Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 19.01.2023 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, втори състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

Председател: Андрей Чекунов

 

при секретаря Ирена Никифорова, като разгледа докладваното от съдия Чекунов нак.адм.хар.дело № 22/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба, подадена от С.К.В., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник, против Наказателно постановление № 42-0002374 от 13.11.2020 г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София (РД „АА“) към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, упълномощен със Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. С него на жалбоподателя за нарушение на за нарушение по чл. 87, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, издадена от министъра на транспорта, във вр. с чл. 36, ал. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл. 93 ал. 1 т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева, както и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева.

В жалбата се излагат възражения за издаването на наказателното постановление (НП) при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, като се иска то да бъде отменено изцяло, а ако не са налице основания за това – да бъде изменено в частта относно наказанието, наложено на основание чл. 93 ал. 1 т. 1 от ЗАвтПр., което да бъде преквалифицирано по чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП. В открито съдебно заседание същият не се явява и не се представлява. От пълномощника му са депозирани писмени становища, с които се поддържа жалбата изцяло.

Административнонаказващият орган (АНО) изразява становище, че НП е съобразено с материалния и процесуалния закон, поради което се предлага същото да бъде потвърдено, като прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение. Не се явява и не се представлява в проведените открити съдебни заседания.

Към делото са приобщени административната преписка по обжалваното НП, писмени доказателства и са разпитани двама свидетели – В.Е.С. – актосъставител, на длъжност „…“ към .. гр. С. и А.Ю.С..

От събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 04.11.2020 г., около 15,00 часа, разпитаните от съда свидетели - очевидци: В.С. и А.С. (служители на …), изпълнявали професионалните си задължения по контрол на автомобилните превози на 5 км. след гр. Своге с посока гр. София, където спрели за проверка специализиран автомобил „Щаер 8 С 15“, с рег. номер …, собственост на „…“ …, гр…., управляван от жалбоподателя, извършващ обществен превоз на товари (вода) със заверено копие на лиценз на Общността № **********, по маршрут от гр. Своге до гр. Нови Искър, видно от пътен лист № 203753 от 04.11.2020 г.

При извършената проверка свидетелите установили, че водачът извършва обществен превоз на товари, без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и без да носи контролен талон (КТ) към свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС).

На място бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Актът е подписан от актосъставителя, жалбоподателя и свидетеля. С.В. се е запознал със съдържанието му, посочил е че няма възражения и е бил е уведомен за правото в 3-дневен срок да направи допълнителни възражения и обяснения, което е удостоверено с подписа му. Не се е възползвал се от предоставената му възможност.

Видно от приобщената към административната преписка Справка в Регистър на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване на жалбоподателя, изготвена на 12.11.2020 г., за последен път преди извършената на 04.11.2020 г. проверка С.В. се е явил за изследване на 21.10.2016 г. и му е издадено удостоверение със срок на валидност до 21.10.2019 г., като със същата е установено, че няма издадено ново удостоверение.

С жалбата са представени удостоверение за психологическа годност № 389357, издадено на 21.10.2016 г. и валидно до 21.10.2019 г., както и удостоверение за психологическа годност № 674070, издадено на 20.11.2020 г. и валидно до 20.11.2023 г.

Въз основа на АУАН и в законоустановения срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, е издадено обжалваното наказателно постановление. Видно от приобщените писмени доказателства, АУАН и НП са съставени от компетентни органи. НП е връчено редовно на В. на 08.01.2021 г., а жалбата е подадена на 14.01.2021 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на горепосочените свидетели, както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, като намира същите за логични и конкретни. В събрания доказателствен материал не се констатираха противоречия, които да следва да бъдат обсъждани.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Подадената жалба е редовна и допустима, тъй като е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект (срещу когото е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение).

По съществото на жалбата съдът приема следното:

Както се посочи, НП и АУАН са съставени от компетентни длъжностни лица и в кръга на предоставените им правомощия. Същите са съставени при спазване на изискуемите срокове и правила и съдържат задължителните реквизити, посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдът намира за неоснователни възраженията за допуснати в административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения. Административните нарушения са индивидуализирани в степен, нарушителят да разбере за какво е привлечен да отговаря и по кой текст следва да се брани. Посочени са конкретно нарушените материалноправни норми, датата и мястото, където са установени нарушенията, както и другите, изискуеми от закона обстоятелства. От изложеното следва, че правото на защита на наказаното лице не е било накърнено по никакъв начин, че то да не може да се защити и да изгради защитната си теза в пълен обем. Невярно е твърдението в жалбата, че в АУАН първото нарушение е квалифицирано като такова по чл. 18, т. 3 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ, предписваща изисквания към водачите на автомобили за обществен превоз на пътници. Видно от представения по делото АУАН, в същия е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 87, т. 2 от същата наредба. Отделно от това, дори да беше допусната грешка в правната квалификация в АУАН, няма пречка същата да бъде отстранена с НП, издадено въз основа на АУАН, доколкото разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Това се отнася и до възражението, че АУАН не отговаря на изискването по чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, с аргумента, че по отношение на същото описано в АУАН нарушение е посочено, че водачът извършва обществен превоз на товари и „водачът е без удостоверение за психологическа годност“, като едва в НП е уточнено, че водачът извършва обществен превоз на товари без „да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП“. Нещо повече – видно от материалите по АНП, НП е издадено след допълнителна проверка (горепосочената Справка в регистъра на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване на жалбоподателя, изготвена на 12.11.2020 г.), като едва със същата е установено, че водачът е имал издадено удостоверение, но същото не е било валидно към датата на проверката, доколкото няма издадено ново удостоверение. Идентично е положението и по отношение на възражението относно второто описано в АУАН нарушение, а именно: че водачът извършва обществен превоз на товари „без КТ към СУМПС“, вместо посоченото в НП, че водачът извършва обществен превоз на товари без „да носи контролен талон към свидетелство за управление на моторно превозно средство“.

На следващо място, съдът намира, че правилно и законосъобразно АНО е подвел установените фактически констатации по преписката към хипотезата на материалноправната норма на чл. 87, т. 2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ. Съгласно цитирания текст от наредбата, водачът на автомобил за обществен превоз на товари следва да отговаря на конкретно изброени изисквания, като едно от тях е да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Безспорно, в конкретния случай жалбоподателят не е притежавал валидно издадено удостоверение за психологическа годност, а издаденото му преди това с рег. № 389357 от 21.10.2016 г. е било с изтекъл на 21.10.2019 г. срок на валидност. По отношение на това обстоятелство страните не спорят, което, с оглед и на доказателствата по делото, налага извод, че нарушението се явява доказано по категоричен начин.

Съдът намира обаче, че АНО незаконосъобразно е санкционирал жалбоподателя на основание чл. 93 ал. 1 т. 1 от ЗАвПр за извършеното от него нарушение на чл. 87 т. 2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ, като му е наложил административно наказание глоба в размер на 2 000 лева. Посочената административнонаказателна разпоредба от Закона за автомобилните превози предвижда общо правило за санкциониране на водачите на моторни превозни средства, които извършват обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Същевременно за същото по вид нарушение е предвидена специална норма – чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, подлежи на санкциониране с глоба в размер 500 лева водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност. Субектите адресат на административнонаказателна отговорност на двете разпоредби (чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр и чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП) са идентични. Посочените санкционни норми се намират в съотношение на обща към специална, като специалната норма на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП изключва приложението на общата норма на чл. 93 ал. 1 т. 1 от ЗАвПр. Този правен извод следва от граматическото и смислово тълкуване на нормата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, която обявява за нарушение упражняването на дейност без валиден документ, като видовете документи в нея са посочени общо. За разлика от нея, в специалната норма на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП, законодателят конкретизира документа, чиято валидност се изисква от водача, а именно - удостоверение за психологическа годност. По тези съображения съдът приема, че санкцията за извършеното от жалбоподателя нарушение е следвало да бъде тази, предвидена в разпоредбата на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП – глоба в размер на 500 лева, а не посочената в разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр – глоба в размер на 2 000 лева.

Принципът на законоустановеност на административното наказание е несъвместим с неточности и грешки при определяне на приложимата санкционна норма, доколкото има за последица прилагането на незаконни административни санкции. В конкретния случай, неправилната правна квалификация е имала за последица налагането на административно наказание в значително по-висок размер от този, предвиден в относимата санкционна норма на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП. Изложеното мотивира съда като въззивна инстанция по съществото на спора, да преодолее допуснатото нарушение чрез изменение на НП в тази му част, на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, вр. ал. 7, т. 1 от ЗАНН. В случая следва да се приложи закон за по-леко наказуемо нарушение и наложи наказание в по-нисък размер – 500 лева, което на практика не води до влошаване положението на нарушителя. Поради това, съдът приема, че за извършеното от жалбоподателя нарушение следва, на основание чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП, да се наложи по-леко по размер административно наказание, а именно „глоба“ в размер на 500 лева, вместо наложеното от АНО административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр. Изцяло в тази насока е и установената трайна практика на Административните съдилища в страната по сходни казуси (например Решение № 1308 от 27.06.2019 г. по к.адм.н.д. № 748/2019 г. на Административен съд – Варна, Решение № 369 от 26.11.2021 г. по к.адм.н.д. № 372/2021 г. на Административен съд – Добрич и др.). Съгласно тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по тълк. дело № 1/2020г. на ВАС районният съд има правомощие в производства по раздел V, глава III на ЗАНН да прилага закона за същото, еднакво или по-леко наказуемото нарушение, но в касационни производства административният съд няма правомощие да преквалифицира деянието. Ето защо, ако въззивният съд не стори това, касационната инстанция няма да може да подведе установените по делото юридически факти под правилната законова разпоредба, а единствено да отмени НП, ако същото е потвърдено (Решение № 103 от 07.02.2022 г. по к.адм.н.д. № 2509/2021 г. на Административен съд – Варна). Именно това е причината да бъдат отменени НП в цитираните от жалбоподателя в писменото му становище съдебни решения на Административен съд – Враца.

По отношение на коментираното административно нарушение не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Касае се за формално нарушение и за съставомерността му не се изисква настъпване на определен вредоносен резултат, поради което съдът приема за неоснователен доводът в писмените становища за приложението на чл. 28 от ЗАНН поради липса на вредни последици от извършеното административно нарушение. Наред с това, извършването на обществен превоз е правно-регламентирана дейност, като в тази връзка са въведени правила за периодична проверка на психологическата годност на водачите. Психологическото изследване на водачите на МПС има за цел да установи психологическата им годност да управляват МПС като гаранция за безопасност на пътното движение, включително здравето и живота на самия водач и на останалите участници – водачи, пътници, пешеходци. В този смисъл извършването на обществен превоз без валидно удостоверение, издадено от съответните компетентни органи, е нарушение с висока степен на обществена опасност, тъй като при липсата на валидно удостоверение няма обективни данни за психологическата годност на водача. Не може от факта, че валидно удостоверение е издадено на шестнадесетия ден след съставяне на АУАН, да се изведе извод за маловажност на случая, след като деецът има трудова заетост по извършване на обществени превози и въпреки задължението му да доказва психологическата си годност при извършване на тази дейност, той е бездействал да поднови своето удостоверение за това. Подновяването на удостоверението е осъществено едва след съставяне на процесния АУАН, като жалбоподателят не посочва наличие на уважителни причини да не направи това своевременно преди изтичане валидността на предходното удостоверение, чиято валидност е изтекла повече от една година преди установяване на нарушението от 04.11.2020 г., а именно на 21.10.2019 г.

Безспорно по делото се установи, че на 04.11.2020 г. жалбоподателят, в качеството си на водач на моторно превозно средство не е носил контролния талон към СУМПС, с което не е изпълнил задължението си по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради което правилно, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на същия е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева. Следователно в тази му част НП следва да се потвърди.

Съдът намира, че и извършеното нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП не покрива признаците на „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обичайните нарушения от този вид. Същевременно, по делото няма доказателства за наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства или изключителни, които да налагат извода, че се касае за „маломажен случай“ на нарушение по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, който да обоснове приложението на чл. 28 от ЗАНН.

По изложените съображения, съдът намира, че АНО правилно е приложил материалния закон, след като е приел, че нито едно от извършените от жалбоподателя нарушения не съставлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, с оглед засегнатите обществени отношения.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0002374 от 13.11.2020 г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София, в частта му, в която на С.К.В., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение на чл. 87, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, издадена от министъра на транспорта, във вр. с чл. 36, ал. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл. 93 ал. 1 т. 1 от Закона за автомобилните превози, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева, като

ПРЕКВАЛИФИЦИРА основанието за налагане на административно наказание „глоба“ от чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози в такова по чл. 178в, ал. 5 от Закона за движението по пътищата и определя глоба в размер от 500 (петстотин) лева.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 42-0002374 от 13.11.2020 г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София, в частта му, в която на С.К.В., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Районен съд Своге.

 

 

      РАЙОНЕН СЪДИЯ :