№ 1023
гр. Русе, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20214520102406 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК,
вр. с чл.79, ал.1, чл.183 и сл. и чл.92 от ЗЗД.
Ищецът "А1 България" ЕАД твърди, че по подадено от него заявление по
чл.410 ГПК било образувано ч.гр.д.№ 1702/2021 г. по описа на РС-гр. Русе, по което
срещу ответника била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за сумите: 406.86 лв. - месечни такси и потребление за използване на
услуги по договор А0778727 за периода 21.09.2018 г. - 20.02.2019 г.; 29.98 лв. -
месечни вноски по договор за закупуване на изплащане А0778727 за периода
24.10.2018 - 13.11.2018 г.; 3180.33 лв. - неустойка за неизпълнение на договор
А0778727, ведно със законна лихва върху сумите от подаване на заявлението до
окончателното плащане и разноски за заповедното производство. Твърди, че с
ответника "АЛБАКОМ" ООД сключили договор за използване на мобилни услуги
партида *********, ID на договор А0778727. За всяка отделна мобилна услуга или
пакет от услуги се сключвали отделни приложения, представляващи неразделна част от
договора, в които се съдържало описание на избраните тарифни планове, срокове,
ценови условия, условия за подновяване/прекратяване, дължими неустойки или
обезщетения. По договора за процесния период били използвани следните мобилни
услуги, активирани със съответните приложения: С Приложение № 2 от 25.06.2018 г. за
срок от две години били активирани тарифни планове с месечна абонаментна такса
17.50 лв. без ДДС за номера **********, ********** и ********** и тарифен план за
номер ********** със стандартна месечна такса 15 лв. и 100 % отстъпка за срока на
1
договора. С Приложение № 1 от 25.06.2018 г. за срок от две години бил активиран
пакет от услуги - фиксиран интернет, телевизия, фиксирана телефонна услуга, мобилни
услуги за глас и данни с месечна такса 30 лв. без ДДС. Съгласно т.6.1 от
Приложението, за срока на ползване на абоната било предоставено оборудване, което
съгласно т.6.4. следвало да се върне в пълна комплектност и изправност. По договора
на 27.06.2018 г. на абоната било предоставено устройство за закупуване „Huawei Р20
Lite DS B1ack“ с отстъпка 584.99 лв. от цената. До м.септември 2018 г. абонатьт
заплащал използваните услуги. По договора били издадени 5 бр. фактури на обща
стойност 406.86 лв. Били закупени на изплащане и следните мобилни апарати: На
24.11.2016 г. бил закупен мобилен апарат Huawei Р9 Grey MAT 35 в пакет с тарифен
план за мобилен номер ********* за сумата 719,52 лв. с 24 месечни вноски от по 29.98
лв. Останала дължима една месечна вноска по фактура № *********/24.10.2018 с
падеж 13.11.2018 г. Поради неизпълнение на задълженията си по договор А0778727 за
заплащане на използваните мобилни услуги, същият бил прекратен, считано от
08.03.2019 г., на основание т.54.12. от Общите условия за взаимоотношенията между
„А 1“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществени мобилни наземни мрежи на
„А1 България" ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE, съгласно която договорът на
абоната/потребителя се считал едностранно прекратен от страна на А1 в случай, че
забавата на плащането на дължимите суми е продължила повече от 124 дни. При
прекратяване на договора по вина на абоната, последният дължал неустойка за
неизпълнение и неспазен срок на действие, уговорена в Приложенията за активиране
на всяка отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за които срокът на действие не бил
изтекъл. Неустойката била определена като сбор от стандартните месечни
абонаментни такси (МАТ) за мобилните планове без отстъпки, дължими от абоната за
съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на
посочения в договора срок за всеки мобилен номер. Начислена била и неустойка във
фиксиран размер за предоставено на абоната оборудване /модем, рутер, ТВ приемник/,
което след прекратяване на договора не било върнато на мобилния оператор. За
неустойката били издадени сметки на обща стойност 3180.33 лв., подробно посочени в
исковата молба.
Длъжникът подал възражение срещу издадената Заповед за изпълнение на
основание чл. 414 от ГПК. Ето защо ищецът претендира да бъде постановено решение,
с което да се признае за установено, че ответникът му дължи сумата 3617.17 лв.,
представляваща: 406.86 лв. месечни такси и потребление за използване на услуги по
договор А0778727 за периода 21.9.2018 - 20.2.2019 г., 29.98 лв. месечни вноски по
договор за закупуване на изплащане А0778727 за периода 24.10.2018 - 13.11.2018 г.,
3180.33 лв. неустойка за неизнълнение на договор А0778727, ведно със законна лихва
върху сумите от подаване на заявлението до окончателното плащане. Претендира и
присъждане на направените деловодни разноски по делото.
2
В отговора на исковата молба ответникът „Албаком“ ООД оспорва изцяло
предявените искове. Твърди, че представеният от ищеца договор с № ********* бил
без посочена дата на сключване и не било посочено за какво се сключва. Номерът на
договора бил различен от посочения в исковата молба. Фактура № ********* за
периода 28.06.2018 г. - 27.07.2018 г. била съставена три месеца след твърдяното от
ищеца потребление за сумата 186,73 лева с включени 29.98 лв., на обща стойност
216.71 лв. за стоки, закупени след 01.01.2014 г. В исковата молба се сочели три сим
карти за номера **********, ********** и **********, тарифен план за **********
със стандартна месечна такса 15 лв. Във фактурата били включени като месечни такси
тези за трите карти тарифен план за телефон, както и телефон с номер 08855063842,
телефон с номер **********, интернет услуга, телевизионна услуга. Видно било, че в
нея фигурирали още два с допълнителни телефонни номера, за които не бил сключван
договор, за сумите 17,50 лв. и 6,26 лв. Фактурата била издадена на 24.10.2018 г. и се
твърдяло, че потреблението е за 28.06. - 27.07.2018 г. Според ответника начислените
суми не се отнасяли за този период, а именно три месеца след прехвърлянето на
картите към друг оператор. За потреблението на мобилни услуги към А1 за периода
28.06.-27.07.2018 г. била издадена фактура № ********** от 24.08.2018 г. за сумата от
167,90 лв., платена в срок. Сочената фактура била допълнително издадена с
начисления, които очевидно не отговаряли на ползваните услуги. По отношение на
фактура с № ********* за период 28.07.-27.08.2018 г. отново имало издадена друга
фактура с № ********** от 24.09.2018 г. за сумата 168,38 лева. За фактура №
********* за периода 28.08-27.09.2018 г. на стойност 130.52 лв.: през м.септември 2018
г. картите на посочените номера вече били прехвърлени към друг мобилен оператор и
не било възможно потребелние на услугите на А1. Във фактура № ********* за
периода 28.09-27.10.2018 г. за 57 лв. били посочени телефонни номера, които не били
включени в договора. За сочения период включените услуги не били използвани.
Фактура № ********* за периода 21.01.2019 г. - 20.02.2019 г. по исковата молба била
на стойност 30,53 лв., а самата тя била в размер на 57 лв. отново за карти и услуги,
които не се сочели в договора и в исковата молба. Оспорва, че дължат неустойка в
размер на 3180, 33 лева, като не ставало ясно за какво се дължи и за какъв период. В
исковата молба бил посочен период за неизплатени суми за използвани услуги:
21.09.2018 -20.02.2019 г., а се сочели фактури за периода 28.06.2018 - 20.02.2019 г. При
покана от страна на представител на ищеца им било обяснено, че като клиенти на
мобилния оператор повече от десет години, имат кредит при него в размер на 300-
400лева. Бил им предоставен списък с апарати, които им се предложили, за да им бъдат
продадени с отстъпка, като предложената от оператора цена била заплатено от
ответника. Според общите условия на мобилния оператор, договорът можел да бъде
прекратен едностранно от страна на абоната с едномесечно предизвестие към А1.
Такова било отправено към доставчика на 13.09.2018 г. Моли да бъде постановен
3
съдебен акт, с който да бъдат отхвърлени изцяло исковите претенции като
неоснователни и недоказани, като се присъдят на ответника направените разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК от 30.03.2021 г. по ч.гр.д.№ 1702/2021 г. по описа на РС-Русе срещу
длъжника „Албаком“ ООД за заплащане на сумата 3 617.17 лв., дължима по договор за
за купуване на изплащане на мобилен апарат в пакет с тарифен план, включваща:
406,86 лева месечни такси и потребление за периода 21.09.2018 г. – 20.02.2019 г., 29.98
лв. месечни вноски от 24.10.2018 г. до 13.11.2018 г., 3180,33 лева неустойка, ведно със
законната лихва, считано от 29.03.2021 г. до изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски: 72.34 лева държавна такса и 356 лева адвокатско
възнаграждение. В законоустановения месечен срок длъжникът подал възражение за
недължимост на вземането, поради което съдът дал указания на ищеца да предяви иск
за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.
На 25.06.2018 г. между страните по делото е сключен Договор № ********* с
предмет съобщителни услуги чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи.
Посочено е, че договорът урежда условията, валидни за всички услуги, ползвани от
абоната, като всяка избрана от него услуга или пакет от услуги, в това число срок на
ползване, ценови условия, приложими общи условия и др. се описват в приложения,
представляващи неразделна част от договора.
На същата дата към процесния договор са подписани Приложения № 1 и № 2.
Първото от тях има за предмет пакет от услуги - фиксиран интернет, телевизия,
фиксирана телефонна услуга, мобилни услуги за глас и данни, за срок от 24 месеца, с
месечна такса от 30 лв. без ДДС. Съгласно т.6.1 от Приложението, като част от
услугите в пакета А1 предоставя на абоната оборудване за срока на действие на
договора, което при прекратяването му следвало да бъде върнато в пълна комплектност
и изправност. С приемо-предавателен протокол от 27.06.2018 г. на абоната е
предоставен апарат „Huawei Р20 Lite DS B1ack“ и стойност на отстъпката 584.99 лв.
Приложена е и фактура № ********** от същата дата на стойност 78 лв. с ДДС /65 лв.
без ДДС/, формирана от цена на процесния апарат от 649.99 лв. минус 90 % отстъпка,
равняваща се на сумата 584.99 лв.
Предмет на Приложение № 2 е активиране на тарифен план „Бизнес пакет 100“
за номера **********, ********** и ********** с месечна абонаментна такса 17.50 лв.
без ДДС, както и тарифен план „А1 бизнес мобилен интернет М“ за номер **********
със стандартна месечна такса 15 лв. и 100 % отстъпка за срока на договора, т.е. без
месечна такса.
От приложените по делото 5 бр.фактури, ведно с Приложения А към тях и 10 бр.
4
сметки, както и от приетите заключения по назначените съдебно-техническа и
съдебно-икономическа експертизи се установяват следните обстоятелства:
В табличен вид вещите лица конкретизират ползваните от ответника общо 8
мобилни телефонни услуги и пакети телевизия и интернет по номера, размер на
месечната абонаментна такса, началната и крайна дата на договора за съответната
услуга. В софтуерната система на мобилния оператор А1 България“ ЕАД договорът с
ответното дружество е с номер на партидата *********, ID на договора А0778727 и ID
на клиента *********. На 24.10.2018 г. е осъществен пренос на мобилни телефонни
услуги с номера: **********, ********** и **********. Услугите са били активни до
29.10.2018 г., когато са спрени изходящите обаждания. На 02.01.2019 г. са спрени и
входящите обаждания, а на 08.03.2019 г. договорът е прекратен - процесните услуги са
деактивирани на основание неплащане на просрочени фактури. Деактивирането е
автоматичен процес и не е необходима човешка намеса. Автоматично е и отчитането
на месечното потребление за всяка мобилна услуга при определяне на трафичните
данни и включването им в клиентските фактури. Съгласно издадените 6 бр.фактури за
отчетния период 21.09.2018 г. – 20.02.2019 г. неплатените месечни абонаментни такси
са в общ размер 406.86 лв., подробно описани по фактури, като за прехвърлените три
номера към друг мобилен оператор има начислени върнати суми по предходна фактура
в размер на -15.81 лв. без ДДС за всеки номер.
Съобразно горните обстоятелства съдът приема за безспорно установено, че за
посочения по-горе период на потребление ответникът дължи заплащане на месечни
абонаментни такси по сключения с ищеца договор за електронни съобщителни услуги,
ведно с приложенията към него, в претендирания размер от 406.86 лв. След
извършения пренос на три от използваните мобилни номера ответникът е продължил
да ползва останалите мобилни услуги, поради което и дължи на ищеца месечната такса
за тях. Въпреки, че след 29.10.2018 г. телефоните са спрени, клиентът продължава да
получава входящи обаждания до 02.01.2019 г., т.е. да ползва услугите на мобилния
оператор.
Безспорно се установява и това, че ответникът е пропуснал да заплати
последната вноска за изплащане на закупения апарат Huawei Р9 Grey MAT 35 от 29.98
лв., която не е заплатена и до момента.
Относно начислените и претендирани неустойки в общ размер 3180.33 лв., по
делото са представени 12 бр. сметки, 11 от които с дата на издаване – 08.03.2019 г. и 1
сметка, издадена на 24.10.2018 г. В седем от тях е посочено като наименование на
услугата само „неустойка“ и нейната стойност. Останалите пет сметки се отнасят до
начислени неустойки на устройства с посочени конкретни номера. Едва от
заключението на съдебно-икономическата експертиза става ясно част от неустойките за
какви точно устройства и по кой договор са начислени, както и как е формирана
5
начислената неустойка по останалите договори.
В точки, съответно 8.3 от подписаното между страните първо Приложение № 1
/стр.7 от делото/ и т.3 от приложеното трето Приложение № 1 /стр.14 от делото/ е
предвидено при нарушение договорните задължения на абоната, ако договорът по
отношение на която и да е от услугите в приложението бъде прекратен в рамките на
определения срок за ползване, операторът има право да получи неустойка в размер на:
всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпка/, дължими до изтичане на
срока за ползване на съответната сим карта/номер, кумулативно със стойността на
отстъпките, получени от абоната от цената, дължима за предоставените по договора
услуги.
Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно
те да се доказват. От текста на цитираната разпоредба следва, че неустойката е
определена имуществена ценност, най-често парична сума, която длъжникът се
задължава да престира на своя кредитор в случай на виновно, от негова страна,
неизпълнение на поето с договора задължение. Фактическият състав на неустойката
съдържа изрична неустоична клауза, неизпълнение и вина, като тук вината се
презюмира оборимо. Неустойката се дължи в уговорения размер без оглед на
конкретните вреди, ако са настъпили такива, т.е. при неустойката следва да бъде
доказан фактът на неизпълнение на задължението.
В разглеждания казус съдът приема за установен фактът на неизпълнение на
поетото от ответника с договора за електронни съобщителни услуги задължение, за
което неизпълнение е предвидена и неустойката. Неустойката е винаги проявление на
принципа на автономия на волята в частното право /чл.9 от ЗЗД/. Автономията на
волята означава предвидена от законодателя възможност на страните свободно да
определят съдържанието на договора, в това число и на неустойката, като се
съобразяват с повелителните разпоредби на закона и добрите нрави. Добрите нрави са
морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието със закона.
Добрите нрави са критерии и норми на поведение, които се установяват в обществото,
поради това, че значителна част от хората, според вътрешното си убеждение, ги
приемат и се съобразяват с тях. Те не са писани, систематизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им, при
риск за присъждане на неустойка, съдът следи служебно /Тълкувателно решение №1 от
15.06.2010 на ВКС по тълк. дело №1/2009 г. на ОСТК/. В цитираното тълкувателно
решение се приема, че нищожна, поради накърняване на добрите нрави е клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, като преценката за нищожност следва да се прави за всеки конкретен случай
при сключване на договора. В мотивите на същия съдебен акт са изброени примерно
6
някои от критериите, въз основа на които следва да се извършва тази преценка, а
именно: естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
неустойка, обезпечено ли изпълнението на задължението с други правни способи, вид
на уговорената неустойка, вид на неизпълненото задължение-съществено или
незначителна част, съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнението на задължението вреди.
В случая разглежданият договор е прекратен в срока за ползване на услугите,
поради неизпълнение задълженията на абоната да заплаща стойността на
предоставяните му ежемесечно далекосъобщителни услуги. Но така уговорената
неустойка, на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, поради нарушаване на добрите нрави,
съдът приема за нищожна, предвид необосновано висок размер /същият е равен по
размер на цената на уговорената услуга, която кредиторът следва да престира по време
на целия остатък от договора/. Соченото води до значително неравновесие между
правата и задълженията на оператора и абоната на мобилни услуги. В случая
неустойката е извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Задължението за заплащане цена на услуга, която въобще няма да се доставя,
не обезщетява някаква претърпяна загуба и пропусната полза, а води единствено до
неоснователно разместване на блага. Съобразявайки размера на неустойката
/неустойките/ с размера на главното задължение, съдът стига до извода, че в случая
така договорената компесаторна неустойка позволява на мобилния оператор да
реализира значителен приход, без последният да полага допълнително каквито и да
било усилия за изпълнение на насрещното си задължение. Ето защо съдът стига до
извода, че в случая неустойката не цели да задоволи имуществения интерес на
доставчика, като кредитор, обезщетявайки го за вредите при неточно изпълнение от
длъжника, а да го обогати неоснователно. Поради изложеното установителният иск за
дължимост на неустойка поради прекратяване на договора във фиксирания срок на
действие е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
Приложения 1 и 2, подписани между страните по делото, предвиждат също, че
при невръщане на предоставено оборудване при прекратяване на договора, операторът
има право да получи обезщетение в размер на неговата стойност, съгласно действащия
ценоразпис. За да възникне това вземане на оператора, обаче, предаването на
оборудването следва да е удостоверено с приемо-предавателен протокол. В настоящия
случай такъв е приложен по делото единствено за предоставения на 27.06.2018 г.
апарат „Huawei Р20 Lite DS B1ack“, за който не се претендира заплащане на неустойка.
Следователно, поради липсата на доказателства за предаване от оператора на абоната
на устройства по подписаните приложения, не се дължи и обезщетение/неустойка за
такива при прекратяване на договора. Поради изложеното искът за неустойка и за
невърнати устройства, като недоказан по основание и размер, подлежи на отхвърляне.
7
Предвид изхода на спора, на основание чл.78 ГПК, съразмерно на уважената
част от иска ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски по
заповедното производство в размер на 51,73 лв. и 145.75 лв. разноски за настоящото
производство. Съразмерно на отхвърлената част от иска ищецът дължи на ответника
разноски за заплатено адв.възнаграждение от 263.77 лв. След компенсация на
разноските, ищецът следва да заплати на ответника сумата 118.02 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Албаком“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“Хан Аспарух“ 31, ет.5,
представлявано от управителя Петко Любенов Петков, че дължи на „А1 България”
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, район
Илинден, ул.“Кукуш“1, представлявано от изп.директори Александър Василев
Димитров и Младен Маркоски, сумите: 406.86 лв., представляваща месечни такси и
потребление за използване на услуги по договор А0778727 за периода 21.09.2018 г. -
20.02.2019 г. и 29.98 лв. вноска по договор за закупуване на изплащане А0778727 за
периода 24.10.2018 г. - 13.11.2018 г., ведно със законна лихва върху сумите, считано от
29.03.2021 г. до окончателното им изплащане, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 1702/2021 г. по описа на РС-Русе, като
ОТХВЪРЛЯ установителният иск за дължимост на сумата 3180.33 лв. – неустойка за
неизпълнение на договор А0778727, със законната лихва от подаване на заявлението,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Албаком“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Русе, ул.“Хан Аспарух“ 31, ет.5, представлявано от управителя Петко
Любенов Петков, да заплати на „А1 България” ЕАД, гр.София, ЕИК *********, сумата
51.73 лв. – деловодни разноски по гр.д.№ 1702/2021 г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА „А1 България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, район Илинден, ул.“Кукуш“1, представлявано от
изп.директори Александър Василев Димитров и Младен Маркоски, да заплати на
„Албаком“ ООД, гр.Русе, ЕИК *********, 118.02 лв. разноски по компенсация за
настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9