№ 23147
гр. София, 04.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:В. Б. В.
като разгледа докладваното от В. Б. В. Гражданско дело № 20241110122157
по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искане, отправено с исковата молба от ищеца по делото Г. М. И. с ЕГН
**********, за освобождаване от задължението за внасяне на дължима държавна такса за
завеждане на иска в размер на общо 968,54 лева по трите иска.
Предмет на делото е претенция за застрахователно обезщетение в размер на
19 467,37 лева обезщетение по застраховка отговорност на работодателя за трудови
възнаграждения, 210,44 лева начислено и неплатено възнаграждение за официални
неработни дни в Кралство Д. /където е положен труда/ и 4535,91 лева обезщетение за
неизпълозван платен годишен отпуск от молителя по молбата срещу ЗАД „ОЗК –
Застраховане“.
Приложена е Декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, съгласно която лицето не притежава
недвижимо имущество, декларира, че не получава месечен доход, регистриран бил като
безработен, притежавал две МПС: К., произведен през 2002г. и Р. произведен през 2006г.
Видно от справка от Община Ловеч – Дирекция местни данъци и такси молителят е
притежавал общо . в периода 2010г. – 2022г., като голяма част от партидите на същите са
закрити в периода 2020г. – 2022г.
Съгласно писмо от НОИ – ТП Ловеч на ищеца е отпуснато парично обезщетениие за
безработица от 30.01.2024г. до 29.05.2024г. в размер на 18,00 лева дневно. От същото се
установява и че за периода 10.09.2021г. – 09.01.2022г. Г. М. също е получавал обезщетение
за безработица.
Видно от Договор за правна защита и съдействие от 27.03.2024г. ищецът е заплатил в брой
на своя адвокат 2000,00 /две хиляди/ лева при подписването на договора.
Съгласно представен от ищеца отказ от 18.01.2024г. на ответника да заплати обезщетението,
има висящи трудови спорове във връзка с претендираното обезщетение, също така
дружеството, наело го на работа и изпратило го в чужбина да работи – „С.“ ЕООД е обявено
в несъстоятелност, а от друга страна ищецът може да се ползва от Фонда за Гарантиране на
взем.та на работниците и служителите.
1
Съдът намира искането за освобождаване за неоснователно. Следва да се има предвид, че
молителят е ищец по делото, в гражданския ни процес се прилага диспозитивното начало и
в този смисъл той сезирайки съда инициира производството когато прецени, че е подходящо
и навременно. В случая са налице данни, че ищецът е мъж в работоспособна възраст.
Заплаща достатъчно големи разноски за адвокатско възнаграждение, по който разход може
да се съди за примерните му доходи. В периода, в който е получавал през 2021г. – 2022г.
обезщетение за безработица е притежавал няколко автомобила, като само разноските за
задължителната застраховка Гражданска отговорност за по около 400 лева на година.
Отчуждаването на толкова много МПС в кратък период от време – вероятно малко преди за
замине да работи в чужбина, е довел до редица и съществени приходи за молителя.
Отделно от това, налице са данни, че същият води дело отделно от настоящото по трудов
спор, където по закон е освободен от държавна такса. Обръщал се е за съдействие и към
други компетентни органи във връзка с незаплащане на положения от него в друга държава
труд.
Разходването на обществените средства следва да се разрешава само в изключителни случаи
с оглед ниското равнище на доходите на българите и големия дял социални плащ.. Ето защо
съдът намира за установено, че ищецът по косвени данни за средна финансова обезпеченост
– не живее на свободен наем, не търси активно работа, но заплаща 2000 лева адвокатски
хонорар, води и други дела и преписки по същата претенция, стигна до извода, че сам или с
помощта на своите близки би могъл да поеме разноските по воденето на делото, за да реши
собствената си претенция за обезвреда на щетите. Решението да полага труд в чужда
държава е субективно - лично на Г. М., и възникналите във връзка с това затруднения по
изплащане на възнаграждение от чужд работодател, не може да се поставят в тегло на
българските граждани, полагащи труд тук и заплащащи осигуровките си тук, откъдето
следва да се вземат средства, за да се заплати авансово дължимата държавна такса.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане от ищеца по делото Г. М. И. с ЕГН **********, с
адрес: гр. . ж.к. . за освобождаване от задължението за внасяне на дължима държавна такса
за завеждане на иска в размер на 968,54 лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в седмичен срок от
връчването му.
Препис да се връчи на ищеца.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3