Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
….. октомври 2016 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на дванадесети юли 2016 година, в
състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар К.И., след като изсуша докладваното от съдията Радева т.д.№3598 по
описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С възражение вх.№840/15.02.2016г., подадено чрез
синдика на „КТБ“ АД/ н/, ЕИК *******, Ц.К.Г., ЕГН **********, чрез адв.М. Д.,
със съдебен адрес ***, е оспорила законосъобразността на Решение№ЗБН 66-3-89 от
17.12.2015г. на синдика на банката, с което е оставено без уважение възражение
на Ц.Г., с №№ ЗБН №66-3/19.08.2015г. и ЗБН66-89/27.08.2015г., подадени на
основание чл.66, ал.1 ЗБН срещу реда на удовлетворяване на приетото вземане в
размер на 128 834,57лв, включено под № 7451 и с клиентски № 498491 в
Списъка на приети от синдика вземания на кредиторите на „КТБ“ АД/н/, обявен в
ТР под №20150821144252, с ред на удовлетворяване по чл.94, ал.1,т.7 ЗБВ-
вземания, възникнали до 1 година преди датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност.
С възражението си Ц.Г.,
твърди, че към 22.04.2015г., датата на постановяване на решението по чл.13,
ал.1 ЗБН, е била вложител с парично вземане в размер на 128 260,96лв по
банкова сметка ***:***,
открита на нейно име, на основание договор за банков влог с „КТБ“ АД под №
34258/02.07.2013г. за откриване на банкова сметка *** „4х4“.Твърди, че това обстоятелство се
установява по безспорен начин от банково удостоверение, издадено от синдиците с
изх.№ 2149/30.04.2015г., удостоверяващо салдото по банковата сметка към
22.04.2015г.
С възражението си Ц.Г. твърди, че има качество на
вложител, като в срока по чл.63, ал.1 ЗБН и с оглед изричната разпоредба на
чл.63, ал.3, изр.последно ЗБН, последната е упражнила правото си на предявяване
на вземанията с молби вх.№ ЗБН 63-786/16.06.2015г. и с вх.№ ЗБН
63-1254/22.06.2015г., с които е индивидуализирала вземанията си по размер,
основание и ред на удовлетворяване по т.4 на чл.94, ал.1 ЗБН.
С възражението си страната твърди, че в списъка на
приети вземания на кредиторите на банката, обявен в ТР под №20150821144252,
вземането и в размер на 128 834,57лв, е включено под №7451, с ред на
удовлетворяване по т.7 на чл.94, ал.1 ЗБН, като вземане, възникнало след
разваляне на договор за цесия.Поради това е подала възражения под №№ ЗБН
66-3/19.08.2015г. и ЗБН 66-89/27.08.2015г., с които е оспорила реда за
удовлетворяване на кредиторите, твърдейки, че нейните вземания следва да
попаднат в т.4 на чл.94, ал.1 ЗБН.Тези възражения не са съобразени от синдика
на банката, видно от Решение№ ЗБН 66-3-89/17.12.2015г.Изложените от синдика
мотиви в това решение страната смята за неправилни.Твърди, че синдикът неправилно
е приел, че уведомлението за разваляне на договора за цесия има като правна
последица, за банката, на уведомление за обратно прехвърляне / обратна цесия/
на вземането в полза на първоначалния кредитор / цедент/, считано от момента на
получаването му.Приемайки ***личие на обратно прехвърляне, в резултат на което
сумата е постъпила по банкова сметка на Г., то вземането и не представлява
такова, което произтича от обичайната банкова дейност и не попада в дефиницията
по параграф 1, т.4 от ДР на ЗБН.
С възражението се твърди, че тези мотиви не
намират опора в закона, тъй като последица от развалянето е неговото обратно
действие и това е, че се счита, че вземането не е излизало от патримониума на
цедента.Твърди, че фактът на разваляне на сделката е безспорно установен от
представените документи, развалянето настъпва от момента на изтичане на срока
на предупреждението до длъжника, за което са представени доказателства, а фактът
на това какво е първоначалното положение по салдото на Г. е удостоверен от самия
синдик.Фактът на развалянето е бил доведен до знанието на синдика на
04.03.2015г., поради което последиците от упражненото потестативно право са
настъпили.Начинът на отразяване от счетоводна гледна точка на тези
прехвърляния, е без значение, той е ирелевантен, тъй като не представлява
относим ЮФ, променящ характера на вземането и поредността на неговото
удовлетворяване в производството по несъстоятелност.
С възражението си Ц.Г. твърди, че има вземане към
банката, същото произтича от договор за откриване на банкова сметка, *** „КТБ“
АД при упражняване на обичайната и банкова дейност по влогонабиране и неговото
прехвърляне, развалянето на прехвърлителната сделка, имащо обратно действие, не
изменя характера на това вземане.Т.е. Ц.Г. има качество на вложител по смисъла
на параграф1,т.4 ДР ЗБН.
Моли съда, след като се убеди в основателността на
изложеното, да постанови решение по чл.68, ал.2 ЗБН, с което уважи възражението
и включи вземането на Ц.Г., в качеството и на вложител в „КТБ“ АД/н/, с вземане
по банков влог, в размер на 128 834,57лв с поредност на удовлетворяването
по т.4 на чл.94, ал.1 ЗБН.
Синдикът на „КТБ“ АД / н/, чрез своя процесуален
представител, в открито с.з., проведено на 12.07.2016г., депозира отговор на
възражението, с който не оспорва допустимостта на същото, но оспорва неговата
основателност.
В отговора си страната не спори по следните факти:че
възразилият кредитор Ц.Г. и имала качество на вложител в „КТБ“ АД/н/; че на
16.06.2014г. е сключила договор за прехвърляне на вземане с Д.Г. Д. за сума в
размер на 128 000лв, без изтеклите лихви към датата на сключването му, за
което банката е уведомена с уведомление вх.№ 11441/07.11.2014г.; с последващо
уведомление с вх.№ 13038/22.12.2014г., съгласно които цедираната сума се
намалява до размер на 126 940лв/ наличност по сметката към 07.11.2014г., е
сума, която е по-малка от тази по договора за цесия/; че на 04.03.2015г. е
получил ново уведомление от цедента Ц.Г., под вх.№ 1168, че договорът за цесия
е развален, а това действие няма последиците на обратна цесия; че на
17.06.2015г. е получено ново уведомление от цедент и цесионер за разваляне на
договора за цесия, което е послужила за отразяване в счетоводните книги на
банката, като титуляр на вземането първоначалния кредитор Ц.Г.; че с молби с
вх.№№ ЗБН 63-786/16.06.2015г. и ЗБН 63-1254/22.06.2015г. Ц.Г. е предявила
вземанията си към банката и те са приети под №7451 в списъка на приети
вземания, с поредност на удовлетворяване по чл.94, ал.1,т.7 ЗБН.
Ответникът по възражението, синдикът на „КТБ“ АД /
н/, твърди, че възражението е
неоснователно и това е така, тъй като в резултат на сключения договор за цесия
е прехвърлено вземането на Г., но не и качеството и на вложител.Твърди, че с
разваляне на договора за цесия, вземането следва да се счита като такова на
цедента, а уведомлението за разваляне на договора за цесия, следва да има
значението на уведомление за прехвърляне на вземането обратно/нова цесия/, по
която Ц.Г. се явява цесионер и това разваляне се явява придобивно основание за
нея.Твърди, че за развалянето на договора за цесия, сключен от Ц.Г., като
цедент, банката е уведомена на 04.03.2015г., но към този момент вземането не е
било в нейния патримониум и уведомлението е следвало да бъде извършено от
цесионера Д.Д., поради което приема, че е уведомена за развалянето на договора
едва на 17.05.2015г чрез уведомление от Г. и Д., след откриване на производството
по несъстоятелност с Решение №664/22.04.2015г. по т.д.№7549/2014г. по описа на
СГС.
Твърди, че правилно обратното прехвърляне на
вземането в полза на Г. е отразено в счетоводните книги на банката, това
отразяване, поради това, че не представлява превод по сметка на първоначалния
кредитор, сочи Ц.Г., „реституира“ същата спрямо „КТБ“ АД/ н/, като кредитор, а
не вложител с цедираната обратно сума.Ответникът по възражението твърди, че
извършеното счетоводно отразяване на промяната на кредитора не представлява
платежна операция, а единствено счетоводна такава и това е допустима в
условията на специален надзор и след отнемане лиценза на банката, а резултат от
това осчетоводяване – „реституирането“ на Ц.Г. като кредитор на банката, а не
като вложител в същата.Твърди, че при извършеното разпореждане с влога в
периода на специален надзор и при отнет лиценз за извършване на банкова
дейност, вземането е изгубило качеството си на вземане по влог и поради това не
се ползва в привилегията по т.4 на чл.94, ал.1 ЗБН.Оспорва датата на договора
за цесия, като твърди, че подобна сделка при работеща банка не намира свето
житейско и логическо оправдание.Моли съда да остави възражението без уважение.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
Не се спори по делото, а това се установява и от
събраните писмени доказателства, че Ц.Г. сключва с „КТБ“ АД- сега в
несъстоятелност – договор за срочен депозит „ 4х4“ №34258 с клауза за
капитализиране на лихвата по депозитната сметка, на 02.07.2013г.
Съгласно постигнатото
съгласие между страните по него, депозитантът депозира на съхранение в банката,
а последната приема сума, не по- малка от 1 500лв по депозитна сметка IBAN:***,
за срок от 4 месеца, който изтича на 02.11.2013г.Банката е изразила съгласие да
олихвява депозираната сума, като размерът на лихвата се предопределя от размера
на депозираната за съхранение в банката сума, в порядъка от 6,90% до 8,85%
годишна лихва, в зависимост от размера на сумата.Страните са се съгласили, че
преустановяване на договорната връзка, преди изтичане на срока ще доведе до
промяна в лихвата и задължения за так.нар. депозитант за заплащане на операции
и услуги, такси и комисиони.
Страните са уговорили възможност след изтичане на
срока на договора и в случай, че депозитантът не даде писмени инструкции,
автоматично да бъде продължен срока на договора за същия срок, начислената
лихва да се капитализира.Уговорена е възможност за увеличаване на размера на
предадената за съхранение сума по време на действието на договора.
Страните са се съгласили, че само депозитантът или
упълномощено от него лице / пълномощно с нотариална заверка на подписа, с изрично
посочване на действията, които пълномощникът има право да извърши/ могат да се
разпореждат със средствата по банковата сметка.
Не се спори по делото, че с Решение на УС на БНБ
№73/20.06.2014г. банка „КТБ“АД е поставена по специален надзор за срок от 3
месеца, с което решение БНБ е назначила квестори на банката и е спряла за срок
от три месеца изпълнението на всички задължения от страна на банката, а също
така е ограничила нейната дейност, като и е забранила да извършва всички
дейности, съгласно лиценз за извършване на банкова дейност, актуализиран със
Заповед № РД 22-2265/16.11.2009г.
Срокът на специален надзор е удължен с последващо
Решение на УС на БНБ, отразено в протокол от 23.09.2014г., до 20.11.2014г.
На 06.11.2014г. УС на БНБ отнема лиценза на „КТБ“
АД е решава да бъде подадено искане до компетентния съд за откриване на
производство по несъстоятелност, за което да бъде уведомен ФГВБ с цел
извършване на подготвителни действия за назначаване на синдик, като до неговото
назначаване, квесторите да продължат да упражняват правомощията си.
На 22.04.2015г. с Решение №664, постановено по
т.д.№7549/2014г. по описа на СГС, 6-4 състав на ТО на СГС, установява
неплатежоспособността на „КТБ“ АД, определя началната и дата – 06.11.2014г.;
открива производство по несъстоятелност по отношение на банката; обявява същата
в несъстоятелност, прекратява дейността на предприятието и, правомощията на
нейните органи, постановява обща възбрана и запор върху активите на банката,
лишава я от правото да управлява и се разпорежда с имуществото, включено в
масата на несъстоятелността и постановява започване на осребряване на
имуществото, включено в масата.
По делото не се спори, че Ц.Г. е прехвърлила
своето вземане към банката, произтичащо от описания по- горе договор, в размер
на 128 000лв, на Д.Г. Д., което представлява част от натрупана главница по
договора.За това страната уведомява банката, чрез квесторите с уведомление №
11441/07.11.2014г. В този документ се съдържа твърдение, че прехвърлителната
сделка между Г. и Д. е сключена на 16.06.2014г.По отношение на оспорването на
датата на договора- частен диспозитивен документ – сторено от синдика, то
такова оспорване е недопустимо, тъй като синдикът няма качество на трето лице,
което черпи права от някой от създателите на документа, в резултат на което
може да бъде увредено от неговото антидатиране, поради което спрямо синдика
посочената дата на документа важи.Освен това, следва изрично да бъде посочено,
че фактът дали банката е работеща, е ирелевантен, ако страните по договора са
имали други правоотношения и във връзка с тяхното уреждане, да е извършена
прехвърлителната сделка, касателно вземането на Ц.Г. към банката, на Д..Така че
е налице, както житейска така и правна логика, за извършване на това правно
действие.Т.е. цесии се сключват не само, когато има проблем в дейността на
банката.
Освен това уведомление, по делото е представено и
друго такова, изходящо от Г. и Д., от същата дата – 07.11.2014г., с идентично
съдържание, като освен уведомлението за сключения договор за цесия, се съдържа
искане сумата от 120 000лв, да бъде прехвърлена по сметка на Д. в КТБ“ АД,
а именно: IBAN: ***,
където да бъдат начисляване и бъдещи лихви по тази главница.Документът е
показателен д две отношения- че преобретателят на вземането и частен
правоприемник на Г., има качество на вложител в банката, а също така, че такова
прехвърляне на суми от една сметка в друга не е извършено от банката,
физически.
По делото не се спори, че на 04.03.2015г. Ц.Г. е
уведомила квесторите на банката, че договорът за цесия, сключен на
16.06.2014г., с Д. е развален.Уведомлението е под №1168 и към него е представено
изявление на цедента, с което на основание чл.87, ал.1 ЗЗД, поради неизпълнение
на задължението на цесионера за заплащане на цената на прехвърленото
имуществено право- вземане, договорът следва да се счита развален, ако в
дадения 7-дневен срок цесионерът не плати продажната цена на
вземането.Изявлението на цедента по чл.87, ал.1 ЗЗД е достигнало до цесионера
на 18.02.2015г., срокът за изпълнение на задължението от паричен характер е
изтекъл на 25.02.2015г.Не се твърди, че е извършено плащане, поради което с
изтичане на срока се приема, че договорът е преустановил своето действие- счита
се развален и действието на развалянето е обратно.Това дава основание да се
приеме, че към датата на уведомлението от страна на Г. – 04.03.2015г. договорът
е бил развален.Няма твърдения и доказателства, че вземането на Д. към банката е
погасено, поради плащане или други правопогасителни способи, преди да настъпи
ефектът на разваляне на договора за цесия.
На следваща дата- 30.04.2015г., под изх.№ 2149,
„КТБ“АД /н/, чрез синдика си, издава на Ц.К.Г., банково удостоверение, че Г. и
титуляр по банкова сметка ***:
***, със салдо към 22.04.2015г. в
размер на 128 260,96лв, въз основа на молба на пълномощник на Г.. Документът
има характер на частен свидетелствуващ, съдържащ неизгодни за страната факти-
признание за дълг, произтичащ от сключения между банката и Г. договор, тъй като
с този договор страните са посочили, че сумите по депозита ще се съхраняват в
тази банкова сметка- ***.1 от договора.
На 16.06.2015 година Ц.Г. подава молба с вх.№ ЗБН
63786, с която предявява вземанията си към банката, в размер на 128 260лв,
на основание чл.63, ал.1 ЗБН.
На 22.06.2015г., с последваща молба, вх.№ ЗБН
63-1254, Ц.Г. отново предявява вземанията си към банката, като сочи, че
вземането и от 128 260лв, произтича от договор за срочен депозит от
02.07.2013г. и има привилегията по чл.94, т.4 ЗБН, тъй като има качество на
вложител, то вземането и следва да бъде включен служебно в списъците от
синдиците на банката.
На следваща дата- 27.07.2015г. „КТБ“АД /н/,
представлявана от синдика, издава на Ц. К.Г.,
ЕГН **********, удостоверение, че Г. е титуляр на банкова сметка ***: ***,
със салдо към 20.07.2015г. в размер на 128 834,57лв, въз основа на молба
от пълномощник на Г..Документът има характер на частен свидетелствуващ,
съдържащ неизгодни за страната факти- признание за дълг, произтичащ от
сключения между банката и Г. договор.Документът има изх.№ 3948/27.07.2015г.
По делото са представени доказателства, че
вземането на Г., а по този факт и не се спори, е включено в списъка на
предявени вземания, обявен в ТР на
21.08.2015г., в размер на 128 834,57лв, под № 7451, с ред на удовлетворяване
по т.7, на чл.94, ал.1 ЗБН, поради което са подадени възражения на 19.08.2015 и
година и на 27.08.2015г, касателно реда на удовлетворяване.Възраженията са
оставени без уважение с Решение № ЗБН 66-3-89 от 17.12.2015г на синдика, като
основен аргумент за това е, че Г. е изгубила качеството си на вложител и се е
превърнала в кредитор на банката.Това е така, тъй като според синдика
развалянето на договора за цесия е правна фигура идентична с обратна цесия.
При така установената фактическа обстановка съдът
достига до следните изводи:
Възражението е основателно.
Това е така, тъй като предмет на договора за
цесията е едно вземане, за което няма законови или други пречки да бъде предмет
на разпореждане.Предмет на договора за цесия могат да бъдат само прехвърлими
права, включително и акцесорни, но само с главното вземане, включително и
спорни.Договорът за цесия е каузална сделка, като основанието може да е
различно.Достатъчно е то да не противоречи на закона и да не го заобикаля, за
да се приеме, че сделката е валидна.Може да е възмездна или безвъзмездна, като няма
изискване на бъде облечена в писмена форма.
Предмет на договора е вземането, в състоянието, в
което се намира към момента на сключване на договора, като ведно с него върху
цесионера преминават и акцесорните права, общите и особените привилегии.
Следва изрично да бъде отбелязано, че в резултат
на договора за цесия се прехвърля правото, а не цялото правоотношение.Напротив,
съдържанието на правоотношението между стария кредитор и длъжника се запазва- в
случая договорът между банката и Г. от 02.07.2013г. се е запазил, като предмет
на договора за цесия между Г. и Д. само
вземането на Г. по отношение на банката, в посочения размер.Следователно Д. не
е станал страна по правоотношението с банката и Г. е запазила качеството си на
вложител в банката, произтичащо от сключения между нея и банката договор за
срочен депозит „ 4х4“ №34258, с клауза за капитализиране на лихвата по
депозитната сметка, на 02.07.2013г.
Развалянето на договора за цесия е произвело
правните си последици, чрез отпадане на основанието и имащо обратно действие, съобразно
нормата на чл.88 ЗЗД.Това означа, че след развалянето на договора статуквото се
приема за такова, каквото е съществувало преди сключване на прехвърлителната
сделка, а ако са разменени престации, то се дължи връщането им, като
реституцията не настъпва служебно, а следва да бъде поискана.
В настоящия случай по делото са събрани
доказателства, включително изходящи от синдика, че след развалянето на договора
– към април 2015 година и към юли 2015 година - по банковата сметка на Г. има
налична сума, на основание сключения договор за срочен депозит. Т.е. тя не е
била прехвърлена по сметката на цесионера, каквото и било искането на Г. и Д.,
направено пред банката на 07.11.2014г.Поради което не се налага реституция на
същата, след отпадане на основанието за нейното прехвърлянеТова означа, че
сумата от тази банкова сметка, ***, е останала в наличност по сметката на
вложителката и този момент съвпада с решението на съда за откриване на
производството по несъстоятелност и обявяване на банката в несъстоятелност.
Наличието на сума от 128 834,57лв / за
размера на сумата няма спор/ по банковата сметка на Г.; липсата на промяна в
статута и на вложител, поради това, че съдържанието на обвързващото я с банката
правоотношение е останало непроменено от договора за цесия / прехвърлено е само
вземането, а не правоотношението, но договорът е развален и това разваляне има
обратно действие/, то Г. има качество на вложител по смисъла на параграф 1, т.4
от ДР на ЗБН, а именно- лице, което има право съгласно приложимите законови и
договорни условия да получи паричните средства по банкова сметка ***,
произтичащи от временните положения в резултат на обичайни банкови сделки.А
съобразно нормата на чл.94, ал.1 ЗБН вложителите има поредност на
удовлетворяване, при извършване на разпределение на сумите, получени от
осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността, по т.4 от нормата.
Доводите на синдика, че развалянето на цесията има
характер на „обратна цесия“ не могат да бъдат споделени и това е така, тъй като
развалянето има за последица преустановяване на договора и отпадане на
основанието, а обратната цесия е нов договор, по силата на който старият
цесионер прехвърля на стария цедент същото вземане, което е предмет на
предходната цесия.Доказателства за сключването на подобен договор по делото
няма представени.Следва да бъде отбелязано, че цесионерът Д. също е имал
открита сметка в банката, най- вероятно и качество на вложител, но поради липса
на твърдения и доводи в тази насока, неговото качество и правата, които му дава
то, не следва да бъдат обсъждани.
Ето защо настоящият състав намира, че възражението
се явява основателно и списъкът по чл.67, ал.2 ЗБН, съставен на основание
чл.66,, ал.7 ЦБН, обявен в ТР на 14.05.2016г.Този извод налага включеното в
списъка на предявени приети вземания, вземане на Ц.К.Г., в размер на
128 834,57лв, да бъде с поредност на удовлетворяване не по т.7, а по т.4
на чл.94, ал.1 ЗБН.
По разноските.
С оглед извода на съда за основателност на
възражението, то сторените от възразилия кредитор Ц.К.Г. разноски- държавна
такса в размер на 80 лв, следва да бъдат заплатени от масата на
несъстоятелността на „КТБ „ Ад / н/.
При изложеното съдът
Р
Е Ш И :
На основание чл.68, ал.3 ЗБН, ДОПЪЛВА списък по чл.67, ал.2 ЗБН, обявен в ТР на
14.05.2016г. по партидата на „КТБ“ АД / н/, ЕИК *******, с вземане на Ц.К.Г.,
ЕГН **********, притежава лична карта № *********, издадена на 12.11.2010г. от
МВР- Перник, в размер на сумата от 128 834,57лв / сто двадесет и осем
хиляди осемстотин тридесет и четири лв и 57ст./, произтичащо от договор за
срочен депозит „ 4х4“ №34258 с клауза за капитализиране на лихвата по
депозитната сметка, сключен на 02.07.2013г. от Ц.К.Г. и „КТБ“ АД/н/, ЕИК *******,
с поредност на удовлетворяване по т.4 на чл.94, ал.1 ЗБН.
ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД /
н/, ЕИК *******, да заплати на Ц.К.Г., ЕГН **********, чрез адв.М. Д., със
съдебен адрес ***, разноски по водене на делото в размер на 80лв.
Решението подлежи на вписване в книгата по чл.48
ЗБН и на обявяване в ТР по партидата на „КТБ“ АД/н/.
Решението подлежи на обжалване пред САС в
2-седмичен срок от обявяването му в ТР.
СЪДИЯ: