Мотиви към присъда
№ 250 от 15.07.2020 год.,
постановена по НОХД
№ 309/2019 г. на СсРС
Производството пред РС Силистра е образувано
по внесен от Районна прокуратура гр.Силистра обвинителен акт срещу подсъдимият
А.И.А.,
, с ЕГН**********,
които е обвинен в това, че на 20.10.2017г.
в гр.Силистра, от механа „Хъшове“, находяща се по
ул.“Добрич“№170 в условията на опасен рецидив /след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от НК, и след като е осъждан
два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях, изпълнението на наказанието не е било
отложено по чл.66 от НК/ е отнел чужди движими вещи, а именно дамска чанта с
намиращо се в нея портмоне съдържащо 95,00 лева, лична карта, 2бр. дебитни
карти на Банка „ДСК“, карта за библиотека, мобилен телефон „Nokia“, модел „100“ с IMEI ***************с поставена SIM карта
на „Vivacom“, мобилен телефон „Samsung“, модел „Galaxy S II“ с IMEI ******** с поставена SIM карта
на „Telenоr“,
носни кърпички „Амелия“, медикаменти, найлонова
торбичка, дамски блуза с дълъг ръкав, ключове за секретни брави и чип на обща
стойност 347,69 лева, собственост на Р.Г. *** и дамска чанта с намиращите се в
нея портомоне съдържащо сумата от 5 лева, здравна
книжка, лична карта, карта за намаление в магазин
„СБА“, кредитна карта на „БНБ Париба“, цигари
„Карелия 100 мм“, дамски дезодорант „Рексона“,
кърпички за грим, спирала „Ъмбрела“, молив за очи,
пудра „Ипала“, четка за коса и ключове за секретна
брава на обща стойност 313,40 лева, собственост на П.Г. ***, без необходимото
съгласие и с намерение да ги присвои
- престъпление по чл.196, ал.1, т.1 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК и във вр. с чл.29, ал.1, б.б. „а“ и „б“
от НК
Прокурорът,
след проведеното съдебно следствие и събирането и проверка на доказателствата
поддържа обвинението срещу подс.А., което
счита за безспорно. Не анализира подробно доказателствата, като счита че
фактическата обстановка е подробно изложена в обвинителния акт и те се подкрепа
в свидетелските показания събрани в хода на съдебното следствие и по време на досъдебното производство. Пледира за
налагане на наказание лишаване от свобода в минималния и малко над този размер,
предвиден в наказателноправната норма по предявеното
спрямо подсъдимия обвинение.
Пострадалите
от престъплението Р.Г.Н. и П.Г. ***, въпреки че са били информирани за правата
които имат в наказателното производство не са изявили желания да бъдат
конституирани в друго процесуално качество, освен като свидетели по делото.
Подсъдимият А.А. не се признава за виновен по предявеното му обвинение и дава
обяснения, че не е извършвал кражба. За вещите които доброволно е предал на
полицейски служител, твърди че ги получил от свид.В.Г..
Защитника на подсъдимият пледира за неговото
оправдаване и подробно развива аргументите си за липса на деяние, което да е
извършено от А.А.. Акцентира на противоречията между
показанията на така наречения свидетел В.Н. и на обясненията дадени от нейни
доверител. Счита, че обвинението не е доказано безспорно, тъй като лисват не
само преки но и косвени доказателства които да налагат единствения възможен извод,
че именно подсъдимият е осъществил елементи от изпълнителното деяние на кражба
в извършването на която е обвинен. От събраните гласни доказателства намира, че
могат да се направят предположение, че други лица свидетели по делото биха могли
да са съпричастни към деянието за което е обвинен А.А..
Съдът след като взе предвид становищата на страните
и събраните в хода на съдебното следствие доказателства намери за установено от
фактическа страна следното:
Към есента на 2017г. свидетелките Р.Г.Н. и П.Г.С.
