РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Смолян, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на десети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:***
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от *** Гражданско дело № 20215440101092 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.19, ал.8 от Правилник за прилагане
на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
(ППЗСПЗЗ).
Образувано е по жалба вх.№ РД-2811/18.10.2021 г. на *, подадена от Й.
Д. П., ЕГН **********, и адрес: ***, срещу Решение №161-4/30.09.2021 г. на
*, с което е определена стойността на дължимото обезщетение по чл. 19, ал.8
от ППЗСПЗЗ за общо 4,460 дка, Х-та категория в размер на 419 лв. Навеждат
се съображения, че така определената от ответника стойност е занижена, тъй
като не са спазени критериите за оценка на земята по Наредба за реда за
определяне на цени на земеделските земи.
В с.з. жалбоподателката, редовно призована, не се явява. От нейно име
процесуалният й представител адв.* поддържа жалбата, развива доводи за
изменение на размера на обезщетението по административния акт въз основа
на заключението по СОЕ.
Ответникът * не изпраща представител в с.з. и не ангажира становище.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за наследници № */16.07.2021 г. на Община
1
Смолян, жалбоподателката е единствен наследник на * П., ЕГН **********,
б.ж. на гр.*, починала през *г.- нейна дъщеря. Съгласно удостоверение за
идентичност на лице с различни имена изх.№164/11.01.2018 г. на Община
Смолян, имената * П. и * * са имена на едно и също лице.
Видно от приобщената по делото приписка по заявление за
възстановяване право на собственост по реда на ЗСПЗЗ вх.№161/23.08.1991 г.
на * * * ЕГН ********** е заявила за възстановяване три имота в землището
на гр.*, два от които в местност „*“- ливада с площ 3 дка и пусто място с
площ 1 дка. Документът за собственост, който е представила е протокол от
31.11.1957 г. по гр.д.№*по описа за 1957 г. на Смолянски народен съд, с който
е одобрена съдебна спогодба. С нея в дял на * * са поставени 3 имота, сред
които и гореописаните в м.“*“.
С протоколно решение №161/09.10.1992 г. на ПК Смолян й е признато
право на възстановяване на имотите. С решение №161/06-06-2008 г. на
наследниците на * * е отказано възстановяване право на собственост върху
ливада от 3 дка, десета категория, находяща се в землището на гр.*, м.“*“ на
осн.чл.10б ал.1 ЗСПЗЗ. Отказано е също възстановяване правото на
собственост върху имот пасище 1,460дка, десета категория, находящ се в
землището на гр.*, м.“*“. В административния акт са изложени следните
мотиви: имотите представляват един имот с обща площ 4460 кв.м., който е
нанесен в кадастралната карта на гр.*с пл.№*и участва в кв.*, УПИ II-терен
за казармен район на гранично поделение; неразделна част от решението са
удостоверение по чл.13 ал.5 ППЗСПЗЗ№918/06.06.2008г. и скица-проект,
издадена от Службата по кадастър със заверка №584/06.06.2008г от Община
Смолян. В решението е посочено, че собственикът следва да бъде обезщетен
съгласно чл.10б ал.1 ЗСПЗЗ.
С процесното решение №161-4/30.09.2021 г. на *, с което е определена
стойността на дължимото обезщетение по чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ за общо
4,460 дка, Х-та категория в размер на 419 лв. съобщено на жалбоподателката
на 06.10.2021 г., е определена стойността на обезщетение за 4,460 дка, Х-та
категория х 94лв. в размер на 419 лв.
С приетото по делото заключение по съдебно-оценителнта експертиза,
изготвено от вещото лице Д.С., което съдът кредитира изцяло, като вярно и
неопровергано от другите доказателства събрани по делото, стойността на
2
обезщетението за собствеността на земите, посочени в процесното решение с
площ от 4,460 дка, Х-та категория, местност *, определено по реда на
Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски имоти е в размер на
общо 6134 лв,
С оглед на така установената фактическа съдът намира от правна страна
следното:
В производството по чл. 19, ал.8 от ППЗСППЗ предмет на обжалване е
определената от административния орган стойност на обезщетение за
призната, но невъзстановена земеделска земя. Стойността на това
обезщетение се определя с нарочен акт на съответната ОСЗ съобразно
разпоредбата на чл. 36, ал.1 и ал.2 от ЗСПЗЗ. Съгласно тази разпоредба
размера на обезщетението се определя съобразно цените, посочени в Наредба
за реда за определяне на цени на земеделските земи (Наредбата). Тази
Наредба определя стойността на всички земеделски земи, включително тези,
включени в урбанизирани територии, защото при определяне на стойността
на обезщетението се взема предвид цената на тези земи към момента на
обобществяването им. Ирелевантна е действителната пазарна стойност на
тези имоти към момента. Спазването на критериите по Наредбата са гаранция
за справедливо и равностойно обезщетяване. Това е така, защото въз основа
на същите критерии с последващото решение по чл. 19, ал.17 от ППЗСПЗЗ ще
се определи и стойността на земите, съответно поименни компесационни
бонове, които ще се дадат в обезщетение. Наредбата урежда условията и
редът за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи, при
определяне паричния размер на обезщетенията за земи по чл. 10б от ЗСПЗЗ.
Определянето на обезщетения за такива земи става не произволно и чрез
аналог със сходни земи, изнесени на свободния пазар на недвижими имоти в
съответния район, а само при спазване визираните в чл. 3 и сл. от специалната
Наредба начални цени на категориите земеделски земи и при спазване на
съответните допълнителни условия, посочени в тази наредба за определяна на
окончателната оценка на земите. Лицата получават обезщетение за
земеделските земи, такива каквито са били към момента на обобществяване,
като е без значение обстоятелството, че понастоящем същите са в регулация.
Неотносими са пазарните цени на имотите, такъв критерий в наредбата не е
регламентиран.
3
В конкретния случай по делото е установено, че за процесните земи на
наследниците на * * е признато право на възстановяване на собствеността, но
същата не е възстановена в стари граници, поради наличие предвидени в
закона пречки по чл. 10б от ЗСПЗЗ, като това решение в тази част е
стабилизирано. Съдът е обвързан от стабилизираното решение от 06.06.2008
г. в частта за категория на земя – Х-та категория, както и площта на същата-
4,460дка, местоположението й. Съдът приема, че и процесното решение от
30.09.2021г. е валидно – постановено в предвидената от закона форма, от
компетентен орган, при спазване на уредените правила.
Доколкото обаче по делото се установи, че стойността на обезщетението,
определено по реда на Наредбата, е в размер по-висок от този, определен от
ответника, то съдът приема, че жалбата е основателна и процесното решение
следва да бъде изменено, като бъде определен размер на обезщетението 6 134
лв. - такова, какъвто е посочен от вещото лице по изслушаното в хода на
настоящото производство заключение. Това заключение съдът кредитира
изцяло, като неопровергано от други доказателства по делото, неоспорено от
страните.
На осн.чл.143 АПК на жалбоподателката се дължат направените от нея
разноски в производството- 500лв. адвокатско възнаграждение и 200 лв.
депозит за експертиза. Те следва да се възложат в тежест на * с оглед изхода
на делото.
Мотивиран от гореизложеното, съдът на осн.чл.173 ал.1 АПК
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение №161-4/30.09.2021 г. на *, с което на наследниците
на * * ЕГН **********, б.ж. на гр.*, е определена стойността на дължимото
обезщетение по чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ за признато, но невъзстановено
право на собственост върху земеделски земи в землището на гр.*с площ 4,460
дка, Х-та категория в размер на 419 лв, като УВЕЛИЧАВА обезщетението от
419 лв. на 6 134 лв.
ОСЪЖДА *** да заплати на Й. Д. П., ЕГН **********, адрес: ***,
сумата в размер на 700 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Смолян в
4
14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
5