Решение по дело №1839/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2141
Дата: 28 октомври 2019 г. (в сила от 29 април 2020 г.)
Съдия: Велизар Славчев Русинов
Дело: 20197180701839
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 юни 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 2141

гр. Пловдив, 28.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Пловдив, ІХ състав, в публично съдебно заседание на трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                            Председател: Велизар Русинов

При Секретар  Р.П.  сложи за разглеждане Адм. дело  1839 по описа за 2019г., докладвано от  председателя ,за да се произнесе ,взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК.                                                                       Образувано е по жалба на  „Летище Пловдив“ ЕАД, чрез изпълнителния директор С.Ш., ЕИК *********, адрес на управление с. Крумово, област Пловдив, представляван от юрисконсулт Б. срещу Решение № РТД 3000-1110/06.06.2019г. на с.д.директор на Териториална дирекция „Тракийска“ при Агенция Митници . По доводи в жалбата се твърди, че процесното решение е незаконосъобразно, поради което иска да бъде отменено ,оспорено то решение , а преписката да бъде   върната на ответника за произнасяне по искането на жалбоподателя.          

Ответникът Директор на Териториална Дирекция Тракийска към Агенция Митници, редовно призован, не изпраща представител.Оспорва жалбата , в пис.защита , претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение.                                                                   

Контролиращата страна  Окръжна Прокуратура Пловдив, редовно уведомена за възможност  , за  встъпване в процеса, не встъпва .                   

Предмет на обжалване е Решение № РТД 3000-1110/06.06.2019г. на с.д.директор на Териториална дирекция „Тракийска“ при Агенция Митници , с което на „Летище Пловдив“ ЕАДе отказано възстановяване на акциз в размер на6859.03лв. за извършените  продажби за износ на акцизни стоки.                                                                                                    

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:„Летище Пловдив“ ЕАД е  безмитен оператор, извършващ продажби на акцизни стоки. За период 01.12.2018г. до 31.12.2018г. г. дружеството претендира възстановяване на заплатен акциз в размер на на6859.03 лв. за извършени продажби от „Летище Пловдив“ ЕАД . Справка-декларация за възстановяване на така претендирания акциз е подадена в ТУ  на ТД Тракииска на 30.01.2019 г., като митническия орган отказва възстановяване поради неспазен срок за подаване на същата.                       

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:    След извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма и при спазване на процесуалния закон. По приложението на материалния закон съдът намира следното: Отказът на митническият орган да възстанови акциз е мотивиран единствено с неподаването в предвидения в чл.19,ал.3,т.1 от  ЗБТ/Закон за безмитната търговия/  срок на Справка-декларация за възстановяване на платен акциз. По същество на спора ответникът не оспорва, че подаденото искане за възстановяване на акциз е по  утвърдения образец на декларация по  чл. 19, ал.2 от ЗБТ, поради което е налице подадено валидно искане.              Настоящият състав намира постановеното решение за незаконосъобразно. Следва да се отбележи, че неподаването в законоустановения срок на декларация не преклудира правото на лицето да иска възстановяване на недължимо платени данъци . Неподаването в срок на данъчна декларация, каквато е и процесната, тъй като е свързана с възстановяването на данък, може да доведе до основания за ангажиране на административно наказателна отговорност, но не и да преклудира права. По отношение на правата на страните в производствата по установяване и възстановяване на данъци са приложими разпоредбите на ДОПК, който предвижда погасяването им с изтичане на петгодишен давностен срок. Следователно при наличието на вземане от страна на задължено лице към държавата, същото може да бъде валидно упражнено в петгодишния срок.На следваща място, съдът намира, че претенцията за възстановяване на акциз за продадени акцизни стоки е надлежно предявено пред митническата администрация. Съгласно общите правила на АПК при оправено пред некомпетентен орган искане за издаване на индивидуален административен акт, органът следва да го препрати към компетентния орган. Изрично чл. 31, ал.3 от АПК посочва, че искането, внесено в срок пред некомпетентен орган, се смята за внесено в срок. Фактът на коя утвърдена бланка за декларация или искане ще бъде отправено искането е ирелевантен относно задължението на митническия орган да се произнесе по него. Видно от съдържанието на административната преписка, искането на дружеството е за възстановяване на акциз, като за митническия орган не е представлявало трудност да го класифицира по съответния законов текст.          Предвид изложеното, съдът намира, че оспореното решение следва да бъде отменено, а преписката върната на  на директор на Териториална дирекция „Тракийска“ при Агенция Митници за произнасяне по същество на искането за възстановяване на акциз.                                                         С оглед изхода на спора   при липса на  искане на жалбоподателя за присъждане на разноски , такива не следва да бъдат присъждани.             

Водим от горното, съдът;

Р        Е        Ш         И :

ОТМЕНЯ Решение № РТД 3000-1110/06.06.2019г. на с.д.директор на Териториална дирекция „Тракийска“ при Агенция Митници.                           

ВРЪЩА преписката  на директор на Териториална дирекция „Тракийска“ при Агенция Митници за произнасяне по същество на отправеното искане за възстановяване на акциз.Препис от акта да бъде изпратен на страните.                                                                           

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, в 14 – дневен срок от получаването му.

 

 

                                                                                                   Председател: