№ 1340
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20241000502542 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №4261/12.07.2024 г. по гр. д. №2621/2023 г. по описа на
Софийски градски съд, е осъдена Прокуратурата на Република България да
заплати на Г. Д. Г., ЕГН **********, на основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ сумата
от 12 164.90 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в повреди по системи и детайли на лек автомобил марка
„Кадилак“, модел „Ескалейд“ с ДК № ********, иззет като веществено
доказателство по ДП № 31/2018 г. по описа на СО-СП на 23.07.2018 г. и върнат
на 22.06.2021 г., и причинени от нарушаване на правото й за разглеждане и
решаване в разумен срок на молбите й, ведно със законната лихва от
10.10.2022 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до
28 817 лева.
Посоченото решение е обжалвано от ответника Прокуратурата на
Република България в неизгодната уважителна част – за присъдената сума от
12 164.90 лева - обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в повреди
по системи и детайли на лек автомобил марка „Кадилак“. Във въззивната
жалба се излагат съображения, че решението в обжалваната част е
неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие
със събраните доказателства. Твърди се, ищецът не е представил
доказателства, от които да се установява действително претърпени
имуществени вреди във връзка с иззето по досъдебното производство МПС.
1
Поддържа се също, че не е доказана и причинно-следствена връзка между
твърдените вреди и нарушението на правилата за разглеждане на делото в
разумен срок. Заявява се и че първоинстанционният съд необосновано е
пренебрегнал възражението за обичайна амортизация и овехтяване на вещта
при определяне на размера на имуществените вреди. Моли се решението да
бъде отменено в обжалваната част, като предявеният иск бъде отхвърлен
изцяло, а при условията на евентуалност размерът на присъденото
обезщетение за имуществени вреди да бъде намален.
Предмет на настоящото въззивно производство е и депозирана въззивна
жалба от страна на Г. Д. Г., действаща чрез процесуалния си представител,
срещу частта от решение №4261/12.07.2024 г., с която е отхвърлен предявения
иск за обезщетение за имуществените вреди над 12 164.90 лева до пълния
предявен размер от 28 817 лева. Във въззивна жалба се излагат съображения,
че неправилно в противоречие със събраните доказателства, установяващи
завишен размер на претърпените имуществени вреди, е определен от съда
размера на обезщетението. В тази насока се изтъква, че първата инстанция
необосновано е изключила наличието на причинно – следствена връзка между
част от установените увреждания по автомобила и продължителното му
неправомерно задържане. Моли се да бъде отменено в обжалваната част
първоинстанционното решение и да бъде присъден пълния претендиран
размер на обезщетението за имуществени вреди. Претендира се присъждане
на сторените разноски във въззивното производство.
В установения от закона срок, Г. Д. Г., действаща чрез процесуалния си
представител, е депозирала отговор на въззивната жалба на Прокуратурата. С
него последната се оспорва като неоснователна и се моли решението в тази
обжалвана част да бъде потвърдено.
Въззивните жалби са подадени в срока и от активно легитимирани
страни в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо
на въззивно обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото,
съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема следното:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, с който се претендира
присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер 28
817 лева, представляваща обезщетение за необосновано и незаконосъобразно
продължително задържане на л. а. марка „Кадилак“, модел „Ескалейд“ с рег.
2
№ ******** по ДП № 31/2018 г. на СлО - СП, пр.пр. № 319/2018 г. по описа на
СП, ведно със законна лихва от датата на предявяването на исковата молба до
окончателното заплащане на сумата.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба
доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2
ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните
доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е
приложена императивна материалноправна разпоредба. В случая с въззивните
жалби е направено оплакване относно фактите и приложимото право, което
очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни
материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически
констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства,
които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях,
без да е необходимо да ги повтаря. Относно правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с
въззивните жалби доводи за неоснователни.
От приетите в съдебното производство доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
По категоричен начин се установява, че по ДП № 31/2018 г. са били
налице данни за извършени от участници в ОПГ престъпления по чл. 301 и чл.
308, ал. 2 НК, като в обхвата на разпоредените с постановление от 18.07.2018
г. на прокурор при СП оперативно-издирвателни мероприятия по подготовка,
обезпечаване и провеждане на действия по разследването е провеждане на
действия по претърсване и изземване на леки автомобили, сред които л.а.
„Кадилак“, модел „Ескалейд“ с ДК № ********, собственост на Г. Д. Г.. С
отделно постановление от същата дата наблюдаващият прокурор по ДП №
31/2018 г. е постановил при установяване на посочените МПС, те да бъдат
задържани и обезпечени, като не се допуска вземането на предмети и вещи от
тях с оглед провеждане на действия по чл. 161 НПК. Процесният л. а.
„Кадилак“ е бил обект на оглед, за което е съставен протокол от 23.07.2018 г.,
като на същата дата той е иззет за нуждите на разследването, ведно с ключ и
документи и е запечатан и предаден за отговорно пазене на ГД „НП“.
Протоколът за претърсване и изземване е одобрен от съдия при СпНС с
определение от 24.07.2018 г. по НЧД № 2370/2018 г. На 26.07.2018 г. е
назначена експертиза, обект на която е бил л. а. „Кадилак“, модел „Ескалейд“
с ДК № ********. Заключението е представено на 12.11.2018 г.
Последователно в периода 13.11.2018 г. - 07.04.2021 г. Г. Г. е подавала молби за
връщане на иззетия от нея лек автомобил „Кадилак“ с ДК № ********, като по
някои от тях се е налагало да подканва служители на прокуратурата да се
произнесат по молбите. С четири постановления - от 17.12.2018 г., 13.06.2019
г., 30.10.2020 г. и 07.04.2021 г. прокурор при СП е отказвал да уважи молбата с
идентични мотиви: необходимост от извършване на действия по разследване с
3
автомобила, а именно техническа експертиза, оглед на вещественото
доказателство и докато не се изясни собствеността на превозното средство.
Последното постановление с дата 07.04.2021 г. е обжалвано от Г. Г. и с
определение от 25.05.2021 г. по НЧД № 1712/2021 г. по описа на СпНС
отказът е отменен и автомобилът, ведно с документите за него и ключа, са
върнати на Г. Г.. Фактическото връщане е съгласно протокол от 22.06.2021 г., в
който е описано състоянието на л.а. „Кадилак“ с ДК № ********: изгнил на
места, невъзможност за стартиране на двигателя и изгнили части по
окачването на автомобила. С това съдържание протоколът е подписан от Г. Г. и
от П. П. - следовател при СП-СО.
За състоянието на автомобила към юли 2018 г., когато е бил иззет по ДП
№ 31/2018 г. и за вида, в който е бил през юни 2021 г., когато е върнат, са
събрани гласни доказателства в първоинстанционното производство чрез
разпит на двама свидетели - Г. П. и П. М.. От събраните гласни доказателства
в първоинстанционното производство се установява, че ищцата Г. е закупила
процесния л. а. „Кадилак“ през 2017 г. Тогава имало недостатъци по ходовата
част и външния вид на автомобила. Поетапно му бил извършен ремонт. След
ремонта колата изглеждала добре и нямало забележки по нея. През 2021 г.,
когато бил върнат автомобила, ищцата била разстроена от състоянието на
автомобила. Двигателят му изобщо не стартирал и затова го натоварили и
оставили в сервиз в кв. „Левски“ за ремонт. Освен че двигателят не можел да
стартира, вратите не можели да се отворят, по ходовата част и праговете
имало ръжда, гумите били спаднали, а по самата боя имало пукнатини.
Впоследствие на автомобила бил извършил скъп ремонт и се привел в
състояние, което позволява да се използва по предназначение.
Въззивният съд приема за достоверни показанията на свидетелите, тъй
като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172
ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават
се и от останалите събрани по делото доказателства.
От приетата в първоинстанционното производство като компетентно
изготвена авотехническа-техническа експертиза се установява, че
продължителният престой без активиране на двигателя е довело до
невъзможността му да стартира. В резултат на запечатването на автомобила
за период от около три години се е стигнало и до увреждане на спирачната
уредба, маркучите и корозия. Поради продължителния период на престоя от
три години всички флуиди в автомобила са загубили своите качества и
възможността да изпълняват предпазващо, смазващо и охлаждащо действие, а
това е довело до дефектиране на тези системи и детайли на автомобила. При
липсата на електрически източник се налага и поставянето на нов акумулатор.
Следователно, доказана по делото е причинната връзка между увредите по
спирачната, ходовата и охладителната част на автомобила, както и ръждата по
външните част и по корозиралите елементи и нуждата от подмяна на боята.
Според заключението на експертизата новите детайли възлизат на сумата от
10 316.90 лева с ДДС: предни спирачни апарати - 547.61 лева, задни спирачни
4
апарати - 313.32 лева, предни спирачни дискове - 774.10 лева, предни
накладки - 1 076.18 лева, задни спирачни дискове - 206.69 лева, преден лагер
главина - 2 554.94 лева, заден лагер главина - 872.21 лева, хидравлични
маркучи - 844.33 лева, спирачни маркучи - 505.32 лева, маншони - 694.94
лева, маркучи на охладителната система - 858.48 лева, жила на ръчна
спирачка - 199.40 лева, боя - 576 лева и акумулатор - 293.38 лева. Часовете,
нужни за работа по подмяна и възстановяване на автомобила са общо 70 часа,
или 1 848 лева с ДДС.
Въззивният съд кредитира в обсъдената част автотехническа
експертиза, тъй като тя е изготвена след преценка на всички доказателства по
делото, като е отговорила подробно на всички поставени релевантни въпроси.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
намира от правна страна следното:
Отговорността по реда на ЗОДОВ е на Държавата, която по предявен
иск се представлявана от процесуален субституент – в случая Прокуратурата
на Република България. Тази отговорност е обективна. На обезщетение по
реда на чл. 2б ЗОДОВ подлежат вредите - имуществени и неимуществени,
причинени от неразумната продължителност на наказателното производство.
Надлежната процесуална легитимация по иска с правна квалификация чл. 2б
ЗОДОВ на страната на ищеца е типична (чл. 26, ал. 1 ГПК). Тя принадлежи и
на лицето, което твърди, че е претърпяло вреди от нарушено право на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, което чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ му
признава, въпреки че не е обвиняем, пострадал или ощетен от престъплението,
а лице, от което по наказателното дело е иззет предмет като веществено
доказателствено средство. Освен това въпросът дали и това лице е включено в
персоналния обхват на чл. 2б ЗОДОВ касае основателността, а не
допустимостта на иска.
Неоснователно е възражението на Прокуратурата на Република
България, че в случая не е налице фактическия състав, въз основа на който да
се ангажира нейната отговорност за обезщетение на претърпените
имуществени вреди. Необосновани се явяват обективираните във въззивната
жалба оплаквания на Прокуратура на Република България за липсата на
елементи от фактическия състав на иска по чл. 2б ЗОДОВ за претърпените
вреди. В разглеждания случай всички предпоставки за уважаване на
предявения иск са налице – установени са по категоричен начин - 1.)
приобщаването на лекия автомобил като веществено доказателство по
образуваното наказателно производство; 2.) датата на връщане на лекия
автомобил; 3.) претърпените имуществени вреди и техния размер; 4.)
причинно-следствената връзка между претендираните вреди и нарушаването
на принципа за разглеждане на делото в разумен срок. Следва да се посочи, че
вредите имат за причина допуснато от прокурора нарушение на право по чл. 6,
§ 1 ЕКЗПЧ, а правото принадлежи и на лицето, от което е иззет лек автомобил
като веществено доказателство по наказателното дело. Квалификацията на
5
иска по чл. 2б ЗОДОВ е точна и производството е разгледано по особения ред
на ЗОДОВ, тъй като досъдебното производство по наказателното дело е
заварено към датата на предявяване на иска. Това е и причината
допустимостта на иска да не се обуславя от абсолютните процесуални
предпоставки на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ.
По категоричен начин се установява, че след ноември 2018 г., когато е
изготвена авто-техническата експертиза по процесното досъдебно
производство, не са извършвани никакви действия, за които е било
необходимо задържането на процесния автомобил. Още през юли 2018 г. е бил
извършен оглед, а след единствената изготвена авто-техническа експертиза
друга не е назначавана. Необосновани се оказват отказите на прокурорите при
СП да върнат на ищцата Г. Г. иззетото веществено доказателство - собствения
й л. а. „Кадилак“, модел „Ескалейд“ с ДК № ********. Неоснователни са
възраженията за неустановена собственост върху превозното средство. По
процесното ДП № 31/2018 г. няма данни друго лице да е заявило, че е
собственик на автомобила. След ноември 2018 г. е налице забава за връщане
на иззетата от Г. Г. вещ, като до 22.06.2021 г. автомобилът без необходимост е
съхраняван на открит паркинг, със запечатани с лепенки врати. От приетата в
първоинстанционното производство авто-техническа експертиза се
установява, че продължителният престой без активиране на двигателя е
довело не само до невъзможността му да стартира, а и до увреждане на
спирачната уредба, маркучите и корозия. Необосновано е оспорването на
установените от експертизата обстоятелства, като възраженията в тази насока
не случайно са бланкетни. След като вреди са безспорно установени, ищцата
има право да получи стойността на ремонта за отстраняване на онези дефекти
по автомобила, получени от прекомерно продължителното му задържане, без
това да е било необходимо за следствени действия по ДП № 31/2018 г.
Неоснователно е и възражението на Прокуратура на Република България, че
искът е недоказан поради липсата на данни за техническото състояние на
процесното МПС към момента на изземването му като веществено
доказателство. При данните за валиден технически преглед и свидетелските
показания, които няма основания да не бъдат кредитирани, годното за
ползване техническо състояние на автомобила към м. юли 2018 г. не може да
бъде поставено под съмнение.
Неоснователни са възраженията и на въззивника Прокуратура на
Република България, и на въззивника Л. Г., за неправилна преценка на
събраните доказателства от страна на първоинстанционния съд, която да е
довела до определяне на несъответен размер на обезщетение за претърпените
имуществени вреди. Обосновано е заключила първата инстанция, че са в
резултат на продължителния период на престоя от три години, без запалване и
движение на автомобила, са увредени акумулатора, спирачната уредба,
маркучите, предизвика е корозия, всички флуиди в автомобила са загубили
своите качества и възможността да изпълняват предпазващо, смазващо и
охлаждащо действие. Ето защо е доказана по делото причинната връзка
6
между неправомерното продължително задържане и увредите по акумулатора,
спирачната, ходовата и охладителната част на автомобила, както и ръждата по
външните част и по корозиралите елементи и нуждата от подмяна на боята.
Съответно не е доказано, че продължителното задържане на автомобила е
довело до увреждане и подмяна на въздушните възглавници и мотора на
чистачките. От друга страна самите чистачки и гумите на автомобила са
консумативи, които и при нормалната експлоатация на автомобила подлежат
на периодична подмяна. В тази насока също правилно е прието, че подмяната
им с нови в разглеждания случай не подлежи на обезщетяване.
Поради всички изложени доводи настоящият съдебен състав намира, че
определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетение от 12 164.90
лева напълно съответства на претърпените от пострадалата имуществени
вреди, които са в причинно-следствена връзка с незаконосъобразното
продължително задържане на процесното МПС. Обосновано е отхвърлен
предявеният иск за обезщетяване на имуществени вреди над уважения размер
до пълния предявен такъв - сумата от 28 817 лева.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК
следва да се потвърди изцяло.
По разноските:
При този изход на спора (неоснователността и на двете въззивни жалби)
в полза на страните не следва да се присъждат разноски.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №4261/12.07.2024 г., постановено по гр. д.
№2621/2023 г. по описа на Софийски градски съд.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7