работели в кухнята на механа „Хъшове“, намираща се в гр.Силистра, по
ул.“Добрич“№170. На 20.10.2017г. били на работа, втора свяна за времето от
15,00 часа до 23,00 часа. Обикновено оставели личните си вещи върху фризер непосредствено преди кухнята в задната част на
заведението. На инкриминираната дата били оставили дамските си чанти на
описаното место. Около 22,00 часа констатирали тяхната липса. Пострадалите
съобщават за следните липси, свид.Р.Н.-дамска чанта с намиращо се в нея
портмоне съдържащо 95,00 лева, лична карта, 2бр. дебитни карти на Банка „ДСК“,
карта за библиотека, мобилен телефон „Nokia“, модел „100“ с IMEI ***************с поставена SIM
карта на „Vivacom“, мобилен телефон
„Samsung“, модел „Galaxy S II“ с IMEI ******** с
поставена SIM карта на „Telenоr“, носни кърпички „Амелия“, медикаменти, найлонова торбичка, дамски блуза с
дълъг ръкав, ключове за секретни брави и чип,различни документи; а свид.П.С.-дамска
чанта с намиращите се в нея портомоне съдържащо
сумата от 5 лева, здравна книжка, лична карта, карта
за намаление в магазин „СБА“, кредитна карта на „БНБ Париба“,
цигари „Карелия 100 мм“, дамски дезодорант „Рексона“,
кърпички за грим, спирала „Ъмбрела“, молив за очи,
пудра „Ипала“, четка за коса и ключове за секретна
брава. За случилото се уведомили органите на полицията и работодателя си. Свид.Р.Н. съобщила и свид.Й. Д.П. за когото полагали грижи,
като личен асистент. Освен това част от документите и дебитна карта за банка
„ДСК“ в дамската чанта на пострадалата Н. били на този свидетел.
На 23.10.2017г. пред Д.И. ***, в сградата на
управлението са се явили, както свидетеля Велеслав Н.Г., така и подс.А.И.А..
Свидетеля доброволно предал следните вещи:лична карта № 64187193 на П.Г.С. с
ЕГН**********;банкова карта на „ДСК“ с № 67050100114912005 на Й.П.; карта на
„БНБ Париба“ с
№5371260110766003; отрязък с надпис „пин код 1918 на банка „ДСК“; 2бр. касови
бележки за покупка от магазин „Сува“ООД-гр.Силистра; както и мобилен телефон
марка „Нокиа 100“, черен цвят с с
IMEI ***************с поставена SIM
карта на „Vivatel“; батерия BL-5CB 800 mah, 3,7V, 30Wh; SIM карта с номер 8935905000102196386 на „Telenor“; капак за мобилен телефон „Нокиа“;
носни кърпички „Амелия“, син цвят; лична карта с ********на
Р.Г.Н. с ЕГН **********, карта „ДСК“ с № 5168490055398200. Полицейския служител
оформил два броя протоколи за доброволно предаване. Свид.В.Н.Г.
е дал пояснения, че вещите са оставени в дома на 20/21.10.2017г. от А. и Ш..
Обвиняемият доброволно предал: карта за отстъпка „АВС market“
с №S*********, жълт и червен цвят; найлонов плик
съдържащ- допълнително споразумение №2687/2017г. по описа на Община
Силистра-2л., доп. Споразумение №529/2017г. на Общ.СС-2л.;трудов договор
№8/2017г. между Р.Г.Н. с ЕГН ********** и „Фортуна-Мар“ЕООД;епикриза
№4893 на Й.Д.П.; ТЕЛК- 4л., смъртен акт- 1л., пълномощно на името на Р.Г.Н. с
ЕГН ********** и удостоверение за наследници №4936/2016г.-1л..Полицейския
служител оформил протокол за доброволно предаване.Подс.А.
е дал пояснение, че документите били в плика и не ги е оглеждал подробна, а
картата за намаления не знаел от колко време я имал.
Гореописаните факти са безспорно установени в
наказателното производство.
Събрани са и множество гласни доказателства.
Обвинителната теза се основава на показанията в качеството на свидетел дадени
от В. Н.Г.. В хода на съдебното следствие свидетелят твърди, че на инкриминирата дата е спал, а в домът му се намирали подс.А.
