Р Е
Ш Е Н И Е №1395
гр. Перник, 20.01.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, десети граждански
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи декември през две
хиляди и шестнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при секретаря К.С.,
като разгледа докладваното от съдията Златарева гр. дело № 5653 по описа за 2014 год. на Районен съд-Перник и за да
се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, както и искане чл. 537, ал.
2 от ГПК.
С исковата молба ищцата Ж.П.С. е предявила срещу С.К.П. и С.В.И., иск с правно основание чл.124 ГПК, да бъде
признато по отношение на ответниците, че тя е собственик на ½ ид.ч. от
УПИ ХIV -401/четиринадесети, отреден за имот с планоснимачен
номер четиристотин и едно/, в квартал
36, по плана на с.Студена, Община Перник утвърден със Заповед №2970 от
17.11.2000г., целият с площ от 387 кв.м., с административен адрес: ***, ведно с ½ ид.ч. от построената в него
масивна жилищна сграда от 56,80 кв.м., състояща се от приземен етаж и два
жилищни етажа. Направено е искане по реда на чл.537, ал.2 ГПК да бъде отменен
по отношение на претендираната част Нотариален акт №196, том II, рег..№10826, дело №376 от 13.09.2010г. на Нотариус Р.М..Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
Ищцата
твърди, че процесният имот бил собственост на М.Т., която е майка и
наследодател на ищцата, като същата придобила правото на собственост вътху него
въз основа на нотариален акт №142, дело 858/22.05.1972г. Твърди се, че в този
нотариален акт имота е описан като празно дворно място съставляващо 400/ 962
ид.ч. от урегулирано дворно място , цялото с
площ от 962 кв.м., отразено в стария план на с.Студена като парцел VI
/шести/, пл.№ 369, кв.67. Твърди се, жилищната сграда в имота била построена
през 1973г. върху новообразуван парцел V I I I – 369, в кв.76 по плана
на с.Студена. Твърди се, имота е обитаван от М. Т. до смъртта и през 1997г., а
след това се владеел от ищцата Ж. П.С. и от сестра и Р.П.., като наследници на
майка им, които плащали данъци и консумативи за имота. С влезли в законна сила
съдебни решения била допусната съдебна делба на процесните поземлен имот и
сграда при равни квоти от по ½ ид.ч. за Ж.П.С. и Р.П... Ищцата твърди,
че живеела в Израел, но посещавала имот в с. Студена при всяко свое идване в
България, при което никой не й пречел и не заявявал по какъвто и да било начин
собственически претенции върху него до лятото на 2014г., когато узнала от свои
близки, че сестра й Р.П.. водела дело срещу С.К.П. и
С.В.И. по повод на това, че първият се снабдил с констативен нотариален акт за
процесните имоти, след което ги продал на втория. Твърди се, че с влязло в законна сила съдебно
решение по гр.д. № 1185/2012г. Р.Л. била призната за собственик на по ½
ид.ч. от процесните имоти по отношение на същите ответници, при което бил
отменен и съставеният констативен нотариален акт за същата част.
Изпълнена е
процедурата по чл.131 от ГПК, като в
законовия срок ответникът С.К.П. не е депозирал писмен
отговор.
В срока за
това от ответника С.В.И.
е постъпил писмен отговор, с
който предявеният иск се оспорва като неосноватвелен. Ответникът И. твърди, че е придобил имота въз основа на договор за
покупко-продажба от С.К.П.. Твърди, че имотът, описан в нотариален
акт № 142 т.ІІ н.д.№858 от 22.05.1972 год. не е идентичен по площ и граници с процесния и е
индивидуализиран с регулационни данни различни от имота, за който ответникът С.К.
се е снабдил с нотариален акт и съответно го е продал на втория ответник.
Оспорва твърдението на ищцата, че е владяла необезпокоявано имота, като в тази
връзка поддържа, че праводателят му С.К.П. е упражнявал
фактическата власт върху същия за период от 10 години.
Пернишки районен съд, преценявайки събрани
по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК,
намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от
приетото и неоспорено Удостоверение за наследници № 222/08.10.2015г. издадено
от Кметство с.Студена, М.Т. Ж. ЕГН ********** бивш жител на с.Студена е починала на 11.09.1997г. и е оставила за
наследници дъщерите си Р.П.. Л. и Ж. П.С. /л.123 от делото/.
Видно от
приетия неоспорен нотариален акт за покупко- продажба №142, том ІІ дело 858/22.05.1972г. на нотариуса при
ПРС, М.Т. Ж. е придобила чрез покупка за
собствеността върху на празно дворно място означено като 400/ 962 ид.ч. от урегулирано дворно място ,
цялото с площ от 962 кв.м.,
представляващо парцел VI /шести/, пл.№ 369,
кв.67 по плана на с.Студена.
По
делото не е спорно, че през 1973г. в процесния
парцел М.Т. Ж. е осъществила строителство на двуетажна
жилищна сграда.
От
приетото и неоспорено заключение на съдебнотехническата ексепертиза с вещо лице инж.Р. Н., се установява, че
предходния КРП на с.Студена, Община Перник е утвърден със Заповед №ІІІ -550 от
04.09.1961г. По него парцел VI – 369
е образуван от части от имоти пл.№369, пл.№370 и малки части от пл.№365 и
пл.№366. Вещото лице сочи, че по-късно парцел VI – 369 е разделен на два
парцела, като по-големия запазва номерацията VI – 369, а на по-малкия е
даден номер VІІІ- 369. Видно от
констативната част на СТЕ, действащия план на с.Студена, Община Перник е утвърден
със Заповед №2070 от 17.11.2000г. като
на него процесния УПИ ХIV -401/четиринадесети, отреден за имот с планоснимачен
номер четиристотин и едно/, в квартал 36
е с граници: улица, УПИ ХV -400, УПИ V –
402 и УПИ ХIII-404. Видно от
заключението на вещото лице процесния УПИ ХIV
-401, в квартал 36 по действащия план на
с.Студена, Община
Перник е утвърден със Заповед №2070 от
17.11.2000г. е идентичен с парцел VІІІ- 369 в кв.67 по отменения план на
с.Студена, утвърден със Заповед №ІІІ -550 от
04.09.1961г., който образуван от разделянето на
парцел VI – 369
в квартал 67 на два парцела, - VI – 369 и VІІІ- 369. вещото лице сочи, че УПИ ХIV -401
с площ от 387 кв.м., находящ се в квартал 36 по действащия план на
с.Студена, Община
Перник утвърден със Заповед №2070 от
17.11.2000г. отговаря на имота придобит от наследодателната на ищцата с
неоспорен нотариален
акт за покупко- продажба №142,
том ІІ дело 858/22.05.1972г. на нотариуса при ПРС.
Видно от приетия препис на нотариално дело №379 от
2010г. на нотариус Р.М. вписан под №141
в НК, по молба на ответника С.К.П., след
обстоятелствена проверка с разпит на свидетелите – П.И.Т., Ж.Н.П. и Б.В.В.,
нотариуса издал Нотариален акт
№196, том II,
рег..№10826, дело №379 от 13.09.2010г.,
в признал С.К.П. за собственик по
давностно владение на УПИ ХIV -401 с площ от 387
кв.м., находящ се в квартал 36 по действащия план на с.Студена, Община Перник утвърден със
Заповед №2070 от 17.11.2000г., ведно с
построената в него двуетажна сграда.
По делото е
приет и Нотариален акт №200, том II, рег.№ 10826, дело №383
от 16.09.2010г. на Нотариус Р.М., за
продажба на процесния имот от ответника С.К.П.
на ответника С.В.И..
С обвинителен акт по преп.№2781/2010г. по описа на РП
Перник е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.290, ал.1, вр. с
чл20, ал.3 от НК срещу С.Г.С., С.К.П. и В.В.Д., за това че като съизвършители
подбудители са подбудили П.И.Т., Ж.Н.П.
и Б.В.В., пред надлежен орган на власт - нотариус Р.М., съзнателно да потвърдят
неистина по нотариално дело №379 от 2010г. на нотариус Р.М., че С.К.П. дворно
урегулирано място от 387 кв.м.
Видно от
присъда по гр.д. № 892 по описа за 2012г. на Пернишкия районен съд, влязла в
законна сила на 04.10.2016г. със същата ответникът С.К.П. е признат за виновен
в това, че на 13.09.2010г. в гр. Перник в съучастие като подбудител е подбудил Б.В.В.
пред надлежен орган на властта – нотариус Р.М., като свидетел по
обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на С.К.П. по нотариално дело №379/2010г. по
регистъра на същия нотариус , на 13.09.2010г. устно и съзнателно да потвърди
неистина, а именно – че С.К.П. владее урегулиран поземлен имот, представляващ
празно дворно място с площ от 387 кв.м., находящо се в с. Студена, общ. Перник
над десет години, както и че няма спор за собственост на този имот, поради
което и на основание чл. 290, ал. 1 , вр. с чл. 20, ал. 3 НК му е наложено
наказание.
Други
относими писмени доказателства не са ангажирани по делото.
Свидетелката К.Д. М. в показанията си потвърждава, че
и е известно, че ищцата й сестра са придобили правото на собственост върху
процесните имоти по наследство от майка им. Сочи, че през 2014г. заедно с Ж.С.
посетили къщата в с. Студена, при което установили, че никой не я обитава.
В показанията си свидетелката Р.Ж.Б. заявява, че след
1989г. ищцата живеела в Израел, където полагала грижи за болната си майка.
Сочи, че при посещенията й в България тя и съпругът се интересували и предприемали
конкретни правни действия по деклариране, упълномощаване на адвокати и водене
на дела за наследствения имот в с. Студена.
Показанията
на разпитваните свидетели почиват на непосредствените им впечатления и
кореспондират на приетите писемни доказателства, с оглед на което съдът ги
кредитира.
Така установеното от
фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
По
допустимостта: Налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от
предявяване на положителен установителен
иск за собственост: ищцата
претендира, че е собственик на по 1/2
идеална част от процесния имот на основание наследствено правоприемство,
което право се оспорва от ответниците,
чрез снабдяването на първия ответник с нотариален акт за собственост по
давностно владение, касателно целия имот, и чрез прехвърлителна сделка в полза
на втория ответник.
По
основателността на иска:
Основателността на установителното искане предполага
осъществяване в патримониума на ищеца на годен придобивен право на собственост
способ – чл.77 от ЗС – чрез правна сделка, по давност или по друг, определен в
закона начин. Ищцата основава правото си на собственост върху процесния имот на
основание наследствено правоприемство от своята майка и наследодател М.Т. Ж.. Последната е починала
на 11.09.1997г. и е оставила като
законни наследници дъщерите си Р.П.. Л. – ищцата по делото и Ж. П.С.. Наследяването е вторичен
способ за придобиване на субективни права, поради което се дължи доказване не
само факта на родствена връзка за наследяване по закон, но и че соченият като
праводател е бил собственик на вещта към момента на смъртта си. Съвкупният
анализ на приетите по делото писмени доказателства / нотариален акт за покупко- продажба №142, том ІІ дело 858/22.05.1972г. на нотариуса при
ПРС, както и
приетото неоспорено заключение на съдебно техническата експертиза, сочат на
извода, че наследодателя М.Т. Ж. е
собственик на УПИ ХIV -401/четиринадесети, отреден за имот с планоснимачен
номер четиристотин и едно/, в квартал
36, по плана на с.Студена, Община Перник утвърден със Заповед №2970 от
17.11.2000г., целия с площ от 387 кв.м., с административен адрес: ***, ведно с построената в него масивна жилищна
сграда от 56,80 кв.м., състояща се от приземен етаж и два жилищни етажа
След смъртта на наследодателя М.Т. Ж. на 11.09.1997
год. процесният имот е наследен от
ищцата Ж. П.С. и сестра й Р.П.. Л., като на основание чл.5,
ал.1 от ЗН всяка от тях наследява по 1/2 ид.част от урегулирания поземлен имот и построената в
него сграда.
Ответникът И. оспорва притежаването на горната ид.ч.
от ищцата, като противопоставят придобиване на този имот чрез вторичен способ – правна сделка, от ответника С.К.П., който от своя страна се
легитимирал като собственик по силата на давностно владение, за което се е снабдил с
нотариален акт № 196, том II,
рег..№10826, дело №379 от 13.09.2010г.
на нотариус Р.М..
Тъй като
ответникът И. противопоставят на сочения от ищцата производен право на
собственост способ – наследствено правоприемство оригинерен такъв – давностно
владение, упражнявано от праводателя му, то същия дължи установяване на елементите на давностно
владение /арг. чл.154, ал.1 от ГПК/.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Съдържанието на
понятието владение е установено в закона – упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. За да
добие статут на владелец, ответникът трябва да докаже кумулативното наличие и на двата елемента от състава на чл. 68 ЗС
– упражняване на фактическа власт върху веща /корпус/ и намерение да се държи вещта като своя /анимус/.
По делото не са събрани доказателства, от които да се
установява упражняването на явно, трайно
и спокойно фактическо владение от страна на
ответника П., манифестирано по отношение на досегашния владелец, с ясно
обективиране на намерение за своене на вещта, в период от време, годен да
направи владеещия оригинерен собственик – чл.68 от ЗС. Нещо повече, с влязла в
законна сила присъда, която е задължителна за гражданския съд на основание чл.
300 ГПК, се установява, че при съставяне на констативния нотариален акт за
придобиване собствеността по давност, ответникът П. умишлено е подбудил
участвалите в нотариалното производство свидетели устно и съзнателно да
потвърдят пред нотариуса неистина, а именно – че С.К.П. е владял процесния
имоот над десет години и че за същия нямало спор за собственост.
По изложените съображения предявения установителен иск
е основателен, тъй като ответниците не ангажираха доказателства, с които да
преодолеят установеното от ищцата деривативно придобиване на процесния имот по
силата на наследственото правоприемство и на който придобивен способ не успяха
успешно да противопоставят твърдението си за първичното придобиване по давност
от първия ответник.
Поради
основателността на установителния иск и като последица от уважаването му, по
аргумент на чл.537 , ал.2 от ГПК, нотариален акт № 196, том II,
рег..№10826, дело №379 от 13.09.2010г.
на нотариус Р.М. с № 141 в регистъра на НК, следва да се отмени до
частта, в която се признават собственически права до 1/2 ид.ч. /ТР №
178/30.06.1986г. на ОСГК на ВС/.
По разноските:
С оглед
изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищцата разноски
по делото в общ размер на 4 746,30лв., от които 552лв. за платена държавна
такса и възнаграждение за особен представител, 194 лв. за възнаграждение за
вещо лице, и 4000 лв. за адвокатско възнаграждение.
С оглед
изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от Ж.П.С. ЕГН ********** със съдебен адрес ***, ***срещу С.К.П. ЕГН **********, с адрес *** и С.В.И. ЕГН **********, с адрес ***, че Ж.П.С. ЕГН **********, е собственик по наследство на 1/2 идеална част от
следния недвижим имот: УПИ ХIV-401/четиринадесети,
отреден за имот с планоснимачен номер четиристотин и едно/, в квартал
36/тридесет и шести/, по плана на с.Студена, Община Перник утвърден със Заповед
№2070 от 17.11.2000г., целия с площ от 387 /триста осемдесет и седем/ кв.м., с
административен адрес: ***, при граници: улица, УПИ ХV -400, УПИ V – 402 и УПИ
ХIII-404, ведно с построената в него масивна жилищна
сграда от 56,80 кв.м., състояща се от приземен етаж и два жилищни етажа.
ОТМЕНЯ
до 1/ 2 идеална част Нотариален акт № 196, том II,
рег..№10826, дело №379 от 13.09.2010г.
на нотариус Р.М. вписан под № 141 в
регистъра на Ноториалната камара.
ОСЪЖДА С.К.П. ЕГН **********, с
адрес *** и С.В.И. ЕГН **********, с
адрес *** да
заплатят на Ж.П.С. ЕГН ********** със съдебен адрес ***, кант. 447 сумата от 4 746,30лв.,
за разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Перник в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: