№ 207
гр. Варна, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20243001000178 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба вх. № 2344/29.01.2024 г., по
описа на Окръжен съд - Варна, от И. Д. П. против решение № 19/10.01.2024
г., постановено по търг. дело № 39/2023 г., по описа на Окръжен съд - Варна,
в отхвърлителните му части, съответно в цялост по отношение исковете на
въззивника, предявени срещу предпочитания ответник ЗАД „Армеец“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.“Стефан
Караджа“ № 2, за заплащане на обезщетения по застраховка „гражданска
отговорност“, обективирана в застрахователна полица №***** за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, изразяващи се в болки и страдания поради
комбинирано телесно увреждане (счупване на напречни израстъци на втори,
трети и четвърти поясни прешлени, увреда на бедрен нерв на ляв крак,
контузия на ляво коляно), психическо разстройство, изразяващо се в
първоначален шок, посттравматичен стрес, световъртеж, чувство за
напрегнатост, причинено на 01.02.2022 г. в гр.Варна в района на „Централна
поща“ на бул. „Владислав Варненчик“ от застрахован за управление на водач
на автобус „*****“ с ДКН *****, както и в отхвърлителната му част срещу
евентуалния ответник И. В. С. за горницата над 45000 лв. до пълния
претендиран размер от 60000 лв., по претенцията за претърпени
неимуществени вреди вследствие от противоправно поведение на
ответницата, изразяващо се в навлизане на 01.02.2022 г. на платното за
движение на бул. „Владислав Варненчик“ на спирката пред аптека „Санита“, с
1
което е предизвикала аварийно спиране на автобус от градския транспорт
„*****“ с ДКН *****, в който е пътувала ищцата И. Д. П..
Решението в тези му части се обжалва като незаконосъобразно и
необосновано. Твърдят се пороци в приложението на материалния закон. По
отношение на пряката претенция спрямо застрахователното дружество,
страната счита, че е осъществен фактическият състав на отговорността,
доколкото застрахованият водач е действал виновно при настъпване на
произшествието. На следващо място намира, че неправилно е приложен
принципът за справедливост при определяне размера на обезщетението,
закрепен в чл. 52 ЗЗД. Прави извод, че размерът на присъденото обезщетение
не съответства на характера, степента и продължителността на търпените от
пострадалото лице болки и страдания. Претендира отмяна на решението в
обжалваните му части.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от
застрахователното дружество, в който се оспорва основателността на
въззивната жалба.
В срока за обжалване на решението на първоинстанционния съд е
постъпила и втора въззивна жалба с вх. № 2885/02.02.2024 г., по описа на
Окръжен съд – Варна, подадена от евентуалния ответник И. В. С., чрез адв. Р.
Н., в която се обжалва постановеното решение в осъдителната му част, в
която жалбоподателят е осъден да заплати на на И. Д. П., ЕГН ********** от
*****, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 45000
лв., както и обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на
1061,30 лв., настъпили вследствие от противоправно поведение на И. В. С.,
изразяващо се в навлизане на 01.02.2022 г. на платното за движение на бул.
„Владислав Варненчик“ на спирката пред аптека „Санита“, с което е
предизвикала аварийно спиране на автобус от градския транспорт „*****“ с
ДКН *****, в който е пътувала ищцата И. Д. П..
Във въззивната жалба се излагат твърдения за незаконосъобразност на
решението в обжалваната му осъдителна част. Сочи се, че вина за
настъпването на процесното произшествие има водачът на автобуса. Излагат
се подробни съображения относно механизма на настъпване на инцидента и
как поведението на водача на автобуса не съответства с регламентираното в
ЗДвП за процесния пътен участък. На следващо място се въвеждат
възражения относно справедливия размер на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, определен съгласно чл. 52 ЗЗД. Претендира се отмяна
на решението в осъдителната му част.
Основателността на въззивната жалба се оспорва с писмен отговор на
насрещната страна.
Депозираните жалби са редовно и надлежно администрирани.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
2
Не се спори между страните по делото, че ищцата И. Д. П. е пострадала
при пътен инцидент на 01.02.2022 год. в качеството на пътник в автобус от
градския транспорт с рег. № *****, движещ се по линия № 13. Не се спори,
че в района на спирка „Санита“ на бул. Владислав Варненчик“, водачът на
автобуса предприел аварийно спиране, при което ищцата паднала и получила
контузия на лява поясна област, счупване на леви напречни израстъци на
втори, трети, четвърти поясни прешлени, контузия на левия бедрен нерв,
както и на лява коленна става.
Образуваното относно произшествието наказателно производство е
било прекратено с влязло в сила постановление на наблюдаващ прокурор от
02.12.2022 г. по ДП №264/2023 г., поради което и по аргумент от противното
от разпоредбата на чл. 300 ГПК, в настоящото производство подлежат на
установяване всички елементи от фактическия състав на деликтната
отговорност. Като източник на облигационни отношения непозволеното
увреждане съставлява сложен фактически състав, чийто съставни елементи
са: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда,
причинна връзка между осъщественото деяние и претърпяната вреда, както и
вина, която съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на
противното. Прието е, че противоправността се изразява в такова поведение
(действие или бездействие) на дееца, което засяга чужди субективни права, а
причинната връзка е необходимо закономерно следствие на конкретното
деяние с вредоносен резултат.
Във връзка с механизма на ПТП, съдът намира следното:
За събитието е съставен констативен протокол за ПТП по чл. 125
ЗДвП. В трайната практика на ВКС (Решение № 15/25.VII.2014 г. на I-во т. о.
по т. д. № 1506/2013 г.; Решение № 98/25.VI.2012 г. на II-ро т. о. по т. д. №
750/2011 г.; Решение № 73/22.VI.2012 г. на I-во т. о. по т. д. № 423/2011 г.;
Решение № 24/10.III.2011 г на I-во т. о. по т. д. № 444/2010 г. и Решение №
85/28.V.2009 г. на II-ро т. о. по т. д. № 768/08 г.), последователно се приема,
че протоколът за настъпило ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения, представлява официален документ по смисъла на
чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него
изявление на съставителя му, но също и с материална доказателствена сила
относно самото удостоверено в него волеизявление, т. е. съставлява
доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за
извършените от него и пред него действия. С материална доказателствена
сила се ползва констатираното положение на участниците в твърдяното
пътнотранспортното произшествие, заварено от длъжностното лице на място
3
и отразено в съставената от него схема. Когато пътнотранспортното
произшествие не е реализирано в присъствието на длъжностното лице,
съставило протокола, последният не се ползва с обвързваща доказателствена
сила за механизма на настъпване на твърдяните вреди. В настоящия случай
протоколът за ПТП, надлежно оспорен от ответницата, не е съставен от
длъжностно лице, присъствало на произшествието.
Релевантно значение за изясняване на механизма на ПТП имат
показанията на водача на автобус „*****“ с ДКН ***** Златко Т., който
излага, че карал автобус № 13 на около 20 метра след автобус № 10 в посока
от ЖП Гара към Централна поща. Преминали заедно през светофарната
уредба. Заедно подходили към спирката, като автобус № 10 се изтеглил
напред, за да може да влезе и автобус № 13. На спирката настанало
раздвижване, част от хората хукнали напред към автобус № 13, част – назад
към автобус № 10. В този момент една госпожа навлязла на пътното платно
на около метър от края на бордюра. Била обърната с гръб към автобуса. За да
предпази госпожата, свидетелят активирал спирачките и опънал блокажа, при
което чул удар в купето. За първи път възприел госпожата, когато се
намирала на разстояние от 1,5 пред автобуса и на около метър от тротоара.
Водачът се движел с не повече от 10 км/час.
Свидетелят Зл.Т. е заинтересован от изхода на спора, поради което
показанията му следва да се преценяват с приложение на чл. 172 ГПК и при
съпоставка с останалите събрани доказателства.
Показанията на свидетеля относно едновременното пристигане и
спиране на двата автобуса на спирката се потвърждават от информацията,
предоставена от ОП ТАСРУД, според която автобус рег.№ ***** /№ 13/ и
автобус рег.№ ***** /№ 10/ са с отчетен час на пристигане на спирка
Централна поща /аптека „Санита/ - 09:07 часа.
В обясненията си, депозирани в о.с.з. на 15.06.2023 год. ответницата И.
С., излага, че била на спирка „Санита“ до будката за вестници. На спирката
имало автобус, чийто номер г-жа С. не могла да види. Вървейки по тротоара и
минавайки зад павилиона за вестници, излязла на пътното платно, за да види
номера на автобуса. Страната твърди, че направила само една крачка на
платното, като преди това се огледала за идващи коли. След това веднага
стъпила обратно на тротоара. През това време дошъл и другия автобус /№ 13/.
Ответницата възприела рязкото спиране, но помислила, че е маневра. После
автобус № 10 се изтеглил, а № 13 спрял на спирката. Дадените обяснения от
страната по чл. 176 ГПК имат доказателствена сила единствено за
направените признания на неизгодни факти, но не и за заявените изгодни за
страната обстоятелства. Страната признава, че е била на спирката при
пристигането на автобус № 13, вкл. че е стъпила на пътното платно.
Останалите обстоятелства – че при излизането на платното е нямало автобус
отляво и че същият подходил към спирката след връщането й на тротоара
нямат характера на признание на неизгоден факт и не обвързват съда.
4
Следователно – в обвързващата съда част обясненията на страната частично
подкрепят показанията на свидетеля Т. относно навлизането на ответницата
на пътното платно след автобус № 10.
Изслушаните две заключения на САТЕ също не опровергават
показанията на свидетеля Т.. Вещите лица не са могли да изчислят опасната
зона и скоростта на автобуса, поради липса на изходни технически данни.
Приемат, че основната причина за ПТП е екстремното спиране поради появил
се на платното пешеходец, което е довело до възникване на инерционни сили,
причинили загуба на равновесие и нараняване на пострадалата пътничка.
Вещото лице М.Т. е заявило, че не може да даде еднозначен отговор на
въпроса при какви условия е било възможно водачът за избегне рязка
маневра. Вещото лице по повторната САТЕ Ст.К. също приема, че причината
за ПТП е рязкото спиране, обусловено от появил се на платното пешеходец.
Автобусът е навлязъл в района на спирката с плавно намаляваща скорост,
когато е срещнал внезапно и непредвидимо препятствие. Спирането е било
със средна интензивност, което не е възможно най-интензивното спиране за
този вид МПС.
При съвкупната преценка на гореизложеното и съпоставка на всички
релевантни доказателства съдът кредитира показанията на св. Т.. Не
съществува забрана въз основа на показания на заинтересован свидетел да
бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която
свидетелят се явява заинтересован, или такива, които вредят на противната
страната /Решение №50095/03.04.2024 по дело №1318/2022, 2 ТО на ВКС/.
Установеният механизъм на ПТП обуславя извода за наличие на
съизвършителство по смисъла на чл. 53 ЗЗД по следните причини:
Ответницата И. В. С. е допуснала нарушение на чл.114, т.1 ЗДвП, тъй
като е навлязла внезапно на пътното платно в частта между автобус № 10 и №
13. Внезапното й навлизане е обусловило рязкото спиране на автобуса и
увредата на ищцата в качеството на пътник. С НП № 22-0819-
000830/06.04.2022 год., издадено от ОДМВР – Варна на И. В. С. е наложена
глоба за това за нарушение по чл. 114, ал.1 ЗДП, което е отменено с влязло в
сила Решение № 39/15.01.2024 год., постановено по АНД № 20233110202543
по описа на РС – Варна наказателното постановление. Съгласно разясненията
в мотивите към т. 15 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.
д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и трайната практика на ВКС, обективирана в
Определение № 826 от 30.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 546/2009 г., II т. о., ТК,
Определение № 675 от 18.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3889/2017 г., IV г. о.,
ГК, Определение № 401 от 19.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 2780/2018 г., I т. о.,
ТК, Определение № 50193 от 22.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 842/2022 г., I т.
о., ТК и др. задължителни по смисъла на чл. 300 ГПК за гражданския съд,
относно това дали и кой е извършил деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, са само тези актове на наказателния съд, с които по
надлежен ред едно лице е признато за виновно в извършване на престъпно
5
деяние - с присъда, решение по чл. 78а НК или споразумение в наказателния
процес. Доколкото наказателното постановление или актът за неговата
отмяна имат за предмет деяние, което не е престъпление, а административно
нарушение, те не обвързват, по силата на чл. 300 ГПК, гражданския съд
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Поради липсата на посочената обвързаност изходът на
НАХД с предмет законосъобразността на съставено наказателно
постановление не е от значение за правилното решаване на настоящия спор.
Съдът не кредитира заключенията на вещите лица, че поведението на
ответницата И. С. е единствената причина за инцидента. Водачът на автобуса
е допуснал нарушение на чл. 65 ЗДП, чл. 20, ал.2 ЗДП и чл. 126, ал.3 ППЗДП.
Водачът на автобус от градския транспорт дължи завишена грижа както към
останалите участници в движението, така и към чакащите и превозваните
пътници. Израз на тази завишена грижа е разпоредбата на чл. 126, ал.3
ППЗДП, забраняваща едновременното спиране на два автобуса на една и
съща спирка. В настоящия случай автобус № 13 се е движел с 1.53 минути
отклонение /закъснение/ от предвиденото разписание /така колона „детайли“
в справка, л.269/ и в крайна сметка е заходил към спирката едновременно с
движещия се отпред автобус № 10. При създалата се суматоха на спирката
появилият се пешеходец /чакащ пътник/ не представлява непредвидимо
препятствие, с което водачът да не е можел или да не е бил длъжен да се
съобрази. Този извод следва пряко от нормата на чл. 65 ЗДвП, според която
наличието на спрял, спиращ, потеглящ автобус /какъвто е автобус № 10/
вече създава потенциална опасност за движението, поради което законът
поставя по-високи изисквания към водачите на преминаващите МПС, в т.ч. и
на движещия се отзад автобус. В този случай внезапното навлизане на
пешеходеца в лентата за движение не съставлява случайно деяние. Водачът
на автобуса Т. е бил длъжен да предвиди опасността от появата на пешеходец
/чакащ пътник/ на платното между двата автобуса, вкл. да подходи по начин,
позволяващ му плавно извършване на спирателна маневра, съхраняваща както
живота и здравето на пешеходеца, така и това на превозваните пътници. Ето
защо и доколкото презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена, съдът
намира, че поведението на водача Т. е основание за ангажиране отговорността
на застрахователя по ЗГО.
При така формираните правни изводи и на основание чл. 53 ЗЗД следва
да се приеме, че двамата ответници отговарят солидарно. Горното обуславя
основателност на главния иск срещу предпочитания ответник – ЗАД
„Армеец“ АД, респ. недопустимост на решението в частта, в която съдът се е
произнесъл по евентуално предявения иск срещу ответницата И. В. С..
По размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди:
Ищцата е получила контузия в лява поясна област, счупване на левите
напречни израстъци на втори, трети, четвърти, поясни прешлени, контузия на
левия бедрен нерв, контузия на лявата колянна става. Св.В.И. /майка на
6
ищцата/ и св.А.М. /лице, с което ищцата живее на съпружески начала/ излагат
данни за труден възстановителен период от два месеца, съпроводен с болки в
кръста, крака и коляното. Ищцата била неподвижна, на легло, изцяло
зависима от чужди грижи. Св.М. споделя, че до м.ноември ищцата била
„напълно безпомощна“.
Възстановителният период не е приключил макар да се наблюдава бавна
благоприятна еволюция. Ищцата продължава да има болки, подуване на
левия крак, вкл. понякога ползва патерици. Понякога пръстите на крака й
стават безчувствени и я болят. Сядане, клякане и навеждане причиняват
болка. Според вещото лице възможността за пълно възстановяване не може
да бъде определена. В устните обяснения вещото лице пояснява, че
гръбначно-мозъчната травма е отшумяла. По отношение увреждането на
бедрения нерв е възможна остатъчна симптоматика, вкл. и доживотни
дефицити, но без осакатяване. При положение, че година след травмата,
негативните усещания не са отшумяли, дефицитите най-вероятно ще останат
за цял живот.
За пълнота следва да бъде отбелязано, че хроничните артрозни промени
при ищцата и остеопороза на костите на поясния отдел не са обуславящи за
описаните увреждания.
От заключението на съдебно-психиатричната експертиза, кредитирано
като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че непосредствено след инцидента симптомите на ищцата могат
да се определят като остра стресова реакция с тревожно-депресивнофобиен
симптом. Понастоящем е със смесено тревожно-депресивно разстройство с
лека към умерена тежест, включващо тревожност, страх за бъдещето и за
здравословното състояние, нежелание за общуване.
Так установената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Поначало, причинените
неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени или
поправени, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за
доставяне на други блага, което придава на обезщетението характер не на
компенсаторно, а на заместващо такова. Тази заместваща облага във всеки
конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на
конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва
да бъдат определени по тяхната афектационна стойност.
Съгласно ППВС № 4 / 1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които при телесни
увреждания биха могли да са свързани с начина на причиняване, характера на
увреждането, произтичащите от него физически и психически последици,
7
личността на пострадалия – възраст, неговото обществено и социално
положение, среда и занятия. Понятието „неимуществени вреди“ включва
всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние. Когато се е
стигнало до разстройство на здравето, от значение е дали увреждането е
трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването; какви
физически болки, психически страдания и други неудобства и притеснения е
претърпял увреденият, включително козметични и други външни дефекти;
силата, интезитета и продължителността на болковия синдром, той отшумял
ли е; продължителност на лечението и извършените медицински
манипулации, възможност на увреденото лице да продължи трудовата си
кариера и да се социализира. За ориентир при определяне размера на
дължимото застрахователно обезщетение следва да бъдат отчетени
конкретните икономически условия и съответните нива за застрахователно
покритие към релевантния момент за определяне на обезщетението –
настъпилото ПТП.
Ищцата е била на 51 години към датата на ПТП, работела, водела
активен живот. Получила е съчетана травма, включваща гръбначно-мозъчна
травма и увреждане на бедрения нерв, обуславящи болки, страдания и пълна
зависимост от чужди грижи за продължителен период. Понастоящем
увредата на бедрения нерв не е отзвучала и създава значителни затруднения,
включващи болки, отичане, безчувственост на крака. Налице са дефицити и
негативна експертна прогноза за тяхното преодоляване. Ищцата страда от
тревожно депресивно разстройство. Налице е коренна промяна в начина й на
живот.
Отчитайки изложените фактори, съдът приема, че на ищцата следва да
бъде присъдено обезщетение в претендирания размер от 60 000 лева. Така
определеното обезщетение съответства на икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, индиция за която са и предвидените в
Кодекса за застраховането лимити на застрахователното покритие на
гражданската отговорност / чл. 492 КЗ/.
Дължимата сума следва да се присъди ведно със законната лихва,
считано от датата на уведомяване на застрахователя- 01.07.2022 год., на
основание чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и чл.86, ал.1, във вр. с чл.84,
ал.3 от ЗЗД.
По обезщетението за имуществени вреди:
ВОС е формирал изводи, че ищцата е закупила медикаменти и е провела
изследвания на обща стойност от 1061,3 лева. Разходите са относими към
лечението на настъпилите увреждания. Във въззивната инстанция не са
8
наведени конкретни въззивни доводи за ревизия за ревизия на фактическите и
правни изводи на съда.
По възражението за съпричиняване:
По делото не е установено наличието на съпричиняване от пострадалата
ищца. Страната е била правостоящ пътник, но съобразно показанията на св.
В. И. /нейна майка/ се е държала за вертикалните предпазните съоръжения,
като същевременно е била подпряна в кръста на хоризонтална тръба. Според
заключението на САТЕ, изготвена от в.л.К., захващането за предпазните
съоръжения е ирелевантно, тъй като увредата е настъпила от удар на тялото
върху тръбата. Захващането не би противодействало на инерционната сила за
краткото време на екстремно спиране.
Разноски: Ответникът ЗАД следва да заплати на ищцата сторените
разноски при двуинстанционното разглеждане на спора, съразмерно на
уважените претенции, които съобразно представен списък пред първа
инстанция възлизат на 19,79 лева.
ЗАД следва да бъде осъдено да заплати на процесуалния представител
на ищцата адв. З. Й. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в
първа инстанция в размер на 4000 лева и възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ пред въззивната инстанция в размер на 2000 лева, на основание
чл. 38, ал.2 ЗА. Съгласно приетото с решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по
дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен
съд, посочените в НАРЕДБА № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минимални размери, не са обвързващи за съда.
Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида на спора, интереса, вида
и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна
сложност на делото. Съдът отчита, че първоинстанционното производство е
протекло в няколко о.с.з., със събиране на множество експертни и гласни
доказателства. Във въззивната инстанция е проведено едно открито съдебно
заседание и е налице значително по-малък обем на дейността по установяване
на фактите и излагане на правните съображения.
Разноски се претендират и от ответника по субективно съединения
евентуален иск, който не е разгледан по същество от въззивния съд, като на
практика този резултат се приравнява на прекратяване на производството по
делото спрямо този ответник съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК. Доколкото
евентуалният ответник е участвал в производството и е сторил разноски за
същото, той има право на сторените такива, в какъвто смисъл е и трайната
съдебна практика на ВКС относно правото на евентуалния ответник на
разноски при неразгледан евентуален иск - Определение № 2403 от
16.05.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4158/2023 г., IV г. о., ГК, Определение №
2406 от 16.05.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4159/2023 г., IV г. о., ГК,
Определение № 60415 от 24.11.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 149/2021 г., I т. о.,
ТК и др. Общият размер на дължимите разноски за двете инстанции
съобразно представени списъци по чл. 80 ГПК възлиза на 6 325 лева.
9
Държавни такси
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът по главния иск следва да
бъде осъден да заплати държавна такса за първоинстанционното
производство съразмерно на уважената част от иска в размер на 2442, 45 лева
и разноски за вещи лица в размер на 800 лева, както и дължимата държавна
такса за въззивното производство в размер на 1221, 22 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 19/10.01.2024 г., постановено по търг. дело №
39/2023 г., по описа на Окръжен съд – Варна в частта, в която са
ОТХВЪРЛЕНИ предявените от И. Д. П., ЕГН ********** от *****
обективно съединени искове срещу ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Стефан Караджа“ № 2 за
заплащане на обезщетения по застраховка „гражданска отговорност“,
обективирана в застрахователна полица №***** за претърпени вреди от ПТП,
причинено на 01.02.2022г. в гр.Варна в района на „Централна поща“ на
бул.“Владислав Варненчик“ от застрахован за управление на водач на автобус
„*****“ с ДКН *****, както следва: 1. 60 000 лв.( след допуснато изменение
на иска с протоколно определение от 19.10.2023г.) като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради
комбинирано телесно увреждане (счупване на напречни израстъци на втори,
трети и четвърти поясни прешлени, увреда на бедрен нерв на ляв крак,
контузия на ляво коляно), психическо разстройство, изразяващо се в
първоначален шок, посттравматичен стрес, световъртеж, чувство за
напрегнатост, 2. 1061.30 лв. като обезщетение за понесени имуществени
вреди, изразяващи се в платени разходи за медицински стоки по проведено
лечение и болничен престой, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното издължаване на сумата и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.“Стефан Караджа“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на И. Д. П.,
ЕГН ********** от ***** обезщетения по застраховка „гражданска
отговорност“, обективирана в застрахователна полица №***** за претърпени
вреди от ПТП, причинено на 01.02.2022г. в гр.Варна в района на „Централна
поща“ на бул.“Владислав Варненчик“ от застрахован за управление на водач
на автобус „*****“ с ДКН *****, както следва: 1. 60 000 лв.( след допуснато
изменение на иска с протоколно определение от 19.10.2023г.) като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания поради комбинирано телесно увреждане (счупване на напречни
израстъци на втори, трети и четвърти поясни прешлени, увреда на бедрен
нерв на ляв крак, контузия на ляво коляно), психическо разстройство,
10
изразяващо се в първоначален шок, посттравматичен стрес, световъртеж,
чувство за напрегнатост, ведно със законната лихва, считано от 01.07.2022
год. до окончателното погасяване на задължението и 2. 1061.30 лв. като
обезщетение за понесени имуществени вреди, изразяващи се в платени
разходи за медицински стоки по проведено лечение и болничен престой,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
издължаване на сумата
ПОТВЪРЖДАВА решението в отхвърлителната част срещу ЗАД
„Армеец“ АД по иска за имуществени вреди за разликата от 1061, 30 лева до
претендираните 1068, 38 лева.
ОБЕЗСИЛВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.“Стефан Караджа“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на И. Д. П.,
ЕГН ********** от ***** сумата от 19,79 лева – разноски, сторени в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.“Стефан Караджа“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ полза на
адвокат З. С.ов Й., ЕГН ********** сумата от 6000 лева., представляваща
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ при двуинстанционното
разглеждане на спора, на осн.чл. 38 ЗА вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА И. Д. П., ЕГН ********** от ***** ДА ЗАПЛАТИ на И. В.
С., ЕГН ********** от ***** сумата от 6 325 лева – разноски за
двуинстанционното разглеждане на спора, на основание чл. 78, ал.4 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.“Стефан Караджа“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – гр .Варна, следните
суми: държавна такса за първоинстанционното производство съразмерно на
уважената част от иска в размер на 2442, 45 лева и разноски за вещи лица в
размер на 800 лева, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.“Стефан Караджа“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд - гр .Варна сумата
от 1221, 22 лева, съставляваща дължима държавна такса, на основание чл. 78,
ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчване
на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12