Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 03.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на двадесет и пети юни, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА
ИВАНОВА
мл.с.
МАРИНА ГЮРОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 5928 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение от 11.02.2019г. по гр.д.
№ 59964 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 35-ти състав е признато
за установено на основание на чл. 422
вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 535 от ТЗ, че Г.Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***
дължи на Д.К.Я., ЕГН ********** с
адрес: *** заплащане на сумата от 25 000лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 17.05.2017г., до
изплащането й, представляващи главница по запис на заповед, издаден на 26.05.2015г.,
за която е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 31103 по описа за
2017г. на Софийски районен съд, 35-ти състав, прекратено е като недопустимо производството по насрещния иск на Г.Г.С., ЕГН ********** срещу Д.К.Я., ЕГН ********** с за заплащане на сумата от 5000лв. – частичен
иск, целият за 10 000лв., с която сума Д.Я. се била обогатила
неоснователно , като Г.Г.С., ЕГН **********
е осъден да заплати на Д.К.Я., ЕГН **********
съдебни разноски от 2800лв. по
заповедно дело и по исково дело.
Срещу така постановеното решение
е депозирана въззивна жалба вх. № 5037541/05.03.2019г. по регистъра на СРС от
ответника по исковете Г.Г.С., ЕГН **********
в частта, в която исковете срещу него са
уважени и в частта, с която производството
по насрещния му иск е прекратено. Изложил е съображения, че решението е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочил е, че записът на заповед не отговаря на изискванията
по чл. 535 от ТЗ, мястото на плащане сочело само град, но не и точно място на
плащане, имало начален момент на лихва за забава, бил издаден на 25.05.2015г.,
а падеж за плащане бил 26.05.2016г., нямало дата на предявяване. Неправилно
било прието че приети запис на заповед е от 26.05.2015г., а не че по делото са
представени два идентични оригинала на записа на заповед – единият бил
представен със заявлението, а другият – в о.с.з., които не били оспорени.
Неправилно районният съд бил приел, че няма правен интерес да води насрещния
иск, като е приел, че иск е за 10 000лв., а не за 15000лв. Отношенията на
страните били прикрити съвместни действия за наемане, обзавеждане, ремонтиране
на жилище, като гаранция за извършване на тези дейности по настояване на ищеца
ответникът издал записа на заповед за сума която надвишавала с 10 000лв.
вложената . Претендирал е разноски.
Въззиваемият- ищец Д.К.Я., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението в обжалваната
част е правилно. Посочила е, че записът на заповед отговарял на изискванията по
чл. 535 от ТЗ и бил валиден, не било
нужно да бъде предявен, защото сочел определен ден за падеж, останалите
възражения за липса на реквизити по чл. 535 от ТЗ били преклудирани, но и
неоснователни, място на плащане било достатъчно добре определено, наличието на
няколко оригинала на записа на заповед не било порок, издателят можел да издаде
неограничен брой такива. Претендирала е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 2019890/30.08.2019г. на Д.К.Я., ЕГН ********** срещу Г.Г.С.,
ЕГН **********, с която е поискало от съда да признае за установено на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2
и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 535 от ТЗ съществуването на вземането й срещу
ответника за заплащане на сумата от 25 000лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 17.05.2017г. до
изплащането й, представляващи главница
по запис за заповед, издаден на 26.05.2015г., за която е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 31103/2017г. по описа на СРС. Навела е твърдения,
че записът на заповед отговарял на изискванията на чл. 535 от ТЗ и установявал
съществуване на вземането й, падеж на задължението бил настъпил на уговорения
ден – 26.05.2016г., сумата не била платена. Оспорил е твърденията на ответника
за каузалната сделка, която записа на заповед обезпечавал, оспорила е и
насрещния иск, не било установено представените доказателства за разходи да
касаят наетия имот, нямала отношение към наетия имот и правения в него
ремонт. Записът на заповед бил издаден
за 25 000лв. и нямал отношение към сума от 15 000лв. за наем, ремонт,
обзавеждане, разликата в сумите била индикация за липса на такава връзка.
Претендирала е разноски.
Ответникът Г.Г.С., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е оспорил
иска. Посочила е, че записът на заповед не му бил предявен за плащане. Навел е
твърдения, че записът на заповед обезпечавал каузална сделка между
страните. Двете страни били заделили
30 000лв., които да се вложат в наетото от тях жилище в гр. София, ул. „********–стар
адрес на ул. „Димо хаджи Димов”-за привеждането му в луксозен вид чрез ремонт и
обзавеждане, което да се ползва от страните като семейно жилище. Ищцата дала на
ответника сумата от 15 000лв. и ответникът бил задължен да издаде в полза
на ищеца записа на заповед като гаранция за наемането на жилището, извършването
на луксозния ремонт и обзавеждането му и то с 10 000лв. повече от дадената
му сума от 15 000лв. Дадената му сума вложил съгласно уговореното-за наем,
ремонт, обзавеждане, консумативи, не
дължал плащането на сумата по записа на заповед. Искането за плащане на сумата
по записа на заповед било продиктувано от желанието на ищеца да се обогати
неоснователно за сметка на ответника, да бъде наказан ответника за прекратените
с ищеца контакти и да понесе последиците от задължения за плащане на неустойки
по договори, неплатени консумативи и др. Предявил е насрещен иск на 26.10.2017г, уточнен с молба от 02.02.2018г. и от
20.08.2018г., от 26.11.2018г. за
заплащането на сумата от 5000лв. ведно със законната лихва от подаването на
насрещния иск – 26.10.2017г., до плащането , – частичен иск целият за 10 000лв.
(горница над 15 000лв. до 25 000лв. съгласно молбата от
20.08.2018г.-лист 55,56 от дело на СРС), представляваща сума с която Д.Я.
неоснователно се обогатила. Посочил е, че всяка от страните осигурила по
15 000лв. за ремонти, обзавеждане, наем на наетото от тях жилище в гр.
София, ул. ********, в който да живеят заедно като семейство , направили
ремонта и го обзавели, живели там заедно до август 2017г. , когато Д.Я. го
напуснала. Я. му дала 15 000лв., но С. подписал запис на заповед за
25 000лв. като разликата над дадената му 15 000лв. до 25 000лв.
било за гаранция и неустойка за това, че ще изпълни договореното за влагането
на дадените от нея 15 000лв. Дадената сума от 15 000лв. вложил
съобразно уговорката и не дължал връщането й, не дължал и 10 000лв. за
които записа на заповед бил издаден като гаранция. С тази сума от
10 000лв. (горница над 15 000лв. до 25 000лв) Я. се обогатила
неоснователно и за това вземане бил насрещния иск предявен като частичен за
5000лв. Посочил е, че записът на заповед бил издаден в два оригинала. Претендирал
е разноски.
По делото е приложено заповедно дело
№ 31103/2017г. по описа на СРС, 35-ти състав, съгласно което по заявление вх. №
3036171/17.05.2017г. е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист с които е разпоредено Г.Г.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на Д.К.Я., ЕГН ********** с
адрес: *** заплащане на сумата от 25 000лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 17.05.2017г., до
изплащането й, представляващи главница по запис на заповед, издаден на
26.05.2015г., както и съдебни разноски
от 1400лв., за така издадена заповед длъжникът е уведомен на 04.07.2017г.,
на 18.07.2017г. длъжникът е подал възражение срещу заповедта, на 10.08.2017г.
заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в
едномесечен срок от съобщение, че е предявил иск за установяване съществуване
на вземанията по заповедта и такива са представени на 30.08.2017г.
Представен е по заповедно дело
оригинал на документ озаглавен „запис на заповед”, издаден на 26.05.2015г., с който Г.Г.С., ЕГН **********, с постоянен
адрес *** е обещал безусловно и
неотменимо без протест да заплати на Д.К.Я.,
ЕГН ********** с постоянен адрес: *** на
26.05.2016г. сумата от 25 000лв., като е положен
подпис за издател. В текста на
документа се съдържа заглавието „запис на заповед”, посочени са място на
издаване и място на плащане – гр. София. На лицевата страна на документа срещу
текст „настоящата запис на заповед ми беше предявена за плащане” е изписано името на издателя и е положен подпис.
В о.с.з. от 14.11.2018г. пред СРС
Г.С. е представил копие на записа на заповед и е посочил, че представя и
оригинала на същия, като е посочил че има два оригинала на ценната книга, които
са идентични, районният съд е приел копие на записа на заповед, записванията по
която са идентични с тези по документа, представен в заповедното дело.
По делото са приети договор за
наем от 29.12.2014г., анекс от 24.02.2015г., носещ подписи за страните по него,
съгласно който В.Т.е отдал под наем на Г.Г.С. *** за срок от 10 години при
месечен наем от по 150лв., на 24.02.2015г. страните са се съгласили за периода от 7 години, считано то
01.01.2015г. месечен наем да е 300лв.,
като наемателят се е съгласил да извърши
ремонт за не по-малко от 4500лв. (шпакловка, латекс, подови настилки, ламинат,
плочки за баня, теракот и др.) и това било ½ от наемната цена.
По делото са приети договор от
08.12.2014г., от 05.12.2014г., поръчки от 14.01.2015г., 30.01., 13.02.,
протокол от 26.01.2015г., фактура от 19.01.2015г., стокова разписка от
12.01.2015г.,, фискален бон, договор от 15.12.2014г. с предварително
количествено-стойностна сметка, касови ордери от 14.02.2015г., от 2015г.,
фискални бонове от 21.01.2015г., от 12.12.2014г.,, 30.01.2015г. , 03.02.2015г.,
27.01.2015г. по поръчки, фискални бонове от 27.01.2015г., от 14.12.2014г., от
17.01.2015г., съгласно които на 15.12.2014г. Г.С. е възложил на „Г.И.” ЕООД да
извърши СМР в имот на ул. ********– подмяна на водопроводни тръби , направа и
обработка на кутия от гипсокартон около щранг, монтаж на подов сифон,
грундиране с бетонконтакт на под на баня, циментова замазка, хидроизолация на
под на баня, монтаж на фаянсови плочки по стени, на теракотени плочки на под,
направа на окачен таван, на борд за душ и облицовка с плочки, отвор на врата,
доставка и монтаж на капаци за ревизионни отвори, ремонт на тераса чрез
изчегъркване на компрометирана шпакловка и боя, грундиране, шпакловка,
боядисване с латекс, изработка и монтаж на прозорец; в хола-демонтаж на врата, монтиране и
изработка на ПВЦ врата, обръщане; изнасяне на отпадъци строителни, извозването
им, монтаж на модулно скеле на стойност от 4261,33лв. без ДДС по предварителни
сметки, С. е платил на изпълнителя 4000лв. На 08.12.2014г. С. е купил и възложил монтаж на „В.****”ЕООД доставка и
монтаж на кухня, корпус, , мивка, стол каменен, за 1518лв., на 05.12.2014г. е
купил и възложил монтаж на спален комплект , матрак за 1584лв., платил е на Д.**”ЕООД
, Картесс П”АД , Дом Хармония, „С.-С”ООД, Х.М.Б.”АД суми за стоки за обзавеждане и ремонт в имот на
ул. ********за помещения в него-розетки, ламинат, первази, фаянс, гранитогрес, за охранителна
система на обща стойност от 2997,18лв.
Отделно е платил и и други суми на „Екстра М”ЕООД 7112,47лв. за огледало, конз.
WC, стоки .
С прието по делото заключение по съдебно-техническата
експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и оглед и
замервания на място е посочило, че в апартамент №1, ет.1 на ул. ********(стара
ул. Димо Хаджи Димов” ) в гр. София са
извършени ремонт и обзавеждане на
стойност от 14 744 ,24лв. Тази цена определил като съобразил дати и
стойности по приети по делото договори, фактури, разписки, фискални бонове.
Разпитан по делото св. В.Т.е заявил, че познава страните, Г.С.
бил негов наемател, на огледа дошла и ищцата Д. , С. направил ремонт на
апартамента, така се били уговорили, ремонтът бил за по-голяма сума о
уговореното в договора за наем, отнел около 3 месеца през 2015г., всичко до
момента му било плащано. Видял ищцата и по време на ремонта в апартамента.
Разпитан по делото св. М.Г.е заявил, че познава Г.С. от 2014г.,
запознали се в кафенето в кв. Банишора, там С. бил взел апартамент в кооперация
съседна на тази, в която свидетелят имал
имот. Посочил е, че двете страни идвали заедно в кафенето, веднъж ходили със
свидетеля и на ресторант, ищцата редовно посещавала Г., ходели заедно и в
Центъра, по време на срещите със свидетеля не говорели за работа, забавлявали
се. Посочил е, че през 2015г. страните наели апартамент в Центъра до Руски
паметник, свидетелят ходел там, помагал за ремонта имало паднали кабели. За
този апартамент Г. бил казал на свидетеля, че ще е за съвместен живот и ще го
ремонтира, не знаел страните да имат финансови притеснения, не знаел какви са им
доходите.
Разпитана по делото св. Я.Г.е заявила, че познава ищцата от
2013г. , тогава била председател на Федерацията по спорт и здраве, свидетелят
участвала в мероприятие с ищцата. През
2014г. се запознала с ответника Г., той бил приятел и придружител на Д. на
спортна проява в Гранд – хотел Варна и след това в продължение на 3-4 години.
Отношенията на страните били близки, на едно от мероприятията страните обявили
съвместните си намерения. Посочила е, че се сближила със сестрата на Г. и от
нея знаела, че страните търсят жилище под наем с добра локация в София, Г. се
похвалил, че предстои козметичен ремонт, но стандарта на страните бил такъв, че
няма как ремонт да е козметичен. Заявила е, че била любопитна да види жилището
и при едно от посещенията си в гр. София в края на лятото на 2015г. се обадила
на Г. и я поканили да види жилището,
което страните били наели. Това, което
видяла било много приятно, не били жалени средства. Г. и бил казал, че имал и
друго наето жилище, но се били разбрали да ремонтират това жилище, то било
прекрасно обзаведено, със скъпи подови настилки, много над средно
статистическата инвестиция. Имало много сувенири, които Г. й казал, че били на Д.
от многото й пътувания в чужбина, имало
и сувенири от Федерацията. В този момент в жилището имало дамска козметика.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението :
По иска, предявен от Д.Я.:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 вр. с чл. 124 от ГПК
вр. с 535 от ТЗ– иск за установяване съществуване на вземане на ищеца като
поемател срещу ответника като издател по задължение по запис на заповед, за
което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 вр. с чл. 418 от ГПК.
При този иск в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е възникнала валидно
правоотношение по по запис на заповед, отговарящ на изискванията по чл. 535 от ТЗ, съгласно което ответник като издател се
е задължил да отговаря преди ищеца за изплащане на задължението по
записа на заповед, като същото е изискуемо.
Записът на заповед е едностранна търговска сделка. Тя
възниква в резултат на едностранно волеизявление на издателя й, което цели
пораждане на менителнични субективни права и правни задължения. Това
волеизявление не може да предвижда бъдещо несигурно събитие, обуславящо
пораждане на менителничното правоотношение. За да се създаде действително
менителнично задължение е достатъчно волеизявление на издателя, направено при
съблюдаване на изискванията на закона за форма. Веднъж създаден, менителничният
ефект служи като материалноправна основа за създаване и прибавяне на други
допълнителни едностранни волеизявления, насочени към пораждане на нови менителничноправни
ефекти – авал, джиро и т.н. Действителността на допълнителното волеизявление не
засяга действителността на основното такова по първоначалната сделка, нито на
другите допълнителни волеизявления, освен поради недостатък на формата.
Записът на заповед е формален писмен акт, към който
законодателят е поставил строги изисквания относно реквизитите му, които са
посочени изчерпателно в императивни правни норми и липсата на някой от тях води
до недействителност на ценната книга. Правната сигурност е наложила
необходимостта от строгите изисквания към формата му - да има достатъчна определеност, както относно
правното естество на акта, така и досежно
съдържанието на породените въз основа на него правоотношения.
Законодателят в Търговския закон не поставя изискване към съдържанието на
менителницата и записа на заповед да сочат основанието, с оглед на което се
поемат или изпълняват менителничните задължения. Основанието на задължаване не
е елемент от фактическия състав на абстрактни правни сделки, какъвто е записа
на заповед, като дори такова да се посочи, то е извън задължителното съдържание
на записа на заповед по чл. 535 от ТЗ. Ако посочването на каузално
правоотношение не променя безусловния характер на задължението, то посочването
на това правоотношение не може да обоснове извод за недействителност на ценната
книга.
Липсата на изискване за основанието като елемент от
съдържанието на менителничните ефекти, обаче, не означава, че длъжникът по тях
не може да направи успешно възражение
във връзка с основание за плащане по документа. Поемателят също
разполага с възможност да посочи каузалната сделка, за обезпечение на което е
издадена ценната книга. Това е така, защото поемането на парично задължение
винаги става с определена цел, която цел, обаче, е свързана с други
правоотношения, стоящи извън менителничните. В случаите, когато субективното
право по менителничния ефект се придобива въз основа на договор между страните,
то отношенията между тези лица са каузални и издателят на ценната книга може да
прави възражения по повод на основанието. Въвеждането на същото може да се
направи и от поемателя. Каузалните правоотношения може да са различни правни
сделки – продажба, заем, банков кредит и т.н. По правило с предаването на
ценната книга не се новира задължението по каузалното правоотношение, а двете
правоотношения съществуват паралелно. Необходимостта от изследване на
каузалното правоотношение произтича и от обстоятелството, че в случаи, в които
се твърди, че запис на заповед е издаден с цел да обезпечи задължения по
каузално правоотношение, то за да възникне валидно менителнично правоотношение,
следва да се установи валидно възникнало вземане по каузално правоотношение.
Липса на валидно възникнало вземане по каузално правоотношение в тази хипотеза,
препятства възникване на поети със записа на заповед менителнични
задължения. При редовен от външна страна
менителничен ефект и при общо оспорване от страна на ответника на задължението,
ищецът не е длъжен да сочи каузално правоотношение за обезпечаване на изпълнение
на задълженията по което, да е издаден записа на заповед, ищецът не е длъжен да
въведе каузално правоотношение. В хипотеза, в която нито една от страните в
предвидени от закона срокове не е въвела твърдения на наличие на каузално
правоотношение, то не е част от правоотношенията, които се изследват по делото,
тоест няма въведено по делото преюдициално правоотношение, поради което и
неустановяване на същото не може да послужи за основание да се отхвърли иска по
чл. 422 от ГПК. В хипотеза, в която
страна по делото въведе като предмет на делото наличието на каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издадена ценната книга, на
изследване в производство по иска по чл. 422 от ГПК подлежи и каузалното
правоотношение, доколкото същото има връзка с възникване, съответно с
погасяване на задължението по записа на заповед. Разпределението на
доказателствената тежест е по правилото на чл.154 от ГПК, тоест всяка страна
следва да докаже фактите, на които основана правните си твърдения. При доказана връзка между записа на заповед с
конкретно каузално правоотношение, независимо от това коя от страните по делото
е въвела това каузално правоотношение като предмет на делото, ищецът следва да
докаже че по това каузално правоотношение , което е валидно възникнало, за него
е възникнало валидно вземане , а ответникът следва да докаже възраженията си за
недължимост на сумите ако е въвел такива
като предмет на делото. (В този смисъл
т. 17 от ТР от 18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).
В конкретния случай по делото се установи, че със
заповед за изпълнение по заповедно дело на СРС, 35-ти състав ответникът е
осъден да заплати на ищеца процесните суми на основанията, на които е предявен
иска, ответникът в срок е оспорил заповедта, а ищецът в срок е предявил
установителния иск по чл. 422 от ГПК.
Съдът приема, че приетия по делото документ, озаглавен
„запис на заповед” от 26.05.2015г.
съдържа всички реквизити по чл. 535 от ТЗ, поради което и представлява запис на
заповед, издаден на 26.05.2015г. и удостоверява изявление на ответника Г.Г.С. като издател по запис на
заповед, с което се е задължил да заплати на ищеца Д.К.Я.
сумата от 25 000лв. с падеж за плащане 26.05.2016г. Неоснователни са
доводите на ответника, че ценната книга не сочи място на плащане. Такова е
посочено в документа – гр. София, а и отделно дори да беше обратното , това е
реквизит, който съгласно чл. 536 от ТЗ може да бъде заместен с други изявления
по ценната книга. В случая са посочени място на издаване, адреси на издателя и
на поемателя, поради което и съдът приема, че записа на заповед сочи място на
плащане. Наличието на няколко оригинала на записа на заповед не може да
обоснове извод, че приетия по делото такъв не е валиден. Следва да се посочи и
че по делото втори оригинал на ценната книга не е приет. В о.с.з. от
14.11.2018г. СРС е приел само копие на документа. Доколкото в ценната книга се
сочи падеж на задължението на определен ден, то за настъпване на изискуемостта
на задължението за главница по записа на заповед не е било нужно предявяване на същия за
плащане. Няма изискване за валидността на записа на заповед да се уговаря
задължение за лихва, но законодателят не е забранил същото. В случая ценната
книга не съдържа съглашение за плащане на лихви, а и доколкото нормата на чл.
537 от ТЗ препраща към уредбата на менителницата, то съдът приема, че няма
пречка записа на заповед да се уговори и
задължение за лихва.
Съдът приема, че по делото не е установено процесният
запис на заповед е обезпечавал задължение на ответника към ищеца да изпълни
задължение да вложи дадените му от ищеца 15 0000лв. за ремонт, обзавеждане,
наем и консумативи за апартамент № 1, гр. София, ул. ********, а горницата над
15 000лв. до 25 000лв. да е обезпечение на задължението за плащане на
неустойка за неизпълнение на това му задължение. Тези твърдения на ответника за
каузално правоотношение между страните , задълженията на ответника по което да
са обезпечени с процесния запис на заповед, не са доказани по несъмнен начин по
делото. Събраните по делото гласни доказателства, които в тази част съдът
кредитира като еднозначни, резултат от личните впечатления на свидетелите и
неопровергани от другите събрани доказателства,
установяват близки отношения между страните и съжителството им в този
апартамент през 2015г. Събраните писмени доказателства и заключение по
съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като задълбочено и
неопровергано от другите доказателства,
установяват, че ремонт и обзавеждане на този апартамент е направен в
началото на 2015г. за около 3 месеца, че този апартамент е бил нает от
ответника и че с ремонт и обзавеждане се е ангажирал ответник, стойността на
ремонта и обзавеждането е 14 744 ,24лв., месечен наем е от по 300лв.
месечно. По делото, обаче, не е установено да съществува съглашение между
страните по делото всеки от тях да даде по 15 000лв. за същото, като
ищцата е дала на ответника 15 000лв. и той да се е съгласил да извърши ремонта и обзавеждането
на имота, съответно да заплати неустойка от 10 000лв. при неизпълнение на
тези задължения. Твърденията на ответника за такова съглашение между страните
представлява твърдение за договорно
правоотношение между страните с такива
индивидуализиращи белези. Цената на този договор не допуска доказването му със
свидетели – аргумент от чл. 164, ал.1, т.3 от ГПК, ищецът не се е съгласил да се допуснат свидетели за
тези обстоятелства. Отделно, събраните гласни доказателства не установяват
такова съглашение между страните. Писмените доказателства по делото и заключението по техническата експертиза
установяват извършването на ремонта, плащането на сумите от ответника. Те обаче
не установяват съглашението между страните, за което е навел твърдения
ответникът. Не са събрани и доказателства, че записа на заповед обезпечава
задължения на ответника към ищеца по така сключен между тях договор.
При така възприето и като съобрази липса на
доказателства за погасяване на задължението по записа на заповед, то правилно
районният съд е уважил предявеният установителен иск и решението в тази част следва
да бъде потвърдено.
По насрещния иск на Г.С.:
Този иск е заявен за сумата от 5000лв. – частичен иск,
целият за 10 000лв. Неоснователни са доводите на насрещният ищец, че цялото
му вземане било за 15 000лв., а не за 10 000лв. Действително,
първоначално е посочил размер на цялото вземане от 15 000лв. В последствие
в изпълнение на указанията на районния съд по чл. 129 от ГПК ищецът по насрещния иск е посочил с молбата
си от 20.08.2018г. че цялото вземане по насрещния иск е 10 000лв. , което
представлява горница над 15 000лв.
до 25 000лв. Това уточнение на размера е съответствало и на посочването на
фактите, от които извлича претенцията си – разликата над 15 000лв., която
му била дадена от Д.Я., и сумата по
записа на заповед от 25 000лв., която горница била уговорена като
неустойка. При така възприето съдът приема, че правилно районният съд е приел,
че вземането, за което е предявен насрещния иск за 5000лв. като частичен иск е
с размер от цялото вземане от 10 000лв.
Правилно районният съд е прекратил производството по
този иск. Претенцията на Г.С. е посочена от него като такава за неоснователно
обогатяване – сума, с която ответника Я. се била обогатила. Така направените
изявления на ищеца С. представляват
правна квалификация на вземането. За да се приеме иска за допустим съгласно
разпоредбата на чл. 127 от ГПК следва да се изложат фактите, от които произтича
вземането , които да позволят правната му квалификация. Тези факти са
определящи за правната квалификация на иска, а посочената от ищеца такава не е задължителна за съда. В случая претенцията не е била индивидуализирана по
реда на чл. 127 от ГПК и правилно районният съд е давал два пъти указания на ищеца да посочи фактите,
от които произтича вземането. В предоставения срок ищецът не е изпълнил точно
указанията и правилно районният съд е прекратил производството по този иск.
Твърденията на Г.С. са били, че записа
на заповед обезпечава неговите задължения към Д.Я., която му дала
15 000лв. да наеме, ремонтира и обзаведе апартамент № 1, ет.1, ул. ********, гр. София,
а горницата над 15 000лв. до 25 000лв. била неустойка за неизпълнение на задълженията му.
Именно за тази горница с молбата от 20.08.2018г. ищецът е посочил че е
вземането му по насрещния иск, който е квалифицирал като сума, с която Я.
неоснователно се е обогатила. Ищецът обаче не е навел твърдения, че тази сума
от 10 000лв. е получена от Д.Я., че с тази сума ответникът обеднял. Ищецът не е посочил и че Д.Я.
е имала задължение към ищеца, което не е изпълнила и така му е нанесла вреди за
10 000лв. – било на договорно, било на деликтно основание. Всъщност с
подадените молби в предоставените срокове от районния съд ищецът не е посочил
защо твърди, че Д.Я. му дължи плащане сумата от 10 000лв. еднозначно и
ясно по начин позволяващ правна квалификация
на вземането и да се обоснове извод, че вземането е индивидуализирано съобразно
изискванията на чл. 127 от ГПК. С оглед гореизложеното съдът приема, че
решението на СРС и в тази част по насрещния иск е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По отговорността за разноски във въззивното производство:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че отговорността за разноски следва да се поставят в тежест на
въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 1280лв.
разноски за адвокат в производството пред СГС. Сложността на делото, цената на
исковете съответстват на уговорен и платен от въззиваемия хонорар на адвокат,
възражението за прекомерност на въззивника е неоснователно.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 11.02.2019г.
по гр.д. № 59964 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 35-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Г.Г.С., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на Д.К.Я., ЕГН ********** с
адрес: *** на основание на чл. 78, ал.1
от ГПК сумата от 1280лв. (
хиляда двеста и осемдесет лева), представляващи съдебни разноски, направени в производството пред
СГС.
Решението може да се обжалва пред
ВКС в едномесечен срок от съобщението до страните при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.