№ 1449
гр. София, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20231000500248 по описа за 2023 година
САС е сезиран с въззивни жалби, подадени от двете страни по гр.д. 2352/22 г. по описа на
СГС. С решение по делото № 2819/19.10.22 г. съдът, като е приел, че са доказани
предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, е присъдил в полза на В. Л. Ц. обезщетение за
неимуществени вреди – накърнено добро име в обществото и произтичащи от това и от
самото разследване стрес, изразен в потиснатост, чувство за несигурност, нервност и отказ
от социални контакти. Съдът , като е отчел, че ищецът е бил обвинен в тежко престъпление,
преследването е с продължителност 2 години (и дни), ищецът е заемал отговорна длъжност
(Главен директор на Дирекция Отбранителна аквизиция МО), бил е отстранен от същата,
наложена е била като мярка за социална принуда подписка, наложено е било
административно ограничение за напускане на територията на страната за 1 г., 2 м. и 11 дни,
е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000 лв., за имуществени –
5 706 лв. – неполучено трудово възнаграждение поради неправомерно отстраняване от
длъжност, 20 329.09 лв. разлика между получаваното трудово възнаграждение и онова,
което би получил за периода 05.08.16 г. – 23.04.18 г. Присъдени са лихви върху отделните
главници, като спрямо обезщетението за забавена обезвреда за неимуществени вреди е
зачетено направено възражение за изтекла погасителна давност.
В жалбата на ищеца се сочи, че решението е неправилно поради подценяване на
действително претърпените и доказани неимуществени вреди. Съдът не е съобразил
влошеното физическо и психическо състояние на ищеца, обстоятелството, че тези негативи
се търпят и до момента, дестабилизацията на всички членове от семейната среда на ищеца и
състоянието на изолираност, в което продължава да се намира поради публичното
огласяване на разследването. Иска се отмяна на отхвърлителния диспозитив в частта, с
която съдът е отрекъл паричен еквивалент на страданията на ищеца от неимуществено
естество до сумата от 200 000 лв. със съответните лихви за забавено парично плащане.
Ответникът Прокуратура на Република България обжалва решението в осъдителните
1
му части. Недоказан е доводът на ищеца, че медийното разгласяване на процеса е следствие
от действия на Прокуратурата, не е доказана причинно-следствена връзка между
здравословното състояние на ищеца и разследването. Обезщетението за имуществени вреди
на ищеца е завишено. То не е съразмерно с т.н. обществен критерий за справедливост,
доколкото за аналогични действия други пострадали са обезщетявани със значително по-
ниски суми. Не се дължат, според ответника и сумите с равностойност на трудово
възнаграждение и разлика между получаваното от ищеца и полагащото се за длъжността.
В производството пред САС не са събирани нови доказателства.
При служебна проверка настоящият състав установи, че е сезиран с допустими
жалби, атакуващи валидно и допустимо съдебно решение. На проверка подлежи
правилността с оглед доводите за неправилност, съдържащи се в двете въззивни жалби.
Всяка от страните поддържа собствената жалба и оспорва тази на противната страна.
Въз основа доводите на страните и наличния по делото доказателствен
материал, в рамките на правомощията на въззивната инстанция САС прави следните
изводи:
Необосновано е твърдението на ищеца, че първоинстанционният съд не се е
произнесъл относно заявената вреда влошено физическо и психическо състояние на ищеца.
Съдът е приел, че не е доказана пряката причинна връзка между кардиологичните и
ендокринни страдания на ищеца и воденото разследване. Етиологията на едно заболяване е
специално познание, за което становище следва да даде медицинска експертиза. И при
желание да се сдобие с нужните специални познания, съдът е бил в невъзможност да
назначи експертиза поради липсата на надлежна медицинска документация с проследена
история на страданието. Депозирани са свидетелски показания за посещение на лечебни
заведения (л.541 гръб и 542), но същите не могат да установят причинна връзка между
оплакванията на ищеца и воденото разследване.
Извън преките вреди на ищеца са страданията на близките му родственици (майка с
установено онкологично заболяване). Относно този довод, съдържащ се в исковата молба
първоинстанционният съд е дал отговор и поради това решението в тази негова част не е
неправилно.
Несъмнена е изпитваната от ищеца тревога, чувство за несигурност, нарушения в
съня, социално отдръпване (като противореакция на доказаното от свидетелите по делото
демонстрирано хладно колегиално отношение), тревожност, видима изнервеност.
Несъмнена е високата позиция, заемана от ищеца и съобразно съдебната практика
социалният статус следва да се отчита при определяне размера на обезщетението. Към
момента на обвинението ищецът е бил в началото на 40-те години от живота си – най-
активна възраст за социална и професионална изява. С оглед на това дори да не се приеме
за прекомерен съобразно естеството на обвинението периодът на разследване (2 г.),
извеждането на човек на тази възраст от активна реализация и поставянето му в състояние
на стрес обосновава повишена интензивност на емоциите, а на това основание и на
неимуществените вреди. Предвид горното настоящият състав приема, че
първоинстанционният съд е определил правилно по размер обезщетение и в тази негова част
осъдителното решение следва да се потвърди. Няма доказателства за неимуществени вреди,
надвишаващи така определения паричен еквивалент. Видно от събраните доказателства,
ищецът сравнително скоро след освобождаването му от длъжност е започнал нова работа,
която спрямо средностатистическите доходи в страната е добре платена.
Не е доказана пряката причинна връзка между поведението на ответника и
медийното отразяване на случая. На това основание Прокуратурата не е материалноправно
легитимирана да отговаря за предизвиканите от медийния резонанс на разследването
неимуществени вреди на ищеца.
2
Основателна е жалбата на ответника в частта, с която се оспорва правилността на
съдебното решение на СГС относно присъдените обезщетения за имуществени вреди. Не се
спори, че служебното правоотношение с ищеца било прекратено поради лишаването му от
достъп до класифицирана информация с ниво на секретност „строго секретно“. Отнетият
достъп е осъществен вследствие административен акт на ДАНС (л. 235), потвърден от
Държавната агенция за защита на класифицираната информация. На това основание
връзката между претърпените от ищеца вреди и поведението на ответника е непряка –
опосредява се от решения на други органи. Няма нито твърдение, нито доказателства за
това, че лишаването на ищеца от длъжност е наказателна мярка, произтичаща от
повдигнатото обвинение. Не е предмет на изследване в настоящото производство
правомерността на индивидуалния административен акт – „Отнемане на разрешение за
достъп до класифицирана информация“ (Председателят на ДАНС се е позовал на чл. 59, вр.
Чл. 40 ЗЗКИ, негативна предпоставка в който текст е осъждане за престъпление от общ
характер, а е ноторна презумпцията за невинност). Отнетият достъп до класифицирана
информация е пречка за осъществяването на служебните задължения на ищеца и на това
основание Министърът на отбраната е издал заповед РД26-39/18.07.16 г. Поради това
решението в частта, с която в полза на ищеца се присъждат обезщетения за имуществени
вреди, като неправилно, следва да се отмени.
В частта, с която е присъдена законна лихва върху сумата, определена като парична
гаранция решението е правилно и като такова следва да се потвърди.
Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, чиято равностойност е
присъдена като разноски от СГС в полза на ищеца е обсъдено от първостепенния съд, който
е обосновал, че същото е под минималния размер спрямо цената на иска. Настоящият състав
приема и че с оглед множеството предявени искове (в условия на обективно съединяване) и
спецификата на обвинението, основание за възникване отговорността на държавата по чл. 2
ЗОДОВ воденото дело не е с ниска фактическа сложност. В този смисъл и в частта за
разноските постановеното от СГС решение е правилно и следва да се потвърди.
Липсата на претендирани разноски за въззивния процес освобождава САС от
задължение да се произнесе на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в осъдителната му и отхвърлителната му част, отнасяща се до
присъденото на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ в полза на В. Л. Ц. обезщетение за
неимуществени вреди решение по делото № 2819/19.10.22 г. по описа на СГС.
ОТМЕНЯ решение по делото № 2819/19.10.22 г. по описа на СГС в частта, с която в
полза на В. Л. Ц. са присъдени обезщетения за имуществени вреди и такива за забавено
плащане и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ от В. Л. Ц. срещу
Прокуратурата на Република България искове за присъждане на обезщетения за
имуществени вреди – пропуснати ползи от неполучено за периода 03.05.16 г. – 18.07.16 г.
трудово възнаграждение в размер на 5706 лв., ведно със законната лихва от 08.03.19 г. и
разлика между получаваното за периода 05.08.16 г. – 23.04.18 г. трудово възнаграждение и
това което ищецът би получавал като Главен директор на Дирекция в МО в размер на
20 329.09 лв., ведно със законната лихва от 08.03.19 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му обжалвани части.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4