Решение по дело №89/2024 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 217
Дата: 9 май 2024 г.
Съдия: Светослав Атанасов Пиронев
Дело: 20241510100089
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 217
гр. Дупница, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20241510100089 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „А1 България“ ЕАД срещу Д. Л. М..
Ищецът твърди, че между него и ответната страна било налице облигационно отношение,
възникнало по следните договори, по които е предоставял на ответната страна електронни
съобщителни услуги, но последната не изпълнявала задълженията си: 1) договор за
предоставяне на мобилни услуги № ********* за мобилен номер *** от 23.11.2020г. и
Приложение № 1 към него от същата дата, с което е бил избран абонаментен план „A1 One
14“, с такса на промо. цена от 14,99лв. за период от 23.11.2020г. до 23.11.2022г.; 2) договор
за продажба на изплащане на мобилно устройство Sam A21S DS Black, сключено на
23.11.2020г.; 3) Приложение № 1 към договор № ********* от 20.12.2020г., с което е бил
избран абонаментен план „A1 One Unlimited 16“, с такса от 16,99 лв. за период от
20.12.2020г. до 20.12.2022г. на мобилен номер **********; 4) договор за продажба на
изплащане на апарат Xiomi Redmi 9C Gray от 20.12.2020г. Заявява, че ответната страна не
изпълнявала договорите, поради което на основание т. 54.12 от Общите условия, ищцовото
дружество едностранно прекратило сключения с ответника договор и му начислило
неустойка за предсрочно прекратяване на същия. Моли да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че последният дължи следните суми, за които суми твърди да има
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1324/2023г. по описа на РС-
Дупница:
- 117,29 лв. - цена на предоставени електронни съобщителни услуги по договор за
предоставяне на мобилни услуги № ********* за мобилен номер *** и Приложение № 1 към
него от 23.11.2020г., дължима за периода от 09.12.2020г. до 08.01.2021г., 27,95 лв. –
1
мораторна лихва за периода от 03.02.2021г. до 27.06.2023г., 47,49 лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на договора, 11,32 лв. – мораторна лихва за периода от
19.02.2021г. до 27.06.2023г., 71,45 лв. – неустойка при предсрочно прекратяване на
договора, равняваща се на отстъпка от цената на месечна абонаментна такса, 17,03 лв. –
мораторна лихва за периода от 19.02.2021г. до 27.06.2023г., 80,03 лв. – неустойка при
предсрочно прекратяване на договора, равняваща се на отстъпка от цената на устройството,
19,07 лв. – мораторна лихва за периода от 19.02.2021г. до 27.06.2023г.,
- 27,21 лв. – цена на предоставени електронни съобщителни услуги по договор за
предоставяне на мобилни услуги № ********* за мобилен номер ********** и Приложение
№ 1 към него от 20.12.2020г., дължима за периода от 09.12.2020г. до 08.12.2021г., 6,60 лв. -
мораторна лихва за периода от 03.02.2021г. до 27.06.2023г., 52,47 лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на договора, 11,32 лв. – мораторна лихва за периода от
11.05.2021г. до 27.06.2023г., 65,45 лв. – неустойка при предсрочно прекратяване на
договора, равняваща се на отстъпка от цената на месечна абонаментна такса, 14,13 лв. –
мораторна лихва за периода от 11.05.2021г. до 27.06.2023г., 48,02 лв. – неустойка при
предсрочно прекратяване на договора, равняваща се на отстъпка от цената на устройството,
10,36 лв. – мораторна лихва за периода от 11.05.2021г. до 27.06.2023г.
- 81,12 лв. – такса за събиране на дължими суми, дължима по договор за предоставяне на
мобилни услуги № ********* за периода от 09.03.2021г. до 08.04.2021г., 17,80 лв. –
мораторна лихва за периода от 28.04.2021г. до 27.06.2023г., 2 лв. – неустойка,
представляваща обезщетение за обработка на просрочени задължения, 0,48 лв. – мораторна
лихва за периода от 06.02.2021г. до 27.06.2023г.
- 329,55 лв. – неплатени вноски по договор за продажба на изплащане на мобилно
устройство Handset Sam A21S DS Bla+PB TTEC от 23.11.2020г., дължими за периода от
09.12.2020г. до 28.02.2021г., 78,58 лв. – мораторна лихва за периода от 03.02.2021 до
27.06.2023г.
- 229,54 лв. – неплатени вноски по договор за продажба на изплащане на мобилно
устройство Handset Xiaomi Redmi 9C 32GB Gray+PB TTEC от 20.12.2020г., дължими за
периода от 09.12.2020г. до 08.06.2021г., 47,78 лв. – мораторна лихва за периода от 03.02.2021
до 27.06.2023г.
Ответната страна е получила препис от исковата молба, по която не е депозирала
отговор в срока по чл. 131 ГПК. С възражението по чл. 414 ГПК се позовава на
потребителската защита по чл. 143 ЗЗП.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 92 ЗЗД
и вр. чл. 86 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86 ЗЗД:
2
За да са основателни исковете за главница за мобилни услуги, в тежест на ищеца е да
докаже наличието на облигационно правоотношение по валиден договор за предоставяне на
телекомуникационни услуги, размера на вземанията за процесния период, както и
предоставянето на процесните услуги.
За да са основателни исковете за главница за предоставено мобилно устройство, в тежест на
ищеца е да докаже наличието на облигационно правоотношение по валиден договор за
продажба на съответното мобилно устройство, размера на уговорената цена, както и
предоставянето на процесното устройство.
За да са основателни исковете за мораторна лихва върху посочените главници, в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главно задължение, изпадане на длъжника в забава и
размера на претенцията за мораторна лихва.
В случая от представените по делото писмени доказателства е видно, че между страните е
имало сключени 4 бр. договори, както следва: 1) договор за предоставяне на мобилни услуги
№ ********* за мобилен номер *** от 23.11.2020г. и Приложение № 1 към него от същата
дата, с което е бил избран абонаментен план „A1 One 14“, с такса на промо. цена от 14,99лв.
за период от 23.11.2020г. до 23.11.2022г.; 2) договор за продажба на изплащане на мобилно
устройство Sam A21S DS Black, сключено на 23.11.2020г.; 3) Приложение № 1 към договор
№ ********* от 20.12.2020г., с което е бил избран абонаментен план „A1 One Unlimited 16“,
с такса от 16,99 лв. за период от 20.12.2020г. до 20.12.2022г. на мобилен номер **********;
4) договор за продажба на изплащане на апарат Xiomi Redmi 9C Gray от 20.12.2020г.
За вземанията за главници за неплатена цена на предоставени електронни съобщителни
услуги и за неплатени вноски по договор за продажба на изплащане на мобилно устройство
ищецът е представил фактури, въз основа на които е осчетоводил претендираните вземания
като претендираните суми са следните: 117,29 лв. - цена на предоставени електронни
съобщителни услуги по договор за предоставяне на мобилни услуги № ********* за
мобилен номер *** и Приложение № 1 към него от 23.11.2020г., дължима за периода от
09.12.2020г. до 08.01.2021г.; 27,21 лв. – цена на предоставени електронни съобщителни
услуги по договор за предоставяне на мобилни услуги № ********* за мобилен номер
********** и Приложение № 1 към него от 20.12.2020г., дължима за периода от 09.12.2020г.
до 08.12.2021г., 329,55 лв. – неплатени вноски по договор за продажба на изплащане на
мобилно устройство Handset Sam A21S DS Bla+PB TTEC от 23.11.2020г., дължими за
периода от 09.12.2020г. до 28.02.2021г., 229,54 лв. – неплатени вноски по договор за
продажба на изплащане на мобилно устройство Handset Xiaomi Redmi 9C 32GB Gray+PB
TTEC от 20.12.2020г., дължими за периода от 09.12.2020г. до 08.06.2021г.
Ответната страна не е оспорила така изчислената стойност на предоставените услуги и
устройства, нито е навела възражения, че услугите не са ползвани през процесния период.
Ето защо, доколкото съдът е ограничен от наведените от страните твърдения и възражения
(чл. 6, ал. 2 ГПК, чл. 8, ал. 2 ГПК), следва да се приеме, че предявените искове за главница
по всеки от цитираните договори се явява основателен и като такъв следва да се уважи в
цялост. С оглед акцесорния характер на претенциите се явяват основателни и исковете за
3
мораторна лихва, дължима по договор за предоставяне на мобилни услуги № ********* за
мобилен номер *** и Приложение № 1 към него от 23.11.2020г. за периода от 03.02.2021г. до
27.06.2023г. в размер на 27,95 лв.; 6,60 лв. - мораторна лихва дължима по договор за
предоставяне на мобилни услуги № ********* за мобилен номер ********** и Приложение
№ 1 към него от 20.12.2020г.; 78,58 лв. – мораторна лихва дължима по договор за продажба
на изплащане на мобилно устройство Handset Sam A21S DS Bla+PB TTEC от 23.11.2020г.,
за периода от 03.02.2021 до 27.06.2023г.; 47,78 лв. – мораторна лихва дължима по договор за
продажба на изплащане на мобилно устройство Handset Xiaomi Redmi 9C 32GB Gray+PB
TTEC от 20.12.2020г. за периода от 03.02.2021 до 27.06.2023г.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД:
По исковете за неустойка (обезщетение) e в тежест на ищеца да докаже съществуването на
валидна неустоечна клауза и осъществяването на предвидените в нея предпоставки за
възникване на акцесорното задължение за обезщетение/неустойка.
При преценката за валидност на неустоечните клаузи следва да бъде съобразена
задължителната за настоящия състав на съда съдебна практика, в която е възприето
разбирането, че съдът следи служебно за противоречие с добрите нрави на клаузите в
договора (т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС), както и за наличието на
фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителски договор (така напр. Решение по дело № С-243/08 на СЕС, Решение № 23 от
07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г., I ТО, ВКС и мн. др.). Съгласно цитираното ТР №
1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза
за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции.
При тези задължителни указания, следва да се приеме, че процесните клаузи са нищожни,
тъй като същите противоречат на закона и добрите нрави, а съображенията за този извод са
следните:
От приложените договори за мобилни услуги (чл. 7.1.) е видно, че при прекратяване на
договора по вина на абоната преди изтичане на срока, последният дължи на оператора
неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който
договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка до изтичане на срока за
ползване, като неустойката не може да надхвърля трикратния размер на месечните
абонаментни такси за услугите за срочен абонамент по техния стандартен размер без
отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на посочената неустойка абонатът дължи и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от
пазарните цени на крайните устройства.
От съдържанието на цитираните клаузи е видно, че всички обсъдени вземания
възникват за оператора при осъществяване на един и същ факт – едностранно прекратяване
на договора по вина на абоната. Освен че правопораждащият фактически състав е идентичен
4
(видно и от редакцията на клаузата – „в тази хипотеза“), няма разлика и по отношение на
вредите, които е предназначено да обезвреди всяко от вземанията и това са вредите, които
търпи операторът от предсрочното преустановяване на облигационната връзка.
Единствената разлика се свежда до размера на съответното вземане, което в единия случай
се съизмерява с дължимите от абоната стандартни месечни такси, във втория случай – с
отстъпката от цената на месечна абонаментна такса, а в третия – с отстъпката от цената на
устройството. След като фактическият състав е идентичен, всяко от вземанията обезпечава
едно и също неизпълнение и обезщетява едни и същи вреди, то следва да се приеме, че се
касае за едно единствено вземане за неустойка поради разваляне на договора, чийто размер
се формира от посочените по-горе компоненти (оставащите не повече от 3 стандартни
месечни такси + част от отстъпката от цената на месечна абонаментна такса + част от
отстъпката от цената на устройството).
При преценката за действителността на уговорената неустойка поради разваляне на
договора, съдът намира, че същата противоречи на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, тъй като не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора.
При сключването му за абоната е невъзможно да определи какъв би бил размерът на
дължимата неустойка, която евентуално ще дължи при разваляне на договора. Този размер
не може да бъде ясно определен дори към датата на разваляне на договора, тъй като в същия
е предвидено, че неустойката включва част от предоставените отстъпки, без тази част да е
посочена или поне определяема. Отделно от това, възможността да се претендират вече
предоставените отстъпки, фактически осигурява възможност на оператора с обратна сила
едностранно да увеличава цената на предоставените услуги/устройтства, а последното
противоречи на чл. 143, ал. 2, т. 13 ЗЗП.
В допълнение на изложеното, видно от претендираните размери на неустойката, в
противоречие с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, потребителят се задължава да заплати необосновано
високо обезщетение, което многократно надхвърля стойността на търпените от ищеца вреди.
Този извод се потвърждава и от факта, че в случая се касае за договори с продължително
изпълнение, при които по дефиниция развалянето настъпва за в бъдеще (чл. 88, ал. 1 ЗЗД).
Претендираните от ищеца неустойки фактически целят да компенсират оператора за
предоставените до момента отстъпки, чрез възприемане с обратна сила на различна от
уговорената стойност на предоставените услуги и устройства. С други думи, при вече
развален договор операторът претендира с обратна сила имуществената облага, каквато не
би получил при изпълнение на договора, докато облагата на потребителя (обема и
качеството на потребените услуги/устройства) остава същата.
Наред с това, уговорените неустойки излизат извън присъщите за неустойката
функции. Вместо да служи като обезпечение срещу неизпълнение на договора, неустойката
позволява на оператора едностранно да променя същественото съдържание на договора,
като без съгласие на другата страна фактически получава по-висока цена на предоставените
услуги/устройства. Предвидените предварително „префенциални“ и „стандартни“ цени
служат единствено като средство за едностранно формиране на неустойката, при това по
5
избрана от оператора част от стандартните цени. По тези съображения съдът намира, че
процесните клаузи са уговорени извън присъщите на неустойката обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, поради което се явяват нищожни поради
противоречието им със закона и добрите нрави.
Сходно е положението и с претендираната такса за събиране на дължими суми и
неустойка за обработка на просрочени задължения. Съгласно т. 27.1. от ОУ към договорите
за мобилни услуги в случай на частично или цялостно неизплащане на дължими от абоната
суми последният дължи законната лихва за забава; разходи, свързани със събиране на
дължимите от него суми, включително за съдебно и извънсъдебно събиране; обезщетение в
размер на 2 лв. без ДДС за обработка на просрочени плащания. По естеството си тези
задължения съставляват мораторна неустойка, доколкото възникването им е обусловено
единствено от изпадането на длъжника в забава. Така уговорената неустойка се кумулира с
отделно претендираната от ищеца мораторна лихва, поради което санкционира абоната два
пъти за една и съща забава. Отделно от това, обезщетението се начислява автоматично в
предварително определен размер, независимо от продължителността на забавата и без оглед
на това дали реално са направени такива разходи. В частност, по отношение на таксата за
събиране на дължими суми не е посочен дори размер на дължимата сума, поради което
клаузата е неясна.
С оглед акцесорния характер на вземанията, неоснователни се явяват и претендираните
мораторни лихви върху подлежащите на отхвърляне неустойки и обезщетения.
По изложените съображения, като основателни следва да се уважат предявените от
ищеца установителни искове за следните суми: 117,29 лв. - цена на предоставени
електронни съобщителни услуги по договор за предоставяне на мобилни услуги №
********* за мобилен номер *** и Приложение № 1 към него от 23.11.2020г., дължима за
периода от 09.12.2020г. до 08.01.2021г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението в съда – 03.08.2023г. до окончателното плащане, 27,95 лв. – мораторна лихва за
периода от 03.02.2021г. до 27.06.2023г., 27,21 лв. – цена на предоставени електронни
съобщителни услуги по договор за предоставяне на мобилни услуги № ********* за
мобилен номер ********** и Приложение № 1 към него от 20.12.2020г., дължима за периода
от 09.12.2020г. до 08.12.2021г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда
– 03.08.2023г. до окончателното плащане, 6,60 лв. - мораторна лихва за периода от
03.02.2021г. до 27.06.2023г., 329,55 лв. – неплатени вноски по договор за продажба на
изплащане на мобилно устройство Handset Sam A21S DS Bla+PB TTEC от 23.11.2020г.,
дължими за периода от 09.12.2020г. до 28.02.2021г., ведно със законната лихва от подаване
на заявлението в съда – 03.08.2023г. до окончателното плащане, 78,58 лв. – мораторна лихва
за периода от 03.02.2021 до 27.06.2023г., 229,54 лв. – неплатени вноски по договор за
продажба на изплащане на мобилно устройство Handset Xiaomi Redmi 9C 32GB Gray+PB
TTEC от 20.12.2020г., дължими за периода от 09.12.2020г. до 08.06.2021г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението в съда – 03.08.2023г. до окончателното
плащане, 47,78 лв. – мораторна лихва за периода от 03.02.2021 до 27.06.2023г. Като
6
неоснователни следва да се отхвърлят останалите искове за следните суми: дължими по
договор за предоставяне на мобилни услуги № ********* за мобилен номер *** и
Приложение № 1 към него от 23.11.2020г.: 47,49 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване
на договора, 11,32 лв. – мораторна лихва за периода от 19.02.2021г. до 27.06.2023г., 71,45 лв.
– неустойка при предсрочно прекратяване на договора, равняваща се на отстъпка от цената
на месечна абонаментна такса, 17,03 лв. – мораторна лихва за периода от 19.02.2021г. до
27.06.2023г., 80,03 лв. – неустойка при предсрочно прекратяване на договора, равняваща се
на отстъпка от цената на устройството, 19,07 лв. – мораторна лихва за периода от
19.02.2021г. до 27.06.2023г., както и следните суми, дължими по договор за предоставяне на
мобилни услуги № ********* за мобилен номер ********** и Приложение № 1 към него от
20.12.2020г.: 52,47 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора, 11,32 лв. –
мораторна лихва за периода от 11.05.2021г. до 27.06.2023г., 65,45 лв. – неустойка при
предсрочно прекратяване на договора, равняваща се на отстъпка от цената на месечна
абонаментна такса, 14,13 лв. – мораторна лихва за периода от 11.05.2021г. до 27.06.2023г.,
48,02 лв. – неустойка при предсрочно прекратяване на договора, равняваща се на отстъпка
от цената на устройството, 10,36 лв. – мораторна лихва за периода от 11.05.2021г. до
27.06.2023г., както и следните суми: 81,12 лв. – такса за събиране на дължими суми,
дължима по договор за предоставяне на мобилни услуги № ********* за периода от
09.03.2021г. до 08.04.2021г., 17,80 лв. – мораторна лихва за периода от 28.04.2021г. до
27.06.2023г., 2 лв. – неустойка, представляваща обезщетение за обработка на просрочени
задължения, 0,48 лв. – мораторна лихва за периода от 06.02.2021г. до 27.06.2023г.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените от него разноски, определени съобразно уважената част от предявените искове.
Съгласно т. 12 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, с решението по чл. 422 ГПК съдът се
произнася и по дължимостта на разноските в заповедното производство. Следователно, в
полза на ищеца следва да се присъдят следните разноски: 17,28 лв. – държавна такса за
заповедното производство, 293,45 лв. – адвокатско възнаграждение за заповедното
производство, 17,28 лв. – държавна такса за исковото производство и 323,82 лв. –
адвокатско възнаграждение за исковото производство. Ответната страна има право на
разноски съобразно отхвърлената част от предявените искове, но в случая такива не следва
да се присъждат, тъй като не са ангажирани доказателства за действителното им
извършване.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Д. Л. М.,
ЕГН: **********, адрес: гр. Дупница, ул. „***“ № *** ДЪЛЖИ на „А1 България“ ЕАД,
ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 следните
суми: 117,29 ЛЕВА - цена на предоставени електронни съобщителни услуги по договор за
7
предоставяне на мобилни услуги № ********* за мобилен номер *** и Приложение № 1 към
него от 23.11.2020г., дължима за периода от 09.12.2020г. до 08.01.2021г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението в съда – 03.08.2023г. до окончателното плащане, 27,95
ЛЕВА – мораторна лихва за периода от 03.02.2021г. до 27.06.2023г., 27,21 ЛЕВА – цена на
предоставени електронни съобщителни услуги по договор за предоставяне на мобилни
услуги № ********* за мобилен номер ********** и Приложение № 1 към него от
20.12.2020г., дължима за периода от 09.12.2020г. до 08.12.2021г., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението в съда – 03.08.2023г. до окончателното плащане, 6,60 ЛЕВА -
мораторна лихва за периода от 03.02.2021г. до 27.06.2023г., 329,55 ЛЕВА – неплатени
вноски по договор за продажба на изплащане на мобилно устройство Handset Sam A21S DS
Bla+PB TTEC от 23.11.2020г., дължими за периода от 09.12.2020г. до 28.02.2021г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението в съда – 03.08.2023г. до окончателното
плащане, 78,58 ЛЕВА – мораторна лихва за периода от 03.02.2021 до 27.06.2023г., 229,54
ЛЕВА – неплатени вноски по договор за продажба на изплащане на мобилно устройство
Handset Xiaomi Redmi 9C 32GB Gray+PB TTEC от 20.12.2020г., дължими за периода от
09.12.2020г. до 08.06.2021г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда –
03.08.2023г. до окончателното плащане, 47,78 ЛЕВА – мораторна лихва за периода от
03.02.2021 до 27.06.2023г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за следните суми,
дължими по договор за предоставяне на мобилни услуги № ********* за мобилен номер ***
и Приложение № 1 към него от 23.11.2020г.: 47,49 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договора, 11,32 лв. – мораторна лихва за периода от 19.02.2021г. до
27.06.2023г., 71,45 лв. – неустойка при предсрочно прекратяване на договора, равняваща се
на отстъпка от цената на месечна абонаментна такса, 17,03 лв. – мораторна лихва за периода
от 19.02.2021г. до 27.06.2023г., 80,03 лв. – неустойка при предсрочно прекратяване на
договора, равняваща се на отстъпка от цената на устройството, 19,07 лв. – мораторна лихва
за периода от 19.02.2021г. до 27.06.2023г., както и следните суми, дължими по договор за
предоставяне на мобилни услуги № ********* за мобилен номер ********** и Приложение
№ 1 към него от 20.12.2020г.: 52,47 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора,
11,32 лв. – мораторна лихва за периода от 11.05.2021г. до 27.06.2023г., 65,45 лв. – неустойка
при предсрочно прекратяване на договора, равняваща се на отстъпка от цената на месечна
абонаментна такса, 14,13 лв. – мораторна лихва за периода от 11.05.2021г. до 27.06.2023г.,
48,02 лв. – неустойка при предсрочно прекратяване на договора, равняваща се на отстъпка
от цената на устройството, 10,36 лв. – мораторна лихва за периода от 11.05.2021г. до
27.06.2023г., както и следните суми: 81,12 лв. – такса за събиране на дължими суми,
дължима по договор за предоставяне на мобилни услуги № ********* за периода от
09.03.2021г. до 08.04.2021г., 17,80 лв. – мораторна лихва за периода от 28.04.2021г. до
27.06.2023г., 2 лв. – неустойка, представляваща обезщетение за обработка на просрочени
задължения, 0,48 лв. – мораторна лихва за периода от 06.02.2021г. до 27.06.2023г., за които
суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1324/2023 г. по описа
на РС-Дупница.

8
ОСЪЖДА Д. Л. М., ЕГН: **********, адрес: гр. Дупница, ул. „***“ № *** ДА
ЗАПЛАТИ на „А1 България“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Кукуш“ № 1 сторените по делото разноски, както следва: 17,28 ЛЕВА –
държавна такса за заповедното производство, 293,45 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение за
заповедното производство, 17,28 ЛЕВА – държавна такса за исковото производство и 323,82
ЛЕВА – адвокатско възнаграждение за исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от
датата на получаване на съобщение за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
9