и свид. Ш.С.. Явно категоричността с която е заявил, че подсъдимият е оставил в
апартамента му вещите предмет на кражбата е спорна. Не е възможно, когато не си
бил буден да си възприел каквито и да е обстоятелства от значение по делото. Твърди,
че на следващият ден, след като се събудил установил вещите и преценил, че
следва да ги предаде на полицията. Показанията на свид.Г. са, че на следващият
ден се е обадил на различен от полицейския служител който приел доброволно
предадените от него вещи. Твърдението е, че свидетеля се е обадил на полицай Л.,
а доброволно предадените предмети е приел Д.В.. Достоверността на тези
показания също е под въпрос. Отнемането на дамските чанти е извършено на
20.10.2017г., доброволното предаване на вещите собственост или които са били
във владение на пострадалите е извършено на 23.10.2017г., тоест два дни след
21.10.2017г., както се твърди от свид.Г.. В тази част описаната в обвинителни
акт фактическа обстановка се различава от установеното в хода на съдебното
следствие, и не е била подложена на коментар от представителя на обвинението.
Показанията на свид.Десислав И.В. не са годни доказателства предвид забраната
на процесуалния закон по смисъла на чл.118, ал.1, т.3 и ал.2 НПК, според който
не могат да бъдат свидетели лица служители на МВР и които са извършвали
действия по разследването, включително и когато протоколите за извършените от
тях действия не са изготвени при условията и по реда на кодекса. Д.В. е
служител на МВР и като такъв е изготвил три протокола за доброволно предаване на
вещи предмет на извършената кражба.
В показанията си свидетеля Ш.С. не потвърждава нито
обясненията на подс.А., нито пък показанията на свид.В.Г.. Свид.С.
твърди, че не са му известни обстоятелства във връзка с извършена кражба на
2бр. дамски чанти на 20.10.2017г., както и че не е виждал в дома на свид.В.Г.
подобни предмети. В показанията си не излага данни подсъдимият да е донесъл в
дома на свид.В.Г. дамски чанти, телефони или други предмети идентични с тези
отнети от пострадалите. В случая трудно би могло да се направи преценка за
достоверността на показанията на този свидетел. По правилото на чл.121, ал.1 от НПК свидетелят не е длъжен да дава показания по въпроси отговорите на които го
биха уличили в извършването на престъпление. Свидетелските му показания, по
скоро налагат извод за реализиране на подобно право, от колкото да са от
значение за разкриване на обективната истина по дето.
Предвид гореизложеното съда намери възражението на
защитата, че е възможно да се предположи, че някое от лицата- подс.А., свид.В.Г.
или свид.Ш.С. да са извършители на изпълнителното деяние от отнемане предмета
на извършената кражба.
Показанията на този свидетел както и на други бяха
приобщени към доказателствения материал в хода на
съдебното следствие чрез прочитане на протоколи от досъдебното производство в
хипотези от разпоредбата на чл.281 НПК
Нито едно от събраните доказателства не налага
извода, че на 20.10.2017г. подс.А. е посетил механа „Хъшове“ в гр.Силистра. Факта,
че е ползвал и в него са се намирали част от вещите предмет на кражбата не
налага автоматично извода, че е извършител на престъплението за което е обвинен.
Видно е, че по- голяма част от вещите, след отнемането им от собствениците са
се намирали във фактическата власт на свид.В.Г.. За показанията на свидетеля,
съда се е мотивирал поради какви обстоятелства не би могъл да им даде вяра.
При преценката на гласните доказателства,събрани
чрез разпита на А.А., В.Г., Ш.С., Д. С. следва да са
има предвид ,че са дадени лица осъждани за престъпления от общ характер и
зависими от наркотични вещества. Единствено зависимостта на подс.А. е било
безспорно установена със съответна експертиза.
Разпечатка от предприятието предоставящо обществени
електронни съобщителни мрежи и услуги- БТК, сочи под.А. като ползвател с
регистрирана на негово име сим карта на 21.10.2017г.
от 01:37 часа до 22.10.2017г., 18,45 часа на мобилно устройство с IMEI ********, тоест на апарата „Samsung“,
модел „Galaxy S II“, собственост на
пострадалата Р.Н.. В последствие същото устройство е ползвано до 03.11.2017г.
със сим карта на свид.П.Н., приятелка на подсъдимия.
Веща е продадена на свид.Д.С., която е предоставял за ползване и препродал на
друго лице. Установени са множество свидетели ползвали телефония апарат, но
същия не е открит. Обстоятелството, че веща предмет на кражбата е ползвана от
подс.А. не налага автоматично извода, че същия е автор на престъпното отнемане.
Противоречи на житейската логиката обстоятелството да предадеш на органите на
полицията част от вещите за които те подозират, че си откраднал и да продължиш
да ползваш една от тези вещи след това.
При
така изяснената фактическа обстановка се налагат от правна страна следните
изводи:
Обвинението
спрямо подсъдимият не е доказано по несъмнен начин. Липсват преки доказателства
досежно обективни елементи от състава на
престъплението, тоест за осъществено от А. изпълнително деяние на отнемането на
чуждите вещи. Косвените доказателства също не налагат единствено възможния
извод, че именно подс.А. е автор на престъплението. Присъдата не може да почива
на предположения, а такива могат да бъдат направени за други участници в
наказателното производство, които също биха могли да имат отношение към
престъпното отнемане. Факта, че подсъдимия доброволно е предал една малка част
от предмета на кражбата сам по себе си не налага извода, че е участвал в
изпълнителното деяние. Видно е, че и свидетел по делото доброволно е предал и
то по-голяма част от вещите предмет на кражбата, но за него не е направен
извод, че е съпричастен към престъплението. Показанията на този свидетел съда
не прие за достоверни, като е изложил и съображенията си за това. За свидетелите
В.Г. и Ш.С. важи правилото на чл.121, ал.1 от НПК, че не са длъжни да дава
показания по въпроси отговорите на които биха ги уличили в извършването на
престъпление.
Предвид
гореизложеното за съда остана единствената възможност да приеме, че от
събраните доказателства не се е установило деянието да е извършено от подс.А..
Така съда призна подсъдимият за невиновен в това, на 20.10.2017г. в гр.
Силистра, от механа „Хъшове“, находяща се по
ул.“Добрич“№170 в условията на опасен рецидив /след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от НК, и след като е осъждан
два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях, изпълнението на наказанието не е било
отложено по чл.66 от НК/ да е отнел чужди движими вещи, а именно дамска чанта с
намиращо се в нея портмоне съдържащо 95,00 лева, лична карта, 2бр. дебитни
карти на Банка „ДСК“, карта за библиотека, мобилен телефон „Nokia“, модел „100“ с IMEI ***************с
поставена SIM карта на „Vivacom“, мобилен телефон „Samsung“,
модел „Galaxy S II“ с IMEI ******** с
поставена SIM карта на „Telenоr“, носни кърпички „Амелия“, медикаменти, найлонова торбичка, дамски блуза с
дълъг ръкав, ключове за секретни брави и чип на обща стойност 347,69 лева,
собственост на Р.Г. *** и дамска чанта с намиращите се в нея портомоне съдържащо сумата от 5 лева, здравна книжка, лична
карта, карта за намаление в магазин „СБА“, кредитна
карта на „БНБ Париба“, цигари „Карелия 100 мм“,
дамски дезодорант „Рексона“, кърпички за грим,
спирала „Ъмбрела“, молив за очи, пудра „Ипала“, четка за коса и ключове за секретна брава на обща стойност
313,40 лева, собственост на П.Г. ***, без необходимото съгласие и с намерение
да ги присвои, поради което и на основание чл.304 НПК го е ОПРАВДАВАЛ да е
извършил престъпление по чл.196, ал.1, т.1 от НК, във вр.
с чл.194, ал.1 от НК и във вр. с чл.29, ал.1, б.б. „а“ и „б“ от НК.
На основание чл.309 ал.4 от НПК съда
е отменил мярката за неотклонение на подс.А. “Подписка”, взета от досъдебната
фаза на наказателното производство.
Поради гореизложените съображения съда
постанови оправдателната си присъда.
Районен
съдия: