. Т. К., но същият не е
депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК.
Постъпила е и частна жалба от М. И. Г. действаща ,чрез пълномощника си адв.Е. В. от
ДАК срещу определение №260057/8.04.2022г. по гр.д.№3016/2019г. по описа на ШРС .
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от Г. Т. К. , действащ ,чрез
пълномощника си адв.Г. В. Г. от АК-Варна с който оспорва частната жалба на М. И. Г. като
неоснователна и недоказана и моли съдът да я остави без уважение и да потвърди
обжалваното определение.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежни страни и
при наличието на правен интерес и са допустими. Разгледани по същество въззивната жалба
на М. И. Г. е частично основателна , а въззивната жалба на Г. Т. К. е неоснователна.
Въззивната частна жалба на М. И. Г. е неоснователна.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните, както и събраните по
2
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С исковата си молба по делото ищцата М. И. Г. е предявила срещу ответника иск с
правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000лв., представляваща
обезщетение за причинените на ищцата от ответника неимуществени вреди изразяващи се в
болки и страдания от нанесен побой на ищцата от ответника и отправени обидни думи на
20.03.2018г. , ведно със законната лихва върху обезщетението за периода от датата на
деликта 20.03.2018г. до окончателното му заплащане.
Ответникът оспорва предявеният иск като недопустим и неоснователен и оспорва и
изложените в исковата молба твърдения на ищцата .
По отношение допустимостта на иска :
Съдът счита ,че предявеният от ищцата иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е
допустим и възражението на ответника е неоснователно .
Видно от приложеното НЧХД №2339/2018 год. по описа на ШРС ищцата М. И. Г. е
депозирала частна тъжба за извършиено спрямо нея престъпление от ответника по чл.130
ал.1 от НК и по чл.146 ал.1 от НК ,като с тъжбата е предявила и граждански искове за сумата
от 5000лв. за обезщетяване на претърпените от нея болки и страдания от причинените й
телесни повреди и иск за сумата от 2000лв. обезщетение за претърпяното унижение от
нанесените й обиди. С определение на съдията - докладчик в съдебно заседание на
10.12.2018 год. наказателното производство по делото е било прекратено на осн.чл.24 ал.5
т.3 от НПК ,тъй като страните по наказателното дело са се помирили , като ответникът е
заплатил на ищцата в брой сумата от 512лв. представляваща стойността на направените от
нея разноски по наказателното дело. На основание чл.88, ал.З от НПК, когато съдебното
производство се прекрати, гражданският иск не се разглежда, но може да се предяви пред
граждански съд. По НЧХД №2339/2018 год. по описа на ШРС не е налице произнасяне на
съда по отношени на предявените граждански искове от ищцата ,нито е налице одобрена
спогодба относно тези искове между страните по гражданските искове , не е налице и
заплащане на суми по тези искове от ответника на ищцата.
С оглед на обстоятелството, че липсва произнасяне по предявения граждански иск,
нито е налице одобрена спогодба изрично по гражданският иск от съда , които
обстоятелства да създават сила на присъдено нещо, не съществуват процесуални пречки
гражданският иск да бъде предявен и разгледан по реда на ГПК, поради което съдът намира,
че искът е допустим и подлежи на разглеждане.
Видно от представеното от ищцата медицинско удостоверение №238/21.03.2018г.
издадено от доктор В.Н.С.в лекар в отделение по съдебна медицина при МБАЛ „Св.Анна-
Варна“ АД се установява ,че при прегледа е констатирано ,че ищцата е съобщила ,че на
20.03.2018г. към 13.30ч. на работното и място ,колегата й нанесъл удари с ръка и крак ,
блъскал я в стената ,скубал я. Към момента на прегледа ищцата се оплаквала от главоболие
и гадене и долният клепач на лявото й око бил отточен ,синкаво-мораво кръвонаседнал.
Заключението е ,че се касае за контузия на главата , травматичен оток и кръвонасядане по
3
долния клепач на лявото око , описаните травматични увреждания са резултат на удар с или
върху твърд , тъп предмет и биха могли да се получат по указаните време и начин .
Обусловили са временно разстойство на здравето неопасно за живота.
Видно от болничен лист издаден на 21.03.2018г. от ДКЦ І Шумен ЕООД ищцата е била
в отпуск по болест за периода от 21.03.2018г. до 23.03.2018г. От представеният амбулаторен
лист №835/22.03.2018г. издаден от доктор С.Ю.С. се установява ,че на ищцата е извърне
преглед от лекар психиатър и й е поставена диагноза разстройство в адаптацията и й е
изписано лечение с антидепресанти и успокоителни.
От заключението на вещите лица по назначената от ШРС комплексна съдебно-
медицинска и психиатрично-психологична експертиза на ищцата М.И.А. се установява ,че
на 20.03.2018 год. на ищцата са били причинени следните травматични увреждания:
Контузия на главата в лявата орбитална област, кръвонасядане и оток на долния ляв клепач,
че отока и кръвонасядането на долния клепач би следвало да се разнесе напълно до една-две
седмици, че посочените травматични увреждания не изискват някакво задължително
лечение, като са показани обезболяващи средства - очни капки и мазила, че инцидентът е
бил преживян от ищцата като субективен дистрес, последван от период на мисловна
фиксираност към станалото, леко повишена тревожност, нарушение на съня, известни
ограничения в ежедневното функциониране и редуциране на контактите, които
представляват признаци на кратка адаптационна реакция. Вещите лица дават заключение
също и че случилото се не е оставило съществени последици /заболяване от някакъв тип/ в
психиката на освидетелстваната и не е довело до трайни нарушения в адаптацията и
функционирането, какго и че ищцата няма склонност към самонараняване и че посочените
травматични увреждания не биха могли да бъдат получени от падане, а са получени от
действието на твърд тъп предмет с ограничена повърхност по механизма на удар и
притискане.
От показанията на разпитаните по делото свидетели на ищцовата страна се установява
,че на 20.08.2018г. ответникът след проведена служебна среща в института ,където работел
заедно с ищцата, нахлул в кабинета и й и нанесъл побой като я удрял с юмрук в областта
на главата и лицето ,обиждал я и я скубал, като свидетелите Д.Г. майка на ищцата ,
свидетелката С.И. и свидетелят А.А. ,директор на института имат преки и непосредствени
впечатления от състоянието на ищцата след инцидента в кабинета й. Свидетелката Б.Г.
,сестра на ищцата свидетелства ,че я посетила на 20.03.2018г. след обяд в дома й и сестра й
била бледа с главоболие и много разстроена .Лявото й око било насинено и цяла седмица
окото й било с оток и тя пила лекарства. Синината на лявото й око била огромна и подута
,наложило се сестра й да ходи със слънчеви очила много време след това. Тези показания се
потвърждават и от показанията на свидетелката Д.Г., майка на ищцата ,като тя свидетелства
,че когато отишла в института след обаждане от нейната дъщеря ,последната била много
разстроена и стресирана от случилото се. След инцидента ходела с детето си да спи при
своята майка, плачела и се страхувала да отиде на работа , като инцидента и страха от
ответника я мотивирали в крайна сметка да напусне работата си в института. Свидетелката
4
Р.С. ,приятелка на ищцата я видяла след инцидента на улицата и ищцата била с тъмни
очила , с насинено око и притеснена и стресирана. Свидетелят А.А. директор на института
,който е видял ищцата непосредствено след инцидента също свидетелства ,че тя била със
синина на окото , както и свидетелката С.И.. Съдът не кредитира показанията на
свидетелите на ответната страна относно състоянието на ищцата след инцидента ,тъй тези
свидетели са я видели за кратко след инцидента и нямат по продължителни и системни
наблюдения върху нейното състояние , като някои от тези свидетели изобщо не са
присъствали в института в деня на инцидента и не са видели състоянието на ищцата. Също
така твърденията им ,че ищцата не е имала видими наранявания по себе си ,се разминават с
показанията на ищцовите свидетели и с установеното от писмените доказателства по делото
и от КСМППЕ.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи: За основателността на иска на ищцата следва да са налице всички кумулативни
предпоставки от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД , пораждащи основание за
отговорност на прекият причинител, спрямо увредения за обезщетение на причинените
вреди : да е осъществено деяние - действие или бездействие; деянието да е противоправно;
от него да са причинени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с противоправното
деяние; деянието да е извършено виновно.
В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява,
че описаните по-горе телесни повреди са причинени на ищцата М. И. Г., докато същата се е
намирала в кабинета си в Земеделски институт, гр.Шумен. Твърдението на ищцата,
изложено в исковата молба, че именно ответникът Г. Т. К. й е причинил посочените телесни
увреждания се подкрепя от показанията на свидетелите Б.И.Г. Д.Г., Р.Ж.С., А.П.А. и С.С.И.,
които в съдебно заседание заявяват, че са видели ищцата, непосредствено след инцидента и
същата е била със следи от нанесения удар. Свидетелите Б.И.Г. и Д.Г. заявяват, че след
инцидента окото й е било синьо и оточно, изпитвала е болки в лявата страна на главата и
лицето. В същата насока са и показанията на свидетелите А.П.А. и С.С.И., които са
възприели състоянието на ищцата непосредствено след инцидента, когато е слязла в
кабинета на директора, за да съобщи за случилото се. В този смисъл свидетелят Апостолов
свидетелства, че при влизането си в кабинета ищцата е имала синина на окото от лявата
страна. Свидетелката Игнатова в съдебно заседание заявява, че при влизането си в кабинета
й М. е била рошава, подплашена, имала е някаква синина на лицето си и е заявила, че
колегата й К. я е ударил.
Гореизложеното се подкрепя по безспорен начин и от заключението на изготвената и
приета от съда комплексна съдебно-медицинска и психиатрично- психологична експертиза
на ищцата М. И. Г., по която вещите лица дават заключение, че причинените на ищцата
травматични увреждания: контузия на главата в лявата орбитална област, кръвонасядане и
оток на долния ляв клепач са получени от действието на твърд тъп предмет- с ограничена
повърхност по механизма на удар и притискане, какъвто се явява човешкия юмрук.
Въпреки, че по делото липсват преки свидетели на развилите се между страните събития,
5
доколкото са налице множество свидетели, които пряко са възприели състоянието на
ищцата, както преди инцидента, така също и непосредствено след него, се налага извода, че
посочените травматични увреждания са й били причинени именно на 20.03.2018 год. и то в
следобедните часове на деня, след проведената, среща в кабинета на директора на
Земеделски институт, гр.Шумен. Безспорно се установява и че същите са причинени именно
от ответника К. по посочения от вещите лица и ищцата начин. В подкрепа на този извод е и
обстоятелството, че в хода на образуваното НЧХД №2339/2018 год. по описа на ШРС по
време на проведеното на 10.12.2018 год. съдебно заседание ответникът Г. Т. К. се е извинил
на ищцата, като е изказал съжаление за случилото се и й е заплатил направените в хода на
производството разноски в размер на 514 лева, в резултата на което производството по
делото е било прекратено. Изложеното представлява извънсъдебно признание на
ответника за извършеното от него деяние. На основание чл.45, ал.2 от ЗЗД във всички
случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното, като
ответникът не е оборил по делото с доказателства тази законова презумпция. По делото се
установиха и претърпените от ищцата неимуществени вреди от противоправното поведение
на ответника и по безспорен начин се установи и причинна връзка между деянията и
претърпените от ищцата неимуществени вреди, поради което, съдът намира, че са доказани
всички предпоставки за възникването на отговорността за обезщетяване на вредите
причинени на ищцата от ответника .
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от
съда по справедливост на осн.чл.52 от ЗЗД и то цели да репарира болките ,страданията и
другите нематериални последици , възникнали от деликта. Справедливостта, като критерий
за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди от непозволено увреждане
не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които
носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства,
при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения. В случая на ищцата са причинени травматични увреждания, представляващи
контузия на главата в лявата орбитална област, кръвонасядане и оток на долния ляв клепач,
като отока и кръвонасядането на долния клепач би следвало да се разнесе напълно до една-
две седмици. Инцидентът е бил преживян от ищцата като субективен дистрес, последван от
период на мисловна фиксираност към станалото, леко повишена тревожност, нарушение на
съня, известни ограничения в ежедневното функциониране и редуциране на контактите,
които представляват признаци на кратка адаптационна реакция. Същата е била много
притеснена и стресирана от преживяното ,излизала на улицата със слънчеви очила за да
прикрие синината си ,изпитвала страх и безпокойство , ходела да спи в дома на своята
майка, плачела , била засрамена и унизена .Изпитвала страх от завръщането си на работа
заради ответника , като това и преживяният инцидент я мотивирали да напусне
местоработата си в института.
Предвид гореизложеното и съобразно преживяните от ищцата болки и страдания и
с оглед житейски оправданото ,съдът приема ,че на ищцата се следва обезщетение за
6
претърпените от нея болки и страдания в размер на 3 000лв., поради което и претенцията
на ищцата за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди се явява основателна и
доказана до този размер.
Искът по чл.45 от ЗЗД в останалата му част за разликата над 3 000лв. до
претендираните 10 000лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
Съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане
длъжникът е в забава и без покана , поради което ответникът дължи върху сумата от
3 000лв. и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва , считано от
датата на деликта 20.03.2018г. до окончателното й заплащане.
По предявеният насрещен иск: Ищецът Г. Т. К. по насрещния иск претендира
заплащане на обезщетение за нанесени му от страна на М.И.Г.А. вреди, изразяващи се в
претърпени от него в периода 20.03.2018 год. - 17.06.2020 год. болки, страдания, страх,
стрес, притеснения, унижения, лишения и дискомфорт, нарушение на здравето и
спокойствието, повишено кръвно налягане, безсъние, невъзможност да си изпълнява
служебните задължения и др. Тези вреди той претърпял вследствие на предприетите спрямо
него от страна на ищцата М. И. Г. действия, изразяващи се в подаване на жалба по Районна
прокуратура - Шумен, тъжба, в резултат на която е било образувано НЧХД, в резултат на
които му били връчвани множество призовки, налагало му се да се явява на разпити, в
съдебни заседания и други.
За основателността на иска на ищеца следва да са налице всички кумулативни
предпоставки от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД , пораждащи основание за
отговорност на прекият причинител, спрямо увредения за обезщетение на причинените
вреди : да е осъществено деяние - действие или бездействие; деянието да е противоправно;
от него да са причинени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с противоправното
деяние; деянието да е извършено виновно. Ответницата по насрещния иск е предприела
редица действия като пострадала от причиненият й от Г.К. деликт - подадени жалби,
тъжби и др., но тези действия представляват изпълнение на нейно конституционно и
гарантирано право да защитава правата си по предвидения правов ред и да търси възмездие
за причинените й вреди. Посочените действия не са неправомерни и противоправни,
поради което се налага извода, че по отношение на предявения насрещен иск не е налице
първата кумулативно предвидена предпоставка за неговото уважаване, а именно наличие на
противоправно деяние, изразяващо се в действие или бездействие. А доколкото не се
установява някакво противоправно и виновно деяние, извършено от страна на А., което да е
довело до причиняване на сочените вреди на пострадалия, то не може да бъде ангажирана и
нейната отговорност за твърдяното в насрещната искова молба деяние. Даже и ищецът по
насрещния иск действително да е претърпял сочените от негова страна болки, страдания,
неудобства, унижения и други, то същите са в резултат на неговото поведение и по-
конкретно същите са последица от причинените от негова страна травматични увреждания
на пострадалата А.. Установи се от страна на Г.К. наличието на противоправно поведение с
което той е причинил на ищцата по първоначалният иск неимуществени вреди , поради
7
което и той не може да черпи права от своето неправомерно поведение.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявения от Г. Т. К. насрещен иск с
правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва
да бъде отхвърлен изцяло.
По депозираната частна жалба срещу определение №260057/8.04.2022г. по гр.д.
№3016/2019г. по описа на ШРС: С обжалваното определение ШРС е оставил без уважение
искането на ищцата за изменение на решение №260005/12.01.2022г. по гр.д.№3016/2019г. по
описа на ШРС в частта му за разноските.
Въззивният съд счита ,че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и
следва да се потвърди.
С решението си №260005/12.01.2022г. по гр.д.№3016/2019г. по описа на ШРС ШРС е
изчислил и присъдил правилно направените от страните разноски съобразно изхода от спора
и подробно се е мотивирал. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и
правните изводи на първоинстанционният съд и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите
на ШРС за разноските на страните изложени в определението по чл.248 от ГПК и няма да ги
преповтаря, като по този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е
достигнала, не съответстват частично на правните съждения на първоинстанционния съд,
то решението следва да бъде отменено в частта му с която е отхвърлен иска на ищцата М.
И. Г. по чл.45 от ЗЗД за разликата над 1000лв. до 3 000лв., за сумата от 2 000лв., и на
ищцата да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 2 000лв., ведно
със законната лихва върху него , считано от датата на деликта 20.03.2018г. до
окончателното му заплащане.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е
достигнала, съответстват на правните съждения на първоинстанционния съд, то решението
следва да бъде потвърдено в частта му с която на ищцата е присъдено обезщетение в размер
на 1000лв. за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху него считано от
20.03.2018г. до окончателното му заплащане , отхвърлен е иска в останалата му част за
разликата над 3000 лева до пълния предявен размер от 10000 лева, като неоснователен и
недоказан, отхвърлен е насрещният иск на Г. Т. К. за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от М. И. Г. за сумата от 10 000лв., в периода от 20.03.2018г. год. до
17.06.2020 год., като неоснователен и недоказан.
По разноските: Съобразно изхода от спора на ищцата следва да се присъдят още
348лв. разноски по делото за първата инстанция , а разноските присъдени в полза на
ответника Г.К. да се отменят за разликата над 1320.02лв. до присъдените 1697.18лв. ,което
е сумата от 377.16лв.
За въззината инстанция на ищцата следва да се присъдят разноски за уважената част от
въззивната жалба в размер на 54.82лв. за държавна такса , а на Г.К. не се следват разноски
по делото за въззивната инстанция ,тъй като неговата въззивна жалба е изцяло
8
неоснователна, а уговореното адвокатско възнаграждение е именно по тази въззивна жалба,
както и заплатената държавна такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260005/12.01.2022г. по гр.д.№3016/2019г. по описа на ШРС в
частта му с която съдът е отхвърлил предявеният от М.И.Г.А., с ЕГН**********, с
постоянен адрес: гр.Шумен, ул.”.....” №18, ет.4, ап.28, вх.2, чрез адв.Е. В. от ДАК срещу Г.
Т. К., с ЕГН**********, със съдебен адрес: гр.Варна, бул.“....“ №55, ет.2, офис №204, чрез
адв.Г. В. Г. от ВАК иск с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение
за причинени неимуществени вреди изразяващи се в причинени болки и страдания
настъпили вследствие на извършено от ответника на 20.03.2018г. деяние за разликата над 1
000лв. до 3 000лв., което е за сумата от 2 000лв., ведно със законната лихва върху него,
считано от датата на деликта 20.03.2018г. до окончателното му заплащане , в частта за
разноските които М. И. Г. е осъдена да заплати на Г. Т. К. за разликата над 1320.02лв. до
присъдените 1697.18лв. ,което е сумата от 377.16лв., като вместо това постановява :
ОСЪЖДА Г. Т. К., с ЕГН**********, със съдебен адрес: гр.Варна, бул.“....“ №55, ет.2,
офис №204, чрез адв.Г. В. Г. от ВАК на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД да заплати на М.И.Г.А.,
с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, ул.”.....” №18, ет.4, ап.28, вх.2, чрез адв.Е.
В. от ДАК сумата от още 2000 лева / две хиляда лева/, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания, настъпили
вследствие на извършено от ответника на 20.03.2018 год. деяние, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на деянието -20.03.2018 год. до окончателното
изплащане на сумата , както и сумата от още 348лв. разноски по делото за първата
инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260005/12.01.2022г. по гр.д.№3016/2019г. по описа на
ШРС в частта му с която съдът е осъдил Г. Т. К., с ЕГН**********, със съдебен адрес:
гр.Варна, бул.“....“ №55, ет.2, офис №204, чрез адв.Г. В. Г. от ВАК на основание чл.45, ал.1
от ЗЗД да заплати на М.И.Г.А., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, ул.”.....”
№18, ет.4, ап.28, вх.2, чрез адв.Е. В. от ДАК сумата от 1 000 лева /хиляда лева/,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
причинени болки и страдания, настъпили вследствие на извършено от ответника на
20.03.2018 год. деяние, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
деянието -20.03.2018 год. до окончателното изплащане на сумата , отхвърлил е иска в
останалата му част за разликата над 3 000 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева,
като неоснователен и недоказан, отхвърлил е предявения от Г. Т. К., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр.Варна, бул.“....“ №55, ет.2, офис №204, чрез адв.Г. В. Г. от ВАК срещу
М.И.Г.А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Шумен, ул.’’.....” №18, ет.4, ап.28, вх.2,
чрез адв.Е. В. от ДАК насрещен иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
9
сумата от 10 000 лева /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в периода от 20.03.2018г. год. до 17.06.2020 год;, като неоснователен
и недоказан, осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г. Т. К., с ЕГН**********, със
съдебен адрес: гр.Варна, бул.“....“ №55, ет.2, офис №204, чрез адв.Г. В. Г. от ВАК да заплати
на М.И.Г.А., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, ул.’’.....” №18, ет.4, ап.28,
вх.2, чрез адв.Е. В. от ДАК сумата от 174.00 лева /сто седемдесет и четири лева/,
представляваща направени разноски в настоящото производство, включващи държавна
такса, възнаграждение за вещо лице и свидетели и адвокатско възнаграждение, съгласно
представен списък и съразмерно с уважената част от иска, осъдил е на основание чл.78,
ал.З от ГПК М.И.Г.А., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, ул.’’.....” №18, ет.4,
ап.28, вх.2, чрез адв.Е. В. от ДАК да заплати на Г. Т. К., с ЕГН**********, със съдебен
адрес: гр.Варна, бул.“....“ №55, ет.2, офис №204, чрез адв.Г. В. Г. от ВАК сумата от
1320.02лв., включваща възнаграждение за вещи лица и адвокатско възнаграждение,
съобразно уваженото възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част от първоначално предявения иск и съгласно представен
списък, осъдил е М. И. Г.ева – А. на осн.чл.77 от ГПК да заплати в полза на държавата и по
сметка на ШРС сумата от 281.25лв. представляваща допълнително определено
възнаграждение на вещите лица по изготвените в хода на делото експертизи и 5лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Г. Т. К., с ЕГН**********, със съдебен адрес: гр.Варна, бул.“....“ №55, ет.2,
офис №204, чрез адв.Г. В. Г. от ВАК на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД да заплати на М.И.Г.А.,
с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, ул.”.....” №18, ет.4, ап.28, вх.2, чрез адв.Е.
В. от ДАК сумата от 54.82лв. разноски за въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА определение №260057/8.04.2022г. по гр.д.№3016/2019г. по описа на
ШРС.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните
пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10