Номер 138511.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 02.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20203100502689 по описа за 2020 година
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на
„Електроразпределение Север“ АД – Варна против решение № 3716 от 06.08.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 21110 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, девети състав, с
което е прието за установено в отношенията между страните, че въззивникът дължи на
„Морски дюнер” ЕООД сумата от 3 311,09 лева, платена изцяло на 31.10.2019 г. без
основание, представляваща стойност на коригирана електроенергия за периода 27.07.2019 г.
– 24.10.2019 г. за обект в град Варна - кв. Чайка № 359 /Рай/, вилна зона, с абонатен №
********** и клиентски № **********, ведно със законната лихва върху главницата от
подаването на заявлението по член 410 от ГПК /11.11.2019 г./ до окончателното й
изплащане, която главница е цедирана от потребителя и платец М.Й.М. в полза на ищеца с
договор за цесия от 05.11.2019 г. и за която сума е издадена заповед по член 410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 18528/2019 г. на ВРС, на основание член 422 от ГПК; осъдено е
„Електроразпределение Север” АД да плати на „Морски дюнер” ЕООД сумата от 464,78
лева разноски в исковото производство пред ВРС, на основание член 78, алинея 1 от ГПК и
сумата от 528,22 лева присъдени разноски в заповедното производство.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
основа на събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на решението и постановяване
на ново, с което да се отхвърли иска. В съдебно заседание пред въззивната инстанция
жалбата се поддържа. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор по
1
така подадената жалба, с който оспорва същата и иска да бъде потвърдено атакуваното
решение като правилно и законосъобразно.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се излага, че ищецът е подал заявление по член 410 ГПК за
процесните суми, за които е издадена заповед за изпълнение, като в законоустановения срок
длъжникът възразил, поради което за ищеца се е породил правният интерес да предяви
настоящия иск. Твърди също, че узнал за извършена от ответното дружество проверка на
измервателния уред, обслужващ имот, находящ се в град Варна - кв. „Чайка“ № 359 /Рай/,
вилна зона, с абонатен № ********** и клиентски № **********, титуляр по партидата на
който е бил М.Й.М., при която проверка е било констатирано неточно измерване на
електрическата енергия. Във връзка с проверката бил съставен констативен протокол /КП/ и
била извършена корекция на потребената от абоната електроенергия, като на потребителя
била начислена сумата от 3 311,09 лева, представляваща стойност на коригирана
електроенергия за периода 27.07.2019 г. – 24.10.2019 г. С договор за цесия от 05.11.2019 г.
титулярът по партидата, който платил исковата сума преди това, прехвърлил на ищеца
вземането си за връщането й, с което последният встъпил в правата на абоната срещу
ответното дружество. Ищецът навежда доводи, че липсва правно основание за заплащане на
исковата сума и излага съображения за това, включващи както такива срещу процедурата от
проверката и протоколирането й, така и срещу приложимостта и законността на правилата
на ПИКЕЕ, на които ответникът основава вземането.
В срока по член 131 от ГПК ответникът „Енерго–про продажби” АД депозира писмен
отговор, в който не оспорва, че с твърдяния от ищеца абонат /цедент/ са били в договорни
правоотношения по доставка на ел.енергия до посочения в исковата молба имот; не оспорва
начисляването на сочената коригирана ел. енергия за обекта; не оспорва получаването на
кокреционната сума от абоната; не оспорва и сключването и действителността на договора
за цесия. Оспорва обаче иска, като в тази връзка навежда доводи, че проверката на
електромера е извършена законосъобразно като процедура и основание според действащите
ПИКЕЕ от 2019 г. и ЗЕ. В частност процедурата по ПИКЕЕ се твърди, да е изцяло спазена, а
основанието на преизчислението да е член 50, алинея 2 и алинея 3 от ПИКЕЕ. Сочи още, че
при проверката е установено неточно измерване на консумираната енергия от СТИ,
обслужващо потребителя, което е резултат от неправомерно въздействие /вмешателство в
схемата на свързване/ и което води до значително неотчитане от СТИ на ползваната
2
електроенергия. На база на констатациите е извършено служебно преизчисляване на
сметката на абоната на основание член 50, алинея 2 и алинея 3 от ПИКЕЕ, с оглед на което
поддържа, че посоченото и фактурирано корекционно задължение е дължимо от абоната.
Въз основа на заявление от 11.11.2019 г. е образувано ч.гр.д.№ 18528 по описа на
Районен съд – Варна за 2019 г., по което е издадена заповед № 8611 от 12.11.2019 г., по
силата на която е разпоредено длъжникът “Енерго-про продажби“ АД да заплати на
кредитора „Морски дюнер" ЕООД сумата от 3 311,09 лева – представляваща платена на
31.10.2019 г. без основание стойност на коригирана потребена електроенергия на обект с
абонатен № ********** и клиентски № **********, с адрес на потребление в град Варна –
вилна зона, КК „Чайка“ № 359 РАЙ, за което е издадена фактура № ********** от
25.10.2019 г., като вземането е прехвърлено от М.Й.М. на заявителя с договор за цесия от
05.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда /11.11.2019 г./ до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 528,22
лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна
такса от 66,22 лева и 462 лева адвокатско възнаграждение на основание член 78,п алинея 1
от ГПК.
Не е спорно между страните по делото, че М.Й.М. е потребител на доставяна от
ответното дружество електроенергия за посочения обект на потребление и за посочения
период; че титулярят по партидата на спорния обект е заплатил на ответника исковата сума;
сключването на договор за цесия между потребителя и ищцовото дружество и узнаването за
това от ответника; при проверката било осъществено обаждане от служители на ответника
на телефон „112“ с искане да бъде изпратен екип, но такъв не е бил изпратен официално.
От представения по делото заверен препис от КП от 24.10.2019 г., съставен от
служители на „ЕРП север“ АД в присъствието на служители на дружеството и двама
свидетели, се установява, че е осъществено неправомерно присъединяване към
електроразпределителната мрежа, извършено чрез меден кабел тип СВТ 3х10+6 кв.мм
посредством токови клеми към захранващия таблото кабел тип САВТ 4х26 кв.мм преди
СТИ в бетонова замазка до ШК5, като три от жилата на неправомерния кабел се ползват за
фази /10 кв.мм/, а последното жило /6 кв.мм/ за нула. Кабелът влиза директно в стената на
имота на абоната. В протокола е отразено още, че същият е подписан от двама служители на
„ЕРП Север“ АД и от един свидетел с имената Х.И.Х..
Със становище за начисление на електроенергия от 26.10.2019 г. е одобрено
начисляването на допълнително количество електроенергия в размер на 16 581,6 кВтч за
периода 27.07.2019 г. - 24.10.2019 г.
3
Въз основа на това становище по партидата на абоната е било начислено допълнително
количество електроенергия за посочения период в посочения размер, за остойностяване на
която е издадена фактура от 25.10.2019 г. за сумата от 3 311,09 лева.
От заключението на вещото лице по проведената пред първата инстанция съдебно-
техническа експертиза, се установява, че към момента на проверката електромерът е бил в
метрологична годност и техническа изправност; поради констатирано при проверката
вмешателство в схема на свързване на електромера – неправомерно присъединяване към
захранващата мрежа на кабел с токови клеми, който свързва директно обекта с мрежата, без
да преминава през СТИ – не е била измервана надлежно консумираната енергия, всъщност
изобщо не била измервана консумирана енергията, защото кабелът заобикалял СТИ и
директно свързвал мрежата с обекта на консумация; начисленото задължение е
математически правилно изчислено според действащите цени на електроенергията и по
коректно приложената за случая методика; начисленото количество енергия е напълно
възможно да бъде реално консумирано за корекционния период с оглед пропускателната му
способност.
Показанията на свидетеля М.М. следва да се ценят с оглед нормата на член 172 от
ГПК, тъй като той е собственикът на хотела, обект на проверката /свидетелят е абонатът -
клиент на ответника, за процесния обект, който е платил задължението и го цедирал на
ищеца и който е допустим като свидетел само формално, защото не е страна по делото, с
оглед на цесията/. Свидетелят дава показания, че 19.10.2019 г. служители на ответника били
извършили по техни думи подмяна на захранващия кабел от касетата до таблото на
електромера на хотел „Рай“. Свидетелят ги бил оставил да работят и, като се върнал, те му
казали, че били приключили и възстановили разкъртените в процеса на работа камъни. След
четири дни пристигнали отново служители на ответника и започнали да къртят точно там,
където преди това работели точно техните колеги. Показала се муфа, М. се усъмнил в
ситуацията и поискал да бъде изваден кабелът в стената, за да се види какъв е. Заплашил ги с
полиция. Те извадили кабела и единият от тях директно го изкарал и го прибрал. Единият от
служителите пишел и протокол. М. казал, че нямал свидетели за протокола, след което
единият от служителите потеглил с колата и след десетина минути се върнал „с едно от
момчетата, което беше половин час преди тях, с една от колите им, само че облечено
цивилно, а преди това беше с униформа“. Това „момче“ не се представило, но разписало
протокола като свидетел. Тогава М.М. се свързал със свой приятел, бивш служител в
„Енерго про“, който му разказал, че това е „схема, от която мобилни екипи на „Енерго про“
получават 20 % от глоби, наложени като бонуси“. М. се обадил и на свой приятел – офицер
от Пето районно управление -, който му пратил екип. Екипът дошъл, видял разкъртеното и
си тръгнал, без да изготви документи за проверката. М.М. твърди и че си имал
дистанционен електромер в самия трафопост на хотела му, поради което нямало смисъл от
описаната манипулация, защото „електромерът в трафопоста си отчита едно и също“.
Показанията на свидетелят С.Г. съдът също трябва да преценява с оглед на неговата
4
заинтересованост от делото, защото е служител на ответника, извършил проверката.
Свидетелят разказва, че на 24.10.2019 г. той и негов колега извършили проверка на СТИ в
град Варна – КК „Чайка“ № 359 /хотел до ВСУ/ по подаден сигнал от колеги. На място те
проследили захранващия кабел и тъй като той минавал отстрани на касетата и бил вкопан в
стената, било нужно разкъртване на мазилката около него за проследяването. След като
било разкъртено, се установило, че имало прикачен допълнителен кабел с четири жила и
токови клеми и с премахната изолация, който директно навлизал в стената към имота, без да
преминава през електромера. След констатиране на това съставили протокол. На проверката
присъствали „хора от хотела“, но отказали да подпишат протокола. Поради това
служителите на ответника се качили на горната улица и спряли една кола на „Виваком“ или
„Мтел“, намерили един свидетел и той дошъл на място. Свидетелят е дошъл след
разкъртването на мазилката, кабелът обаче си стоял там през цялото време. Свидетелят
собственоръчно написал имената си в протокола и се подписал. Лице с имената Х.И.И. не е
служител на „Енерго-про“ и свидетелят С.Г. не познава такова лице, което да работи в
ответното дружество.
Предявеният иск е положителен установителен с правно основание член 415, алинея 1
във връзка с член 422, алинея 1 от ГПК, като правният интерес от търсената защита се
извежда от развило се предхождащо го заповедно производство по ч.гр.д.№ 18528/2019 г. по
описа на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по член 410 от ГПК и срещу
която ответникът надлежно е възразил. В тежест на ищеца е да докаже релевантните за
възникване на вземането си предпоставки, а именно: валиден договор за цесия с предмет
съществуващо вземане към ответника в търсения размер; уведомяването от предишния
кредитор за извършеното прехвърляне на вземането и момента на уведомяването; че
абонатът - цедент е в договорни отношения с ответника и е платена процесната сума по
повод извършена корекционна процедура. Ответникът следва да докаже, че плащането е на
валидно правно основание, тоест в качеството си на доставчик на електроенергия е доставил
посоченото в справката корекция количество електроенергия и че същото не е отчетено
поради вмешателство в СТИ, наличие на всички предпоставки, довели до извършване
корекция, като същата е изчислена по размер при спазване на правилната методика.
Спорен в отношенията между страните е въпроса доколко са били налице
предпоставките за едностранно извършената корекция на стойността на потребената
електроенергия за релевирания период.
С измененията на Закона за енергетиката, обнародвани в „Държавен вестник“ брой 54
от 17.07.2012 г., в разпоредбата на член 83, алинея 1, точка 6 е предвидено, че устройството
и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, уредени в
Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното
5
обслужване, включително за установяване па случаите неизмерена, неправилно и неточно
измерена електрическа енергия. Следователно с влизане в сила на тези изменения
законодателят е предвидил възможност да бъдат извършвани корекции на сметките на
потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електроенергия, но при спазване на определени правила, като по силата на законовата
делегация на член 83, алинея 2 във връзка с член 83, алинея 1, точки 4-6 във връзка с член
21, точка 3 от ЗЕ за приемане на подзаконов нормативен акт, уреждащ възможността за
корекционна процедура, с решение на КЕВР са приети действащите към датата на
извършване на проверката ПИКЕЕ, обнародвани в „Държавен вестник“ брой 35 от
30.04.2019 г., в сила от 04.05.2019 г. В член 45 и член 46 от посочените Правила е
регламентирано правото на оператора на мрежата да извършва проверки на измервателните
си системи за съответствието им с изискванията на тези правила /член 45, алинея 1/, както
да извършва технически проверки на място на измервателната система/средствата за
търговско измерване /член 46, алинея 1/.
Извършената едностранна корекция от страна на ответника в конкретния случай се
основава на разпоредбите на член 50, алинея 2 и алинея 3 от ПИКЕЕ, в които разпоредби е
визирано, че при промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или
неточно измерване на количествата електрическа енергия, операторът на съответната
електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия
период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата
на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване, като самото
преизчисляване се извършва на базата на половината от пропускателната способност на
присъединителните съоръжения /кабели, проводници8, свързващи инсталацията на клиента
със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване. Преизчисляването се извършва
въз основа на метрологична проверка и КП, съставен по реда на член 49 от ПИКЕЕ, който се
подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов
представител, а при отсъствие на ползвателя или негов представител при съставянето на КП
или при отказ от тяхна страна да го подпишат, протоколът се подписва от представител на
оператора на съответната мрежа и от свидетел, който да не е служител на оператора, като в
КП се отбелязват присъстващите на проверката, както и отказът за подписване от страна на
ползвателя или на неговия представител, ако е направен такъв. В случая КП не е подписан
от абоната поради отказ, въпреки че същият е присъствал на проверката, което се установява
от показанията му като свидетел пред съда. Поради това съдът приема, че реално е спазено
изискването на член 49, алинея 3 от ПИКЕЕ. Доколкото абонатът е присъствал на
проверката и е отказал да подпише протокола, то служителите на ответното дружество не са
били длъжни да осигурят свидетел, който да присъства през абсолютно цялото време на
проверката, в случая свидетелят само е констатирал установеното при проверката и отказът
на абоната да подпише. Тези изводи се подкрепят и от свидетелските показания на двамата
разпитани свидетели, които в тази им част съдът намира за достоверни като
6
безпротиворечиви, а именно: че абонатът е присъствал на проверката, че е отказал да
подпише КП, че тогава служителите на ответника намерили един свидетел, който дошъл
след разкъртването на мазилката, но кабелът бил там, където го открили, че свидетелят
собственоръчно написал имената си в протокола /видимо с просто око, че почеркът е
различен/ и се подписал. Поради това настоящият състав на съда намира, че проверката и
КП са изпълнени стриктно по нормативните изисквания и по общите правила на
доказването в гражданския процес, поради което и КП е противопоставим на клиента.
Предвид констатираното неправомерно въздействие, поради което и СТИ не отчита
част от електроенергията, е извършена корекция от оператора на мрежата на количеството
електрическа енергия. Корекцията е извършена при действието и по реда на цитираните
ПИКЕЕ, имащи характеристиката на подзаконов нормативен акт, задължителен за страните.
Съгласно заключението на СТЕ, прието по делото, начисленото задължение е
математически правилно изчислено според действащите цени на електроенергията и по
коректно приложената за случая методика; начисленото количество енергия е напълно
възможно да бъде реално консумирано за корекционния период с оглед пропускателната му
способност.
Изложеното определя извод за неоснователност на предявения иск.
Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на
първоинстанционния съд следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с
което искът да бъде отхвърлен.
По разноските
Въз основа на отправеното от въззивника искане и съобразно разпоредбата на член 78,
алинея 3 от ГПК, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати направените в хода на
производството съдебно-деловодни разноски.
Пред първата инстанция ответното дружество е сторило разноски в размер на 1 309
лева /1 104 лева за адвокатско възнаграждение, 170 лева – възнаграждение за вещо лице, 5
лева за съдебно удостоверение и 30 лева депозит за свидетел/, които следва да му бъдат
присъдени.
Пред въззивната инстанция сторените разноски от „ЕРП Север“ АД са 1 104 лева за
адвокатско възнаграждение и 66,22 лева – платена държавна такса за въззивното обжалване.
Съдът, обсъждайки направените от въззиваемия и пред двете инстанции възражения,
основани на нормата на член 78, алинея 5 от ГПК, намира същите за основателни –
7
заплатеният от дружеството адвокатски хонорар от 1 104 лева за всяка инстанция е
прекомерен съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съобразно
нормата на член 7, алинея 2, точка 2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения дължимото минимално адвокатско възнаграждение в случая е
461,78 лева. При това положение съдът намира, че сумата от 470 лева за всяка инстанция
съответства, както на фактическата и правна сложност на делото, така и на нормативната
уредба. Към присъдената сума от 470 лева за една инстанция следва да бъде начислен и
ДДС, тоест 564 лева.
Общо дължимата на „ЕРП Север“ АД сума за сторени от него разноски пред двете
инстанции е 1 399,22 лева.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3716 от 06.08.2020 г., постановено по гр.д.№ 21110 по описа за
2019 г. на Районен съд – Варна, девети състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Морски дюнер” ЕООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в село Здравец, област Варна – ул. „Св. Архангел Михаил“ № 18,
представлявано от Ж.С.Ж., против „Електроразпределение Север“ АД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в град Варна - бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна
тауърс - Е, иск за установяване недължимост на сумата от 3 311,09 /три хиляди триста и
единадесет 0,09/ лева, платена изцяло на 31.10.2019 г. без основание, представляваща
стойност на коригирана електроенергия за периода 27.07.2019 г. – 24.10.2019 г. за обект в
град Варна - кв. Чайка № 359 /Рай/, вилна зона, с абонатен № ********** и клиентски №
**********, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението по
член 410 от ГПК /11.11.2019 г./ до окончателното й изплащане, която главница е цедирана от
потребителя и платец М.Й.М. в полза на ищеца с договор за цесия от 05.11.2019 г. и за която
сума е издадена заповед по член 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 18528/2019 г. на ВРС, на основание
член 422 от ГПК.
ОСЪЖДА „Морски дюнер” ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в село Здравец, област Варна – ул. „Св. Архангел Михаил“ № 18,
представлявано от Ж.С.Ж., да заплати на „Електроразпределение Север“ АД ЕИК
8
*********, със седалище и адрес на управление в град Варна - бул. „Владислав Варненчик”
№ 258, Варна тауърс – Е сумата от 1 399,22 /хиляда триста девет десет и девет лева и
двадесет и две стотинки/ лева, представляваща сторени по делото пред двете инстанции
съдебно-деловодни разноски, на основание член 78 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 2, точка 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9