№ 18737
гр. София, 25.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20211110164352 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ- за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението на СТ. СП. К., обективирано в Акт за прекратяване № 77/07.10.2021г. на
изпълнителния директор на „Булгартрансгаз“ ЕАД, за възстановяване на СТ. СП. К. на
заеманата преди уволнението длъжност- „специалист инвеститорски контрол“ в отдел
„Инвестиционна дейност“ в Дирекция „Ключови проекти и инвестиционна дейност“ на
ответника, както и за осъждане на „Булгартрансгаз“ ЕАД да му заплати сумата от 44 179.74
лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода от
07.10.2021г. до 07.03.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба- 11.11.2021г., до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че с ответника били страни по трудово правоотнощение, възникнало
от сключен помежду им трудов договор от 18.07.2014г., по силата на което последователно
заемал длъжностите „началник управление- заместник „Инвестиционна дейност“ и
„началник управление „Инвестиционна дейност“ в „Булгартрансгаз“ ЕАД и което било
прекратено, считано от 07.10.2021г. по силата на Акт за прекратяване № 77/07.10.2021г. на
изпълнителния директор на „Булгартрансгаз“ ЕАД на основание чл. 328, ал. 2 КТ- поради
сключен договор за управление. Твърди, че междувременно- на 01.10.2021г., му било
отправено предложение считано от 01.11.2021г. да бъде преназначен от заеманата към този
момент длъжност „началник управление „Инвестиционна дейност“ на длъжността
„специалист инвеститорски контрол“ в отдел „Инвестиционна дейност“ в Дирекция
„Ключови проекти и инвестиционна дейност“ на дружеството, с което той се съгласил,
подписвайки писменото предложение. Поддържа в тази връзка, че от датата на отправеното
предложение- 01.10.2021г., съществувалото до момента трудово правоотношение било
изменено по надлежния ред по чл. 119 КТ в частта относно заеманата от служителя
длъжност, като счита, че датата 01.11.2021г. има отношение единствено към началния
момент на изпълнение на новите му трудови функции. Поради това поддържа, че към датата
на уволнението му вече не е заемал ръководна длъжност по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ,
тъй като новата му длъжност- „специалист инвеститорски контрол“ в отдел „Инвестиционна
дейност“ в Дирекция „Ключови проекти и инвестиционна дейност“, не би могла да бъде
определена като такава, поради което счита, че в правната сфера на работодателя не е
възникнало потестативното право да прекрати трудовоправната връзка на посоченото в акта
за прекратяване основание. Независимо от това поддържа, че в случая не е бил сключен и
договор за управление, включващ бизнес задача, чието изпълнение да е обусловило
1
прекратяване на трудовите договори със служители от ръководството на предприятието,
както и че дори такъв да е бил сключен, правоотношението му не е било прекратено в
законоустановения деветмесечен срок. Като формални основания за незаконосъобразност на
уволнението сочи обстоятелството, че в предизвестието за прекратяване не бил положен
подпис от лицето, връчило този акт на служителя, както и липсата на достатъчни яснота и
мотиви в предизвестието и в акта за прекратяване относно конкретния трудов договор,
който се прекратява, което препятствало възможността на служителя да узнае дали
издаването на акта за прекратяване е част от процедурата по изменение на трудовото
правоотношение в частта относно заеманата длъжност, или волята е за цялостно
прекратяване на правоотношението. Наред с горното счита, че в случая се касае за хипотеза
на масови уволнения по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на КТ, в който случай работодателят е
длъжен да проведе процедура по чл. 130а КТ по консултации с представителите на
синдикалните организации в предприятието, което, доколкото не било сторено, довело до
незаконност на процесното уволнение. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва исковете, поддържайки, че към датата на уволнението му ищецът все
още заемал ръководна длъжност- „началник управление „Инвестиционна дейност“. Счита в
тази връзка, че постигнатото между страните съгласие за изменение на длъжността не
породило търсения правен ефект, тъй като за целта между страните следвало да бъде
подписано изрично допълнително споразумение, което в случая не било сторено. Допълва,
че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на С.К. предложената му по-
рано длъжност вече не съществувала в щатното разписание на дружеството. Поради това и
излагайки подробни съображения, поради които счита, че длъжността „началник управление
„Инвестиционна дейност“ е ръководна по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, поддържа, че в
случая заемалият я към датата на уволнението служител- ищецът, попада в субективния
обхват на уволнителното основание по чл. 328, ал. 2 ГПК. Поддържа, че е налице и другата
предвидена в нормата на чл. 328, ал. 2 КТ предпоставка за съществуване на правото му да
прекрати трудовото правоотношение с ищеца на процесното основание, като твърди, че с
решение от 14.05.2021г. надзорният съвет на дружеството е освободил и прекратил
договорите за управление с Владимир Малинов и Делян Димитров и е избрал за членове на
управителния съвет Делян Димитров, Дарина Колева и Владимир Малинов, вписани в
Търговския регистър на 03.06.2021г. А въз основа на решения на УС и НС от 28.05.2021г.
