№ 3605
гр. Варна, 29.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20223100501759 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Агенция “Пътна инфраструктура“-гр.София,
представлявана от Л.Ч.-главен юрисконсулт в Областно пътно управление-гр.Варна, против
Решение №1910/13.06.2022г. по гр.д.№3017/2021г. на PC Варна, в частта, с която е уважен
предявеният иск с правно основание чл.213 КЗ /отм./ от “Дженерали застраховане“ АД и е
осъден жалбоподателя, да заплати сумата от 15400лв., представляваща 70 % от изплатеното
на 17.06.2015г. от ищеца на пострадалата Р.С. обезщетение за претърпени болки и страдания
в резултат на ПТП, настъпило на 22.12.2012г. на път “Варна-Добрич“, на около 100 м. от
разклона за с.***, в посока гр.Добрич, между л.а.“***“, с рег.№*** и л.а.“***“, с рег.№***,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата
молба 18.06.2020г. до окончателното й изплащане.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано, също така постановено при неправилно приложение на процесуалния и
материалния закон и при неправилна преценка на събрания по делото доказателствен
материал. Поддържа се, че неправилно съдът е кредитирал единствено заключението на
САТЕ и протоколът за оглед на местопроизшествие, без да държи сметка на цялостната
пътна и метеорологична обстановка към датата на ПТП. Твърди се, че според събраните по
делото доказателства, поради влошени зимни условия и снегонавявания, за осигуряване на
безопасно движение на МПС през зимния период със Заповед №РД-11-1621 от 20.12.2012г.
на Председателя на УС на АПИ, е било спряно движението на всички моторни превозни
средства по републиканската пътна мрежа /РПМ/ на територията на Област Варна. Сочи се,
че движението е било нормализирано към 17:00 часа на 21.12.2012г. и републиканските
1
пътища са били отворени за движение на леки автомобили, включително и пътя “Варна-
Добрич“, като е оставена в сила забраната за движение на автомобили над 10 т. на
територията на РПМ на цялата страна. Твърди се, че след утихване на вятъра и спиране на
снеговалежа, при ниски температури, е извършена обработката на пътните настилки с
разтвор от CdC12 или други химически вещества, както и опесъчаване на пътищата срещу
хлъзгане, като към 16:39 ч. 30 машини са обработвали пътищата от РПМ на територията на
Варненска област. Поддържа се, че съгласно чл.294 от “Технически правила и изисквания за
поддържане на пътищата“, издадени от Национална агенция “Пътна инфраструктура
/НАПИ/-2009г., при интензивни снеговалежи, придружени с частични снегонавявания на
пътното платно, се допуска да се изпълняват само работите по почистване на платното за
движение. В тези случаи широчината на почистваното платно за движение по пътищата от
първа и втора степен на зимно поддържане /какъвто е процесния път/ може да бъде
намалена до 5-6 м., с оглед на създаване на условия за двупосочно движение с ниски
скорости. Отстраняването на снежните маси в краищата на платното за движение, се
извършва след спиране на снеговалежа. Твърди се, че към 16:00 ч. на 22.12.2012г. е било
достигнато необходимото ниво на зимно поддържане на участъка. В тази връзка се
поддържа, че процесното ПТП, е настъпило по изключителната вина на водача на МПС с
л.а.“***“, с рег.№***, в което е пътувала пострадалата Р.С., респективно че липсват
основния за ангажиране на отговорността на АПИ по реда на чл.49 от ЗЗД. Твърди се, че в
случая отсъства една от предпоставките за прилагане на деликтната отговорност, а именно
наличие на пряка причинно-следствена връзка между състоянието на пътя, включително на
пътните принадлежности и вредоносния резултат. Поддържа се, че не състоянието на пътя е
оказало непосредствено въздействие върху ситуацията, като влиянието му е било
опосредено от други директни въздействия, които се явяват, пряка причина за настъпване на
ПТП. Оспорват се изводите на съдът, че собственикът на пътя Добрич-Варна, в лицето на
Държавата, представлявана от Агенция “Пътна инфраструктура“, чрез Областно пътно
управление-гр.Варна, е проявил бездействие като не е опесъчил пътя в достатъчна степен
срещу заледяване и не е организирал движението по начин, осигуряващ безопасността му,
съгласно чл.3 от ЗДвП. Сочи се, че действително с влязло в сила Решение №7818 от
21.11.2017г., постановено по гр.д.№6203/2015г. на СГС, е прието за установено, че
отговорност за настъпване на процесното ПТП имат, както водачът на л.а.“***“, така и
АПИ, като приносът на водачът на автомобила за настъпване на вредоносните последици от
процесното ПТП, се равнява на 30 %, а независимият принос на АПИ за настъпване на
вредоносния резултат, изразяващ се неизпълнение на законоустановеното задължение да
осигури безопасно експлоатиране на пътя, на който е настъпило ПТП, при зимни условия, е
преобладаващ и се равнява на 70 %. Поддържа се, че в случая не са приложими
разпоредбите на чл.223, ал.2 от ГПК вр. с чл.119, ал.3 от ГПК, тъй като решението по гр.д.
№6203/2015г. на СГС има своята задължителна сила на мотивите между “Дженерали
Застраховане“ АД и Агенция “Пътна инфраструктура“ във връзка с търсено и изплатено
застрахователно обезщетение на Р.М.. Поддържа се, че макар и причината за изплащане на
застрахователното обезщетение на Р.С. да е същото ПТП, което е изследвано в посоченото
2
гражданско дело, основателността на настоящата претенция, подлежи на пълно и главно
доказване, при спазване на принципа на непосредственост при събиране на доказателствата.
Ето защо се поддържа, че присъдения размер на неимуществени вреди е недоказан и
необоснован, а в условията на евентуалност и че е изключително завишен. Твърди се, че при
постановяване на решението, съдът не е отчел, че исканото обезщетение не съответства на
степента и характера на получените травми и на понятието за справедливост визирано в
чл.52 от ЗЗД, като са развити подробни съображения и се сочи относима съдебна практика.
В заключение се моли за отмяна на решението в атакуваната му част и отхвърляне в цялост
на претенция на застрахователното дружество, или в условията на евентуалност за
намаляване нейния размер, поради прекомерност. Претендират се деловодни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна “Дженерали Застраховане“ АД, е
депозирала отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната
неоснователност. Оспорват се доводите на жалбоподателя за неправилност на постановеният
съдебен акт, като се поддържа, че по делото не е доказан факта, че пътният участък, на който
е реализирано процесното застрахователно събитие, е бил в състояние, осигуряващо
нормалното му и безпроблемно експлоатиране. Поддържа се, че според доказателствената
съвкупност по делото основна причина за настъпване на процесното ПТП, е наличието на
заледени и заснежени участъци на пътя, които не са били обработени по подходящ начин,
осигуряващ безпрепятствено преминаване през тях на ППС и които са довели до загуба на
странична устойчивост от страна на водача на л.а.“***“. В тази връзка се поддържа, че
приносът АПИ за настъпване на процесното ПТП и вредите от него, е безспорно установен с
влязло в сила решение по гр.д.№6203/2015г. на СГС, което има установително действие по
силата на чл.223 от ГПК между “Дженерали Застраховане“ АД и АПИ, които са страни по
посоченото дело. Относно оспорванията на жалбоподателя във връзка с размера на
дължимото обезщетение, се поддържа, че от приетата в производство СМЕ по категоричен
начин, се установява правилността на определеното от застрахователя обезщетение за
претърпените от пострадалото лице неимуществени вреди. Моли се за потвърждаване на
обжалваното решение и за присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция.
От “Инжстройинженеринг“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул.“А. Дякович“ №31, представлявано от М.Б.Г., в качеството на
трето лице помагач на страната на ответника, е подадена въззивна жалба против
горепосочената част от решението. Наред с това решението е обжалвано и в частта, с която
въпросния жалбоподател, в качеството на ответник по обратния иск на АПИ, е осъден да
заплати на агенцията процесната сума от 15400лв., като отговорността му е ангажирана, в
качеството на съдружник в ДЗЗД “Североизток Груп“, образувано от “Пътища и мостове“
ЕООД-гр.Варна, “Инжстройинженеринг“ ЕООД-гр.Варна и “Пътно строителство-Добрич“
АД-гр.Добрич, на основание чл.79 от ЗЗД във връзка с Договор за възлагане на обществена
поръчка №Д-22/30.05.2011г., с предмет: “Поддържане /превантивно, текущо, зимно и
ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на 712.30км. републикански
3
пътища, стопанисвани от АПИ-Областно пътно управление-Варна, съгласно чл.19, ал.1, т.1
от Закона за пътищата“, за заплащане на обезщетение, което обхваща претърпяната от
възложителя по договора загуба от некачественото изпълнение, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на обратният иск-30.10.2020г., до
окончателното й заплащане.
Твърди се в жалбата, че атакуваното решение е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, както и постановено при неправилно приложение на процесуалният закон.
Поддържа се, че съдът е постановил обжалвания акт в нарушение на разпоредбата на чл.12
от ГПК без да прецени всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и без
да го мотивира. Оспорват се изводите на съда, че жалбоподателя, в качеството му на
съдружник в ДЗЗД “Североизток Груп“ и изпълнител по Договор за възлагане на
обществена поръчка №Д-22/30.05.2011г., не е изпълнил договорните си задължения.
Признава се наличието на сключен договор между АПИ и цитираното гражданско
дружество, със срок на действие от 48 месеца, считано от 01.06.2011г., по силата на който е
следвало да се извършва зимно поддържане на пътния участък в който е настъпило
процесното ПТП. Поддържа се обаче, че от събраните по делото доказателства не може да се
установи, че “Инжстройинженеринг“ ЕООД, в качеството на съдружник в ДЗЗД
“Североизток Груп“, не е изпълнило вменените му задължения за почистване и поддържане
на пътното платно при зимни условия, каквито са били в момента на настъпване на ПТП на
22.12.2012г. Твърди се, че разгледани в своята съвкупност доказателствата установяват, че
съдружниците в ДЗЗД, са били уведомени за влошените зимни условия и снегонавявания за
20.12.2012г. и прогнозата за времето за период от 21.12.12г. до 23.12.2012г., включващ
датата на настъпване на процесното ПТП. Сочи се, че на настъпване на инцидента през
2012г. до настоящия момент са изминали близо 9 години, поради което в дружеството не се
съхраняват документи за дейността на ДЗЗД “Североизток Груп“ за зимния сезон 2012/2013
година, с оглед изтичане на срока за съхранение на този вид документи. Ето защо
информация за обстоятелствата относно състоянието на пътното платно и пътната
обстановка, както и за извършените към него момент действия от страна на въпросното
дружество, следва да се черпи от становището на АПИ и приложените към него
доказателства, включително тези по обратния иск, както и от доказателства приложени по
гр.д.№6203/2015г. по описа на СГС. Поддържа се, че според тези доказателства, чието
съдържание е подробно описано в жалбата, движението на 22.12.2012г. по път Н-29 “Варна-
Добрич“, е било силно затруднено, предвид усложнената метеорологична обстановка в
района. Поддържа се още, че в резултат от надлежните и своевременни действия на
дружеството-изпълнител, чиито всички 30 машини, са били в действие и са почиствали
пътищата във Варненска област, сред които е и процесният участък, към момента на
настъпване на инцидента пътното платно е било изчистено до степен, годна за движение
само на леки коли, при ниска скорост, съобразена с пълната обстановка и време. В тази
връзка се сочи, че при наличие на постоянни снегонавявания и силен вятър, е невъзможно да
се почисти пътното платно до асфалт. В заключение се поддържа, че поведението на водача
на л.а.“***“, с рег.№***, в който е пътувала пострадалата Р.С., е единствената причина за
4
настъпване на ПТП на 22.12.2012г., а не състоянието на пътното платно. Твърди се, че
доводи в подкрепа на горното становище, се съдържат в решението постановено по НАХД
№5762/2014г. на ВРС, в чиито мотиви е прието, че именно водача на л.а.“***“, с рег.№***,
е нарушил правилата за движение по пътущата-чл.20, ал.2 от ЗДв.П. Сочи се, че движението
на автомобилите на 22.12.2012г., е ставало в усложнена пътна обстановка при зимни
условия, при наличия на снегонавявания и вятър, които са характерни за зимния период по
пътя Варна-Добрич. Сочи се още, че поради лошите метеорологични условия, възможността
за шофиране на път Н-29 “Варна-Добрич“, са били толкова лоши, че пътя е бил временно
затворен и едва на 21.12.2012г. е отворен за движение, но при зимни условия. Твърди се, че
движението на л.а.“***“ със скорост от около 50 км/час, макар и да е позволено за този
участък от пътя, не е било съобразено с всички останали фактори, които взети заедно са
повлияли и са допринесли за възникване на процесното ПТП. Ето защо се поддържа, че
водача е основният виновник за настъпване на инцидента, при което Р.С. е получила
наранявания. Наред с горното се твърди, че по делото е останало неизяснено дали
пострадалата, която се е возила на предна дясна седалка, е била с поставен предпазен колан
по време на движение на автомобила и настъпване на ПТП. Поддържа се, че въпросната
неяснота, която не е могла да бъде попълнена и чрез допусната по делото САТЕ, е довела до
постановяване на неправилно и необосновано решение. На следващо място се поддържа, че
по делото не е доказано неизпълнение на жалбоподателят на задълженията му по Договор за
обществена поръчка №Д-22/30.05.2011г., респективно че не е приложима разпоредбата на
чл.33 от договора, според която при причиняване на ПТП и/или възникване на щета в
резултат на неизпълнение или на некачествено изпълнение предмета на договора, както и на
всички нормативни и технически изисквания, които следва да се спазват при изпълнението
на този договор, изпълнителят носи пълна имуществена и неимуществена отговорност за
причинените вреди. Поддържа се още, че дружеството, е изправна страна по договора,
поради което не следва да носи каквато и да било отговорност за неизпълнение на договорни
задължения. С оглед изложеното се моли за отмяна на атакуваното решение и да отхвърляне
иска на “Дженерали Застраховане“ АД, срещу Агенция “Пътна инфраструктура“ и на
обратният иск на АПИ срещу “Инжстройинженеринг“ ЕООД, в качеството му на съдружник
в ДЗЗД “Североизток Груп“, което с изпълнител по Договор №Д- 22/30.05.2011г.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна АПИ, е депозирала отговор на
въззивната жалба на “Инжстройинженеринг“ ЕООД, с който се поддържа становище за
нейната основателност в частта й насочена, срещу решението по основния иск и се споделят
изложените в нея съображения. В условията на евентуалност ако се приеме правилност на
съдебният акт в тази му част, се оспорват се оплакванията на жалбоподателя по отношение
на частта от решението, с която е уважен обратният иск на АПИ, срещу
“Инжстройинженеринг“ ЕООД. Твърди се, че от съгласно чл.33 от договора за обществена
поръчка при настъпване на ПТП в резултат от неизпълнение или некачествено изпълнение
на договора, изпълнителят да носи пълна отговорност за причинените вреди. Сочи се, че
причина за настъпване на процесното ПТП е заледен пътен участък на пътното платно на
5
път Н-29, преди разклона за с.***, който не е бил опесъчен или обработен с други смеси
против заледяване, който пътен участък, е предмет на договора за обществена поръчка и за
чието зимно поддържане отговаря “Инжстройинженеринг“ ЕООД. Сочи се, че съгласно
чл.12 от договора изпълнителя има задължение в рамките на своите правомощия да
предприема всички действия по осигуряване на безопасни условия на движение, да започва
работа веднага след появяване на необходимост от това и да поддържа пътищата на
договореното ниво, съгласно “Технически правила и изисквания за поддържане на
пътищата“, които са издадени от НАПИ през 2009г. и Оперативен план за зимно поддържане
на републиканската пътна мрежа, както и необходимите дейности по зимно поддържане да
бъдат извършвани с предимство. Сочи се, че част от задълженията на жалбоподателя във
връзка с поддържане на пътищата, е осигуряване на безопасни условия за движение на
моторните превозни средства, които в случая не са изпълнени, тъй като процесния пътен
участък, не е бил опесъчен, въпреки възникналата необходимост от това. Твърди се, че
посоченото представлява неизпълнени на задълженията по чл.12, ал.7, във вр. с ал.5 от
договора. Твърди се, че подписването на протокол между страните по договора за
постигнато съответно ниво на поддържане на пътища, не сочи на изпълнение, защото в
официален документ-протоколът за ПТП, по отношение на процесния пътен участък, е
установено неизпълнение на задължението при появила се необходимост да се извършат
действията по зимно поддържане, като се положат съответни смеси или опесъчи участъка.
Твърди се, че въпросното неизпълнение по договора за зимно поддържане на пътя, е
причина за реализираното ПТП и вреди, поради което жалбоподателя, следва да понесе
установената в чл.79 от ЗЗД вр. с чл.82 от ЗЗД и чл.33 от договора отговорност, съответно да
заплати на възложителя търпените от същия вреди от неизпълнението, в размер на
обезщетението по чл. 213 КЗ /отм./. ето защо се моли за оставяне на жалбата без уважение.
Страните не са обективирали искания по доказателствата досежно въззивните си
жалби.
В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилите въззивни жалби, са
редовни и отговорят на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като са подадени в срок от
надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържат останалите
необходими приложения. Представени са и доказателства за внесена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на Агенция “Пътна
инфраструктура“-гр.София, против Решение №1910/13.06.2022г. по гр.д.№3017/2021г. на
PC Варна, в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл.213 КЗ /отм./ от
“Дженерали застраховане“ АД и е осъден жалбоподателя, да заплати сумата от 15400лв.,
представляваща 70 % от изплатеното на 17.06.2015г. от застрахователя на пострадалата Р.С.
6
обезщетение за претърпени болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 22.12.2012г.
на път “Варна-Добрич“, на около 100 м. от разклона за с.***, в посока гр.Добрич, между
л.а.“***“, с рег.№*** и л.а.“***“, с рег.№***, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковата молба 18.06.2020г. до окончателното й
изплащане.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на “Инжстройинженеринг“ ЕООД,
в качеството на трето лице помагач, против горепосочената част от решението, като и
против частта от решението, с която жалбоподателят, в качеството на ответник-съдружник в
ДЗЗД “Североизток Груп“, образувано от “Пътища и мостове“ ЕООД-гр.Варна,
“Инжстройинженеринг“ ЕООД-гр.Варна и “Пътно строителство-Добрич“ АД-гр.Добрич,
основание чл.79 от ЗЗД във връзка с Договор за възлагане на обществена поръчка №Д-
22/30.05.2011г., е осъден да заплати на АПИ сумата от 15400лв., представляваща
обезщетение за претърпяна от възложител загуба, поради некачественото изпълнение, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на иска-30.10.2020г.,
до окончателното й заплащане.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№1759/2022г. на ОС Варна в открито съдебно
заседание на 02.11.2022г. от 13.30 часа , за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7