Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 22.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети
май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 15744 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 375196/29.03.2018 г.,
постановено по гр. д. № 30975/2016 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 64 състав, са
отхвърлени предявените по реда на чл.422 ГПК искове по чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.149, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД
от „Т.С.“ ЕАД срещу Р.К.М., Д.М.М. и А.А.Н. искове - за
признаване за установено, че дължат разделно, както следва : Р.К.М. - 1/4, Д.М.М. - 1/4 и А.А.Н. - 2/4 от
следните суми: сумата от 2 020,69 лв. - цена за доставена топлинна енергия за
имот, находящ се в гр. София, бул. „*****, търговски
обект - бирария, код на платеца за
периода 01.05.2014 г. -30.04.2015 г., ведно със законната лихва от 20.11.2015
г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение), до
окончателното плащане, сумата от 187, 43 лв. – обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода 30.06.2014г. - 26.10.2015 г., сумата от 16, 20 лв.
- цена за услуга дялово разпределение за посочения имот и период, ведно със
законната лихва от 20.11.2015 г. (дата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение), до окончателното плащане и сумата от 16, 20 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за
периода 30.06.2014 г. - 26.10.2015 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 71215 по описа за 2015г. на СРС, ГО, 64
състав. Ищецът е осъден да заплати на Р.К.М., на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 450 лева – разноски, както и да заплати на Д.М.М.,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 450 лева – разноски. Решението е
постановено при участието на третото лице – помагач на страната на ищеца „Т.С.“
ЕООД
Срещу
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна
жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че
обжалваното решение е недопустимо и неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон. Съгласно § 1, т.33а от ДР на ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г.
„небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатицзация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
С оглед на това по силата на закона ответниците са клиенти на топлинна енергия.
Между страните не е подписан договор за продажба на електрическа енергия
въпреки отправената от ищеца покана за това. СРС е отделил като безспорно
обстоятелството, че ответниците са собственици на топоснабдения
имот. В заявлението по чл.410 ГПК претенцията е основана на това, че ответникът
неоснователно се е обогатил, ползвайки доставената му топлинна енергия в
присъединената към топлопреносната мрежа сграда.
Твърди, че в исковата молба е допусната техническа грешка, като неправилно е
посочено, че ответникът има договор с ищцовото
дружество, а в заявлението по чл.410 ГПК претенцията се основава на извъндоговорно основание. Същевременно СРС не е отчел тази нередовност
на исковата молба. Моли съда да обезсили обжалваното съдебно решение, делото да
се върне за ново разглеждане при съблюдаване правилата на ГПК и даване на
възможност за отстраняване на допуснатата техническа грешка в депозираната
искова молба. В условията на евентуалност поддържа искане съдът да отмени
обжалваното съдебно решение, като уважи изцяло предявения иск и му присъди сторените
по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от насрещната страна.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от ответниците Р.К.М., Д.М.М.
и А.А.М., с който я оспорва. Излагат съображения, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Действително в заявлението по
чл.410 ГПК е посочено, че ответниците неоснователно са се обогатили, но също
така е посочено, че те са потребители на топлинна енергия по ЗЕ, като ищецът се
е позовал на разпоредбата на чл.154 ЗЕ, в който е посочен редът за събиране на
вземания от клиенти – неизпрани длъжници. С оглед на
това счита, че претендираните от ищеца суми са именно
във връзка с наличието на облигационно правоотношение между страните, като
ответниците се явяват неизправни длъжници на ищеца. Своевременно
са релевирани възражения за липсата на облигационно првоотношение между страните, като такова е било налице с „М.2“
ООД. Именно на това дружество да издавани фактурите за потребената
топлинна енергия, поради което ищецът сам е пиел, че това юридическо лице
ползва топлинната енергия, а не ответниците. Молят съда да потвърди обжалваното
решение, като им присъди сторените във въззивното
производство разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от третото лице – помагач на ищеца - „Т.С.“ ЕООД.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове
съответно с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. с
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия по смисъла на
чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатната станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. С оглед
на това по силата на закона ответниците са клиенти на топлинна енергия и да тях
важат разпоредите на действащото законодателство в областта на
енергетиката. Съгласно Общите условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди, които се изготвят от ищеца и
се одобряват от ДКЕВР, се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на топлинна енергия и дружеството, ката правата и задълженията на
двете страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия, отговорностите при неизпълнение на задължения и др. За
исковия период в сила са били Общите условия на ищеца за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, одобрени с решение №
ОУ-043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, решение № ОУ-013/06.03.2006 г. на ДКЕВ, решение
№ ОУ-033/08.10.2007 г. В глава ІV от общите условия „Заплащане на топлинна
енергия“, чл.40, ал.1 е определен редът, по който купувачите на топлинна енергия,
включително и ответниците, са длъжни да заплащат дължимите суми за топлинна
енергия: в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след
получаване на издадена от продавача данъчна фактура. С оглед на това
задължението на ответниците е ежемесечно, като ответниците изпадат в забава
след изтичане на определения срок за заплащане на дължимите суми. Въпреки
отправената покана ответниците не са заплатили дължимите суми. Задължението на
ответниците възлиза на 2 020,69 лв. - цена за доставена топлинна енергия за
имот, находящ се в гр. София, бул. „*****, търговски
обект - бирария, код на платеца Т370607, за периода м.05.2014 г. - м.04.2015 г.,
сумата от 187, 43 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 30.06.2014г. - 26.10.2015 г., сумата от 16, 20 лв. - цена за услуга
дялово разпределение за посочения имот и период и сумата от 16, 20 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за
периода 30.06.2014 г. - 26.10.2015 г. Сумите се дължат от ответниците
разделно, като Р. и Д. М.дължат по 1/4 всеки от тях, а А.Н. – 1/2. Ищецът е
уточнил в исковата молба съответно претендираната от всеки от ответниците сума
в рамките на общо заявените суми Във връзка с подадено на 20.11.2015 г. заявление, по ч. гр. д. № 71215/2015
г. по описа на СРС, II ГО, 64
състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми,
срещу която в срока по чл.414 ГПК ответниците са депозирали възражения. Ищецът
претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за
изпълнение, както и сторените по делото разноски.
С постъпилите в срока по чл.131 ГПК писмени отговори на исковата молба
ответниците оспорват предявените искове. Считат, че не е ясно в какво качество
се претендира от тях заплащането на цената на топлинната енергия – като клиенти
по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ или като клиент на топлинна енергия за небитови
нужди, предвид позоваването в исковата молба на Общите условия на ищеца,
регламентиращи продажбата на топлинна енергия за стопански нужди. Оспорват
качеството си на клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ,
както и ползването на доставената от ищеца топлинна енергия през исковия
период. Твърдят, че качеството на ползвател на търговския обект има „М.2“ ЕООД,
който е страна по договор при общи условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове, като присъди на Р. и Д. М.сторените по делото разноски.
На 20.11.2015г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление вх. № 3091679
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Р.К.М., Д.М.М. и А.А.Н. за сумата от 2 036, 89 лв.
- цена за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г., сумата
от 187, 92 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
30.06.2014г. - 26.10.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от момента на завеждане на делото, както и сторените по делото
разноски. В т.12
от заявлението е пояснено, че дължимите суми са за доставена, но неизплатена
топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2015 г. за имот, находящ се в гр. София, бул. „*****, търговски обект -
бирария, код на платеца Т370607. Дължимите суми са, както следва: за доставена и незаплатена топлинна
енергия – 2 020, 69 лв. - главница и 187, 43 лв. лихва, както и за дялово
разпределение – 16, 20 лв. - главница и 1, 95 лв. - лихва. Заявителят е
посочил, че сочените длъжници не са заплащали
стойността на доставената топлинна енергия, както и сумата за дялово
разпределение, като по този начин са се обогатили без основание за сметка на
дружеството. Наред с това е посочено, че съгласно § 1, т.43 от ДР на ЗЕ
потребител на топлинна енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технически нужди, за стопански нужди,
както и лицата на издръжка на държавата или общинския бюджет. Аналогична е и
разпоредбата на § 1, т.33а от ДР на ЗЕ след изменението с ДВ бр.54 от 2012 г.,
в сила от 17.07.2012 г., съгласно която небитов клиент е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди. В чл.154 ЗЕ е регламентиран редът, по който се
събират тези вземания – задълженията на клиентите – неизправни длъжници и на асоциацията по чл.151, ал.1 към топлопреносното предприятие могат да се събират по реда на
чл.410 ГПК, независимо от техния размер. В т.13 от заявлението е посочено, че длъжниците отговарят разделно: Р. и Д. М.– по 1/4 всеки от
тях, а А.Н. – 1/2.
Съдът е постановил исканата заповед с разпореждане от 04.12.2015 г., като
е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски: 44, 50
лв. – държавна такса, както и 307, 87 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК са депозирани възражения от длъжниците, с които оспорват ползването на топлинна енергия
през исковия период, като титуляр на партидатата на
заявителя е наемателят „М.2“ ООД.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, в приложимата към момента на завеждане на
делото редакция, ищецът е предявил иск за установяване на вземането си по исков
ред.
С писмо рег. индекс № П-1977/07.01.2015 г. до „М.2“ ООД ищецът е уведомил
посоченото дружество, че съгласно чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за небитови нужди от „Т.С.“ ЕАД се извършва само въз основа на писмен
договор. Поради изтекъл срок на договор № 4361-Т370607/28.06.2006 г. за имот на
адрес гр. София, бул. „*****, с код на платец Т370607, поради което изпраща
необходимите формуляри за уреждане на търговските взаимоотношения. Определен е
срок до 27.04.2015 г. за представяне на подписани и подпечатани от „М.2“ ООД формуляри
на посочени в писмото адреси. Също така е необходимо да представи анекс или
актуален договор за наем. В случая, че не представи такъв, ще бъде променена партидатата на името на неговия наемодател, в качеството му
на собственик на имота. Към 03.04.2015 г. има неплатени задължения към ищеца в
размер на 8 944 лв., от която: 7 775, 29 лв. – главница и 1 168,
71 лв. – лихва. Стойността на услугата дялово разпределение е 13, 75 лв., от
която: 12, 24 лв. – главница и 1, 51 лв. – лихва. Определен е 7 – дневен срок
от получаване на писмото да плати доброволно дължимите суми или да сключи
споразумение. Посочена е банкова сметка, ***ието.
С писмо рег. индекс П-5970/15.10.2015 г. ищецът е уведомил ответниците,
че съгласно чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за небитови
нужди от „Т.С.“ ЕАД се извършва само въз основа на писмен договор. Към момента
няма подписан договор за търговски обект – бирария на адрес гр. София, бул. „*****,
с абонатен № 370607. Определен е срок до 04.11.2015 г., в рамките на който да
представят подписани от тях формуляри на посочени в писмото адреси. В същото е
посочено, че към 14.10.2015 г. задълженията им възлизат на 3 464, 61 лв.,
от които: 3 271, 56 лв. – главница и 193, 05 лв. – лихва. Услугата дялово
разпределение е в размер на 20, 78 лв., от която: 20, 28 лв. – главница и 0, 50
лв. – лихва. Определен е 7-дневен срок за изпълнение на задълженията или за
сключване на споразумение. Посочена е и банкова сметка, ***дираните
от ищеца суми.
С писмо рег. индекс № П-5970/23.10.2015 г.А.А.Н.
е уведомил ищеца, че процесният обект е бирария,
която за периода 10.07.2001 г. – 21.10.2015 г. е експлоатирана от наемател – „М.2“
ООД. С решение № 1688/20.10.2015 г. на СГС, посоченото дружество е било обявено
в несъстоятелност и на 21.10.2015 г. същото е прекратило търговската си
дейност. Това обстоятелство е вписано и в Търговския регистър. Към момента е
налице подписан договор за наем друг наемател, който ще депозира изпратените от
ищеца формуляри, с цел сключване на необходимия договор за небитови нужди
най-късно до 06.11.2015 г.
Представен е протокол от проведено Общо събрание на собствениците на
адрес гр. София,бул. „*****и бул. „*****, без посочена дата, на което те са
взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, за индивидуално разпределение
на топлинната енергия, като услугата се възложи на посоченото дружество.
По делото е представено заявление до „Т.С.“ ЕАД, депозирано от „М.2“ ООД,
без посочена дата, в което е посочено, че „М.2“ ООД желае да сключи договор
съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т.С.“
АД на потребители в гр. София за следния топлоснбаден
имот: гр. София, бул. „*****, сутерен, при базово потребление за топла вода от
19 куб. м. и абонатен № 370607.
На 28.06.2006 г. между „Т.С.“ АД и „М.2“ ООД е сключен договор №
436-Т370607 при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди
от Т.С.“ АД на потребители в гр. София, по чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ, с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, бул. „*****, аб. № 370607. Посочено е, че договорът е безсрочен.
От заключението на вещото лице А.Ж.по изслушаната пред СРС съдебно –
техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като
компетентно дадено, се установява, че партидата на търговски обект – бирария, находяща се в гр. София, бул. „*****, е открита на името на
„М.2“ ООД, аб. „ 370607, код на платеца Т 370607, във
връзка с депозирано заявление от „М.2“ ООД без датата и сключен между него и
ищеца договор № 4361-Т 370607/28.06.2006 г. Доставената през исковия период
топлинна енергия е за стопански нужди – бирария. Съставените данъчни фактури са
за доставена топлинна енергия, чиято стойност е определена за небитови нужди
(стопански нужди). Като получател в съставените фактури за исковия период е
посочен „М.2“ ООД. На негово име е съставена и изравнителната сметка за
разгледания период.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно.
По допустимостта на обжалваното решение:
Жалбоподателят релевира довод, че поддържаното
в депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
основание за претендираното вземане е неоснователно обогатяване на сочените длъжници за сметка на заявителя, като неправилно решаващият
съд е разгледал иска на облигационно основание, без да съобрази, че в исковата
молба е допусната техническа грешка в тази насока.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в
рамките на установения в чл.415, ал.1 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи
със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. С оглед на това предмет
на иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, е оспореното от длъжника вземане, по
отношение на което е постановена заповедта за изпълнение. Ето защо следва
заявеното основание на претендираното от ищеца вземане да съвпада с посоченото
от ищеца в исковата молба.
Съгласно разясненията, дадени с ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГТК на
ВКС, т.11б, в производството по иска, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК, не намират приложение правилата за
изменение на иска по чл.214 ГПК. Въвеждането на друго основание, от което произтича
вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за
изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията
на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на издадената
заповед за изпълнение и пълния размер на
вземането, при условията на чл.210, ал.1 ГПК може да се предяви осъдителен иск
в това производство.
В случая в т.12 от депозираното заявление заявителят се позовава както на
обогатяване на сочените длъжница за сметка на заявителя, така също излага
подробни съображения относно правната рамка за ангажиране отговорността на
потребителите на топлинна енергия за стопански нужди, каквито са длъжниците. Това противоречие на основанието на предявените
от заявителя вземания срещу сочените длъжници е
преодоляно, като тази нередовност е отстранена чрез депозираната искова молба.
В нея освен анализ на правната рамка относно придобиването на качеството клиент
на топлинна енергия за стопански нужди, са заявени и фактически твърдения, че ответниците
имат такова качество. Изрично ищецът се е позовал на приложимите за спорното
правоотношение Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди
от „Т.С.“ ЕАД ***, както и на предвидения в тях срок за заплащане на
ежемесечните задължения, от който момент ответниците счита, че са изпаднали в
забава. По този начин ищецът несъмнено е уточнил поддържаното от него основание
на претендираните вземания – облигационна връзка
между страните, възникнала по силата на договор за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди, регулирана от горепосочените общи условия на ищеца, както и
от правилата а ЗЕ.
Неоснователен е поддържаният от жалбоподателя довод, че е допуснал
техническа грешка в исковата молба. Основанието на предявения иск е ясно и
точно очертано посредством излагане на фактически твърдения за наличие на
облигационна връзка между страните и притежаваното от ответниците качество на
потребители на топлинна енергия за стопански нужди, както и съответно прилижомите за спорното правоотношение общи условия на
ищеца, както и правната рамка, регулираща спорното облигационно правоотношение.
Липсата на допусната техническа грешка се установява и от
обстоятелството, че с определение от 23.05.2017 г. СРС е съставил проект за
доклад на делото, с който е квалифицирал правата, претендирани от ищеца –
искове, предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК с нормата на чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД. Съдът е указал на ищеца,
че негова е доказателствената тежест да установи, че през исковия период се е
намирал в облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия с
ответниците и че е доставял топлинна енергия, както и размера на претенцията
си. В тежест на ответниците е да докажат възражението си, че за процесния период имотът е ползван за стопански нужди от „М.2“
ООД. В проведеното на 20.09.2017 г. открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца е заявил, че няма възражения срещу проекта на доклад,
поради което съдът го е обявил за окончателен. В нормата на чл.143, ал.2 ГПК е
регламентирано, че ищецът
може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника. Ищецът не се е
възползвал от тази възможност и не е пояснил исковата молба в поддържания във въззивната жалба смисъл.
По изложените съображения въззивният съд счита,
че в предмета на делото са включени вземания на ищеца, произтичащи от
облигационна връзка между страните, регулирана от ЗЕ и общите условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, като
ответниците имат качеството на потребители на топлинна енергия за стопански
нужди. Посредством ясно очертаното основание на исковата претенция, което се поддържа
от процесуалния представител и в проведеното първо открито съдебно заседание,
ищецът е отстранил нередовността на заявлението относно основанието, на което
претендира процесните вземания.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и
продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират
със Закона за енергетиката.
Страните не спорят, че процесният топлосналден имот е предназначен за задоволяване на
стопански, съответно – небитови нужди, доколкото същият представлява бирария.
Разпоредбата на чл.149, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за
стопански нужди.
Нормата на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (отм., бр.54 на ДВ от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.), действала до 17.07.2012 г., определя като потребител на енергия
или природен газ за стопански нужди всяко физическо
или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както
и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Нормата на § 1, т.33а от ДР
на ЗЕ (нова ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), действала след
17.07.2012 г. и следователно – през исковия период, определя като „небитов
клиент“ - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
В писмо с рег. индекс П-5970 от 15.10.2015 г. от „Т.С.“ ЕАД до ответниците, обсъдено по – горе, се съдържа извънсъдебно признание
от ищеца, че между страните към посочения момент няма подписан договор за
процесния имот. Изпратените с писмото формуляри не са ангажирани като
доказателства по делото, както и няма данни да са подписани от ответниците. Не
е представено също така заявление от ответниците за сключване на договор с „Т.С.“
ЕАД, за да може да се обоснове извод, че е налице конклудентно
приемане от страна на ищеца. Последният не ангажирал като доказателство по
делото писмен договор, сключен между страните при общи условия за доставка на
топлинна енергия за стопански нужди.
Същевременно по делото се установи наличието на облигационна връзка между
ищеца и наемателя на стопанския обект „М.2“ ООД.
По изложените
съображения и доколкото ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест да
установи, че е сключил писмен договор
съгласно чл.149, т.3 ЗЕ с ответниците по делото, следва да се приеме, че не е
доказано качеството им на потребител на топлинна енергия за стопански нужди.
Принадлежността на правото на собственост на топлоснабдения
имот няма отношение към придобиването на това качество и съответно към
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди, поради което ангажираните
доказателства в тази насока не следва да се обсъждат.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение
следва да се потвърди.
По разноските
по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответниците по
жалбата следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски. Техният
размер възлиза съответно на 500 лв. – заплатено от Д.М. адвокатско
възнаграждение; 450 лв. – заплатено от Р.М. адвокатско възнаграждение и 400 лв.
– заплатено от А.Н. адвокатско възнаграждение. Съгласно представеният списък на
разноските ответникът по жалбата Д.М. претендира заплащане на разноски в размер
на 450 лв.
Жалбоподателят своевременно е направил възражение за прекомерност на
адвокатските възнаграждения, заплатени от ответниците по жалбата.
Нормата
на чл. 78, ал. 5 ГПК регламентира, че ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 ЗАдв.
Съгласно
задължителните разяснения, дадени с ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка на
съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност
на делото, като съдът следва да съобрази доказателствените факти и
доказателствата, които ги обективират и дължимото
правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност
при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие
между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.
Минималният
размер на адвокатското възнаграждение, определен съобразно чл.9, ал.1 вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 300
лв. Усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на ответниците
по жалбата се изразяват в депозиране на писмен отговор на въззивната
жалба, представяне на списък на разноските по чл. 80 ГПК, както и процесуално
представителство в проведеното едно открито съдебно заседание пред СГС, в което
не са ангажирани доказателства. Ето защо и доколкото делото не се отличава
фактическа и правна сложност, следва да се приеме, че заплатените адвокатски
възнаграждения от ответниците по жалбата са прекомерни и същите следва да се
намалят до размера на сумата от по 300 лв. за всеки един от тях.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 375196/29.03.2018 г., постановено по гр. д.
№ 30975/2016 г. по описа на СРС, ІІ
ГО, 64 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *****, с адрес ***, да заплати на А.А.Н., ЕГН **********, с адрес ***, Р.К.М., ЕГН **********, с
адрес ***, както и на Д.М.М., ЕГН **********, с адрес
***, сумата от по 300 (триста)
лв. на всеки един от тях, на основание чл.78, ал.3 вр.
с ал.5 ГПК, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство във въззивното производство.
Решението е постановено при участието
на трето лице - помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *****, с адрес ***.
Решението
не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал. 3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.