Р Е
Ш Е Н
И Е №260549
гр. Пловдив, 10.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VІІІ н.с., в публично съдебно
заседание на тридесет и първи август две хиляди и двадесета год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Тихомира
Калчева, като разгледа АНД № 4576/2020г. по описа на ПРС, VІІІ наказателен
състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 479677-F502392/25.11.2019 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на Национална агенция
за приходите, съгл. заповед на Изпълнителния директор на НАП ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г., с което на „Сити груп
комерс” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Константин Величков“ № 75,
ет.3, ап.6, представлявано от Й.З.Т., е
наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3 000 /три
хиляди/ лева за нарушение на разпоредбите на чл. 7, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2016 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС и на
основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.
Жалбоподателят „Сити груп комерс”
ЕООД - редовно призован, не изпраща
процесуален представител в съдебно заседание. По съображения, изложени в
жалбата, моли съда да отмени процесното наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна – ЦУ на НАП – редовно призована, изпраща представител – юрк. Д.П. - която
предлага на съда да потвърди атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира
разноските по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
от 29.07.2019 год. при извършена проверка на 19.05.2019 год. на търговски
обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на
ЗДДС – кафеавтомат, намиращ се в с. Дрангово, обл. Пловдив, община Брезово,
ул.5-та № 12, стопанисван от „СИТИ ГРУП КОМЕРС“ ЕООД с ЕИК: *********, е
констатирано, че горепосоченият търговец, в качеството му на задължено лице по
чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин на МФ, е допуснал нарушение на същата, като не е
монтирал, въвел в експлоатация и регистрирал в компетентната ТД на НАП ФУВАС за
регистриране на извършваните продажби, от датата на започване на дейността на
обекта, а именно 09.05.2019г., видно от обяснение към ПИП cep. АА № 0028270/19.05.2019г.
на лицето С.В.И, живущ *** в присъствието на който е извършена проверката.
Лицето има сключен договор за сътрудничество от 02.05.2019г. с дружество „СИТИ
ГРУП КОМЕРС“, ЕИК: *********, като съгласно предмета на договора отдаващият
предоставя на ползвателя за временно и възмездно ползване площ за поставяне на
автомат за топли напитки находящ се в с. Дрангово, обл. Пловдив, общ. Брезово,
ул. 5-та № 12.
При проверката е установено следното: извършена е
контролна покупка на 2 броя чаши от кафеавтомата на обща стойност 0,20 лв.,
заплатени в брой от Б.С.Д. - ******, преди легитимация, като същият е в работен
режим, но няма монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в
компетентната ТД на НАП ФУВАС,
Извършена е справка в информационната система на НАП,
като е установено, че дружество „СИТИ ГРУП КОМЕРС“ с ЕИК: ********* няма данни
за регистрирано в НАП ФУВАС с адрес с. Дрангово, общ. Брезово, обл. Пловдив,
ул. 5-та № 12 за гореописания обект, на което да се отчитат оборотите от
извършените продажби.
Констатациите били обективирани в протоколи за
извършена проверка cep. АА № 0028270/19.05.2019г. / ПИП № 0028279 от
20.06.2019, и ПИП № 0408127/29.07.2019г.
На 29.07.2019г. е съставен АУАН от свид. Б.С.Д., на
длъжност „******“ срещу дружеството-жалбоподател „СИТИ ГРУП КОМЕРС“ ЕООД в
присъствието на управителя, за извършено нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2016 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
Въз основа на съставения
АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което
административнонаказващият орган е възприел залегналата в акта фактическа
обстановка и е подвел нарушението под идентична правна квалификация и е наложил имуществената санкция в размер на 3000 лв. на
основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.
Тази фактическа обстановка се установява от
приложените по делото писмени доказатества, както и от гласните доказателства –
показанията на актосъствителя Б.С.И., разпитан в качеството ан свидетел, който
потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Съдът
кредитира показанията на свидетеля като
обективни, логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства
по делото.
При извършената служебна проверка на АУАН и НП, съдът
направи следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни лица и в
съотвествие със сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.8 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби чрез фискални устройства
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби, чрез електронен магазин на
МФ, лице, което извършва продажби на услуги с развлекателен характер или стоки
чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, е длъжно да
регистрира и отчита всяка продажба чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ
продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ.
Правната квлаификация с нормата на чл.7, ал.1 от Наредбата от своя страна
задължава лицата по чл.3 да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУВАС
от датата на започване на дейността на обекта. Несъмнено, жалбоподателят,
е задълженото лице, притежаващо качество на лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г на МФ. Всъщност жалбоподателят не оспорва това си качеството и че
именно в негова полза се извършват продажбите на стоки от процесния кафеавтомат.
Не се оспорва и датата на започване на дейността на обекта като дата на извършеното
нарушение, от която дата не е имало монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП ФУВАС.
Безспорно се установява,че при проверката и
извършената контролна покупка на 2 броя
чаши от кафе, заплатени в брой от процесния кафе- автомат, върпеки че е бил в
работен режим, не е имало монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в
ТД на НАП Пловдив ФУВАС. Тези обстоятелства са потвърдени и след извършена
справка в информационната система на НАП, от която е установено,че няма данни
за регистрирано в НАП ФУВАС за
дружеството – жалбоподател с процесния адрес на автомата - с. Дрангово, общ.
Брезово, обл. Пловдив, ул. 5-та № 12.
Съобразявайки
се с изложеното, съдът приема, че
действително е налице неизпълнение на административно задължение от
страна на жалбоподателя, тъй като чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г
на МФ задължава лицата по чл.3 да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУВАС
от датата на започване на дейността на обекта, което в конкретния случай
безспорно не е било сторено от жалбоподателя и поради, което съдът приема, че
правилно е констатирано неизпълнение на административно задължение от страна на
последния и напълно адекватно е ангажиран с административнонаказателна
отговорност.
При извършената служебна проверка съдът установи, че
при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Ето защо наведените от страна на жалбоподателя
твърдения, че описаните допълнителни обстоятелства в описателаната част на акта
и постановлението, сочели и на друго нарушение, съдът намира за неоснователно,
доколкото процесната материална норма на
чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. по съдържание препраща към чл.3 от
същата наредба, за да определи задължението на конкретните търговци, сред които
са и тези по ал. 8 на чл.3 от наредбата, в хипотезата на ФУВАС при продажба на
стоки чрез автомат за самообслужване -
кафеавтомат, изрично посочено и описано в АУАН и НП, а не да констатира две
нарушения. В този смисъл описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно,
което позволява на санкционираното лице да разбере за какво неизпълнение на
административно задължение е ангажирана административнонаказателната му отговорност,
а сочените възражения единствено целят
да го освободят от наказание на формално основание.
Наказващият
орган правилно е издирил приложимия закон,
като е наложил наказание по реда на чл.185, ал.2 от ЗДДС според който
извън случаите по ал.1 / не издаде
документ по чл. 118, ал. 1/ лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
3000 до 10 000 лв. Разпоредбата на чл.185 ал.1 от ЗДДС, би била приложима,
когато нарушението не води до неотразяване на приходи, а конкретната хипотеза
безспорно не е такава. В случая е наложено минимално предвидения по размер
имуществена санкция в размер на 3000 лв. за така установеното нарушение, което
не подлежи на редуциране от страна на съда.
Съдът приема, че в процесния случай, не са налице основания да се счете, че е приложим чл.28 от ЗАНН, тъй като не се установява
по-ниска обществена опансост от типичната за този вид нарушения. Независимо от
стойността на покупката, наблягайки и на това, че е била контролна, колкото да
се установи нарушението, следва да сев земе предвид, че подобен род
административни нарушения пряко ощетяват бюджета, засягайки важни обществени
отношения, поради което и не следва да бъдат толерирани.
Ето защо настоящата инстанция намира, че атакуваното
наказателно постановление е правилно, обосновано и законосъобразно, не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, поради
което следва да бъде потвърдено изцяло в този му вид.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63 ал.5,
вр. ал.3 ЗАНН и направеното от въззиваемата страна искане, следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
Възнаграждението следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл. 27е
от Наредба за правната помощ в размер между 80 лева и 120 лева. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, съдът определя минималния размер от
80 лв за юрисконсултско възнаграждение, направени по делото разноски.
Мотивиран от гореизложеното ,Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 479677-F502392/25.11.2019
г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, съгл.
заповед на Изпълнителния директор на НАП ЗЦУ-ОПР-17 от
17.05.2018г., с което на „Сити груп комерс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Константин Величков“ № 75, ет.3, ап.6, представлявано от Й.З.Т., е наложено административно наказание
– ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение на
разпоредбите на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2016 год. на МФ във връзка
с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.
ОСЪЖДА на „Сити груп комерс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Константин Величков“ № 75, ет.3, ап.6, представлявано от Й.З.Т., да заплати на ЦУ на НАП сумата в
размер на 80 /осемдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, направени
по делото разноски.
Решението не е окончателно и
подлежи на обжалване пред Административен
съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
Е.Н.