№ 10540
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. Д.А
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д.А Гражданско дело №
20221110154654 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 439 ГПК.
Предявени са от ищците А. С. П. и Д. Д. П. искове с правно основание
чл. 439 ГПК за признаване на установено, че в полза на ответника „...........”
ЕАД не съществува правото на принудително изпълнение срещу ищците при
равни квоти по 1/2 за всеки от тях на сумата от 900,51 лева – главница по
договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта сключен
на 29.08.2005 г. между наследодателя на ищците ......... и „.............” ЕАД,
ведно със законната лихва от 24.03.2013 г., сумата 2656,31 лева – договорна
лихва за периода от 10.04.2008 г. до 22.04.2013 г., такса в размер на 1196,66
лева и 155,07 лева – съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен
лист от 08.05.2013 г. срещу наследодателя на ищците ......... в полза на
„.............” ЕАД по гр.д. № 18057/2013 г. по описа на Софийски районен съд,
42 състав на основание чл. 418 ГПК и за събирането на които е образувано
изпълнително дело № 20178510401756 по описа на ЧСИ ............, рег. № 851 в
Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие – Софийски градски съд.
Ищците А. С. П. и Д. Д. П. твърдят, че ответникът претендира
заплащане на исковата сума по посоченото изпълнително дело. Поддържа се,
че вземанията са погасени по давност с изтичане на три годишен срок от
влизане в сила на заповедта, тъй като не са предприемани изпълнителни
действия. При тези твърдения искат да се установи, че не дължат на
ответника чрез принудително изпълнение сумите по изпълнителния лист.
Претендират присъждане на разноски.
В срока за отговор ответникът „...........” ЕАД оспорва предявените
искове като недопустими и неоснователни. Твърди, че срещу процесната
заповед за изпълнение ищецът не бил депозирал възражение по чл. 414 ГПК,
с оглед което заповедта за изпълнение има силата на влязло в сила съдебно
1
решение. Поддържа, че вземанията не са погасени по давност, тъй като е
налице своевременно предприемане на изпълнителни действия, с което
давността е прекъсната. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира присъждане на разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното копие от изпълнително дело №
20178510401756 по описа на ЧСИ ............, рег. № 851 в Регистъра на Камарата
на ЧСИ, район на действие – Софийски градски съд, същото е образувано на
04.04.2017 г. по молба от същата дата на „...........” ЕАД в качеството на
правоприемник на „.............“ АД срещу наследодателя на ищците ......... въз
основа на изпълнителен лист от 08.05.2013 г. издаден на основание чл. 418
ГПК по ч.гр.д. № 18057/2013 г. по описа на СРС, 42 състав за събиране на
сумата 900,51 лева – главница по договор за издаване и обслужване на
международна кредитна карта сключен на 29.08.2005 г. между наследодателя
на ищците ......... и „.............” ЕАД, ведно със законната лихва от 24.03.2013 г.,
сумата 2656,31 лева – договорна лихва за периода от 10.04.2008 г. до
22.04.2013 г., такса в размер на 1196,66 лева и 155,07 лева – съдебни
разноски. В молбата са посочени конкретни изпълнителни способи – запор на
банкови сметки, възбрана на собствени на длъжника ид.ч. от недвижимо
имущество и е налице възлагане по чл. 18 ЗЧСИ за извършване на
изпълнителни действия.
По делото е изпратена ПДИ, която е получена от длъжника на
10.05.2017 г. на основание чл. 47, ал. 5 ГПК след залепено уведомление на
постоянния и настоящ адрес на длъжника. Не се установява да е подадено
възражение в указания на длъжника срок, поради което Заповедта за
изпълнение е влязла в сила на 26.05.2017 г.
Със запорни съобщения от 04.04.2017 г. са наложен запори върху
вземанията на длъжника от банкови сметки в „Юробанк България” АД,
„УниКредит Булбанк“ АД и „Сибанк“ ЕАД.
С постановление на ЧСИ от 20.04.2017 г. и уведомление от 27.04.2017 г.
е наложен запор върху собствения на длъжника лек автомобил Ситроен 3Х с
рег. № .............. Изпратено е съобщение за наложения запор до длъжника,
което е върнато от Български пощи АД на 22.05.2017 г. с отбелязване
непотърсено в срок.
С постановление от 05.07.2017 г. и искане от 17.07.2017 г. е наложена
възбрана на собствени на длъжника ид.ч. от недвижими имоти, която е
вписана на 24.07.2017 г. в Службата по вписванията – гр. Своге.
Подадена е молба от 04.06.2019 г. от взискателя с искане за прилагане
на конкретен изпълнителен способ – запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника и запори върху вземания на длъжника по банкови сметки.
Подадена е молба от 29.10.2019 г. от взискателя с искане за прилагане
на конкретен изпълнителен способ – запори върху вземания на длъжника по
банкови сметки.
2
Подадена е молба от 04.12.2019 г. от взискателя с искане за прилагане
на конкретен изпълнителен способ – запор върху трудовото възнаграждение
или пенсия на длъжника и опис на движими вещи.
Подадена е молба от 14.09.2021 г. от взискателя с искане за прилагане
на конкретен изпълнителен способ – запори върху вземания на длъжника по
банкови сметки.
С постановление от 04.10.2021 г. са конституирани ищците А. С. П. и Д.
Д. П. като длъжници по делото в качеството на наследници на починалия в
хода на производството длъжник ..........
Със запорно съобщение от 08.07.2022 г. е наложен запор върху
получаваното от длъжника А. С. П. трудово възнаграждение от работодателя
„.........“ ЕООД.
Със запорно съобщение от 08.07.2022 г. е наложен запор върху
получаваното от длъжника Д. Д. П. трудово възнаграждение от работодателя
„...........“ ООД.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав
направи следните правни изводи:
Страните не спорят, че в полза на „.............” ЕАД срещу наследодателя
на ищците ......... е издаден изпълнителен лист от 08.05.2013 г. по гр.д. №
18057/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 42 състав на основание чл.
418 ГПК за сумата от 900,51 лева – главница по договор за издаване и
обслужване на международна кредитна карта сключен на 29.08.2005 г., ведно
със законната лихва от 24.03.2013 г., сумата 2656,31 лева – договорна лихва
за периода от 10.04.2008 г. до 22.04.2013 г., такса в размер на 1196,66 лева и
155,07 лева – съдебни разноски, за събирането на които е образувано
изпълнително дело № 20178510401756 по описа на ЧСИ ............, рег. № 851 в
Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие – Софийски градски съд с
взискател ответника „...........” ЕАД.
Спорен по делото е въпросът погасено ли е вземането по издадения
изпълнителен лист с изтичане на давностния срок.
Давността на вземанията за главница по сключен договор за кредит по
процесния изпълнителен лист е 5-годипна, а и съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД
давността за вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение е 5 годишна.
Действително, в чл. 117, ал. 2 ЗЗД са посочени само вземанията установени
"със съдебно решение", но няма основание това правило да не се приложи и
за вземанията, за които има влязла в сила заповед за изпълнение. С аргумент
от чл. 439 ГПК вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение не могат да
бъдат оспорени по исков ред, освен въз основа на нововъзникнали факти.
Съгласно чл. 415 ГПК ако не е подадено възражение или същото бъде
оттеглено заявителят няма правен интерес да установи вземането си по
съдебен ред. Липсва логика и основание кредиторът с неоспорено вземане,
който не е водил иск по чл. 422 ГПК да бъде поставен в по-неблагоприятно
положение от този с оспорено вземане, още повече че и в двата случая
"заповедта за изпълнение влиза в сила" т.е.двата случая са приравнени от
процесуалния закон като правни последици. Следва да се отбележи, че
3
исторически чл. 117, ал. 2 ЗЗД предхожда уредбата на заповедното
производство по ГПК /2008 г./, поради което нормата трябва да се тълкува
разширително с оглед разпоредбата на чл. 416 ГПК.
На следващо място, следва да бъдат съобразени задължителните
разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г от 26.06.2015
г., ОСГТК на ВКС, съгласно които предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ прекъсва давността
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. В тълкувателното решение е посочено, че при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение, т.е. взискателят трябва със своите действия да
поддържа висящността на исковия процес. С оглед на изложеното
Върховният касационен съд е приел, че Постановление на Пленума на
Върховния съд № 3/1980г. следва да се счита за изгубило сила и давността да
не спира по време на изпълнителния процес, тъй като кредиторът избира дали
да действа като иска прилагането на нови изпълнителни способи или да
бездейства. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и това прекратяване настъпва
по силата на закона, без за това да е необходим изричен акт на съдебния
изпълнител. Съгласно мотивите на тълкувателното решение нова давност тече
от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Същевременно, когато по изпълнителното дело е направено искане за
нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не
може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на
представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. В тази насока е
актуалната практиката на ВКС, обективирана в Решение № 37/24.02.2021 г.
по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 93 от 17.05.2021 г. по гр.
д. № 2766/2020 г. на ВКС, ІV ГО, Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. №
4
1722/2021 г. на ВКС, ІV ГО. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не е образувал ново дело, във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ.
Заповедите за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК не подлежат на
връчване от съда, а въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение,
инкорпорирано в тях, се издава изпълнителен лист. И препис от заповедта,
както и от самия изпълнителен лист, се връчва от съдебния изпълнител,
заедно с поканата за доброволно изпълнение, съгласно чл. 418, ал. 5 ГПК.
При това положение е напълно възможно кредиторът след издаването и
получаването на препис от заповедта за незабавно изпълнение и
изпълнителния лист да бездейства и да не поиска образуването на
изпълнително производство повече от пет години.
В настоящия случай изпълнителното производство е образувано и
длъжникът е получил препис от заповедта за незабавно изпълнение на
10.05.2017 г. на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, към който момент не е бил
изтекъл законоустановеният 5-годишен давностен срок вземанията по
издадената Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от
08.05.2013 г.
Не се установява по образуваното изпълнително дело да е изминавал
срок повече от две години, в който взискателят да не е искал или съдебният
изпълнител да не е предприемал изпълнителни действия. Последното валидно
извършено изпълнително действие по делото е от 08.07.2022 г. – наложен
запор върху вземанията на новоконституираните длъжници от трудови
възнаграждения
Наведените в исковата молба възражения за валидност на договора за
кредит са били относими към ликвидността и изискуемостта на вземанията,
които е трябвало да бъдат оспорени с възражението по чл. 414 ГПК. Не се
установява това да е било сторено от първоначалния длъжник, поради което и
не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство като преклудирани.
Петгодишният давностен срок не е изтекъл към 04.04.2017 г. – датата на
подаване на молба за образуване на изпълнителното производство с посочен
конкретен изпълнителен способ и датата на получаван на ПДИ 10.05.2017.
Безспорно същата е прекъсната и с наложените запори на банкови сметки на
длъжника от 04.04.2017 г., запор на движима вещ на длъжника на 27.04.2017
г., възбрани на недвижими имоти на длъжника на 17.07.2017 г. и молбите на
взискателя за прилагане на конкретни изпълнителни способи от 04.06.2019 г.,
29.10.2019 г., 04.12.2019 г., 14.09.2021 г. и с наложените запори на трудовите
възнаграждение на новоконституираните длъжници на 08.07.2022 г.
Петгодишният давностен срок не е изтекъл към датата на предявяване на
исковата молба 10.10.2022 г. и към даване ход на устните състезания пред
настоящата инстанция. Още повече – през време на съдебни процес за
вземането погасителната давност не тече по аргумент от чл. 115, ал.1, буква
"ж" ЗЗД, а и предвид допуснатото обезпечение чрез спиране на изпълнението.
Поради изложеното съдът следва да отхвърли предявените искове като изцяло
5
неоснователни.
Предвид изхода на спора, право на разноски възниква за ответника. С
оглед своевременно направеното искане в тази насока в тежест на ищците
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева, определени от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване материалния интерес, фактическата и правна сложност на
делото и извършените процесуални действия.
Мотивиран от посоченото, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. С. П., ЕГН ********** с адрес .............
и Д. Д. П., ЕГН ********** с адрес ............. искове с правно основание чл.
439 ГПК за признаване на установено, че в полза на ответника „...........” ЕАД,
ЕИК ........... със седалище и адрес на управление гр. ............ не съществува
правото на принудително изпълнение срещу ищците при равни квоти по
1/2 за всеки от тях на сумата от 900,51 лева – главница по договор за
издаване и обслужване на международна кредитна карта сключен на
29.08.2005 г. между наследодателя на ищците ......... и „.............” ЕАД, ведно
със законната лихва от 24.03.2013 г., сумата 2656,31 лева – договорна лихва
за периода от 10.04.2008 г. до 22.04.2013 г., такса в размер на 1196,66 лева и
155,07 лева – съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист
от 08.05.2013 г. срещу наследодателя на ищците ......... в полза на „.............”
ЕАД по гр.д. № 18057/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 42 състав на
основание чл. 418 ГПК и за събирането на които е образувано изпълнително
дело № 20178510401756 по описа на ЧСИ ............, рег. № 851 в Регистъра на
Камарата на ЧСИ, район на действие – Софийски градски съд.
ОСЪЖДА А. С. П., ЕГН ********** с адрес ............. и Д. Д. П., ЕГН
********** с адрес ............. ДА ЗАПЛАТЯТ на „...........” ЕАД, ЕИК ...........
със седалище и адрес на управление гр. ............ на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 100,00 лева – разноски в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6