Определение по дело №1601/2013 на Окръжен съд - Варна

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е №

 

Варненският окръжен съд, търговско отделение в закрито заседание на трети юли през двехиляди и петнадесета година в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАРИНА МАРКОВА

                                       

като разгледа докладваното от съдията търг.дело № 1601 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С определение на съда № 1105 от 17.03.2014г. производството по делеото е спряно до приключване на досъдебно производство № 7884/13г. по описа на Районна прокуратура, а случай на образувано наказетлно дело от общ характер и до неговото приключване на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК с оглед констатирано от съда образувано производство срещу виновно лице за престъпление, чийто фактическия състав покрива изложените в исковата молба твърдения за действия на управителя, причинили вреда на дружеството. От извършена от съда служебна справка се установява, че достъдебно производство № 197/14г. по описа на ОД на МВР гр.Варна е прекратено с влязло в сила постановление за прекратяване на наказателно производство от 22.01.2015г. Поради което и съдът намира че са налице условията за възобновяване на производството по търг.дело № 1601/13г. на основание чл.230 от ГПК.

С оглед приключилата до постановяване на определение за спиране процедура по размяна на книжа, съдът намира че следва да постанови определение по чл.374 от ГПК и да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание. 

Предявен е иск с правно основание чл.145 от ТЗ от „Еффект” ЕООД със седалище гр.Варна срещу Л.И.К. *** за сумата 41 367.34лв., претендирана като претърпяна вреда от дружеството от дейността на К. като управител, изразяваща се в подписване на спогодба с нотариална заверка на подписите 07.11.2012г. с „Геосим” ООД за признаване на съществуване на задължение по договор за наем от 01.10.2011г., претендира законна лихва върху сумата от завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се в исковата молба че ответникът Л.И.К. е бил съдружник и управител в ищцовото дружество, като с вписване в търговския регистър от 09.05.2013г. е заличен като управител. Твърди че на 07.11.2012г. между „Геосим” ООД и дружеството – ищец, представлявано от ответника К. е подписна спогодба с нотариална заверка на подписите. Твърди че подписването на договора за спогодба от 07.11.2012г. е извършено от управителя  К. при липса на съгласие на общото събрание, което представлява нарушение на р.ІІІ, т.3, б.Й от дружествения договор, съобразно който се изисква решение на общото събрание за сключване на сделки в размер на 1 000лв. Твърди че съдържащото се в спогодбата изявление, че дружеството се отказва от правото си на възражение по чл.414 от ГПК, представлява предварително съглашение за удовлетворяването на наемодателя по спогодбата по начин, различен от този, предвиден в закона. Твърди, че ответникът е получил призовката за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело въз основа на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на подписаната спогодба от 07.11.2012г., която покана не е представена в счетоводството на адреса на управление на дружеството или пред общото събрание. Твърди, че в резултат на предприетото от третото лице принудително изпълнение по изпълнително дело № 4125/12г. по описа на ЧСИ с рег.№ 808 в КЧСИ дружеството е заплатило целия размер на дълга в размер на сумата 41 367.34лв. на 05.09.2013г., с която сума е намаляло имуществото на дружеството. 

В срока по чл.367 ал.1 от ГПК ответникът Л.И.К. *** е подал писмен отговор, в който оспорва предявените срещу него искове. Твърди че предявеният иск е недопустим, тъй като Тихомир К. Димитров няма качеството на съдружник и управител на ищцовото дружеството. Твърди че на 27.09.2010г. той е взел решение за изключване на Димитров като съдружник и управител.

Възразява че не е налице решение на общото събрание на дружеството ищец за търсене на отговорност от управител, представляващо абсолютна предпоставка за предявяване на иска по чл.145 от ТЗ.

Не оспорва че решение на дружеството от 11.06.2010г. е влязло в сила на 09.05.2013г. по отношение на дружеството и на съдружниците с вписването му в търговския регистър. Възразява срещу изложеното в исковата молба твърдение за незабавно действие на същото решение.

Оспорва твърденията за извършени от него действия, с които нарушава задължения към дружеството. Твърди че между дружеството – ищец и трето лице е налице договорно правоотношение, за задълженията на ищеца по което е издадена влязла в сила заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, поради което и спорът с третото лице е непререшаем и обвързва дружеството – ищец. Твърди че осъществяваното от него представителство на дружеството ищец не е в нарушение на дружественото право.

Оспорва твърденията в исковата молба за необходимост от решение на общо събрание на дружеството при сключване на сделка над 1 000лв. Оспорва представения от ищеца дружествен договор от 17.03.2008г. Твърди че за процесния период е действал дружествен договор от 07.08.2009г., обявен в търговския регистър на 13.08.2009г., в който забраната за сключване на сделка над 1 000лв. от управителя, без решение на дружеството е отпаднала. Твърди че при вписването му като управител в ТР на основание решение на ВОС в договора му за управление от 19.03.2008г. няма ограничения относно представителството на дружеството.

Оспорва че налице твърдяното нарушение в исковата молба на дължимата от него грижа на добрия търговец. Твърди че неподаването на възражение срещу издадена срещу дружеството заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК не е увреждащо действие, доколкото при наличието на задължение на дружеството, се спестяват разноски.

Твърди че с влизането в сила на заповедта за изпълнение по гр.дело № 16757/12г. на ВРС осъдителното действие за дължимостта на сумите се простира, както спрямо дружеството, така и спрямо съдружниците в него.

Оспорва че е налице причинна връзка между вредата и поведението на управителя, като твърди че е налице неизпълнение на задължение на дружеството, което е събрано принудително.

Оспорва че дружеството е претърпяло и вреда, като се позовава че дългът е заплатен след завеждане на исковата молба и от трето за производството лице – „Весела“ ООД.

Оспорва и размера на претендираната сума, като твърди че няма уточнение как е формирана.

В срока по чл.372 от ГПК от ищеца е постъпила допълнителна искова молба, в която се отговаря на възраженията и на оспорванията, направени в отговора на исковата молба от ответника.

В срока по чл.373 от ГПК от ответника Л.И.К. е постъпил отговор на допълнителната искова молба, в който се отговора на изложеното в допълнителната искова молба.

На основание чл.374 от ГПК съдът констатира редовността на разменените книжа и допустимостта на предявените искове, включително тяхната цена.

По възражението срещу недопустимост на предявения иск:

Искът е предявен в съда на 30.08.2013г. Видно от вписванията по партидата на ищеца в ТР, ЕИК *********, към тази дата Тихомир К. Димитров е бил едноличен собственик и управител на „Еффект“ ЕООД. Последният е заличен като едноличен собственик с вписване от 10.09.2013г., но и към настоящия момент е управител и представляващ дружеството ищец. Поради което и възражението за недопустимост на иска е неоснователно.

Що се касае до споровете между вече бившите съдружници в дружеството ищец Тихомир К. Димитров и ответника Л.И.К. по отношение на взаимното им изключване като съдружници и прекратяване на членственото правоотношение на К. по реда на чл.517 ал.3 от ГПК, тези спорове са неотносими към настоящия спор. Видно от вписванията в търговския регистър ответникът К. е вписан в търговския регистър като управител на 08.07.2008г., заличен е като управител на 13.08.2009г., отново е вписан като управител на 02.05.2011г. и е заличен като управител на 13.05.2013г. Димитров е вписан като управител от 08.07.2008г. и не е заличаван като такъв. С оглед тези констатации съдът намира, че искът е предявен от представляващия дружеството ищец.

По направените от страните искания по доказателствата съдът намира следното:

С оглед твърденията в исковата молба за конкретните действия на ответника К. изразяващи се следното: подписване на спогодба с нотариална заверка на подписа, с която е признато задължение към трето лице по договор за наем без наличие на решение на общо събрание на съдружниците, изискуемо съобразно р.ІІІ, т.3, б.Й от дружествен договор от 17.03.2008г., клауза в спогодбата за предварителен отказ от права и получаване на покана за доброволно изпълнение по образувано срещу дружеството изпълнително производство и непредставявнето и в счетоводството или пред общото събрание, поради което и пропускане на срок за подаване на възражение, съдът намира, че извън предмета на настоящия правен е спор е въпросът за съществуването на задължение на дружеството ищец към трето, неучастващо в производството лице „Геосим“ ООД по договор за наем от 01.10.2011г. за период от 01.10.2011гг. до 01.10.2012г., както и наличието на осчетоводяване на задължението в счетоводството на дружеството ищец. Поради което и исканата съдебно-счетоводна експертиза не следва да бъде допускана.

Представените с исковата молба от ищеца писмени доказателства – спогодба с нотариална заверка на подписите от 07.11.2012г., покана за доброволни изпълнение по изпълнително дело № 20128080404125 и дружествен договор от 17.03.2008г. са допустими и относими доказателства и следва да бъдат допуснати. Следва да бъдат допуснати и представените с молба от 09.09.2013г. писмени документи са внесени суми по изпълнителното делото – две преводни нареждания от 05.09.013г.

От представените от ответника с отговора на исковата молба писмени доказателства съдът намира че следва да бъдат допуснати само дружествен договор от 07.08.2009г.

Съдът намира, че следва да обяви на страните като служебно известни му всички факти, касаещи подаване на заявления за вписване, вписвания, обявявания и заличавания в търговския регистър, воден при АВ по партидата на дружеството ищец, поради което и с изключение на представените на хартиен носител копия на обявени в регистъра дружествени договори, други писмени документи, налични по партидата на дружеството не следва да бъдат допускани като писмени доказателства. На следващо място съдът намира че следва да бъдат обявени на страните и служебно известни му факти по отношение на водени между бившите съдружници и дружеството ищец дружествени спорове по дела, образувани и разглеждани като първа инстанция от ВОС. Поради което и писмени документи – копия от решения не следва да бъдат допускани, а справка по същите може да бъде направена от съда.

Поради което и съдът намира че не следва да бъдат допускани като доказателства по делото всички представени с отговора на исковата молба протоколи от общи събрания и копия от съдебни актове по спорове между страните с оглед обявените по – горе за служебно известни на съда факти.

Представеното с отговора справка  по лице от СВ за дружеството ищец съдът намира за неотносима към предмета на спора.

По изложените по – горе съображения съдът намира че не следва да бъдат допускани като доказателства и представените с допълнителната искова молба протоколи от общи събрания и копия от решения по дружествени спорове.

Следва да бъдат допуснати като допустими и относими към предмета на спора представените с отговора на исковата молба доказателства: разпореждане за издаване за заповед за изпълнение по гр.дело № 16757/12г. заповед за изпълнение № 9239 от 19.11.2012г., два броя възражения по гр.дело № 16757/12г. три броя съобщения за публична продан по изпълнително дело №  20128080404125, искова молба, образувана в търг.дело № 44/13г., определение на съда  и частна жалба срещу него; договор за заем от 05.09.2013г., извлечение от сметка, преводно нареждане за възстановена гаранция от 17.09.2013г. и платежно нареждане на връщане на надвнесена сума от 08.10.2013г.

Представените жалба до председателя на ВРС и неговия отговор, както и удостоверението за образувано досъдебно производство, съдът намира че не следва да бъдат допускани като неотносими към предмета на спора.

Производството по делото следва да бъде насрочено в открито заседание, като на страните бъде изпратен и проект за доклад по делото.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ВЪЗОБНОВЯВА производството по търг.дело № 1601/13г. по описа на ВОС, търговско отделение.

 

ОТХВЪРЛЯ молбата на ответника Л.И. Крачунтов за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения срещу него иск.

 

ДОПУСКА като доказателства по делото следните писмени документи, представени от страните: спогодба с нотариална заверка на подписите от 07.11.2012г., покана за доброволни изпълнение по изпълнително дело № 20128080404125 и дружествен договор от 17.03.2008г.; дружествен договор от 07.08.2009г.; разпореждане за издаване за заповед за изпълнение по гр.дело № 16757/12г. заповед за изпълнение № 9239 от 19.11.2012г., два броя възражения по гр.дело № 16757/12г. три броя съобщения за публична продан по изпълнително дело №  20128080404125, искова молба, образувана в търг.дело № 44/13г., определение на съда  и частна жалба срещу него; договор за заем от 05.09.2013г., извлечение от сметка, преводно нареждане за възстановена гаранция от 17.09.2013г. и платежно нареждане на връщане на надвнесена сума от 08.10.2013г.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за допускане като писмени доказателства на всички останали, представени от тях писмени документи.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза със задача формулирани в исковата молба.

 

ОБЯВЯВА на страните на основание чл.155 от ГПК като служебно известни на съда и ненуждаещи се от доказване всички факти, касаещи подадени заявления за вписване и обявяване и приложени към тях документи, вписвания, обявявания и заличавания в търговския регистър, воден при АВ по партидата на дружеството - ищец, ЕИК *********, както и факти за водени между бившите съдружници и дружеството ищец дружествени спорове по дела, образувани и разглеждани като първа инстанция от ВОС и всички налични в електронната папка но съда актове на съдилищата по тях.

 

 

СЪОБЩАВА на страните на основание чл.374 ал.2 от ГПК следния проект за доклад по делото:

Предявен е иск с правно основание чл.145 от ТЗ от „Еффект” ЕООД със седалище гр.Варна срещу Л.И.К. *** за сумата 41 367.34лв., претендирана като претърпяна вреда от дружеството от дейността на К. като управител, изразяваща се в подписване на спогодба с нотариална заверка на подписите 07.11.2012г. с „Геосим” ООД за признаване на съществуване на задължение по договор за наем от 01.10.2011г., претендира законна лихва върху сумата от завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се в исковата молба че ответникът Л.И.К. е бил съдружник и управител в ищцовото дружество, като с вписване в търговския регистър от 09.05.2013г. е заличен като управител. Твърди че на 07.11.2012г. между „Геосим” ООД и дружеството – ищец, представлявано от ответника К. е подписна спогодба с нотариална заверка на подписите. Твърди че подписването на договора за спогодба от 07.11.2012г. е извършено от управителя  К. при липса на съгласие на общото събрание, което представлява нарушение на р.ІІІ, т.3, б.Й от дружествения договор, съобразно който се изисква решение на общото събрание за сключване на сделки в размер на 1 000лв. Твърди че съдържащото се в спогодбата изявление, че дружеството се отказва от правото си на възражение по чл.414 от ГПК, представлява предварително съглашение за удовлетворяването на наемодателя по спогодбата по начин, различен от този, предвиден в закона. Твърди, че ответникът е получил призовката за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело въз основа на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на подписаната спогодба от 07.11.2012г., която покана не е представена в счетоводството на адреса на управление на дружеството или пред общото събрание. Твърди, че в резултат на предприетото от третото лице принудително изпълнение по изпълнително дело № 4125/12г. по описа на ЧСИ с рег.№ 808 в КЧСИ дружеството е заплатило целия размер на дълга в размер на сумата 41 367.34лв. на 05.09.2013г., с която сума е намаляло имуществото на дружеството. 

В срока по чл.367 ал.1 от ГПК ответникът Л.И.К. *** е подал писмен отговор, в който оспорва предявените срещу него искове. Твърди че предявеният иск е недопустим, тъй като Тихомир К. Димитров няма качеството на съдружник и управител на ищцовото дружеството, доколкото на 27.09.2010г. той е взел решение за изключване на Димитров като съдружник и управител.

Възразява че не е налице решение на общото събрание на дружеството ищец за търсене на отговорност от управител, представляващо абсолютна предпоставка за предявяване на иска по чл.145 от ТЗ.

Не оспорва че решение на дружеството от 11.06.2010г. е влязло в сила на 09.05.2013г. по отношение на дружеството и на съдружниците с вписването му в търговския регистър. Възразява срещу изложеното в исковата молба твърдение за незабавно действие на същото решение.

Оспорва твърденията за извършени от него действия, с които нарушава задължения към дружеството. Твърди че между дружеството – ищец и трето лице е налице договорно правоотношение, за задълженията на ищеца по което е издадена влязла в сила заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, поради което и спорът с третото лице е непререшаем и обвързва дружеството – ищец. Твърди че осъществяваното от него представителство на дружеството ищец не е в нарушение на дружественото право.

Оспорва твърденията в исковата молба за необходимост от решение на общо събрание на дружеството при сключване на сделка над 1 000лв. Оспорва представения от ищеца дружествен договор от 17.03.2008г. Твърди че за процесния период е действал дружествен договор от 07.08.2009г., обявен в търговския регистър на 13.08.2009г., в който забраната за сключване на сделка над 1 000лв. от управителя, без решение на дружеството е отпаднала. Твърди че при вписването му като управител в ТР на основание решение на ВОС в договора му за управление от 19.03.2008г. няма ограничения относно представителството на дружеството.

Оспорва че налице твърдяното нарушение в исковата молба на дължимата от него грижа на добрия търговец. Твърди че неподаването на възражение срещу издадена срещу дружеството заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК не е увреждащо действие, доколкото при наличието на задължение на дружеството, се спестяват разноски.

Твърди че с влизането в сила на заповедта за изпълнение по гр.дело № 16757/12г. на ВРС осъдителното действие за дължимостта на сумите се простира, както спрямо дружеството, така и спрямо съдружниците в него.

Оспорва че е налице причинна връзка между вредата и поведението на управителя, като твърди че е налице неизпълнение на задължение на дружеството, което е събрано принудително.

Оспорва че дружеството е претърпяло и вреда, като се позовава че дългът е заплатен след завеждане на исковата молба и от трето за производството лице – „Весела“ ООД.

Оспорва и размера на претендираната сума, като твърди че няма уточнение как е формирана.

НЕ СА СПОРНИ между страните следните обстоятелства, относими към предмета на спора:

За периода от 02.05.2011г. до 13.05.2013г. ответникът К. е вписан като управител на дружеството ищец.

Не е спорно подписването от ответника К. в качеството му на управител на спогодба с нотариална заверка на подписите от 07.11.2012г. с „Геосим“ ООД, издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК въз основа на спогодбата по ч.гр.дело № 16575/12г., получаването на призовката за доброволно изпълнение от ответника К. в качеството му на управител на 11.12.2012г., изтичането на срока по чл.414 ал.2 от ГПК без в него да е подадено възражение от дружеството ищец.

Не е спорен и превода на сумата 41 367.34лв. от трето неучастващо в производството по делото лице „Весела“ ООД по сметка на ЧСИ за погасяване на задължението на ищеца по изпълнително дело, образувано въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК за вземания в полза на „Геосим“ ООД.

СПОРЕН между страните е въпросът за актуалния към процесния период текст на дружествения договор.

УКАЗВА ищеца че негова е доказателствената тежест да установи твърдяните действия или бездействия на управителя, с които да е нарушил задължение към дружеството, настъпила за дружеството вреда и причинна връзка между поведението на управителя и вредата.

Съдът намира, че в случая се касае за предявен от еднолично дружество с ограничена отговорност иск срещу управителя за вреди, поради което и отделно решение на едноличния собственик за предявяване на иск срещу управителя не е необходимо, с оглед изявената воля в исковата молба за това, и предвид липсата на възражение за взето решение за освобождаване на управителя от отговорност, поради което и указания в тази насока не следва да бъдат давани.

 

НАСРОЧВА с.з. на 15.10.2015г. от 10 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се изпрати и препис от настоящето определение.

На ищеца да се изпрати и препис от допълнителния отговор на ответника.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: