РЕШЕНИЕ
№162
гр. С., 27.09.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното съдебно заседание, проведено на осми април през
две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Екатерина Баракова сложи за
разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 638 по описа на съда за
“А.за к.на п.з.” ****, гр. С. е предявило срещу К.Б.Б.
***, искове за установяване съществуването на следните свои вземания срещу ответника:
за сумата 600 лв. – главница по договор за паричен заем № 2995882, сключен на 17.07.2017
г. между „И. а. м.” ** и ответника, ведно със законната лихва върху тази сума
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
268/2018 г. на РС – С. до окончателното й изплащане; за сумата 40 лв. – договорна
лихва по договора за паричен заем за периода от 25.07.2017 г. до 07.11.2017 г.;
за сумата 230,08 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение; за сумата 45 лв. – разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение и за сумата 27,25 лв. – обезщетение за забавено
изпълнение върху непогасената главница, дължимо за периода от 16.05.2017 г. до
09.03.2018 г. Ищецът претендира разноски.
Твърди се в исковата молба, че
горепосочените вземания се основават на договор за паричен заем № 2995882 от
17.07.2017 г., сключен между „И. а. м.” ** като заемодател и ответника като
заемател. По силата на този договор заемодателят се задължил да отпусне на
ответника паричен заем в размер 600 лв., а последният се задължил да върне тази
сума, ведно с договорна лихва 40 лв., или общо 640 лв. на 16 седмични
погасителни вноски, всяка в размер 40 лв. Заемодателят изпълнил задължението си
да предостави в заем на ответника уговорената сума. От своя страна ответникът
не изпълнил задължението си за заплащане на нито една погасителна вноска, което
обосновава твърденията в исковата молба за размерите на всяко от предявените
вземания.
На 30.01.2017 г. между „И а.м.”
АД и ищеца бил сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/, въз основа на който на 01.02.2018 г. страните по този договор
подписали приложение 1 към него, по силата на което „И а.м.” ** прехвърлило на
ищеца всички вземания по договора с ответника, ведно с техните привилегии,
обезпечения и принадлежности. С исковата молба ищецът отправя искане на
ответника да бъде връчено уведомление за цесията, редом с останалите съдебни
книжа.
За тези свои вземания ищецът
подал на 20.03.2018 г. по пощата заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 268/2018 г. на РС – С.. Съдът е издал заповед за изпълнение, която е връчена на
длъжника – ответник в настоящото производство при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на заявителя –
настоящ ищец са дадени указания за възможността да предяви иск за установяване
на вземанията си. Тези обстоятелства обосновават според ищеца правния му
интерес от предявяване на установителни искове с предмет – заявените в
заповедното производство вземания.
В срока по чл. 131 от ГПК адв. З.Т.,
назначен за особен представител на ответника на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК,
е представил отговор на исковата молба. С отговора на исковата молба исковете
са оспорени и е заявено становище за неоснователността им. Твърди се погасяване
на процесните вземания чрез плащане. Излага се довод, че цесията, на която
ищецът обосновава активната си легитимация, не е породила действие спрямо
ответника, тъй като не му е съобщена по реда на чл. 99 от ЗЗД. Този довод
обосновава становище на особения предствител на ответника за недопустимост на
исковете, евентуално – за тяхната неоснователност.
В писмено становище, постъпило в
съда на 25.01.2019 г. пълномощник на ищеца заявява, че изцяло поддържа исковете
и изразява становище по подадения отговор на исковата молба. В проведените по
делото открити съдебни заседания ищецът не се представлява.
Пред съда ответникът се
представлява от назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
представител адв. З.Т., който заявява, че поддържа становището по исковете,
изразено с отговора на исковата молба.
Съдът, като прецени по свое
убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Исковете са допустими с оглед
установените от приложеното ч. гр. д. № 268/2018 г. на РС – С. обстоятелства,
че издадената в заповедното производство заповед за изпълнение е приложена като
връчена на длъжника - настоящ ответник при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на заявителя - настоящ ищец
е указана възможността да предяви установителни искове за вземанията по
заповедта за изпълнение в едномесечен срок от съобщението и този срок е спазен.
Доводите на особения представител на ответника в отговора на исковата молба
касаят липса на материално-правната легитимация на ищеца като кредитор на
ответника, която се отнася до основателността на исковете, а не до тяхната
допустимост.
Исковете са неоснователни.
Ищецът твърди, че процесните
вземания са възникнали на основание договор за паричен заем № 2995882, сключен на 17.07.2017 г.
между „И а.м.” ** и ответника и че ищецът ги е придобил с подписване на
01.02.2018 г. между него и „И а.м.” на приложение 1 към сключен между същите
търговски дружества на 30.01.2017 г. рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/.
В хода на съдебното дирене, след
приемане на заключението по съдебно-счетоводната експертиза, съдът е установил,
че приложеното към исковата молба /л. 19-21 от делото/ извлечение от цитираното по-горе приложение 1
към рамковия договор касае друг договор между „И а.м.” ** и ответника, а именно
договор № 2996694 от 18.07.2017 г.
Това е дало основание на съда в о.
с. з. на 11.03.2019 г. да допълни доклада по делото, извършен на основание чл. 146,
ал. 1 от ГПК в о. с. з. на 28.01.2019 г. Докладът е насочен да ориентира
страните при упражняването на техните процесуални права /в т. см.
съобразителната част към т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, поради което
процесуалният закон не установява забрана за неговото изменение или за
допълването му до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция,
особено що се касае до допълването му с указания до страните по чл. 146, ал. 2
от ГПК. В случая докладът по делото е допълнен в следния смисъл – на основание
чл. 146, ал. 2 от ГПК съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за
договор за цесия, сключен между „И а.м.” ** и ищеца с предмет – вземания на „И
а.м.” ** срещу ответника по процесния договор за паричен заем № 2995882 от
17.07.2017 г. В същото открито съдебно заседание съдът е осигурил възможност на
ищеца да вземе становище по така извършеното допълнение на доклада като е
отложил делото и е обявил датата и часа на следващото съдебно заседание. С
оглед разпоредбите на чл. 56, ал. 2 и чл. 142, ал. 3 от ГПК страната, след като
веднъж е редовно призована, е длъжна сама да се осведомява за хода на делото, а
освен това по арг. от противното от чл. 7, ал. 2 от ГПК съдът не е длъжен да
изпраща на страните преписи от съдебните протоколи, в които се отразява
извършването, изменението или допълването на доклада.
До приключване на съдебното
дирене в откритото съдебно заседание на 08.04.2019 г. ищецът не е представил
доказателства за това да е придобил на основание приложение 1 от 01.02.2018 г.
към рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017
г. сключен с „И а.м.” ** вземанията на последното търговско дружество срещу
ответника, произтичащи от договор за паричен заем № 2995882 от 17.07.2017 г. Установяването
на това обстоятелство е в доказателствена тежест на ищеца и това му е указано първоначално
с доклада преди неговото допълване, като допълването не засяга самите тези
указания.
Поради това съдът намира, че от
събраните по делото доказателства не се установява ищецът да е кредитор на
ответника за процесните вземания. Ето защо исковете следва да се отхвърлят
изцяло.
При този изход на делото на ищеца
не се присъждат разноски за производството.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло
предявените от „А.за к.на п.з.” ****,
ЕИК ********, понастоящем със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „П. В.”
№ **, ет. *, срещу К.Б.Б., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на свои вземания срещу
него, както следва: за сумата 600,00 лв., представляваща главница по договор за
паричен заем № 2995882, сключен на 17.07.2017 г. между „И а.м.” ** и К.Б.Б.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 268/2018 г. по описа на РС
– С. до окончателното й изплащане; за сумата 40,00 лв., представляваща
договорна лихва по договора за паричен заем за периода от 25.07.2017 г. до
07.11.2017 г.; за сумата 230,08 лв., представляваща неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за предоставяне на обезпечение; за сумата 45,00 лв.,
представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение и за сумата 27,25 лв., представляваща обезщетение за забавено
изпълнение върху непогасената главница, дължимо за периода от 16.05.2017 г. до
09.03.2018 г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: