№ 9256
гр. София, 16.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110145694 по описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 от ГПК за признаване на установено в
отношенията между страните, че А.Ц. И. не дължи на
„ФИРМА“ ЕАД, сумата в размер на 281,72 лева,
представляваща главница по договор за
далекосъобщителна услуга, за което задължение е издаден
изпълнителен лист в производството по ч.гр.д. №
60143/2011г. по описа на СРС, 59 състав, и която сума е
предмет на изпълнение в производството по изп.д. №
2012***0402455 по описа на ЧСИ М.М., рег. № *** в КЧСИ,
с район на действие, районна на СГС, като погасена по
давност. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист от
25.04.2012г., издаден по ч.гр.д. № 60143/2011г. по описа на
1
СРС, 59-ти състав е образувано изп.д. № 2455/2012г. по
описа на ЧСИ М.М., с рег. № *** в КЧСИ, с район на
действие, районна на СГС, като от образуване на делото до
момента на подаване на исковата молба в съда не са
предприемани действия по принудително изпълнение с цел
удовлетворяване вземането на кредитора, поради и което е
изтекъл предвидения в закона давностен срок за събиране
на вземането. По изложеното намира, че за него е налице
правен интерес от предявяване на настоящата искова
претенция.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът признава
исковата претенция, като на основание чл. 78, ал.2 от ГПК
моли да не бъдат възлагани разноски.
В съдебно заседание ищецът А.Ц. И., редовно призован,
не се явява, не се представлява.
В съдебно заседание ответникът „ФИРМА” ЕАД,
редовно призован, не се представлява. С молба с вх. №
97655/16.05.2022г. моли за постановяване на решение по
признание на иска.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на
2
длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск
изпълняемо право. Това право може да е установено с
влязло в сила решение или да е предмет на издаден
изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за
изпълнение. Длъжникът по изпълнението може да оспорва
дължимостта на сумите по влязлото в сила
решение/разпореждане, и въз основа на което е издаден
изпълнителен лист, само въз основа на факти, настъпили
след издаването му. В конкретния случай ищецът се
позовава на изтекла погасителна давност, юридически
факт, настъпил след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 60143/2011г. по описа на
СРС, 59-ти състав, въз основа на която, като годно
изпълнително основание по смисъла на чл. 404, ал.1,т.1 от
ГПК е издаден изпълнителен лист от 25.04.2012г., поради
което и иска са допустим.
Не е спорно между страните, че въз основа на
изпълнителен лист от 25.04.2012г., издаден в
производството по ч.гр.д. № 60143/2011г. на СРС, 59-ти
състав срещу А.Ц. И., за сумата в размер на 281,72 лева,
представляваща главница по договор за
далекосъобщителна услуга № И1223051/08.10.2008г., ведно
със законната лихва, за периода от 22.12.2011г. до
окончателно изплащане на вземането, и по молба на
ответника с № 10899/25.07.2012г, като взискател, е
образувано изп.д. № 2012***0402455 по описа на ЧСИ М.М.,
3
с рег. № *** в КЧСИ, с район на действие, районна на СГС.
Установява се от приетото по делото изп.д. №
2455/2012г. по описа на ЧСИ М.М., че в хода на
изпълнителното производство освен справки и проучване
на имущественото състояние на длъжника не са
извършвани същински изпълнителни действия от
категорията на тези да прекъснат давността.
Горното фактическа обстановка съдът приема за
установена, между писмените доказателства няма
противоречия, поради което съдът ги кредитира.
От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.
110 и чл. 118 ЗЗД следва, че погасителната давност е
законоустановен период от време, през който носителят на
едно вземане бездейства и с изтичането на който
последният губи възможността да получи защита на
правото си чрез средствата на държавната принуда.
Погасителната давност е сложен юридически факт,
включващ два елемента: бездействие на титуляра на
правото и изтичането на определен период от време. В
разпоредбата на чл. 110 ЗЗД е предвиден общият
петгодишен давностен срок, който намира приложение
спрямо всички вземания, освен когато в закон не е
установено изключение, каквито са хипотезите,
регламентирани в чл. 111 ЗЗД.
Съгласно разясненията, дадени в т. 10 от Тълкувателно
4
решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. ОСГТК
на ВКС за вземанията започва да тече нова погасителна
давност, считано от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие,
независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител въз основа на негово възлагане. В
цитираното тълкувателно решение изрично е посочено кои
действия в изпълнителния процес имат характера на
същински такива по принудително изпълнение, съответно
с предприемането на които се прекъсва давността, а
именно: насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан до
постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица, като е изяснено, че
такива не са образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга.
С оглед конкретиката на процесния случай следва да
се приеме, че по отношение на вземанията, обективирани в
процесния изпълнителен лист, и в предвид периодичния им
5
характер е започнала да тече нова погасителна давност,
считано от датата на влизане на заповедта за изпълнение –
11.03.2013г./съдът приема тази дата, обследвайки от
приетото ч.гр.д. 60143/2011г. по описа на СРС, 59-ти състав,
кога заповедта е връчена длъжника и изтичането след
връчване на законоустановения срок/, като е видно, че
изпълнителният лист е издаден в по-късен етап от влизане
в сила на заповедта. Изпълнителния лист е издаден въз
основа на влязло в сила годно изпълнително основание по
смисъла на чл. 404 от ГПК – заповед за изпълнение, а не въз
основа на влязло в сила решение, поради което съдът
приема, че продължителността на давностния срок е този
за всяко от отделните вземания – тригодишна, и в случая
не намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК,
предвиждаща, че когато вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет
години.
Както бе установено от приетото по делото изп.д. №
2455/2012г. по описа на ЧСИ с рег. № ***, по делото няма
конкретно извършено същинско изпълнително действие,
считано от датата на извършване на което съдът да
прецени, от кога започва да тече нова погасителна давност,
както и да коментира приложението на нормата на чл. 433,
ал.1,т.8 от ГПК.
Изпълнителното производството обаче е образувано
при действието на ППВС № 3/18.11.1980г. В случая предвид
6
висящността на изпълнителния процес към датата на
влизане в сила на тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва
да намери приложение разрешението, дадено в
задължителната за съдилищата практика на касационната
инстанция / решение № 170/17.09.2018 г. на ВКС по гр. дело
№ 2382/2017 г. /. В посочения съдебен акт е прието, че
прилагането на даденото с цитираното тълкувателно
решение тълкуване за период преди постановяването му би
имало за последица погасяване по давност на дадени
вземания, които са били предмет на изпълнителни
производства, но по тях не са предприемани действия за
период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще
се счита изтекла със задна дата преди момента на
постановяване на тълкувателното решение, но въз основа
на даденото с него тълкуване, което би довело и до
несъобразяване на действащото към този момент ППВС.
Поради това даденото с отмененото ППВС тълкуване на
правната норма следва да намери приложение и след
отмяната на същото, когато спорът се отнася до
последиците от нормата, които са били реализирани за
период преди отмяната на тълкувателния акт, като новото
Тълкувателно решение ще се прилага от този момент за в
бъдеще. С оглед на това извършената с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк.
дело № 2/2013 г., ОСГТК, отмяна на ППВС № 3 от
18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на
7
Тълкувателното решение, като даденото с т. 10 от
Тълкувателното решение разрешение се прилага от тази
дата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и за тези, които са
приключили преди това.
По въпросите от кой момент поражда действие
отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от
ТР № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по
изпълнително дело, което е образувано преди приемането
му, е образувано Тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК
на ВКС, по което към настоящия момент не е постановено
решение. Настоящият съдебен състав споделя
разрешението на тези въпроси, дадени в решение № 170 от
17.09.2018 г. на ВКС по гр. дело № 2382/2017 г., IV ГО и
решение № 51 от 21.02.2019 г. на ВКС по гр. дело №
2917/2018 г., IV ГО. По тези съображения се налага извод,
че за периода до 26.06.2015 г. /към която дата процесното
изпълнително дело е висящо, както и към настоящият
момент/, давност за вземанията не е текла. Излишно е
предвид казаното да се коментира дали преди тази дата са
извършени валидно изпълнителни действия прекъсващи
давността, въпреки, че съдът коментира и направи
ретроспекция по-горе. Тяхното провеждане би повлияло
при формиране на изводи единствено за настъпване на
перемпция и прекратяване на делото по смисъла на закона,
но при всички случаи това, както вече се отбеляза се е
8
случило след влизане в сила на тълкувателното решение.
При съобразяване на всичко казано следва да се
приеме, че тригодишният давностен срок за погасяване на
вземането, какъвто е периода, в предвид
материалноправните правоотношения между страните е
започнал да тече от 26.06.2015 г. Именно след тази дата
следва да се установи дали са извършени същински
действия, способни да прекъснат давността, като на
преценка подлежат констатираните действия. След тази
дата съдът не установи наличието на такива.
От дата 26.06.2015г. до датата на предявяване на
исковата молба в съда - 03.08.2021г. е изтекъл предвидения
в закона тригодишен давностен срок за погасяване на
вземането, което обосновава извод за основателност на така
предявената претенция.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК и съобразно изхода на
спора право на разноски се поражда в полза на ищеца.
Съдът не постановява решение по признание на иска,
съобразно искането на ответника, доколкото, ищецът на
основание чл. 237, ал.1 от ГПК не направи искане за
прекратяване на съдебното дирене и постановяване на
решение по признание на иска. Неоснователно е и искането
на ответника с правно основание чл. 78, ал.2 от ГПК за
освобождаване от присъждане на разноски в полза на
ищеца, поради това, че е признал иска и не е дал повод за
9
завеждане на делото. Действително ответникът не оспорва
осъществяването на релевантните за спора факти и
обстоятелства, включени в предмета на доказване, но съдът
намира, че не е налице и следващата и изискуема от закона
предпоставка при условията на кумулативност за
уважаване на искането, а именно ответникът да не е дал
повод за образуване на делото. Последното не се установява
от приетото по делото изпълнително производство. По
изложеното на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
за държавна такса в размер на 50,00 лева. На процесуалния
представител на ищеца - адвокат И.Ч. А., с л.н. ********** с
адрес на упражняване на дейността в гр.София, ул. „Х.Г.“
№ 35, ет.5, следва да бъде присъдено възнаграждение в
хипотезата на чл. 38,т.2 от ЗАдв., за оказана безплатна
правна помощ, доколкото е видно от приложения по делото
списък с разноски и декларация /л.8 по делото/, че е налице
договорено представителство между страните в
горепосочената хипотеза. Така на адвокат И.Ч. А. на
основание чл. 38,т.2, вр. чл. 38, ал.2 от ЗАдв., вр. чл. 7,
ал.2,т.1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения следва да бъде определено
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева, който
размер съдът определи с оглед правната и фактическа
сложност на делото, цената на иска и обстоятелството, че
производството приключи в рамките на едно заседание.
10
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, по предявения от А.Ц. И., ЕГН ********** срещу
„ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *********, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, че
А.Ц. И. не дължи на „ФИРМА“ ЕАД, сумата в размер на
281,72 лева, представляваща главница по договор за
далекосъобщителна услуга № И1223051/08.10.2008г, за
което задължение е издаден изпълнителен лист от
25.04.2012г. в производството по ч.гр.д. № 60143/2011г. по
описа на СРС, 59 състав, и която сума е предмет на
изпълнение в производството по изп.д. № 2012***0402455
по описа на ЧСИ М.М., рег. № *** в КЧСИ, с район на
действие, районна на СГС, като погасена по давност.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на А.Ц. И., ЕГН **********, сумата в размер на
50,00лв., деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат И.Ч. А., с л.н. ********** с адрес на
упражняване на дейността в гр.София, ул. „Х.Г.“ № 35, ет.5,
11
сумата в размер на 300,00 лева, адвокатско възнаграждение
за представителство в производството на основание чл.
38,т.2, вр. чл. 38, ал.2 от ЗАдв., вр. чл. 7, ал.2,т.1 от Наредба
№ 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12