МОТИВИ към Присъда №14/14.04.2016г.,
постановена
по НОХД №106/2016г. по описа на
Старозагорски окръжен съд
Повдигнато е обвинение против подсъдимия Д.А.М. ЕГН ********** за това, че на 13.02.2015г. около 19 часа
по път 50-31, между селата Опан и Венец, област Стара
Загора, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „***”
модел „***”, с рег.№ ***, нарушил правилата за
движение по пътищата (предвидени в Закона за движение по пътищата – ЗДвП), а именно:
- Чл. 20, ал.2, изречение първо, предл.
шесто и изречение второ от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват …………., с конкретните условия
на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие.” – движил се с технически несъобразена скорост с наличната пред
автомобила видимост при включени къси светлини на фаровете;
- Чл. 20, ал.2, изречение второ от ЗДвП
„Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.”, като след като видял пострадалия на
пътното платно, който представлява опасност не намалил скоростта и не спрял;
- Чл. 77 от „ При заслепяване водачът е длъжен да намали скоростта
и при необходимост да спре.”, като след като бил заслепен от неустановен
насрещно движещ се автомобил на дълги светлини не е намалил скоростта и не е
спрял и по непредпазливост причинил смъртта на ***Г., ЕГН ********** -
престъпление по чл.343 ал.1 буква „в”
във вр. с чл.342 ал.1 от НК.
Производството се проведе по реда на Глава Двадесет и
седма НПК при условията на чл.371 т.2 НПК, като подсъдимият Д.М. призна
изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи съдът
да не събира доказателства за тях.
На основание чл.76 и сл. НПК съдът конституира като
частни обвинители в процеса пострадалите П.П.Г., Д.П.Г. и П.П.Д.,
представлявани от повереника си адв. М.З. ***.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора
поддържа повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия М. и предлага на съда да му
определи наказание при наличието на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства и съобразно разпоредбата на чл.58а ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 НК
същото да е под минимума, предвиден от закона, чието изпълнение да бъде
отложено при условията на чл.66 НК. Алтернативно излага доводи и в случай, че
деянието бъде преквалифицирано по привилегирования състав на чл.343а б.”б” вр.
чл. 343 ал.1 б.”в” НК, да бъде приложена разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК и наказанието лишаване от свобода да бъде заменено с пробация, включваща
двете задължителни пробационни мерки “Задължителна регистрация по настоящ адрес
с периодичност два пъти седмично” и “Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за максималния срок, предвиден от закона, който да бъде
намален с една трета. Лишаването от правоуправление, визирано в разпоредбата на
чл.343г НК, счита, че следва да бъде в минимален срок. Като обстоятелства,
налагащи прилагането на чл.55 НК, прокурорът изтъква чистото съдебно минало на
подсъдимия, критичното му отношение към извършеното, направените самопризнания,
възрастта и трудовата му заетост и не на последно място установеното
съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в неправомерен престой на
платното за движение и употребата на алкохол при установен висок промил – 3,5.
Повереникът на частните обвинители П.П.Г., Д.П.Г. и П.П.Д. - адв. М.З.
моли съда да определи наказанието при условията на чл.58а ал.1 НК при баланс на
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства – четири години лишаване
от свобода, което да бъде намалено с една трета. Не възразява изпълнението на
така определеното наказание да бъде отложено при условията на чл.66 НК. Адв. З.
не счита, че освен чистото съдебно минало на подсъдимия, следва да се вземат
предвид и останалите изтъкнати от прокурора смекчаващи отговорността
обстоятелства, в това число и съпричиняването от
пострадалия. Отделно излага доводи за това, че обаждането от подсъдимия на
тел.112 се оказало безполезно, а помощта – закъсняла с оглед настъпилата твърде
скоро смърт на пострадалия Пейчо Г..
Защитникът на подсъдимия Д.А.М. – адв. Т.А. моли
същият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение, като
излага подробни съображения за хипотезата на чл.15 НК – случайно деяние. Счита,
че подсъдимият не е бил задължен да очаква появата на пострадалия на платното,
нито е могъл да предвиди това обстоятелство, с което да съобрази поведението си
като водач. Освен това, излага доводи, че М. е намалил достатъчно скоростта –
при разрешена скорост от 90 км/ч е управлявал автомобила със 64 км/ч.
Подсъдимият Д.М.
поддържа изложеното от защитника си и заявява, че е намалил достатъчно
скоростта, като освен това, завивайки наляво, е щял със сигурност да избегне
настъпването на ПТП, ако не е било залитането на пострадалия към автомобила.
В последната си дума подсъдимият Д.А.М. моли съда да
бъде признат за невинен, тъй като се касае за нещастно стечение на
обстоятелствата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
На 13.02.2015г. подсъдимият Д.М. пътувал с лекия си автомобил
„***” с ДК № ***, натоварен с 400 кг. картофи, от гр.***за гр.***. След 18.30ч.
подсъдимият излязъл от с.***, общ.***и поел по път 50-31 в посока гр.***, движейки
се в направление запад-изток с включени дълги светлини и обезопасителен
колан. След гробищния парк на с.***, на излизане от следващия десен завой,
забелязал движещ се насреща автомобил с включени дълги светлини и превключил фаровете
на къси светлини. Непосредствено след това, вдясно на пътя по посока на
движението, подсъдимият видял мотоциклет и вляво от него, от вътрешна страна спрямо
пътното платно, човек - пострадалият ***Г., като отреагирал,
завъртайки волана наляво. При доближаване на
пострадалия, последният залитнал, вследствие на което настъпил удар между
тялото му и управлявания от подсъдимия лек автомобил на 15,5 м. източно и 1,2 м.
вляво от дясната граница на платното за движение, северно от южната граница на
платното за движение. Първоначалното съприкосновение било между дясната челна и
челно-странична част на лекия автомобил и външната повърхност на десния крак на
пострадалия. В резултат на удара се счупили двата пищяла на долната подбедрица на пострадалия, останала за кратко под надвеса на автомобила и протрила по асфалтовата
настилка. При удара между лекия автомобил и пострадалия, последният не е бил в
контакт с мотоциклета. Вследствие преносните инерционни сили, след
първоначалния контакт, тялото на пострадалия се възкачило върху десния край на
предния капак и предния десен калник на лекия автомобил, а главата му достигнала
предното стъкло на лекия автомобил, получавайки кръвонасядане по дясната буза и
външната половина на дясна очница, а предното стъкло
на автомобила било деформирано. Тялото на пострадалия контактувало с автомобила,
управляван от подсъдимия, за около 0,15 - 0,25 секунди, след което - отхвърлено
напред и надясно спрямо посоката на движение, достигайки крайно положение извън
пътното платно, по гръб, с глава на юг и леко свити в коленете и извити надясно
крака – в посока север. Контакт между мотоциклета, насочен на изток, и лекия
автомобил на подсъдимия не е имало. След удара подсъдимият спрял колата вляво и
я преместил назад в собствената лента за движение, преди мястото на настъпване
на пътното транспортно произшествие, слязъл от автомобила, за да потърси
пострадалия, когото намерил да лежи, стенейки, вдясно извън пътното платно. Подсъдимият
съобщил на телефон 112 за настъпилото ПТП. Малко след това до
местопроизшествието спрял преминаващ автомобил, чийто водач, с неустановена по
делото самоличност, предложил да закара пострадалия в болница. Установявайки
обаче, че последният не е жив, започнал да успокоява подсъдимия Д.М.. Междувременно
спрял и автобус, превозващ работници на „Брикел” ЕАД,
от който слязъл свидетелят Т.Н.Т. – старши полицай в РУ МВР ***. Св.Т. отишъл
до тялото на пострадалия, установил, че няма пулс и също се обадил на тел.112 да
съобщи за случая. Св.Т. направил всичко възможно да запази местопроизшествието
до идване на екип от Спешна помощ гр.***и на екип Сектор „Пътна полиция” при ОД
на МВР ***. Тялото на пострадалия било откарано в МБАЛ „С. ***, а на местопроизшестивето бил извършен оглед.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от самопризнанието
на подсъдимия, подкрепено от показанията на свидетеля Т. Т. и свидетелката П.Д.,
от протокола за оглед на пътно-транспортно местопроизшествие и фотоалбума към
него, от протокола за оглед на веществени доказателства и фотоалбума към него,
от протокола за доброволно предаване на обувките на пострадалия, от
заключението на СМЕ на труп, от протокола за химическа експертиза, установяващ
концентрация на алкохол в кръвта на пострадалия, от справка за нарушител,
издадена от ОД на МВР Сектор “Пътна полиция”, свидетелство за регистрация на
МПС и застрахователна полица, от заключението на комплексната повторна тройна
автотехническа и съдебномедицинска експертиза, от справката за съдимост на
подсъдимия, декларация за СИС и удостоверение за наследници на пострадалия. При
обсъждане на описания по-горе доказателствен материал, събран в хода на
досъдебното производство, подкрепящ изцяло направеното от подсъдимия
самопризнание, съдът не взе предвид заключението на първоначалната тройна
автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица инж. ***, инж. ***и инж. ***,
доколкото същите не са дали обоснован и пълен отговор на поставените задачи.
Това е наложило и назначаването на комплексна повторна тройна автотехническа и
съдебномедицинска експертиза съобразно указанията на наблюдаващия прокурор.
Тази експертиза е изготвена от вещите лица инж. И.И., инж. Т.П. и д-р Т.Т. и
дава изчерпателен, компетентен и обоснован отговор на всеки един от поставените
въпроси, поради което съдът кредитира с доверие това заключение. Експертите са
обсъдили, както деформациите по лекия автомобил във връзка с установените
травматични увреждания на пострадалия, а така също и намерените следи и находки
– следата от триене на текстилна тъкан в протокола за оглед на ПТП, оставена
вследствие на протриването на обувката
на пострадалия и съответно долната част на крачола с асфалтовото
покритие. Тези следи са обсъдени в съвкупност с материалите от фотоалбума,
потвърждаващи описаното протриване, довело до разкъсване на съединителните
конци по вътрешния край на дясната обувка, протриването от вътрешния край по
тока на същата обувка и заснетото разкъсване в долната част на крачола на
пострадалия.
В удостоверението за наследници, съдържащо се по досъдебното
производство, фигурират двете дъщери на пострадалия - П.П.Г., Д.П.Г., поради
което за установяване на родствената връзка и със свидетелката П.П.Д. –
разпитана като негова майка, в хода на съдебното производство беше изискано и
прието като доказателство удостоверение за родствени връзки от Кметство с. Еленино, установяващо това обстоятелство.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
При така установеното по делото съдът намери, че
подсъдимият Д.М. е действал виновно, като при управлението на собствения си лек
автомобил „***” с ДК № *** НН на 13.02.2015г. около 19 часа по път 50-31, между
селата ***и ***, област *** е нарушил правилата за движение по пътищата, за
които му е повдигнато обвинение. Нарушил е разпоредбата на чл. 20
ал.2 изречение първо предл. шесто и изречение второ от ЗДвП, която гласи, че водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват …………., с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и специалната норма на чл. 77
от ЗДвП, съгласно която при заслепяване водачът е длъжен да намали скоростта и
при необходимост да спре. Подсъдимият признава факта, че след излизането от
десен завой е бил заслепен от светлините на неустановен насрещно движещ се
автомобил, като “отнел газта” и превключил на къси светлини. Така след
заслепяването продължил да се движи на къси светлини и със скорост около 64
км/ч. В заключението си експертите, изготвили повторна комплексна
автотехническа и медицинска експертиза, са категорични, че технически
съобразената скорост на движение на автомобила в конкретния случай на къси светлини
и липса на насрещно движещи се светлини е около 54 км/ч, а при наличие на
насрещно движещо се МПС с включени дълги светлини на фаровете, какъвто е
настоящият случай , е около 39-41 км/ч и по-малка от нея. Следователно
подсъдимият не е съобразил избраната скорост на движение с наличната пред него
като водач видимост на къси светлини и при насрещно заслепяване. Заявеното от
същия отнемане на газта не е било достатъчно, за да осигури безопасно движение
на автомобила и правилно отреагиране в случай на появата
на препятствие на пътя. Разликата между установената от експертите технически
съобразена скорост – 39-41 км/ч и тази, с която подсъдимият е управлявал
автомобила – около 64 км/ч, е значителна и не му е позволила да предприеме
спиране пред появилия се на платното пострадал П.Г.. Ето защо М. е предприел
завиване наляво с цел да избегне пострадалия. Тази спасителна маневра обаче не
е сред предвидените законосъобразни реакции на водача, визирани в разпоредбата
на чл. 20 ал.2 изречение второ от ЗДвП. Тази норма
задължава водачите да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението. По този начин, нарушавайки описаните
правила за движение по пътищата, подсъдимият причинил по непредпазливост
смъртта на пострадалия Пейчо Димов Г.. Доказателствата по делото сочат, че
същият е бил все още жив непосредствено след удара, макар и във видимо тежко
състояние. От приложената по досъдебното производство справка от Дирекция
“Национална система 112” към МВР се установяват две повиквания през три минути
от лице, представило се като Д. ***. В съдебно заседание подсъдимият обясни, че
***е фамилията на рода му по майчина линия, с която е известен в гр.Гълъбово. В
показанията си св. Т. също назовава подсъдимия с тази фамилия, поради което
съдът прие за доказано, че именно подсъдимият Д.М. е лицето, потърсило помощ на
тел.112 в 18.27ч. и в 18.30ч. на 13.02.2015г. Съдът счете, че обаждането на
телефона за спешни повиквания е било единственото, което подсъдимият е могъл да
направи в конкретния случай, за да окаже помощ на пострадалия. В резултат на
това обаждане е очаквал спешно пристигане на медицински екип. По делото не се
спори, че обаждането е било извършено към момент, в който пострадалият е бил
все още жив. Ето защо съдът прие, че в случая са налице обективните елементи на
привилегирования състав на чл.343а ал.1 б.”б” вр. чл.343 ал.1 б.”в” вр. чл.342
ал.1 НК, по който призна подсъдимият за виновен и съответно го призна за
невинен и го оправда по първоначалното обвинение по чл.343 ал.1 б.”в” вр.
чл.342 ал.1 НК. Обстоятелството, че пострадалият е починал малко след
обаждането на тел.112 и преди пристигането на екипа от медицински специалисти
не може да лиши М. от възможността да се преквалифицира деянието по по-леко
наказуемия състав на престъплението, тъй като разпоредбата на чл.343а ал.1 НК и
установената съдебна практика изискват виновният водач да е направил приживе на
пострадалия всичко зависещо от него, за да му окаже помощ. Следователно, като
условие за преквалификацията на деянието не е поставено и своевременното
получаване на квалифицирана медицинска помощ. В случая с двукратното си
обаждане на телефона за спешни повиквания подсъдимият е изчерпил възможностите
си да реагира в оказване на помощ. Повече от това той не е могъл да направи.
Деянието е извършено виновно – по непредпазливост, тъй
като М. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от него,
но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Тези задължения са му вменени от законовите разпоредби на ЗДВП, за нарушението на
които му е повдигнато обвинение.
Съдът намира за несъстоятелни доводите на защитата за
това, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 НК, което изключва
наказателната отговорност на дееца. Съобразно този законов текст не е виновно
извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасните последици. Разпоредбата на чл.20 ал.2 задължава водача на МПС да съобрази скоростта на движение
с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие. В случая конкретните условия на видимост /при къси
светлини и наличието на насрещно заслепяване/, както се посочи по-горе,
съобразно заключението на експертите, са налагали намаляване на скоростта до
39-41 км/ч. Несъобразяването с това
законово задължение предпоставя неправомерно поведение от страна на подсъдимия
като водач на лекия автомобил, причинил ПТП-то. За да
е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 НК, е необходимо деецът да не е
бил в нарушение на правилата за движение по пътищата. Неправомерното поведение
на пострадалия Пейчо Г. следва да се обсъжда при индивидуализиране на
наказателната отговорност на М., но не може да я изключи напълно.
ДОСЕЖНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО
НАКАЗАНИЕ
За извършеното престъпление законът предвижда
наказание лишаване от свобода до четири години.
Производството
се проведе по реда на Глава Двадесет и седма НПК. Съобразно разпоредбата на
чл.373 ал.2 НПК в този случай съдът определя наказанието при условията на
чл.58а НК. В конкретния случай съдът счете, че е налице едно, но изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство – неправомерното поведение на
пострадалия Пейчо Г.. Същият се е придвижил до местопроизшествието с
мотоциклета си след употреба на значително количество алкохол, като
същевременно е носел в раницата си допълнителна бутилка с алкохол. От
показанията на майка му – св. П.Д. се установява, че е потеглил с мотоциклета си
към негов приятел, намиращ се на язовир в близост до с. Опан.
От протокола за химическа експертиза /на л.56 ДП/ се установява 3,59 промила
алкохол в кръвта на пострадалия. Управляването на МПС с тази концентрация на
алкохол в кръвта представлява не само административно нарушение по ЗДвП, но е и
престъпление по чл.343б ал.1 НК. Освен това пострадалият е бил в неправомерен
престой върху платното за движение, като по никакъв не е обозначил себе си и
спряното МПС. Ето защо съдът счете, че в случая е налице съпричиняване на съставомерния резултат от пострадалия до размер на 1/2. При
така описаното изключително смекчаващо отговорността обстоятелство съдът прие,
че и най-лекото наказание лишаване от свобода, дори с прилагане на института на
условното осъждане, би се оказало несъразмерно тежко. Ето защо на основание
чл.58а ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК замени наказанието лишаване от
свобода /доколкото разпоредбата на
чл.343а ал.1 б.”б” вр. чл.343 ал.1 б.”в” НК не предвижда долна граница/ с
пробация, включваща двете задължителни пробационни мерки - “Задължителна
регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично” и “Задължителни
периодични срещи с пробационен служител”. Съдът счете, че всяка от тези две
мерки следва да бъде наложена за срок от по една година и шест месеца. Този
срок, който е към средния, предвиден от закона, държи сметка от една страна за
чистото съдебно минало и трудовата ангажираност на подсъдимия, а от друга – за
обстоятелството, че е наказван по административен ред три пъти през последните
години – от 2012г. насам - за нарушения на правилата за движение по пътищата, в
това число и за превишена скорост. Последните обстоятелства мотивираха съда и
да лиши подсъдимия от правото да управлява МПС за същия срок от една година и
шест месеца съобразно разпоредбата на чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 НК.
Съдът се разпореди с веществените доказателства по
делото, като постанови лекия автомобил на подсъдимия Д.М. „***” с рег.№ ***НН, на съхранение в ОД на МВР Стара Загора след
влизане в сила на присъдата да се върне на същия или на упълномощено от него
лице. Съответно съдът постанови мотоциклета на пострадалия Г. -„VIХEN 125” “HT 125-8”, на съхранение в ОД на МВР Стара Загора, след влизане
в сила на присъдата да се върне на наследниците на пострадалия *** – Д.П.Г. и П.П.Г. или на
упълномощено от тях лице. Съдът постанови
веществените доказателства обувки тип „кубинки” с връзки от тъмна износена
кожа, с дължина на подметката 30 см. – 1 чифт, на съхранение при домакин на Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР Стара Загора да бъдат унищожени като вещи с малозначителна стойност.
Подсъдимият Д.А.М. беше осъден да заплати на държавата
по приходната сметка на ОД на МВР Стара Загора направените съдебни и деловодни
разноски в размер на 1 021,99 лв., а по сметка на Старозагорски окръжен съд -
направените в съдебното производство разноски в размер на 90 лв.
В тежест на подсъдимия бяха възложени и направените от
частните обвинители разноски, като, видно от представения договор за правна
помощ, за процесуално представителство в съдебното производство всяка от тях е
заплатила на повереника им адв. М.З. възнаграждение от по 800 лв. Ето защо М.
беше осъден да заплати на всяка от частните обвинители П.П.Г., Д.П.Г. и П.П.Д.
направените по делото разноски в размер по на 800 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: