РЕШЕНИЕ
№ 434
гр. Велико Търново, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
при участието на секретаря Валентина В. Чаушева
като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Гражданско дело №
20204100100652 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД - за присъждане на
обезщетение за нанесени неимуществени вреди и иск по чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата М. ГР. М. твърди в исковата си молба, че ответникът М. СТ. ГР.
на 29.06.2018г. е прострелял нейния брат К. М., в резултат на което М. е
починал. Била постановена присъда по НОХД № 174/2019 год. по описа но
Окръжен съд – Велико Търново, съгласно която ответникът е признат за
виновен да е извършил престъпление по чл. 115 от ГПК и за извършеното
убийство на К. М. му е наложено наказание лишаване от свобода. Ищцата
твърди, че в резултат на това престъпление претърпяла неимуществени вреди.
Изключително тежко понесла смъртта на брат си, който бил единствената й
опора, тъй като нямала съпруг и живеела сама. Внезапната му смърт
причинила шок и все още не можела да приеме загубата на брат си.
Изпитвала душевни страдания, влошил се съня, изпитвала негативни
емоции от ниското наказание, което било наложено на ответника по
наказателното дело. Предвид това моли съда да ги призовем с ответника и
след доказване на твърденията да бъде постановено решение, с което
1
ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 120 000 лв. – обезщетение
за претърпените неимуществени вреди вследствие смъртта на брат й,
причинена от ответника. Претендира и законна лихва върху главницата
считано от 30.07.2018 година, когато била настъпила смъртта на брат й
вследствие на огнестрелната рана.
В съдебно заседание ищцата се представлява от адв. М.С., която
пледира за уважаване на иска
Ответникът М. СТ. ГР. оспорва предявения иск по основание и размер.
Оспорва твърденията на ищцата относно близостта й с пострадалия М. и
твърдените психически страдания и това колко дълбок негативно й се
отразила загубата на брат й. Твърди, че ищцата от години не е контактувала с
брат си, не желаеше дори да го чува по телефона. Моли съда да отхвърли иска
като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ответникът се представлява от адв. Д.Д., който
взема становище искът да бъде изцяло отхвърлен. Макар да приема иска за
основателен с оглед обстоятелството, че е налице постановена присъда по
НОХД № № 174/2019 год. по описа но Окръжен съд – Велико Търново, то
заема становище, че липсват претърпени от ищцата неимуществени вреди,
тъй като не е имало твърдяната в исковата молба близост между брат и
сестра.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото гласни и писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната
съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
С Присъда № 96 от 21.10.2019 год., влязла в законна сила на 06.11.2019
година, постановена по НОХД № 174/2019 год. по описа на Окръжен съд –
Велико Търново, ответникът по настоящото дело М. СТ. ГР. е признат за
виновен в това, че на 29.06.2018 година в град В. Т., ул. „М.“ до № ..,
умишлено умъртвил К. Г. М. с ЕГН ********** от гр. П. Т., чрез използване
на пистолет, поради което и на основание л. 115 от НК вр. чл. 36 и чл. 55,
ал.1, т. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от
шест години, което да бъде изтърпяно при „строг“ режим. Със същата
присъда ответникът е осъден и за извършено от него престъпление по чл. 339,
2
ал. 1 пр. 2 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
две години, което да изтърпи при „строг „ режим. На основание чл. 23 от НК
е определено за изтърпяване едно общо наказание – лишаване от свобода за
срок от шест години при „строг“ режим на изтърпяване.
Страните не спорят, че ищцата М. ГР. М. е сестра на К. Г. М.. Двамата не
са живели заедно. К. М. не е имал семейство, не е бил женен, няма деца и
други близки и роднини, освен ищцата и свидетелката Р. Б., негова
племенница и дъщеря на ищцата. Ищцата и св. Б. живеели заедно в едно
жилище. Разпитана като свидетел Б. сочи, че майка и вуйчо преди години
се били скарали заради имоти, но последните четири-пет години преди
смъртта му са имали близки отношения. Свидетелката сочи, че майка
полагала грижи за брат си, перяла му дрехите, чували се по телефона, готвила
му. К. М. не живеел при тях, тъй като жилището било малко, но и той не е
искал да живее при тях. Работел почасово, събирал кашони. Всеки ден
двамата се срещали и си говорели. Не са имали дрязги и си помагали. За
прострелването на К. М. ищцата била разбрала от пункта, където той
предавал хартията, тъй като преди това три дни не отговарял на
телефонните обаждания. Ищцата, според св. Б., всеки ден ходела в болницата
и като научила за смъртта му много се разстроила, плачела всеки ден и
изпадала в кризи и няколко пъти я водила в Бърза помощ.
Като свидетел в хода на съдебното дирене е разпитан и И.М. - приятел
на К.М.. Свидетелят сочи, че познавал К. от 2014-2015 година. Шест месеца
живели заедно в една стаичка до „Булгарплод“ К. М. бил самотник, много
добър човек, уважавали се, но не обичал да говори за семейството си.
Твърдял, че няма семейство, че е единак. Свидетелят сочи още, че К.
злоупотребявал с алкохол и тогава ставал по-агресивен – псувал, чупел,
хвърлял бутилки. Двамата са ходили по кошовете да събират кашони и
хартия, а после ги предавали на вторични суровини за пари. Стаята, в която
живеели била празна и нямало нищо в нея. Перели се на реката.
По делото е изслушана съдебно-психологическа експертиза по
отношение на ищцата, писменото заключение по която е изготвило вещото
лице Д.П.. Вещото лице дава заключение, че ищцата М. е преживяла
емоционална травма, резултат на внезапно настъпило събитие, отнело
3
жестоко и насила живота на брат й. Установени били последици от психо -
емоционалното й състояние за продължителен период от време – развила е
траурна реакция на скръб при смърт на близък човек, изпитвала е за известен
период от време страх за своя живот, към момента се разстройва, когато се
връща към събитието. Установявало се висока на личността, резултат и от
инцидента, довел до смъртта на брат й, преживян като силно стресово в
живота й събитие. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението
и добавя, че до годината след събитието личността следва да се справи със
скръбта и да приема факта на загубата. При ищцата се наблюдавало връщане
към трагедията когато застава лице в лице със събитието, но в останалото
време функционира относително нормално. Според вещото лице ищцата се е
справила по свой начин с последиците от скръбното преживяване.
Предвид установената фактическа обстановка, приета от съда за
безспорна, се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД – за присъждане на
обезщетение за нанесени неимуществени вреди в резултат на извършеното от
ответника престъпление – убийството на К Г М е процесуално допустим.
Ищцата се явява единствен законен наследник на К. Г. М.. Разгледани по
същество се явяват частично основателен. Съображенията за това са
следните:
Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. В хода на настоящото гражданско производство
по несъмнен начин се установи, че ответникът чрез своите действия е
причинил на ищеца противоправно неимуществена вреда. Налице са
предпоставките на фактическия състав на непозволеното увреждане – деяние,
вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Ответникът Г. е
извършил противоправно действие – престъпление по чл. 115 от НК при
което е причинил умишлено смъртта на К. Г. М. – брат на ищцата, довело до
причиняването на ищеца на неимуществени вреди, изразяващи се в
психически стрес, емоционално и здравословно неразположение. В резултат
на внезапната смърт на М. ищцата е преживяла емоционална травма –
траурна реакция на скръб поради принудително отнетия живот на брат й,
разстройване при мисълта за настъпилата загуба. Източник на деликта е
престъплението, за което ответникът е осъден с влязла в сила присъда по
4
НОХД № 174/2019 година по описа на Окръжен съд- Велико Търново.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността. Ето защо, съдът приема, че е налице непозволено увреждане
по смисъла на чл. 45 от ЗЗД по отношение на ищцата, причинено от
ответника и съгласно цитираната норма последният е длъжна да поправи
вредите, които виновно е причинила – в конкретния случай причинените
неимуществени вреди. Характера на вредите се установи от събраните по
делото гласни доказателства. Ищцата и К. М. като брат и сестра са имали
динамични отношения характеризиращи се в последните 15 години от
конфликт по имуществени спорове, до близки отношения като брат и сестра,
на разбирателство и взаимопомощ. От друга страна същите не са били
изключително привързани един към друг, предвид обстоятелството, че М. е
живеел самотно и почти не е искал да общува с близките си и да говори с
приятелите си за тях. Това разбира се не означава, че ищцата не е изпитвала
топли чувства на обич към брат си, независимо от обстоятелствата, че той е
странял от нея.Установява се по делото, че внезапната му принудителна
смърт се е отразила негативно в емоционално психически аспект спрямо
ищцата. С оглед това искът за присъждане обезщетение за посочените
неимуществени вреди се явя основателен. Съгласно чл. 52 от ЗЗД
обезщетение за неимуществените вреди се определя по справедливост, което
не е абстрактно понятие. Последното зависи от преценката на обективни
обстоятелства като характера на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено и т. н. /Постановление № 4 от
23.ХІІ.1968 год. на Пленума на ВС/. Анализирайки именно тези обективни
обстоятелства в конкретния казус – характера на причинените вреди, начина,
по който са причинени, времетраенето на траурната реакция и отшумяването
й във времето, степента и характера на взаимоотношенията между ищцата и
К. М. като брат и сестра, съдът намира, че за обезщетяване на
неимуществените вреди на ищеца от деянието на ответника следва да
обезщетение в размер на 20000 лв. Несъмнено човешкият живот не може да
бъде оценен в пари и е безценно благо, но тук обект на обезщетяване е онова
неблагоприятно въздействие на противоправното деяние на ответника, което
е оказало върху неимуществената сфера на ищцата. Имайки предвид
5
установените по делото факти, свързани с взаимоотношенията между ищцата
и К. М. като брат и сестра, колко е била близка и силна връзката им като
роднини по съребрена линия, наличието на моменти на прекъсване на
отношения, съдът отчита, че неблагоприятното въздействие намира своя
паричен еквивалент именно в опредения по-горе размер. Ответникът следва
да бъде осъден да заплати горната ведно със законната лихва от датата на
настъпването на смъртта на К. М. – 30.07.2018 година до окончателното
плащане. Ето защо искът се явява основателен и доказан до размер от 20 000
лв., а в останалата м,у част до пълния предявен размер – за разликата от 100
000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на Окръжен съд – Велико Търново сумата от 800 лв. – държавна
такса върху уважената част от иска, както и сумата от 250,00 лв. – разноски за
възнаграждение на вещото лице.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите
М. СТ. ГР., ЕГН ********** от гр. Велико Търново, ул. „К.” № ..,
понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода, ДА ЗАПЛАТИ на
М. ГР. М. , ЕГН ********** и адрес в гр. В. Т., ул. „Х. Д.“ № .., сумата от
20000,00 лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, вследствие извършено от М. СТ. ГР.
престъпление по чл. 115 от НК, с което е причинена смъртта на К. Г. М, за
което е налице влязла в сила присъда по НОХД № 174/2019 година по описа
на Окръжен съд – Велико Търново, ведно със законната лихва от 30.07.2018
година до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от М. ГР. М. против М. СТ. ГР. в останалата
му част над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 120 000 лв. – за
разликата от 100 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М. СТ. ГР., ЕГН ********** от гр. Велико Търново, ул. „К.”
6
№ .. понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО сумата от
800,00 лв. /осемстотин лева /, представляваща държавна такса върху
уважения иск; сумата от 250,00 /двеста и петдесет лева/, представляваща
направените по делото разноски за възнаграждение на вещото лице, както и
сумата от 5,00 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист за събиране на държавното вземане.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК на страните да се връчи препис от
решението.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
7