О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
гр. Перник, 23.03.2023г.
Административен съд - Перник, в закрито заседание на двадесет и трети
март две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: КИРИЛ ЧАКЪРОВ
Като разгледа докладваното от съдията – докладчик К. Чакъров административно
дело № 64 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе взе предвид
следното:
С Определение № 1550/20.02.2023г., постановено
по адм. дело № 1531/2023г. по описа на Административен съд – София град, на
основание чл. 133 ал. 1, във вр.
с чл. 135, ал. 2 от АПК, производството е прекратено и делото изпратено на
Административен съд – Перник, местно компетентен да разгледа същото.
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 220, ал. 1 от Закона за митниците.
Образувано по жалба на „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***“, представлявано от И.Б. – управител срещу Решение № ***. на директора
на Териториална дирекция (ТД) Митница София, Агенция „Митници“, с което на „***“е
определено митническо задължение за доплащане в общ размер на 75 383.31
лв., за мито и ДДС, представляващо разликата между реално платеното мито и ДДС
и подлежащите за плащане, за стоките по проверените митнически декларации (МД),
както и лихва за забава върху сумите за мито и ДДС.
С жалбата се иска отмяна
на оспореното решение като необосновано и неправилно, постановено в нарушение
на административно процесуалните правила и материалния закон.
Административният орган
представя преписката по издаване на оспорения административен акт и отговор на
жалбата, като излага съображения за недопустимостта
й, поради просрочие.
Съдът, като съобрази доводите на страните и представените писмени
доказателства, намира следното:
В представения по делото
отговор от ответната страна с вх. № 6585/16.02.2023г.
(лист 3 от делото на АССГ), се твърди, че оспореното решение е връчено на жалбоподателя „***“ ООД на 04.01.2023г., а входирането на жалбата в АССГ е извършено на
06.02.2023г. след изтичане на преклузивния 14 дневен срок.
В жалбата си до съда (лист 4-11 от делото на АССГ заведена
с вх. № 4788/06.02.2023, представляващия дружеството жалбоподател, не оспорва начина на връчване на
административния акт, не отрича представителната власт на лицето получило лично
обжалваното решение, не опровергава, че жалбата е подадена извън 14 дневеня
срок, но твърди, че същата
е в срок, тъй като в случая срока следва да се изчислява в
хипотезата на чл. 140, ал. 1 от АПК. Съображенията му за
това са, че решението не съдържа
указания, че може да се оспорва направо пред АССГ, както и срок за това, което
от своя страна води до нарушаване на нормата на чл. 59, т. 7 от АПК.
Разпоредбата на чл. 44, § 2, б. "б" от Регламент
(ЕС) № 952/2013
предвижда, че правото на обжалване на решенията на митническите органи може да
бъде упражнено пред правораздавателен орган или еквивалентен специализиран
орган съгласно действащите разпоредби в държавите членки. На национално ниво,
това е разпоредбата на чл. 220, ал. 1 от ЗМ, според която
решенията на митническите органи могат да бъдат обжалвани по реда на АПК. Съгласно
чл.
148 във връзка с чл. 81
от АПК административните актове подлежат както на административно, така и
на съдебно обжалване, като жалбоподателят е този, който преценява реда за
оспорване на засягащия го акт, освен в случаите, когато законът изрично го е
посочил. Следва
да се отбележи, че предварително изчерпване на възможността за оспорване на
решението на митническите органи по административен ред не обуславя
допустимостта на съдебното производство по жалба срещу същото – т. 2 от решение на Съда на ЕС от 13.03.2014
г. по съединени дела C 29/13 и C 30/13 "***срещу Началник на Митница Столична и
постоянната практика на ВАС по този въпрос (определение № 15598 от 16.12.2020
г. на ВАС по адм. д. № 13139/2020 г., VIII о., определение № 1660 от 9.02.2021
г. на ВАС по адм. д. № 1196/2021 г., I о. и мн. други). Следователно, в случая
е приложим срокът по чл. 84, ал. 1 от АПК (при обжалване по административен ред)
или срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК (при обжалване по съдебен ред), който
е с еднаква продължителност от 14 дни.
Съгласно
чл. 140, ал. 1 от АПК, когато в
административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред
кой орган и в какъв срок актът може да бъде обжалван, съответният срок за
обжалване се удължава на два месеца. Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК е приложима при избор
на ред за оспорване, когато в индивидуалния административен акт е посочена
възможността за оспорването му само по административен или само по съдебен ред.
В случаите на изборност на оспорването, когато в административния акт липсва
указание и за двете възможности за оспорване, срокът за обжалване се удължава до два месеца от получаване на съобщението
за акта. Във всички случаи на непосочване изрично в административния акт и на
двете възможности за оспорване по чл. 148
от АПК (по административен и по съдебен ред) е налице предпоставката по чл. 140, ал. 1 от АПК за удължаване на
срока за оспорване, свързано с неизпълнение от страна на издателя на
административния акт на вмененото му задължение с императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК. Както липсата
на указания, така и непълните указания по т.
7 от ал. 2 на чл. 59 от АПК, с посочване само на един от способите за
обжалване, са предпоставка за удължаване на два месеца на срока за оспорване на
акта по смисъла на чл. 140, ал. 1 от АПК. В този смислъл Тълкувателно
решение № 6 от 30.06.2015 г. на ВАС по т. д. № 4/2013 г., ОСС, І и ІІ колегия.
Срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК тече от съобщаването на административния
акт. Препис от оспореното решение е връчено на жалбоподателя, с писмо с рег. № 32-401996 от 22.11.2022 (лист 80 от делото
на АССГ). Това писмо, заедно с приложения към
него административен акт, е връчено лично, срещу подпис на
пълномощник на
жалбоподателя на 04.01.2023г. (лист 80 от делото
на АССГ). По делото не се оспорва представителната власт на пълномощника, а и
по преписката, като доказателство е приложено пълномощно, подписано от
управител на дружеството - жалбоподател, с което на „***, чрез управителя В.П.В.,
получил лично обжалвания административен акт, се предоставят права да
представлява жалбоподателя - „***“
ООД, пред митническите органи.
Относно твърденият
за нарушение от страна на административния орган на разпоредбата на чл. 59, т.
7 от АПК и приложението на чл. 140, ал. 1 от АПК, по отношение срока на
обжалване, съдът съобрази следното:
В конкретния случай, предварителното изчерпване на възможността за оспорване на
решението на митническите органи по административен ред не обуславя
допустимостта на съдебното производство по жалба срещу същото, което отнесено към разпоредбата на чл. 59, т. 7 от АПК,
на практика означава, че и двете възможности, съответно срока за упражняване на
това право, следва да са описани ясно в
акта на административния орган, което пък от своя страна изключва хипотезата на
чл. 140, ал. 1 от АПК.
Видно от приложения по делото и оспорен в настоящото производство
административен акт (лист 13-45 от делото на АССГ) е записано, че същият може
да бъде обжалван по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му, чрез
директора на ТД Митница –София, пред директора на Агенция „Митници“ или пред
компетентния административен съд.
От изложеното следва, че в съответствие с чл.
22, § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013, респ. чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК, на жалбоподателя е указано, в оспореното решение, че може да обжалва същото, както по административен,
така и по съдебен ред, органът чрез който и пред който може да бъде упражнено
правото на жалба и срокът, в който може да бъде направено.
Действително компетентен да разгледа жалбата срещу
процесното решение е Административен съд – Перник, но обстоятелството, че в решението е посочено компетентният административен съд
не означава, че административният орган не е изпълни задължението си по чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК. Неправилното или непосочването на местно компетентния съд по
никакъв начин не ограничава правото на защита на жалбоподателя, тъй като ако
същият беше адресирал жалбата си в
срок, дори и до местно некомпетентен съд, както в случая, това
не би се отразило на срочността на жалбата, както и на самото право на
оспорване. Дори и заведена пред некомпетентен съд или орган същата би породила
последиците си, ако бе подадена в срок. В този смисъл е Определение №
6302/09.05.2011 г. по адм. д. № 11283/2010 г. на ВАС на РБ, IV отд.
В конкретния случай, съдът приема, че
жалбата е следвало да бъде подадена
в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, тъй като съгласно
изложените
по-горе съображения,
не сме изправени пред хипотезата на чл. 140, ал. 1 от АПК.
При това положение съдът намира, че срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК, за обжалване на оспореното решение,
препис от което е връчен на жалбоподателя на 04.01.2023г., е изтекъл, съгласно чл. 60, ал. 5 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, на 18.01.2023г. (сряда), присъствен ден. Жалбата срещу този акт е входирана в АССГ на 06.02.2023г., т. е. след изтичане на преклузивния
срок за обжалване. Поради това жалбата следва да бъде оставена без разглеждане,
а образуваното по нея производство, като недопустимо, следва да бъде прекратено.
По делото липсва искане за
присъждане на съдебни разноски, от страна на ответника, поради
което съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 159, т. 5 от АПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „***“,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***“, представлявано от И.Б. –
управител срещу Решение № ***. на директора на Териториална дирекция (ТД)
Митница София, Агенция „Митници“, с което на „***“е определено митническо
задължение за доплащане в общ размер на 75 383.31 лв., за мито и ДДС,
представляващо разликата между реално платеното мито и ДДС и подлежащите за
плащане, за стоките по проверените митнически декларации (МД), както и лихва за
забава върху сумите за мито и ДДС.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело № 64 по описа за 2023г на Административен
съд – Перник.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд на Република България в 7 - дневен срок от съобщаването му
на страните.
Препис от настоящото определение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.
Съдия: /п/