последният бил избран за изпълнителен член на УС и с него на същата дата бил сключен
договор за управление и контрол. Поддържа, че съгласно практиката на касационната
инстанция бизнес задачата, поставена за изпълнение от изпълнителния директор, може да не
е включена в съдържанието на договора за управление, а да произтича от друг документ,
като твърди в тази връзка, че с решения 540/02.07.2021г. 543/20.07.2021г. на УС, одобрени
от НС на дружеството, са приети актуализации 1, 2 и 3 съответно към 31.03.2021г.,
15.06.2021г. и 15.07.2021г. към Бизнес програма 2021г., която съгласно чл. 4.5 от договора за
управление и контрол с Владимир Маринов е неразделна част от него и която съдържа
конкретни насоки за развитие и основни финансово- икономически показатели,
инвестиционна програма, ремонтна програма, социална политика, финансов план.
Оспорва доводите за непълнота и неяснота на уволнителния акт, считайки, че от същия
в достатъчна степен се установяват личността на уволнения служител, както и подлежащият
на прекратяване трудов договор.
Оспорва и твърденията за извършени в дружеството масови уволнения, като
независимо от това счита, че дори и такива да са били предприети, процесното уволнение не
може да бъде определено като такова, тъй като съобразно конкретното уволнително
основание е извършено с оглед на личността на служителя, а дефиницията за масови
уволнения изисквала същите да са извършени на основания, несвързани с конкретния
служител. Наред с това, поддържа, че непровеждането на процедурата по чл. 130а КТ не
2
обосновава незаконност на уволнението, а ангажиране на административнонаказателната
отговорност на работодателя.
Възразява срещу размера на претендираното обезщетение за оставане без работа
поради уволнението, а в условията на евентуалност- в случай че искът с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ бъде счетен за основателен, заявява възражение
за прихващане на задължението си за заплащане на обезщетение за оставане без работа
поради уволнението с вземането си за възстановяване от служителя на изплатеното при
прекратяване на трудовото правоотношение обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ. Претендира
разноски.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално задължение на ищеца е
да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово
правоотношение през сочения от него период, както и прекратяването на същото по силата
на заповедта, която оспорва, и от сочения в исковата молба момент.
В тежест на ответника- работодател, по този иск е при условията на пълно и главно
доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи, че в обективната
действителност са се осъществили всички законоустановени предпоставки за възникване на
субективното му потестативно право едностранно да преустанови трудовоправната връзка с
конкретен работник или служител, които при разглежданото уволнително основание по чл.
328, ал. 2 КТ, са следните: 1/ заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да е
издадена от компетентен орган на работодателска власт; 2/ ищецът да е бил измежду лицата,
чиито длъжности представляват „ръководство на предприятието“ по смисъла на § 1, т. 3 от
ДР на КТ; 3/ преди прекратяването на трудовото правоотношение да е бил сключен договор
за управление на предприятието; и 4/ да е започнало изпълнението на договора за
управление, като уволнението да е извършено в 9-месечен срок от този момент.
С оглед конкретно наведеното в исковата молба основание за незаконност на
уволнението процесуално задължение на ищеца е да установи, че в случая се касае за
хипотеза на масови уволнения по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на КТ.
Основателността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване
на заеманата преди уволнението длъжност предполага да се установи, че прекратяването на
процесната трудовоправна връзка е незаконосъобразно, че същата не е прекратена на друго
основание- изтекъл срок, предизвестие от работника или служителя, чийто срок да е изтекъл
към момента на приключване на съдебното дирене в съответното съдебно производство,
както и че към момента на уволнението служителят е заемал длъжността, на която иска да
бъде възстановен.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 във врз. с чл. 225, ал. 1 КТ е също обусловен от
основателността на претенцията за незаконност на уволнението и неговата отмяна, като
предполага установяване и на следните обстоятелства: продължителност на периода, през
който работникът или служителят е останал без работа, причинна връзка между оставането
без работа и незаконното уволнение, както и размер на последно полученото от работника за
пълен отработен месец брутно трудово възнаграждение, което съгласно чл. 225, ал. 1 КТ е
базата за определяне стойността на дължимото обезщетение, доказването на които
обстоятелства е процесуално задължение на служителя- ищец- арг. от нормата на чл. 154, ал.
1 ГПК.
На ищеца следва да бъде указано, че не сочи доказателства за оставането си без работа
през исковия период.
По наведеното от ответника в условията на евентуалност възражение за прихващане
същият следва да установи заплащането в полза на служителя на обезщетението по чл. 220,
ал. 1 КТ в сочения в отговора на исковата молба размер.
На основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно между
3
страните и поради това ненуждаещо се от доказване следва да се отдели обстоятелството, че
между страните е съществувало трудово правоотношение, прекратено на основание чл. 328,
ал. 2 КТ по силата на оспорения от ищеца Акт за прекратяване № 77/07.10.2021г. на
изпълнителния директор, считано от 07.10.2021г.
Представените от ищеца и ответника документи следва да бъдат допуснати за
събиране като писмени доказателства по делото, доколкото касаят релевантни за предмета
му обстоятелства.
На ищеца следва да бъде указано да уточни доказателственото си искане за
задължаване на ответника да представи трудовото му досие, като посочи конкретните
документи, чието представяне иска и като посочи значението им за правния спор.
Ответникът следва да бъде задължен на основание чл. 190 ГПК в срок до първото по
делото открито съдебно заседание да представи по делото документа, за който твърди, че
съдържа конкретните бизнес цели и задачи, включени в съдържанието на процесния договор
за управление, като му се укажат процесуалните последици от непредставяне на документа.
Без уважение следва да бъде оставено искането за задължаване на ответника да
представи в оригинал договора за управление, сключен между него и член на управителния
съвет, доколкото заверен от страната препис е представен с отговора на исковата молба,
като към момента ищецът не твърди оригиналът на този договор да не съществува или
преписът да не съответства на оригинала, с оглед на което не са налице предпоставките за
основателност на искането по чл. 183 ГПК.
Без уважение следва да бъде оставено искането за издаване на ищеца на съдебно
удостоверение, което да му послужи пред „Българския енергиен холдинг“ ЕАД, доколкото
за установяване на обстоятелствата, сочени от страната, ответникът е представил договор от
28.05.2021г. за управление и контрол с изпълнителен член на управителния съвет на
„Булгартрансгаз“ ЕАД.
Без уважение следва да бъде оставено и искането на ищеца за събиране на гласни
доказателства чрез обяснения на законния представител на ответника и чрез разпит на
свидетели, доколкото за установяване сключването на договор за управление ответникът е
представил писмени доказателства, а за установяване наличието и съдържанието на бизнес
план, съставляващ част от този договор, е допуснато събиране на писмени доказателства по
реда на чл. 190 ГПК. Следва да се изясни, че на основание разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 1
ГПК недопустимо е установяването на соченото от ищеца изменение на трудовото
правоотношение с ответника в частта относно заеманата от него длъжност чрез показания на
свидетели. А въпросите, касаещи наличието на договор за управление и на конкретна бизнес
задача в него, са в доказателствена тежест на ответника, а не на ищеца, поради което в
случай че твърди наличието им, работодателят следва да представи съответни писмени
доказателства, за които твърди, че съществуват. По същите съображения не следва да бъде
допуснато и събиране на гласни доказателства за установяване неспазване на изискванията
по чл. 130а КТ. Още повече че в случая ответникът дори не твърди да е провеждал такава
процедура.
По искането за допускане извършването на съдебно- счетоводна експертиза съдът ще
се произнесе в първото по делото открито съдебно заседание след отделяне на спорното от
безспорното по реда на чл. 145 ГПК.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК във вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПРИЕМА за съвместно разглеждане възражението на ответника за прихващане на
задължението му за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението с
вземането му за възстановяване от служителя на изплатеното при прекратяване на трудовото
правоотношение обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ.
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на представените от
страните към исковата молба и към отговора на исковата молба документи.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение да уточни доказателственото си искане за задължаване на ответника да
представи трудовото му досие, като посочи конкретните документи, чието представяне иска,
и като посочи значението им за правния спор.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в срок до първото по делото
открито съдебно заседание да представи по делото документа, за който твърди, че съдържа
конкретните бизнес цели и задачи, включени в съдържанието на процесния договор за
управление, като му УКАЗВА, че на основание чл. 190, ал. 2 във вр. с чл. 161 ГПК с оглед
на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които
страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за задължаване на ответника да
представи в оригинал договора за управление, сключен между него и член на управителния
съвет, за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред „Българския
енергиен холдинг“ ЕАД, както и за събиране на гласни доказателства чрез обяснения на
законния представител на ответника и чрез разпит на свидетели.
По искането за допускане извършването на съдебно- счетоводна експертиза съдът ще
се произнесе в първото по делото открито съдебно заседание след отделяне на спорното от
безспорното по реда на чл. 145 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.11.2022г. от
11:30 часа, за когато страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран докладът по делото, да се
връчи на страните, а на ищеца- и препис от отговора на исковата молба и приложенията към
него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5