В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Гюлфие Яхова | |
Гражданско I инстанция дело |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е oбразувано по повод на депозирана искова молба от „М.“ О., гр. Х. срещу „СК – В.“ Е.гр. З., в която се твърди, че по силата на Договор за превоз на товари с тежкотоварно ремарке от 01.08.2012 г. ищецът извършил превоз на три броя колесни трактори и превоз на влекач „Б.“ за сметка на ответника при цена 2, 80 лева на километър пробег. Сочи се, че за направените курсове от общо 2 137 км. ответникът следвало да заплати сумата от 7 180 лева с ДДС. По тази причина ищецът издал фактура № */20.08.2012 г., която е подписана от ответника, но по която последният не е извършил плащане въпреки многократните покани. По тази причина се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 7 600 лева, от които 5 983 лева по договор от 01.08.2012 г., 420 лева лихва от 01.09.2012 г. до 18.07.2013 г. и 1 196. 72 лева ДДС, ведно с лихвите от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Ответникът е депозирал в срок писмен отговор по чл. 131 от ГПК, с който оспорва исковата претенция като недопустима, неоснователна и недоказана. Твърди се в отговора, че едноличният собственик на капитала и управитÕл на ответното дружество В.Е. не е страна по процесния договор, като подписът за управител в този договор не е положен от него. Оспорва се истинността на фактура № */20.08.2012 г.. Сочи се, че в нея има задрасквания, добавяния, корекции, които водят до съмнение относно месеца на издаване на фактурата. Твърди се, че фактурата не е подписана и получена от лице, упълномощено или представляващо ответното дружество. Твърди се също в отговора, че отразените в обстоятелствената част на исковата молба услуги не съответстват на посочените във фактурата, като се сочат разминавания в описанието на превозваните машини. В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция ищецът редовно и своевременно призован се представлява от адв. Н.Т. Моли да бъде уважена исковата претенция. В определения от съда срок представя писмена защита. В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция редовно и своевременно призован ответникът се представлява от адв. Г.Д. Моли да бъде отхвърлена исковата претенция, ведно с произтичащите от това последици. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна следното: От представена справка от Търговския регистър се установява, че управител на ответното дружество е В.С.Е., а на ищцовото З.К.З. По делото е представен Договор за превоз на товари с тежкотоварно ремарке от 01.08.2012 г., сключен между ищеца, в качеството на превозвач и ответника, в качеството на товародател. По силата на сключения договор превозвачът поел задължение да превозва строителни и пътни машини наети от товародателя. За нормални товари била уговорена цена за 1 км. от пълния пробег в размер на 2, 80 лв.. Въз основа на сключения договор от страна на ищеца е издадена фактура № */20.08.2012 г., в която като наименование на услугата е посочено превоз на три броя колесни багери от с. В., обл. Б. до с. Б., обл. К. и превоз на валяк „Б.” от гр. Х. до с. Б. По делото в качеството на свидетел е разпитан К. Е., който е син на управителя на ответното дружество. Същият заяви, че неговият подпис фигурира в процесните договор и фактура. По делото са представени в оригинал Товарителница № */15.08.20111 г.; Товарителница № */14.08.2012 г., Товарителница № */13.08.2012 г. и Товарителница № */17.08.2012 г., от които се установява, че е извършен превоз на три броя багери от с. Винарско и валяк от Г. Х.. В товарителниците като изпращач е посочено ищцовото дружество, а като превозвач СД „Г.”. По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице сочи, че при ответника се водят търговските книги, като същият е осчетоводил фактура № */20.08.2012 год. на стойност 7180,32 лв. Фактурата е включена в Дневника за покупки за м. 10.2012 год. и в справка -декларацията по ЗДДС. Същата е осчетоводена по счетоводна С/ка „Доставчици”- по партидата на ищеца. Посочено е, че ответникът е ползвал данъчен кредит по ЗДДС в периода м.10.2012 година. Посочено е също така, че към момента на проверката не са извършвани плащания по фактурата. Съдът възприема заключението на вещото лице като компетентно, обективно и пълно, поради което го кредитира изцяло. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Спорният момент в настоящото производство е дали между страните са възникнали договорни правоотношения, тъй като ответната страна твърди в отговора си по чл. 131 от ГПК, че не е сключвала договор за превоз на товари с тежкотоварно ремарке с ищеца. Тези твърдения на ответната страна напълно се опровергават от доказателствата по делото. Установи се, че процесният договор и фактура не са подписани от управителя на ответното дружество, а от неговия син – свидетелят К. Е.. Това обаче не означава, че липсва валидно възникнало между страните правоотношение. В случая безспорно приложение следва да намерят разпоредбите на Търговския закон, доколкото договорът за превоз на товари има характер на търговска сделка. В разпоредбата на чл. 301 от ТЗ е посочено, че когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Съдът приема, че ответникът - търговец е узнал за сделката, тъй като от заключението на вещото лице се установява, че при ответника се водят търговски книги, като същият е осчетоводил фактура №*/20.08.2012 год. на стойност 7 180,32 лв. Фактурата е включена в Дневника за покупки за м. 10.2012 год. и в справка -декларацията по ЗДДС. Посочено е, че ответникът е ползвал данъчен кредит по ЗДДС в периода м.10.2012 година. След узнаването от ответника за сделката, същият не се е противопоставил, а напротив – ползвал е данъчен кредит по фактурата и я е включил в дневниците за покупки по ЗДДС. Освен това съгласно трайно установената съдебна практика отразяването на фактурата в счетоводството на ответника, включването й в дневника за покупко - продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Предвид изложеното, съдът счита, че предявеният иск за заплащане на сумата по процесната фактура е доказан по основание, а и по размер, доколкото вещото лице сочи, че плащане не е извършвано, а и ответникът не твърди да е налице такова. Неоснователни са оплакванията на ответната страна, че свидетелските показания на разпитания свидетел са недопустими с оглед разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съдът намира, че в настоящия случай не се касае за договор на стойност по-голяма от 5 000 лв., доколкото в самия договор не е фиксирана определена сума. Но дори и да бъде прието възражението за недопустимост на свидетелските показният това не би променило горните изводи на съда относно приложимостта на разпоредбата на чл. 301 от ТЗ. Наред с главната претенция ищецът претендира обезщетяване на вредите, които е претърпял вследствие забавеното изплащане на сумата по извършения превоз. Исковата претенция с правно основание е чл.86, ал.1 от ЗЗД е акцесорни и като такива следва съдбата на главния иск. Съобразно разпоредбата на чл. 372, ал. 2 от ТЗ ако възнаграждението не е платено от товародателя, то се плаща при приемане на товара. От товарителниците се установява, че разтоварването на последната машина е станало на 17.08.2012 г., поради което считано от 18.08.2012 г. ответникът е изпада в забава по отношение плащане на дължмите суми. Размерът на законната лихва е нормативно определен с ПМС. Доколкото правно релевантен за размера на лихвата е основният лихвен процент на БНБ, определян с решения на УС на БНБ, обнародвани периодично в ДВ, съдът намира, че за установяване размера на лихвата не са необходими специални знания, налагащи назначаване на вещо лице. След извършване на изчисление, при използване на софтуерен продукт, съобразно обявения лихвен процент на БНБ, действащ към процесния период, съдът определи размера на дължимото обезщетение за забава по фактура № */20.08.2012 г.. с главницата от 7180, 32 лв. за периода от 01.09.2012г. до 18.07.201Зг е в размер на 645.29 лева. Доколкото ищецът претендира сума в размер на 420 лв. следва акцесорният иск да бъде уважен за тази сума. С оглед изхода на спора ще следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер на 1 125 лв., които са разноски за заплатена държавна такса, за експертиза и за заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И : ОСЪЖДА "С. К. - В. Е., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление:гр. З., бул. „Б.” № *, представлявано от управителя Владимир Ставрев Е. да заплати на „М.“ О., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление с. С., общ. М.б., обл. Х., представлявано от управителя З.К.З. сумата от 7 180,32 лв., дължима по Договор за превоз на товари с тежкотоварно ремарке от дата 01.08.2012, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба – 19.07.2013г. до окончателното изплащане на главницата, ведно с мораторна лихва върху главницата в размер на 420 лв., дължима за периода 01.09.2012 г.-18.07.201З г. ОСЪЖДА "С. К. - В. Е., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. З., бул. „Б.” № *, представлявано от управителя В.С.Е. да заплати на „М.“ О., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление с. С., общ. М.б., обл. Х., представлявано от управителя З.К.З. сумата от 1 125 лв., представляваща направените по делото разноски за настоящата съдебна инстанция. Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните, пред СОС. РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г.Я. |