Р Е Ш Е Н И Е
№ 96
гр. Габрово, 17.11.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в открито съдебно заседание на двадесети октомври две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
и секретар Елка Станчева,
като разгледа докладваното от съдия Кирова адм.
дело № 8 по описа за 2022 година
на Административен съд – Габрово и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.
213 и сл., във вр. с чл. 225а от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Производството по
настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на
Административен съд - Габрово жалба с вх. № СДА-01-170 от
31.01.2022 г., подадена от Ф.С.Ю. ***, с ЕГН: **********, против Заповед № 21
от 07.01.2022 г. на зам. кмета на Община Севлиево, с
искане за нейната отмяна и присъждане на деловодни разноски.
С атакуваната Заповед
на жалбоподателката е разпоредено премахване на незаконен строеж – жилищна
сграда, построена в УПИ *******,
кв. ***по
плана на с. ************,
Община Севлиево, с размери 13,90/5.00 м. и застроена площ от 69.50 кв. м,
описана в Констативен акт /КА/ № 20 от
01.12.2021 г. Административният орган е приел, че е извършено нарушение по чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – сградата е изградена без разрешение за строеж, а
съгласно Строителните правила и норми за изграждане на населените места и ЗУТ,
действали към момента на построяването: 1959 г. - 1977 г. сградата е недопустима и няма статут
на търпимост, поради което следва да бъде премахната от собственика в
едномесечен срок от връчване на заповедта.
Видно от известие
за доставяне ИД PS 5400 00B8MQ L на ПС-Севлиево, заповедта е изпратена лично на
адресата, но е връчена на П.
Р. на 12.01.2022 г. Жалбата
против заповедта е подадена от Ф.С.Ю.
*** и надлежно регистрирана с вх. № ДД-4-Б-03.713-(36) на 25.01.2022 г., в
законоустановения 14-дневен срок.
Съдът намира
жалбата за редовна и допустима, като подадена от надлежна страна – адресат на
акта, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, в
законоустановения 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 215,
ал. 4 от ЗУТ, поради което подлежи на разглеждане по същество, с оглед нейната
основателност.
Изложените в
жалбата аргументи се свеждат до това, че от доказателствата по
административната преписка не става ясно кога е изградена сградата, чието
премахване е разпоредено с оспорения акт. Прието е, че строежът е изграден до
1975 г., когато заедно с имота, в който е разположен, е придобит въз основа на
покупко-продажба с НА № ****от
същата година. Като обект на основното застрояване сградата е отразена в плана
на населеното място, одобрен още през 1964 година, който е и сега действащият
регулационен и кадастрален план. Счита, че сега действащите разпоредби са
неприложими, защото сградата е построена преди 1987 г. и е търпима, съобразно
действалите тогава правила. Позоваването на цитираните в Заповедта Строителни
правила и норми (СПН) е некоректно, т.к. те са въведени на 18.09.1959 г., а е
вероятно сградата да е съществувала преди това, което може да се установи след
проучване на регулационните планове на населеното място. Сочи се също, че
цитираните СПН се отнасят до строителството в градовете, а относимите към
селата са тези от §.70 и сл. на СПН 1959 г., но такива не са посочени в
заповедта. Подчертава се като особено съществено обстоятелството, че не се
касае за свободно, а за свързано застрояване, което според §.71 от приложимите
в случая норми се допуска въз основа на застроителния план – „Групово и
сключено застрояване на сградите се допуска само въз основа на застроителен
план“. Такова, именно, е налице, като
процесната сграда е отразена и предвидена в плана на с. ************* одобрен със Заповед № 518 от
1964 г., който е и действащият такъв в момента. Като търпим строеж сградата
може да се пристроява и надстроява, да се ремонтира основно, да се реконструира
и преустройва, да се променя предназначението ѝ в съответствие с
предвижданията на плана.
Изтъква се и
фактът, че сградата е закупена по Закона за собствеността на гражданите, като
сделката е осъществена за задоволяване на жилищна нужда на семейството, което не
е имало друго жилище.
В проведено по
делото открито съдебно заседание жалбоподателката Ф.С.Ю. не се явява,
представлява се от редовно упълномощен адвокат С. К. ***, който заявява, че
поддържа жалбата и прави искане за отмяна на оспорения ИАА. Процесуалният
представител излага подробни аргументи по същество на спора и в писмена защита,
вх. № СДА-01-1864/31.10.2022 г. Прави се искане и за присъждане на направените
по делото разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по
делото – заместник кметът на община Севлиево Н.
Т., не се явява, представлява се
от надлежно упълномощен адвокат – Д.В. ***, която оспорва жалбата като
неоснователна и необоснована, за което развива съображения в писмени бележки,
вх. № СДА-01-1895/ 02.11.2022 г. Претендира разноски съгласно представен списък
по чл. 80 от ГПК.
Съдът, след като
съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства, становището и
доводите на страните по делото и след служебна проверка за законосъобразност на
обжалвания административен акт на основание чл. 168,
ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предмет на
оспорване е заповед № 21 от 07.01.2022 г., издадена от Н.
Т. – заместник кмет на Община
Севлиево. Актът е с правно основание чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, а
фактическо такова е съставен Констативен акт /КА/ № 20 от 01.12.2021 г. за нарушение по чл. 225,
ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Съгласно цитираните разпоредби кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2
от с.з., или на части от тях. Заповедта се издава въз основа на констативен
акт, съставен от служителите за контрол по строителството в администрацията на
съответната община.
За персоналната
компетентност на длъжностните лица, съставили и подписали КА № 20 от 01.12.2021
г. и за наличието на правомощия у зам. кмета на община Севлиево за издаване на
актове от типа на процесния, съдът е изискал представяне на доказателства. По
делото е приложена заповед № 1163/14.11.2019 г., с която кметът на община
Севлиево е предоставил осъществяването на свои функции по ЗУТ на Н.
К. Т.
– зам. кмет на община Севлиево и издател на оспорената заповед, сред които в т.
28 фигурира и правомощието ѝ за издаване на заповеди по чл. 225а, ал. 1
от ЗУТ. Наличието на компетентност на актосъставителите се установява от
описание на преките задължения в приетите по делото длъжностни характеристики
/ДХ/ на Ц.
Е. /т.5.6 в ДХ от 28.01.2020
г./, на Н. М.
/т. 6.8. в ДХ от 01.12.2021 г./ и на С.
П. (по фамилия М.
в КА) /т.5.8 в ДХ от 03.08.2020 г./ - тримата съставили и подписали КА № 20 от
01.12.2021 г.
На посочената дата
служителите на общинска администрация са извършили проверка на строеж,
представляващ жилищна сграда, построена в УПИ *****, кв. **по
плана на с. *********,
Община Севлиево. Строежът е V /пета/ категория и е установено, че е изпълнен от
М. П.
Р. – бивш собственик на имота,
която не присъства на проверката. Цитиран е документ за собственост НА № ****** от *********
г., а като настоящ собственик се посочва жалбоподателката Ф.С.Ю..
На проверката присъства лицето П. Р. П.,
без отбелязване в какво качество, като на последната страница на КА същият
собственоръчно е изписал, че сградата в имота и тази, описана в представения
документ за собственост е с еднакви размери и ситуирана на едно и също място.
На проверяващите не
били представени разрешение за строеж, удостоверение за търпимост или други
строителни книжа и само позовавайки се на липсата им, комисията е приела, че е
налице нарушение по чл. 225,
ал. 2, т. 2 от ЗУТ – строеж, изпълнен
без разрешение за строеж и/или без одобрени инвестиционни проекти, е незаконен,
поради което съставила констативен акт по чл. 225, ал. 2 от ЗУТ.
В законния 7-дневен
срок е подадено възражение срещу КА от собственика на имота и жалбоподател в
настоящото производство - Ф.С.Ю., заведено с рег. индекс
ДД-4-Б-03.713-(30)/06.12.2021 г., в което се твърди, че жилищната сграда
отговаря на правилата и нормативите, действали по време на изграждането й. С
отговор, обективиран в писмо, изх. № ДД-4-Б-03.713-(30)/22.12.2021 г., зам.
кметът на община Севлиево уведомява Ю., че не уважава възражението и
потвърждава констатациите на комисията за незаконност на строежа, доразвити и с
тезата, че същият е недопустим и не попада в хипотезите на § 16 и § 127 от ПР
на ЗУТ – не е търпим строеж. Последвало е издаване на заповед № 21 от
07.01.2022 г. за премахването му в едномесечен срок от връчване на акта. Заповедта е издадена след съставяне на КА № 20 от
01.12.2021 г., който е цитиран и в самата нея. Този акт съставлява официален
констативен документ и целта му е установяване на факти и обстоятелства,
относими към съответното административно производство и издадения въз основа на
него ИАА.
Като обсъди
събраните в хода на делото доказателства в тяхната съвкупност, настоящият
съдебен състав приема, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, при спазване на установената форма, но при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила,
а жалбата, разгледана по същество, се явява основателна по следните
съображения:
По делото не са спорни
следните обстоятелства:
Касае се за строеж,
представляващ жилищна сграда, построена в УПИ ******, кв. ***
по плана на с. *********
Община Севлиево. Същият е собственост на Ф.С.Ю. по наследство
от майка ѝ – Ф. И. Е.-Д.,
която го е придобила с нотариален акт № ***** т. **,
дело *****от
****** г., чрез покупко-продажба,
осъществена по реда на Закона за собствеността на
гражданите и Правилника за неговото прилагане /отм./, с продавач – М.
П. Р.,
бивш собственик на имота по давностно владение и завещание съгласно нотариален
акт №****,
том **,
дело **
от ****** г. Съгласно този
НА П.
е призната за собственик на имота, в едно с находящите се в него къща, обор и
сая, който тя е придобила като заветница на майка си М.
А. /Г.
П./, т.е. сградата е била налице
преди издаването на този НА от *****
г.
По делото няма спор
и че процесният строеж е от V категория съгласно чл. 137, ал.
1, т. 5, б. „а“ от ЗУТ– жилищна сграда с ниско застрояване.
Спорните обстоятелства
по делото се свеждат до въпроса през коя година е построена сградата, какво е
нейното точно местоположение и размери, както и на какви нормативни изисквания
е следвало да отговаря строежът към момента на неговото построяване, респ. по
сега действащите разпоредби. Спорна е и идентичността на сградата по НА № *****/ ****
г. с тази, отразена в кадастралните и регулационни планове на с. ************, община Севлиево.
В оспорената заповед
за премахване сградата е описана по следния начин: жилищна сграда с размери
13,90 м./ 5м. и височина до кота корниз 2,50 м., посочени на окомерната скица в
КА № 20/01.12.2021 г., със смесена конструкция от камък и кирпич, дървена
покривна конструкция с покритие от керемиди и изпълнена външна мазилка.
Застроената площ на сградата е 69,50 кв.м.
По описание в НА № ******/*****
г. обект на сделка е едноетажна къща с площ светла 19,10 кв.м., обор и сая,
чиито площи не са упоменати в документа за собственост. Органът е установил
разминаването в данните относно размерите на сградата. В мотивите към заповедта
се сочи и несъответствие на строежа със действалите в периода 1959-1977 г. „Строителни
правила и норми за изграждане на населени места“ досежно отстоянията му от
страничните регулационни линии (най-малко 3 м. при допустима височина на
сградата до 2 етажа) и отстояние до границата към дъното на имота (8м., при
определени условия - 5 м.). В действащата нормативна уредба при ниско жилищно
застрояване нормативите са съответно поне 3 м. до странична граница на УПИ и 5
м. до границата към дъното на УПИ. Като несъответстващ на тези изисквания,
както и поради липсата на разрешение за строеж или статут на търпимост,
строежът е приет за недопустим и подлежащ на премахване.
В КА и в оспорената
заповед не е посочена година на изграждане на постройката. От съществено
значение е административният орган да установи годината или поне приблизителен
период на построяване, за да прецени дали сградата е със статут на търпимост и
съответно може ли да бъде разпоредено събарянето ѝ. Този така важен от
фактическа страна въпрос не е изследван в хода на административното
производство – нито от комисията при извършване на проверка за незаконно
строителство и съставянето на констативния акт, нито от административния орган
в етапа на разглеждане на възражението срещу така съставения КА, до момента на
издаване на процесната заповед. В нито един от тези етапи на производството по
издаване на ИАА въпросът относно времето или периода на построяване на сградата
не е обследван. В този смисъл буди недоумение как и на какво основание органът
е преценил, че строежът бил „недопустим съгласно действалите към момента на
изграждането му и действащите към настоящия момент правила и нормативи“, след
като по никакъв начин не е установил кога точно или поне приблизително е
извършен строежът. При липсата на тези данни съдът намира за необоснован
фактически и правно изводът на издателя на ИАА, че строежът не попада в
хипотезите на може на § 16 и § 127 от ПР на ЗУТ и не може да бъде
характеризиран като търпим, още повече че по несъмнен начин се установява, че
той е изпълнен преди влизане в сила на ЗУТ и на ЗТСУ.
При така неизяснената
от административния орган фактическа обстановка се е породил и основният правен
спор – притежава ли сградата статут на търпимост, което е от съществено
значение с оглед законосъобразната и правилна преценка на органа при вземане на
решение дали подлежи на премахване процесната жилищна сграда.
В действащият ЗУТ
законодателят е предвидил две хипотези, определящи условията за търпимост на
строежите - в § 16 и § 127 от ПР на
закона.
Следва да се вземе
предвид, че във възражението си срещу КА жалбоподателката твърди, че сградата е
построена в периода от 1959 г. до 1977 г., а издателят на оспорения ИАА
лаконично е посочил само, че сградата е построена от бившия собственик М.Р.,
което с оглед датата на прехвърлителната сделка означава, че строежът е
извършен не по-късно от 1975 г. От административната преписка може да се
извлече извод за времевия диапазон на построяване, което повдига въпроса
относно приложимостта на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ – строежи, изградени до 7
април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ, са търпими строежи и не
подлежат на премахване и забрана за ползване.
Функция на съда е да
проследи правилното протичане на процедурата по установяване на незаконното
строителство и дали са верни изводите, базирани на вече събран доказателствен
материал, на съответните административни органи. В изпълнение на правомощието
си по чл. 170 от АПК, съдът е положил усилия да установи кога в била изградена
постройката, какъв е точният ѝ вид и предназначение, дали има статут на
търпимост. За изясняване на делото от фактическа страна, освен събраните
писмени доказателства, са назначени две единични и една тройна техническа
експертиза, като вещите лица са представили заключения и са изслушани в
проведени по делото открити съдебни заседания.
От заключенията на
вещите лица и останалите събрани в хода на съдебното производство доказателства
се установява следното:
Процесният имот е
заснет и съобразно състоянието, в което се е намирал, е нанесен в
съществувалите планове на с. *********,
община Севлиево, отразяващи промените му в годините от 1928 г., през 1964 г.,
1972 г. и до настоящия момент.
Сградата първоначално е
била разположена в имот с пл. № *****,
за който съгласно първия кадастрален и регулационен план (КРП) на населеното
място, одобрен със заповед № 558 от 1928 г., е бил отреден парцел ******* от кв. ***,
застроен с общо шест сгради. Четири от тях, сред които и процесната сграда, са
построени в състав, оформяйки сключено редово застрояване покрай западната
граница на имота. Лице на имота към този момент е била улица, ситуирана северно
от имота с о.т.13 – о.т. 202 до о.т. без номер, тоест уличната регулационна
линия е била на север от всички сгради в имота, респ. подходът за имота е бил
от север.
Установява се по
безспорен начин, че съобразно плана от 1928 г. застрояването е на границата на
западната дворищна линия, а не към дъно на парцела.
С последвало изменение
на КРП лицето и излаза на парцел *******
към улицата на север се заличава, като северно от процесния имот е образуван
нов парцел *****,
отреден за фурна. Лицето на парцела вече е към улицата на изток с о.т. 14 към
улица без номер, при което застрояването става към дъно на парцела, а не към
странична регулационна линия. Липсват данни в кой момент е извършено това
изменение, но то се потвърждава от наличния картен материал и заключенията на
вещите лица по назначените по делото три технически експертизи.
Планът от 1928 г. се
отменя с одобряването на новия, действащ и към настоящия момент, кадастрален и
регулационен план на селото, одобрен със заповед № 518 от 1964 г., съгласно
който за стария имот с пл. № *****
се отреждат два жилищни парцела ******** и
****** от кв. ***.
В процесния ПИ са нанесени две сгради, които са заснети и отразени с размерите,
съществуващи към днешна дата, като са отбелязани тяхната конструкция и
предназначение – МЖ (масивна жилищна) и ПС (паянтова стопанска).
През 1972 г. влиза в
сила Застроителен план на с. ************,
който предвижда застрояване в парцел **********
съгласно действащите правила и норми - на отстояние поне 5 м. от дъното на
имота и на 3 м. от страничните регулационни линии и към уличната регулационна
такава.
Като построена на
западната граница на ПИ, процесната сграда не отговаря на действащите към този
момент правила и норми в ЗУТ. Същевременно, разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗУТ предвижда, че „Сградите на основното застрояване могат да се застрояват свързано само на страничните имотни
граници, като калканните стени се покриват напълно.“.
В периода, в който е
построена сградата, са действали Закон за благоустройството на населените места
(ЗБНМ, приет през 1905 г. и след това през 1936 г., в сила до 1949 г.) и Закон
за планово изграждане на населените места (ЗПИНМ, в сила от
01.01.1950 г. до 01.06.1973 г.). За периода на действие на КРП от 1928 г. до
1964 г. по приложимите в този период строителни правила и норми застрояване по
странична линия е било допустимо. А както вече бе установено, сградата е
отразена още в плана от 1928 г. със застрояване не към дъно
на имота, а към странична регулационна линия, каквато е била тогава неговата
западна граница със съседния имот. И тук от съществено значение е изясняване на
въпроса дали то е свързано (сключено) по смисъла на т. 22 от пар. 5 от ДР на
ЗУТ – „Застрояването, при което сградите в два или повече съседни урегулирани
поземлени имоти се разполагат допрени една до друга на имотните граници
(регулационните линии). Свързаното застрояване в съседни урегулирани поземлени
имоти представлява допиране на сградите на основното застрояване или на
постройките на допълващото застрояване“. Видно от приложените по делото извадки
на КРП се касае за свързано застрояване между сегашните УПИ ********* процесния УПИ-***** и УПИ III-*****.
А вещите лица са единодушни в становището си, че сградата – предмет на
оспорената заповед е разположена плътно по имотната граница на запад и е
допряна до сграда в имот ****
(на изток от процесния имот) и до сграда в имот ***** (на север). Ясно се вижда от извадка на плана на
населеното място, че е извършено свързано застрояване на граница, а не свободно
такова. В административната преписка на община Севлиево неясно по каква причина
се цитират текстове от закона, касаещи свободно застрояване, при което сградите
в урегулираните поземлени имоти се разполагат на разстояние от имотните граници
(регулационните линии) към съседните урегулирани поземлени имоти, какъвто
настоящия случай не е.
Неправилно е и
заключението на административния орган, издал оспорената заповед, че сградата,
чието премахване се разпорежда, е недопустима, поради неизпълнение на
изискванията съгласно „Строителни правила и норми за изграждане на населени
места“ от 1959 г. и действащия ЗУТ за изграждане на определени отстояния до
странична граница на УПИ и до граница към дъното на УПИ. Ответникът не доказва,
че строежът е изпълнен точно към този момент, за да отговаря на тези
изисквания. Нещо повече – налице е заварено строителство, което е било
изпълнено преди приемане и одобряване на плана от 1964 г. Като отразен в плана
още от 1928 г., в сключено застрояване и разположен на странична имотна
граница, строежът е бил допустим по действащите тогава правила и нормативи, в какъвто
смисъл са и заключенията на вещите лица, назначени по делото.
Предвид изложеното
по-горе, настоящата съдебна инстанция не споделя твърдението на процесуалния
представител на ответника, че компетентният орган в пълнота бил изследвал
статута на постройката и правилно бил приел, че строежът не е търпим.
Необоснован е и направеният в писмената защита извод, че за постройката нямало
строителни книжа, поради което била незаконна и следвало да бъде премахната.
Доколкото се излагат доводи за противоречие в мненията на вещите лица по трите
експертизи, съдът следва да обобщи, че по разгледаните картни материали, по
данни от наличната документация и направения оглед на място експертите не могат
с точност да установят годината на построяване на процесната сграда. Според
вещото лице инж. Д.Г. сградата е построена в периода от 1928 г. до 1964 г.
(т.2. от заключението). Вещото лице инж. Х.П. твърди, че строежът е извършен
след 1928 г. и преди 1962-1963 г. (т.2. от заключението). Съгласно тройната СТЕ,
изготвена от инж. Б.И., инж. П.Х. и инж. С.С., сградата е изградена преди да
бъде изработен и одобрен кадастралния план от 1928 г. Съдът споделя този извод
не само защото в случая е налице тройна експертиза и затова, защото в плана от
1928 г. тази такава сграда, с това местоположение в този имот е вече налице и е
отразена в него като съществуваща. Безспорно установено е, че сградата на плана
от 1928 г. частично съответства на сградата, нанесена в плана от 1964. Същата
съответства по местоположение и конфигурация, но се открива разлика в
размерите, които вещите лица са установили и отразили в своите заключения.
По измервания,
направени от вещото лице инж. Х.П., на плана от 1928 г. са отразени две сгради,
долепени една до друга, без отбелязано предназначение, с размери около 25,5
кв.м. едната и около 39,0 кв.м. другата или общо ЗП на двете сгради около 64,50
кв.м. Сградата в сегашния си вид и съгласно плана от 1964 г. е със ЗП 69,50 кв.
м. При анализ на тези данни и с предвид съответствието по място и
квадратура на сградата в плана от 1928
г. с тази в плана от 1964 г., има всички основания да се приеме, че двете
сгради – жилищна и стопанска (обор и сая) са били обединени. Такива изводи се
съдържат и в заключението на тройната техническа експертиза, според която има
частично съответствие на сградата в плана от 1928 г. с тази в плана от 1964 г.
и пълно съответствие на сградата, нанесена в плана от 1964 г. по
местоположение, размери и конфигурация на съществуващата в момента жилищна
сграда, което според експертите означава, че стопанската част е преустроена на
жилищна и е функционално свързана с нея, за което липсва санкция на контролен
орган за констатиране на нарушение на действащата по това време нормативна
уредба. В потвърждение на извода за свързване на жилищната и стопанската сграда
е и установения от всички вещи лица факт – касае се за много стара сграда, като
според вещото лице инж. Д.Г. е видимо стара, има външна вароциментна мазилка,
която е характерна за 50-60-те години на миналия век, вложените материали на
покрив и ограждаща конструкция са видимо стари, не са вложени такива, които да
предположат, че е извършен ремонт последните години или е налице нов строеж.
Съдът намира, че не са
налице противоречия в становищата на експертите, напротив – всички те сочат
приблизително еднакъв период на построяване, който не може да бъде установен с
точност, поради липса на сведения и данни. Но от извършените геодезически
заснемания на място, измервания, съпоставка на заснетия имот с нанесения такъв
в плановете от 1928 г. и 1964 г., както и от изработената комбинирана скица на
имота (Приложение № 2 към заключение на тройната СТЕ), може да се направи
категоричен извод, че строежът е извършен не по-късно от 1964 г.
А от изображение на
процесната сграда върху приета като доказателство по делото аерофотоснимка,
заверена от Военно-географска служба (л.147 от делото), има данни и за по-ранна
крайна дата, към която строежът вече е съществувал, а именно 1947 г., доколкото
на гърба на фотокопието е посочена годината на извършеното аерозаснемане, а
именно 1947 г. В подкрепа на този извод е и следното становище на експертите от
назначената тройна експертиза: „На представената аерофотоснимка от 1947 г.
сградата ясно си личи и застрояването напълно съвпада по големина и
местонахождение спрямо съседните сгради“ и по-нататък: „Изводът е, че сградата
добива размерите и големината си преди 1947 г.“.
В обобщение на
изложеното по-горе, настоящият съдебен състав счита, че не са налице каквито и
да било доказателства по преписката, приложена от община Севлиево или налични у
страна по делото, от които да се установи точния момент на построяване на
сградата. Но, като се вземат предвид събраните в хода на съдебното производство
доказателства, не са налице основания да се приеме със сигурност, че се касае
за незаконен строеж, а за такъв със статут на търпимост, потвърден в
заключенията и на експертите, назначени по делото: „Строежът притежава
качествата на търпим строеж“ (т. 5 от заключение на тройна СТЕ в посочения
по-горе състав); „Категорично може да се приеме, че процесният строеж е търпим
строеж, тъй като е построен много преди 1987 г. и отговаря на изискването по
пар.5, т. 22 от ЗУТ“ – наличие на свързано застрояване по имотна граница
(заключение на вещото лице инж. Х.П.); „Категорично мога да заявя, че е строена
в периода 1928 до 1964 г., когато е действал старият план от 1928 г.“ (т.2 от
заключение на вещото лице инж. Д.Г.). В открито съдебно заседание, проведено на
20.04.2022 г., инж. Г. посочва, че по действащия план от 1928 г. сградата е
допустима при наличие на свързано застрояване, като в т. 4 от заключението си
твърди, че сградата е изградена на западна регулационна линия, и това е
сключено (свързано) застрояване по смисъла на пар.5, т. 22 от ДР на ЗУТ, от
което съдът също прави извод за статут на търпимост на постройката.
При така установеното
от фактическа и правна страна, съдът намира, че при издаване на процесната
заповед са допуснати съществени процесуални нарушения още на етап констатиране
на незаконно строителство, което е довело и до неправилни изводи и приложение
на материалния закон. Не са констатирани и описани точно видът, размерите,
местоположението и предназначението на сградата, не е проучен въпросът за
момента на построяване, не е обследван статута на търпимост. Не са изяснени
съществени за случая факти, което съставлява съществено нарушение на
регламентираните в АПК принципи на законност, истинност и служебно начало. Тези
процесуални нарушения са съществени, защото поради тяхното допускане не може да
се извлече ясно волята на административния орган и основанието, на което се
базира тя. И тъй като компетентните длъжностни лица от комисията, съставила
констативния акт и оправомощеният административен орган, издал оспорената
заповед, не са изследвали и обсъждали разгледаните в настоящия съдебен акт
релевантни въпроси, процесният ИАА се явява фактически и правно необоснован.
Освен това съгласно
двете експертизи сградата е строена преди 7.04.1987 г. и е била допустима
според действащ ПУП от 1928 г., поради което за нея е приложима нормата на
§.16, ал. 1от ПР на ЗУТ, поради което не подлежи на премахване и забрана за
ползване. Сградата първоначално е била построена преди 1928 г., свързано с
други сгради, без отразено предназначение на плана от същата тази година. Още
съгласно чл. 173 от Закона за благоустройство на населените места е предвидено,
че застрояването на сградите, с оглед на разположението им, може да бъде:
сключено, групово, редово, свободно и верижно, като сключено застрояване е
това, при което сградите се разполагат долепено една до друга, при еднаква
външна строителна линия, какъвто е настоящият случай. През 1949 година е приет
Закон за плановото изграждане на населените места, а през 1960 г. – Правилник
за неговото прилагане. Съгласно §. 289, ал. 2 от него строежи (сгради,
постройки, преустройства, инсталации, уредби, съоръжения и други работи),
направени незаконно до 14 ноември 1958 г. в урегулирани или неурегулирани
терени, не се събарят и премахват - освен при условията и по реда на § 276-279, съответно § 294. По
силата на тази разпоредба съответните строежи не се узаконяват. Те могат да
бъдат узаконени по реда и при условията на алинея 1. На
събаряне такива строежи подлежа единствено ако са застрашени от
самосрутване или вредни в санитарно-хигиенно отношение,
но няма твърдения и данни процесният да е такъв.
Следва да се има
предвид, че до приемането на ППЗПИНМ през 1960 г. не е съществувало нормативно
задължение за снабдяване с разрешение за вътрешно преустройство на съществуваща
сграда. През 1964 г. е изготвен и приет новият КРП на с. ***********, в който процесната сграда
отново е заснета като съществуваща в настоящия й вече вид. Съдът следва да
приеме, че сградата е била налице преди 1928 г., когато е била заснета и
отразена за първи път в КРП, а до 1964 г. е била най-вероятно преустроена
/разширена/ до сегашните си размери. Това преустройство е било направено дори
още преди 1947 г., т.к. на аерофотоснимката сградата е видна и е в настоящия си
вид като местоположение и размери. Разширението не е голямо и е само в южна
посока, т.е. запазено е местоположението й спрямо съседните сгради от запад и
север, с които тя е в свързано застрояване, като „са налице характерните чупки
и дебели каменни зидове“, според експертизата. Сградата е и с постоянен
устройствен статут, като се установи по безспорен начин, че тя се състои от две
обединени сгради – жилищна и селскостопанска, които не са предвидени за премахване
и по сега действащия план.
С оглед
гореизложеното, жалбата против заповед № 21 от 7.01.2022 г. на зам. кмета на
Община Севлиево се явява основателна и следва да бъде уважена, поради което съдът
намира, че следва да отмени оспорената заповед.
По разноските: при
този изход на спора се явява основателна и доказана претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по
делото разноски в общ размер на 1 360.00 /хиляда триста и шестдесет/ лева,
съставляващи: 10.00 /десет/ лева заплатена държавна такса, 250.00 /двеста и
петдесет/ лева хонорар на вещо лице и адвокатски хонорар на обща стойност 1 100.00
/хиляда и сто/ лева, заплатени в брой, както следва: 600.00 /шестстотин/ лева
по договор за правна защита и съдействие серия А, № 018978/ 08.01.2022 г., и
500.00 /петстотин/ лева по договор за правна защита и съдействие серия А, №
31461/ 20.10.2022 г.
Воден от
горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, във връзка с чл. 213
и сл. от ЗУТ, Административен съд - Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
по жалба,
вх. № СДА-01-170 от 31.01.2022 г., подадена от Ф.С.Ю. ***, с ЕГН **********, Заповед
№ 21 от 07.01.2022 г. на заместник кмет на Община Севлиево, с която на
жалбоподателя е разпоредено премахване на незаконен строеж – жилищна сграда,
построена в УПИ ******
кв. *****
по плана на с. ***********,
Община Севлиево, с размери 13,90/5.00 м., застроена площ от 69.50 кв. м,
описана в Констативен акт № 20 от
01.12.2021 г.
ОСЪЖДА
Община Севлиево да плати на Ф.С.Ю. ***, с ЕГН **********, съдебно-деловодни
разноски за настоящата съдебна инстанция в общ размер на 1 360.00 /хиляда
триста и шестдесет/ лева.
Препис от съдебното
решение да се връчи на страните в едно със съобщението.
Решението подлежи
на касационно оспорване пред Върховен административен съд на Република България
в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба,
подадена чрез Административен съд - Габрово.
СЪДИЯ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА