Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Ивайловград,
06.08.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ивайловградският
районен съд, колегия в публично заседание
на двадесет
и втори юли, две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател -
Т.Киркова
при секретаря Мара Йорданова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. №74 по описа
на съда за 2019год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по искова молба, подадена от С.С.Д., ЕГН ********** против Б.Х., роден на *** г., гражданин на
Германия. В нея обяснява, че е собственик
на 4/6 идеални части от следния недвижим имот: Урегулиран поземлен имот VIII-5, от квартал 4,
с площ от 1070 кв. м., по плана на с. Одринци, общ. Ивайловград, обл. Хасково,
одобрен със заповед за улична регулация № 1161/03.08.1935 год. и заповед за
дворищна регулация № 1160/03.08.1935 год., както и на 4/6 идеални части от
построената в имота едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от
154 кв.м., при граници на имота: от две страни улици, УПИ VI-53 и УПИ VII-54. Описаният
имот бил собственост на Г. Т.Ч., б. ж.
на с. Мандрица, общ. Ивайловград, починал на 18.10.1984 год. След неговата
смърт имотът бил придобит от наследниците му, един от които бил синът му А.Г.Ч.,
ЕГН **********, баща на съпругата на
ищеца, който на това основание придобил 1/2 идеална част от описаното по-горе
наследство. На 03.12.2018 год. между ищеца и А.Г.Ч. бил сключен договор за продажба
на наследството му, вписан с Акт № 67, том 3, рег. № 4352 от 2018 год., като по
този начин ищецът придобил притежаваната от него ½ идеална част от имота. Впоследствие с договор
за продажба на наследство, вписан с Акт № 68, том 3, рег. № 4355 от 2018год.,
сключен между ищеца и един от наследниците на Г. Т.Ч. - А.Д.Г., той придобил и
притежаваните от последния 1/6 идеални части от наследството му, като в
резултат на тези сделки понастоящем ищецът притежавал 4/6 идеални части от
описания по-горе недвижим имот.
На
21.09.2017год. праводателят му А.Г.Ч.
сключил с ответника предварителен договор за покупко-продажба на
притежавания от него, описан по-горе недвижим имот в с.Одринци. След като
придобил имота, отправил покана до ответника да му предаде владението върху
него, като в случай, че не стори това, считано от 15.04.2019 год., следвало да
му заплаща обезщетение за лишаването му от право да ползва собствения си имот.
Независимо
от предприетите от ищеца действия, ответникът и до настоящия момент не бил
освободил имота и понастоящем продължавал да го владее без правно основание.
С оглед гореизложеното моли,
съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника Б.Х., че ищецът е собственик на 4/6 ид.ч. /четири шести идеални
части/ от следния недвижим имот, представляващ : УПИ VIII-55, находящ се в квартал
4, с площ от 1070 кв. м., по ПУП на с. Одринци, общ. Ивайловград, обл. Хасково,
одобрен със заповед за улична регулация № 1161/03.08.1935 год. и заповед за дворищна регулация № 1161/03-08.1935 год., както и собственик на 4/6 ид.ч. /четири шести идеални
части/ от построената в имота едноетажна
полумасивна жилищна сграда, със застроена площ 154 кв. м., при граници на
имота: от две страни - улици, УПИ VI-53 и
УПИ VII-54, като осъди ответника да му предаде владението върху него, както и да заплати направените по делото
разноски.
В законоустановения едномесечен срок
ответната страна е депозирала
отговор, с който изцяло оспорва
претенцията по основание
и размер, като моли да бъде отхвърлена. Намира иска
за неоснователен и недоказан.
Доколкото ревандикационният
иск съдържал в себе си два момента - установителен и осъдителен, първото необходимо условие за активна
легитимация по такъв иск бил, ищецът да установи, че е собственик на 4/6 от
процесния имот. В случая той се позовавал на два договора за продажба на
наследство. В двата договора никъде не бил записан изрично като част от
наследствената маса процесния имот. По този начин било недопустимо да се
прехвърля недвижимост. Намира, че следва да има точно и изчерпателно описание
на имота, да бъде приложена оценка и скица и най-важното прехвърлителният ефект
върху недвижимост следвало да се направи с нотариална сделка, а не с нотариална
заверка на подписите при нотариус, който нямал нищо общо с местонахождението на
недвижимостта.
Ищецът не можел да се легитимира като собственик на твърдените от
него 4/6 ид. ч. от процесния имот, защото представеният като доказателство
констативен нотариален акт № 191 по н.д. № 141 от 2018г., с който А.Г.Ч. бил
признат за собственик по наследство на 1/2 идеална част от
процесния имот като наследник бил некоректен. В наследствената маса на Г. Т.Ч.,
чийто наследник бил А.Ч. не влизал процесния имот, а на констативния акт се
базирала претенцията за собственост на ищеца, който твърдял, че всъщност купува
4/6 от това наследство от двама наследници на Г. Т.Ч.. В този смисъл оспорвал цитирания по-горе
констативен нотариален акт.
В съдебно заседание страните поддържат твърденията, възраженията и исканията си.
ПРАВНИ ИЗВОДИ
Предявен
е ревандикационен иск с правно основание
чл.108 ЗС.
За успешното
провеждане на ревандикационния иск е необходимо ищците да докажат, че са
собственици на вещта, че не упражняват
фактическата власт върху нея и че ответниците я владеят без правно
основание, като тези предпоставки, визирани
в нормата на чл.108 от ЗС, трябва
да са налице кумулативно.
Ответникът с
отговора на исковата молба оспорва правото на собственост на ищеца с аргумента,
че неговият праводател А.Г.Ч. не би могъл да придобие правото на собственост
върху ½ ид. ч. от процесния имот, доколкото в наследствената маса на
неговия наследодател Г. Т.Ч. същият не влизал.
Видно от
приложения по делото констативен
НА № 191 по н.д. № 141 от 2018г.,
А.Г.Ч. е придобил ½ ид. част от
процесния имот от своя наследодател и
негов родител - Г. Т.Ч., починал
през 1984г.
От
приложените към нотариалната преписка материали, приети като доказателство по
делото, става ясно, че А.Г.Ч., ЕГН **********
прави искане да бъде признат за собственик
на основание изтекла придобивна
давност. Нотариусът обсъждайки представените по нотариалната преписка доказателства е установил, че това право молителят е
придобил по наследствено правоприемство от своя баща – Г. Т.Ч., ЕГН **********,
починал на 18.10.1984г., който е придобил собствеността на оригинерно основание,
живеейки повече от 10 години в процесния имот.
При
наследствено правоприемство, с откриване на наследството, всички вещи, които са били във владение на наследодателя преминават във владение на
наследниците му по право, без да е необходимо те да са ги завладели фактически.
Собствеността не се губи само защото
собственикът не ползва
собствената вещ, още по-малко, само поради това тя не може да бъде придобита
в собственост от трети лица. По силата на закона всички негови наследници встъпват в неговите
вещни и други права съобразно наследствените си дялове.
Видно от
приложеното по делото удостоверение за
наследници, други негови наследници са децата на починалата му дъщера, сестра на
А.Г.Ч. – Е.Г.Г.– Д.Д.Г., А.Д.Г. и Т.Д.Г..
Съгласно Тълкувателно
решение №4 от 17.12.2012г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГК, е възможно да бъде придобито
право на собственост на недвижим имот, на основание чл.79 ЗС от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и
неговите права да се признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор
за собственост. Настоящият правен спор осъществява обсъдения в ТР № 4 / 2012г.
правен казус.
Следва
изводът, че наследодателят на А.Г.Ч. – Г.
Т.Ч. е придобил правото на собственост върху процесния имот по реда на изтекла придобивна
давност, поради което неговият наследник е придобил по реда на наследствено
правоприемство полагащата му се по закон 1/2 ид. част от правото на собственост
върху него.
С Договор за продажба на наследство от 03.12.2018 год., акт № 68,
том 3, рег. № 4355 от 2018 год. и Договор за продажба на наследство от
03.12.2018 год., акт № 67, том 3, рег. № 4352 от 2018 год. ищецът в качеството
на купувач е придобил наследството на А.Г.Ч. и на А.Д.Г. и двамата
наследници на Г. Т.Ч..
Договорите за продажба за наследство са сключени съгласно
изискванията на относимите закони.
Разпоредбата на чл.212 ЗЗД изисква лицето, което продава едно наследство изцяло, без да
посочи неговите предмети да обезпечи само качеството си на наследник. Продажбата на наследство трябва да бъде извършена писмено
и подписите на договарящите да бъдат нотариално заверени. Тези изисквания са
спазени от страните по договорите. В тях са посочени представените при
сключването им документи, удостоверяващи право на собственост, включително
и НА № 191 по н.д. №
141 от 2018г.
В чл.570 ал.1 ГПК са изброени изчерпателно
нотариалните удостоверявания, които следва да се извършват и издават от нотариуса, в
чийто район се намира имотът, между които не е договорът за продажба на наследство. Ал.2 позволява другите нотариални действия, както и
завещанията да се извършват от всеки нотариус без оглед на връзката между
района на неговото действие и нотариалното удостоверяване.
Следователно
в полза на ищеца по предявения иск се установи наличието на
първата предпоставка за уважаване претенцията за ревандикация на процесния имот – правото на
собственост върху ½ ид. част от него, възникнало по реда
на наследственото правоприемство и 1/6 ид. част – по реда на продажба на наследство, или общо 4/6
ид. части от процесния имот.
Ответникът
е установил своя фактическа власт върху имота, оспорвайки правата на ищеца. Той не освобождава процесния
имот въпреки отправената му покана. Действително ответникът ползва имота на основание сключения с праводателя на ищеца
Предварителен договор от 01.09.2017г., в който съгл. чл.9 и чл.10 при
несключване на окончателен договор в
уговорения срок – 31.12.2017г.,
виновната страна дължи неустойка. В ПД задължението продавачът да не продава процесния имот не обвързва по никакъв начин неговия приобретател. Оказва се, че са налице и
другите задължителни предпоставки за
уважаване на ревандикационния иск - към
момента на предявяване на иска и постановяване на решението, ищецът неупражнява
фактическата власт върху процесния имот и ответникът го владее и
ползва без правно основание.
Ето защо претенцията в осъдителната й част -
за възстановяване на собствеността и предаване
владението от ответника на ищеца на притежаваните от същия 4/6
и. части от процесния имот е
основателна и следва да се уважи.
Ответникът с отговора си оспорва Констативен Нотариален
акт № 191, том I, дело № 141 /21.08.2018 год. Излага съображения, че ищецът
не можел да се легитимира като собственик на твърдените от него 4/6 ид. ч. от
процесния имот, защото представеният като доказателство констативен нотариален
акт, с който А.Г.Ч. бил признат за собственик по наследство на 1/2 идеална част от
процесния имот като наследник, бил некоректен. В наследствената маса на Г. Т.Ч.,
чийто наследник бил А.Ч., не влизал процесният имот, а на констативния акт се базирала
претенцията за собственост на ищеца, който твърдял, че всъщност купува 4/6 от
това наследство от двама наследници на Г. Т.Ч..
На това възражение бе отговорено
по-горе в изложението, но следва да се добави следното: При
съставяне на констативен нотариален акт нотариусът извършва
обстоятелствена проверка чрез
разпит на свидетели. Ако той се убеди, че
лицето действително е собственик на имота, той признава неговото право и издава НА. Последният не създава право на собственост, а само го
удостоверява, доколкото то съществува
преди датата на НА и формално
легитимира собственика като такъв пред
трети лица. Снабдяването с НА по обстоятелствена проверка не е елемент от
фактическия състав на чл.79 ал.1 от ЗС. В този смисъл констативният
Нотариален Акт не съставлява
пълно доказателство за вписаното
в него, щом по надлежния съдебен
ред е признато нещо различно. Съгласно
разпоредбата на член 537 ал.2 ГПК когато охранителният акт, какъвто е КНА № 191,
том I, дело № 141 /21.08.2018год., засяга правата на трети лица, породеният от
това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред, като искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта.
При уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя. Това си право,
дадено от закона, ответникът не
противопостави на ищеца, за да докаже че същият не е собственик на 4/6 ид. части от процесния имот.
Идентичността
на имота, описан в Предварителния договор
от 2017г. с процесния, се доказва от приложените по делото писмени доказателства.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените от него
съдебно-деловодни разноски в размер на 561 лв., включващи внесена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран
от изложеното съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Б.Х.,
роден на ***г., гражданин на Германия, че ищецът С.С.Д., ЕГН **********
е СОБСТВЕНИК на процесния имот, представляващ 4/6 идеални части от следния недвижим имот: Урегулиран поземлен
имот VIII-5, от квартал 4, с
площ от 1070 кв. м., по ПУП на с.Одринци, общ. Ивайловград, обл. Хасково,
одобрен със заповед за улична регулация № 1161/03.08.1935 год. и заповед за
дворищна регулация № 1160/03.08.1935 год., ведно с 4/6 идеални части от построената в имота
едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 154кв.м., състояща
се от антре, две стаи и санитарен възел,
при граници на имота - от две страни улици, УПИ VI-53 и УПИ VII-54.
ОСЪЖДА ответника Б.Х.,
роден на ***г., гражданин на Германия ДА ВЪЗСТАНОВИ СОБСТВЕНОСТТА И ПРЕДАДЕ
ВЛАДЕНИЕТО на С.С.Д., ЕГН ********** на процесния имот, представляващ 4/6 идеални части от следния
недвижим имот: Урегулиран поземлен имот VIII-5, от квартал 4, с
площ от 1070 кв. м., по ПУП на с.Одринци, общ. Ивайловград, обл. Хасково,
одобрен със заповед за улична регулация № 1161/03.08.1935 год. и заповед за
дворищна регулация № 1160/03.08.1935 год., ведно с 4/6 идеални части от построената в имота
едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 154кв.м., състояща
се от антре, две стаи и санитарен възел,
при граници на имота - от две страни улици, УПИ VI-53 и УПИ VII-54.
ОСЪЖДА Б.Х., роден на ***г., гражданин на Германия да
заплати на С.С.Д., ЕГН **********
сумата
от 561лева съдебно–деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните:
Районен съдия: