Р Е Ш Е Н И Е
№ 13.11.2020 г. гр. Айтос
В ИМЕТО НА НАРОДА
АЙТОСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На петнадесети октомври две хиляди и двадесета година
в
публично заседание в състав:
Районен съдия: Таня Спасова
секретар
Росица Марковска
като
разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско дело № 1045 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата молба
от ищеца
Ю.Х.Х. с ЕГН ********** са предявени искови претенции по реда на чл.109 от ЗС – общо три на
брой - за осъждане на ответниците да бездействат, за осъждане на ответниците да
възстановят съборената ограда, за осъждане на ответниците да премахнат
постройката в собственото на ищеца място.
С молба – уточнение с вх.№ 6554 от 29.11.2019 г.,
постъпила от ищцовата страна, е заявено писмено и изрично волеизявление за
оттегляне на исковите претенции за осъждане на ответниците да бездействат и за
осъждане на ответниците да възстановят съборената ограда, поради което
приложение следва да намери чл.232 от ГПК – оттегляне на исковите претенции без
съгласие на ответниците, съответно производството по делото относно тези две
искови претенции да се прекрати.
С определение № 1009 от 03.12.2019 г. на основание
чл.232 от ГПК производството по
горецитираното гр. д. № 1045/2019 г. на РС-Айтос е прекратено в частта относно исковите претенции по
чл.109 от ЗС за осъждане на
ответниците да бездействат и за осъждане на ответниците да възстановят
съборената ограда.
Горепосоченото определение № 1009 от 03.12.2019 г. е
влязло в сила и предмет на настоящото
дело е само исковата претенция по чл.109 от ЗС от Ю.Х.Х. с ЕГН **********
против Х.Х.Б. с ЕГН **********, като се иска осъждане на ответника Х.Х.Б. с ЕГН
********** да премахне за собствена сметка постройката, изградена в собственото
на ищеца дворно място с площ от 761 кв.м., находящо се в с. Р., ***,
съставляващо поземлен имот № 72 в квартал 5 по плана на същото село, а именно -
„масивна нежилищна постройка от 30 кв.м. (впоследствие
уточнена на 10, 40 кв.м. в съдебно заседание от 27.08.2020 г.), представляваща
баня и тоалетна“.
Твърденията са, че ищецът е собственик на гореописания
имот по силата на нотариален акт за собственост на недвижим имот № 66, том
втори, рег. № 2638, дело № 225/2019 г. на нотариус Бисер Демирев с рег. № 324,
с район на действие – РС-Айтос, ведно с построените в него двуетажна жилищна
сграда със застроена площ от 93 кв.м., едноетажна масивна сграда със застроена
площ от 59 кв.м., едноетажна полумасивна сграда – второстепенна постройка със
застроена площ от 22 кв.м. и едноетажна сграда – навес със застроена площ от 22
кв.м., като за дворното място е отреден УПИ № ХI-72 в кв.5 по ПУП на с. Р., целия с площ от 917 кв.м., с
неуредени регулационни сметки от 156 кв.м. Ответникът е построил през 2010
-2012 г. горепосочената „масивна нежилищна постройка от 30 кв.м.,
представляваща баня и тоалетна“, като същата е без строителни книжа и документи
и се явява незаконен строеж по ЗУТ. Като счита, че по този начин се нарушава
пълноценното упражняване на правото му на собственост ищецът е предявил
настоящата исковата претенция за осъждане на ответника за премахне изградената
в собственото му дворно място постройка, описана по-горе.
В едномесечния срок от ответника Х.Х.Б. е постъпил отговор на исковата молба, като
твърди, че с ищеца са съсобственици по силата на наследствено правоприемство от
Х.Х.Б. с ЕГН ********** на процесния УПИ № ХI-72 в кв.5 по ПУП на с. Р., целия с площ от 917 кв.м., с
неуредени регулационни сметки от 156 кв.м., за което има редица влезли в сила
решения по граждански и административни производства. Отделно от това,
ответникът се позовава на добросъвестно владение относно част от имота. Касае
се до имот, разпределен преди години между ответника и бащата на ищеца, като фактическото
владение на имота продължава по този начин към днешна дата, но вече между
ответника и ищеца като правоприемник на своя баща. Процесната постройка винаги
е съществувала в дворното място, построена е била включително със съгласието на
бащата на ищеца, като дори ответникът да не е собственик на земята, то ищецът е
длъжен да търпи постройката с оглед нормалното ползване на жилищната сграда на
ответника, разположена по западната регулационна сграда на имота, който няма
друга баня и тоалетна. Постройката не пречи на ищеца, като не е достатъчно
нейната незаконност, за да бъде успешно проведена исковата претенция по чл.109
от ЗС.
Наред с отговора по исковата молба от ответника Х.Х.Б. е предявена насрещнна искова претенция, по
която първоначално е формулиран следния петитум: да се признае за установено, че ищецът по главния иск не е едноличен
собственик на процесния имот, съставляващ поземлен имот № 72 в кв.5 по плана на
с. Р.. Правният интерес се обосновава с това, че ответникът по главния иск Х.Х.Б.
е придобил част от имота въз основа на изтекло в негова полза давностно
владение.
След дадени указания в определението по чл.140 от ГПК
в първото съдебно заседание от 18.06.2020 г. от ответника по
главния иск и ищец по насрещния иск е направено уточнение по отношение на
петитума на заявения отрицателен установителен иск, както следва: да се признае за установено, че ответникът
по насрещния иск не е собственик на 279/761 кв.м.ид.ч. от процесния имот, като
уточнението е прието с изрично протоколно определение в същото съдебно
заседание.
В срока за отговор по насрещната искова претенция е
постъпил отговор, с който се оспорва предявената насрещна искова претенция като
недопустима, като се развиват подробни съображения от липсата на правен интерес
от така предявения отрицателен установителен иск за собственост. При условията
на евентуалност се излагат съображения за неоснователност на насрещната искова
претенция, като се оспорват твърденията за придобиване на част от имота по давностно
владение.
От събраните по
делото доказателства от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА се установява следното:
Страните не спорят, че имат общ
наследодател Х.Х.Б., починал на
13.02.2009 г. Ответникът Х.Х.Б. и бащата на ищеца Х.Х.Б. са негови наследници
заедно със сестра си Х. Х. З. /Х.Х.С./. Породилата спор между страните З. К. /З.
А./ е дъщеря на починалата съпруга на общия наследодател А.Ю.Б. очевидно от
друг нейн брак, в която връзка са данните по удостоверение за родствени връзки
на л.252 от делото, от които е видно, че нейн баща е О. А.ов К..
Относно процесния имот се установява от заключението
на вещото лице, че действащият регулационен и кадастрален план за с. Р. е
одобрен със заповед № 1025/02.08.1976 г.
По него за имот с пл. № 72 е отреден
УПИ XI-72
в кв.5 по плана на с. Р. с площ от 721
кв.м., от които 156 кв.м. придаваемо място от имот пл. № 68. Имот с пл. № 72 е
с обща площ от 817 кв.м., от които 569 кв.м. попадат в отредения парцел УПИ XI-72, 32 кв.м. в УПИ XII-74,
67, 24 кв.м. в уличната регулация между о.т.99 и 5, 122 кв.м. в УПИ X-71 и 70 кв.м. в УПИ IX-70. Уличната и дворищната регулация не е приложена и
към момента на огледа в имота няма поставена вътрешна ограда. Няма данни за
уреждане на сметките по отношение на придаваемото място от имот пл. № 68. Със
заповед № 313/04.06.2008 г. е одобрен проект за ЧИ на ПУП-ПР, с. Р. с обхват
УПИ XI-72, УПИ X-71 и УПИ IX-70. С прилагането на тази заповед
дворищнорегулационната граница на процесния УПИ XI-72 с УПИ X-71 и УПИ IX-70 съвпада с имотните граници на имот пл. № 72 и
площта му се получава 917 кв.м. – към процесния парцел се връща площта от 70
кв.м., придадени към УПИ IX-70 и 122
кв.м., придадени към УПИ X-71, което е
видно от съпоставката на приложените към заключението скици на л.287 и 288 по
делото. Така процесният УПИ XI-72 по
действащия регулационен от 1976 г., с нанесено ЧИ на ПУП-ПР в кв.5, е с площ от
917 кв.м., от които 761 кв.м. от имот пл. № 72 и 156 кв.м. придаваеми от имот с
пл. № 68.
Ищецът по главния иск Ю.Х.Х. претендира, че е собственик на целия имот, за което представя
нотариален акт за покупко-продажба № 93, том V, рег. № 4873, дело № 732/2012 г. на нотариус
Бисер Демирев, с рег.№ 324 на НК, с район на действие – района на АРС, с който
родителите му Х.Х.Б. и Нутфие Исуф Б., Х. Х. З. и З. К. са му прехвърлили
дворно място с площ от 761 кв.м., съставляващо неурегулиран поземлен имот 72 в
кв.5 по плана на с. Р., за който по неприложената в срок дворищна регулация е
бил предвиден УПИ XI-72 в кв.5 по
плана на с. Р., целият с площ от 917
кв.м., с неуредени регулационни сметки за 156 кв.м., ведно с построената
полумасивна жилищна сграда от 65 кв.м. и подобрения.
От данните по делото се установява, че процесният имот
произхожда от общия наследодател Х.Х.Б., починал на 13.02.2009 г., като части
от имота са придобити по наследство от родителите му Х. Х. Б., починал на
30.07.1946 г. и съпругата му Ф. С. Б.а, починала на 07.10.1975 г., а други
части – по давностно владение по време на брака с починалата преди него съпруга
А. Ю. Б.. За определяне притежанието на собствеността и обхвата на
собственическите права следва да се съобразят също така множеството извършени
сделки, водените дела, завършили с влезли в сила решения и издадените
констативни нотариални актове.
Установява се от приложените гр.д.571/2001
г. на АРС, гр.д.177/2003 на БОС, гр.д.1832/2003 на ВКС, гр.д.297/2005 г. на БОС
и гр.д.935/2006 на ВКС, че с влязло в сила решение е прието за установено по
отношение на ответника Х.Х.Б., че общият наследодател Х.Х.Б., починал на 13.02.2009 г., е собственик на общо 279/596 кв.м.ид.части от УПИ XI-72 в кв.5 по
плана на с. Р., целият с площ от 725
кв.м., с неуредени регулационни сметки за 156 кв.м -
45/596 кв.м.ид.части с решение по гр.д.177/2003 на БОС на основание
наследствено правоприемство от родителите на общия наследодател Х.Х.Б. - Х.
Х. Б., починал на 30.07.1946 г. и съпругата му Ф. С. Б.а, починала на
07.10.1975 г., и още 234/596 кв.м.ид.части с решение
по гр.д.297/2005 г. на БОС, оставено в сила с гр.д.935/2006 на ВКС.
По горепосочените дела собственическите
претенции на останалите ищци и праводатели на ищеца в настоящото производство
по договора за покупко-продажба Х.Х.Б., Х.
Х. З. /Х.Х.С./, З. К. /З. А./ спрямо ответника Х.Х.Б. за процесните 279/596
кв.м.ид.части са отречени още на първа инстанция с влязло в сила решение по
гр.д.571/2001 г на АРС.
Установява се от приложените нот.акт № 147,
т. II, рег.№ 1989, дело № 263 от 2001 г. и нот.акт № 148, т. II, рег.№ 1990, дело № 264 от 2001 г., двата на нотариус Бисер Демирев, с рег.№ 324 на НК, с район на действие – района
на АРС, че общият наследодател Х.Х.Б. е прехвърлил на сина си и баща на ищеца Х.Х.Б. ½ ид.част от 5/8 ид.части от поземлен неурегулиран
имот – дворно място в с.Р., съставляващо имот № 72 по плана на
селото, който имот е 569/725 ид.части, равняващи се на 569 кв.м.от отредения му
по план УПИ XI-72 в кв.5 по плана
на селото, целият с площ 725 кв.м.
Видно от приложените гр.д.312/2009 г. на
АРС и гр.д.1552/2010 г. на БОС, с влязло в сила решение е обявен за окончателен
предварителния договор от 31.03.2008 г. и анекс към него от 01.04.2008 г.,
сключен между общия наследодател Х.Х.Б. (заместен след смъртта му в хода на
производството от наследниците му по закон Х.Х.Б. – ответник по настоящото дело
и Х.Х.С.) и бащата на ищеца и брат на ответника Х.Х.Б., за покупко-продажба на
10/48 кв.м.ид.части от процесния поземлен имот. При постановяване на решението
е отчетено обстоятелството, че поради смъртта на общия наследодател в хода на
процеса и настъпилото сливане на качеството на кредитор и длъжник по отношение
на Х.Х.Б. до размера на 1/3 от притежаваните от баща му към момента на
откриване на наследството идеални части от имота.
Видно от приложените гр.д.161/2008 г. на
АРС и гр.д.989/2010 г. на БОС с влязло в сила решение спрямо ответника Х.Х.Б.
са отречени претенциите по чл.108 и чл.109 от ЗС на бащата на ищеца и брат на
ответника Х.Х.Б. и Х.Х.С., конституирана на основание чл.227 от ГПК на мястото
на починалия в хода на производството ищец и общ наследодател на страните Х.Х.Б..
Влязлото в сила решение е съвкупност от мотиви и диспозитив, поради което не
може да се отрече доказателствената стойност на мотивите, в които прието, че
бащата на ищеца и брат на ответника Х.Х.Б. не е едноличен собственик на имота и
че заедно с останалите наследници - ответника Х.Х.Б. и сестра им Х. Х. З. /Х.Х.С./ са
съсобственици в процесния имот по силата на наследственото правоприемство от
техния общ наследодател Х.Х.Б., починал на 13.02.2009 г., досежно признатите му
269/569 км.м.ид.ч от процесния имот по първоначално воденото между страните
производство по гр.д.571/2001 г. на АРС, гр.д.177/2003 на БОС, гр.д.1832/2003
на ВКС, гр.д.297/2005 г. на БОС и гр.д.935/2006 на ВКС.
Посочените съдебни решения формират сила
на пресъдено нещо по отношение на праводателите на ищеца Х.Х.Б., Х. Х. З. /Х.Х.С./, З. К. /З. А./ и ответника по делото Х.Х.Б., тъй като всички са участвали
в горепосочените дела, по които са постановени тези решения.
С така изложените съображения съдът
приема, че към момента ищецът Ю.Х.Б. и ответникът Х.Х.Б. са съсобственици в
процесния УПИ – ищецът Ю.Х.Б. с придобитите от баща му Х.Х.Б. идеални части от
имота на основание нот.акт № 148, т. II,
рег.№ 1990,
дело № 264 от 2001 г. – 178/569 кв.м.ид.ч. (5/16
ид.ч.), наследяване - 93/569 кв.м.ид.ч. (1/3 от притежаваните от общия
наследодател Х.Х.Б. към момента на откриване на наследството му 279/569
кв.м.ид.ч.) и влязло в сила решение по гр.д.1552/2010 г. на БОС за обявяване за
окончателен на предварителен договор от 31.03.2008 г. и анекс към него от
01.04.2008 г. - 119/569 кв.м.ид.части (10/48 ид.части от 569/725 кв.м.ид.ч.),
или общо на 390/569 кв.м.ид.части, а ответникът на основание наследяване на
баща си Х.Х. Бурундуклу – 93/569 кв.м.ид.ч. (1/3 от притежаваните от общия
наследодател Х.Х.Б. към момента на откриване на наследството му 279/569
кв.м.ид.ч.)
Относно горепосочените 279/569 кв.м.ид.ч.,
от които ответникът Х.Х.Б. черпи права до размера на 93/569 кв.м.ид.ч. в
качеството на наследник на общия наследодател Х.Х.Б., има влязло в сила
решение, с което собственическите претенции на праводателите на ищеца Х.Х.Б., Х. Х. З. /Х.Х.С./, З. К. /З. А./ са отречени и са
признати в полза на общия наследодател Х.Х.Б.. Независимо от доводите на ищеца,
налице е влязло в сила решение между праводателите му и ответника относно
собствеността върху тях и по силата на влязлото в сила решение процесните
279/569 кв.м.ид.ч. се явяват част от патримониума на общия наследодател Х.Х.Б.
към момента на смъртта му през 2009 г., съответно са се разпределили по равно
между неговите наследници, вкл. ответника Х.Х.Б., т.е. за всеки от тях по
93/569 кв.м.ид.ч. Претендираните от праводателите на ищеца собственически права
по отношение на процесните 279/569 кв.м.ид.ч. са отречени с влязлото в сила
решение и последвалата сделка на покупко-продажба, от която ищецът черпи
правата, не е произвела търсения от праводателите на ищеца и ищеца вещноправен
ефект за припадащата се на ответника част от наследството на общия наследодател
Х.Х.Б..
Освен притежаваните от баща си Х.Х.Б.
идеални части по силата на покупко-продажбата ищецът е придобил и наследените
от Х. Х. З. /Х.Х.С./ и З. К. /З. А./ ид.
части от процесния имот, като това следва да стане при отчитане на отречените
им със сила на пресъдено нещо собственически претенции до размера на 279/569
кв.м.ид.ч. по гр.д.571/2001 г на АРС. Ето защо може да се счете, че ищецът е
станал собственик на парцела с изключение на наследените от ответника Х.Х.Б.
93/569 кв.м.ид.ч. от процесния имот. Всички
наследници на общия наследодател Х.Х.Б. и А. Ю. Б. с изключение на ответника Х.Х.Б.
са се разпоредили със собствеността си в полза на ищеца Ю.Х.Х., поради което
същият е придобил собствеността върху процесния имот с изключение на
припадащата се в полза на ответника наследствена квота от имуществото на общия
наследодател към момента на откриване на наследството през 2009 г., която
съгласно данните по делото възлиза на 279/569 кв.м.ид.ч, признати в негова
полза въз основа на влезлите в сила решения и отречени пак със сила на
пресъдено нещо за останалите участници в процеса, които са идентични с
праводателите на ищеца по договора за покупко-продажба - Х.Х.Б., Х. Х. З. /Х.Х.С./ и З. К. /З. А./. Следователно
налице е съсобственост между ищеца и ответника, като ответникът се легитимира с
квота на съсобственост от 93/569 кв.м.ид.ч. по наследяване от общия на страните
наследодател Х.Х.Б. досежно признатите му с влезли в сила съдебни решения в
лична собственост 279/569 кв.м.ид.ч. от процесния имот - 45/596 кв.м.ид.ч. с решение по гр.д.177/2003 на БОС на основание
наследствено правоприемство от родителите на общия наследодател Х.Х.Б. - Х.
Х. Б., починал на 30.07.1946 г. и съпругата му Ф. С. Б.а, починала на
07.10.1975 г., и на още 234/596 кв.м.ид.части с
решение по гр.д.297/2005 г. на БОС, оставено в сила по гр.д.935/2006 на ВКС
Не е спорно също така, че страните живеят
в процесния имот. По делото не се установи от разпитаните свидетели ищецът
и/или неговите праводатели или ответникът да са владели самостоятелно целия
имот във времето след 1976 г. Напротив, от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установи категорично, че до премахване на вътрешната ограда
във времето след 2014 г. имотът се ползва от страните така, както е бил
разпределен и ползван от 1976 г., вкл. по време на водените между страните
съдебни дела, цитирани по-горе, като единственото ново обстоятелство е, че след
2014 г. от страните е премахната изградената в дворното място ограда, която го
е разделяла на две части – южна първоначално за общия наследодател и
семейството му, а впоследствие за сина му и баща на ищеца Х.Х.Б. и семейството
му и северна за ответника и неговото семейство. Данни за съществуването на вътрешната
ограда има по всички производства, водени между страните и се потвърждават от
допълнителното заключение на вещото лице И.Б., прието в настоящото производство,
от което категорично се установява, че към 2014 г. оградата между двете части е
съществувала. Въпреки премахването на оградата – факт, за който не се спори,
понастоящем съсобственият парцел продължава да се ползва съвместно от страните
и писмените и гласните доказателства са категорични, че във времето до
предявяване на настоящия иск нито ищецът – приобретател по договора за
покупко-продажба и неговите праводатели от една страна, нито ответника от друга
страна, са владели еднолично целия спорен имот.
С оглед на установеното съдът приема, че по
насрещния иск с правно основание по
чл.124, ал.1 от ГПК, с който се цели да се отрече собствеността на ответника
Ю.Х.Б. до размера на 279/761 кв.м.ид.ч. от процесния имот, ответникът, чиято е
доказателствената тежест, не доказа активната си легитимация съобразно
предявения отрицателен установителен иск – твърдението, че е едноличен
собственик на парцела по силата на осъществената покупко-продажба се
опровергава от събраните по делото доказателства до размера на 93/569
кв.м.ид.ч. от процесния имот, колкото се припадат на ищеца по насрещния иск Х.Х.Б.
по силата на наследството правоприемство от общия наследодател Х.Х.Б. за
признатите му със сила на пресъдено нещо на лично основание 279/569 кв.м.ид.ч.
от процесния имот - 45/596 кв.м.ид.ч. с решение по гр.д.177/2003 на БОС на
основание наследствено правоприемство от родителите на общия наследодател Х.Х.Б.
- Х. Х. Б., починал на 30.07.1946 г. и
съпругата му Ф. С. Б.а, починала на 07.10.1975 г., и
още 234/596 кв.м.ид.ч. с решение по гр.д.297/2005 г. на БОС, оставено в сила по
гр.д.935/2006 на ВКС. Собственическите права на праводателите на Ю.Х.Б. по договора за покупко-продажба Х.Х.Б., Х. Х. З. и З. К. по отношение на процесните
279/569 кв.м.ид.ч. са отречени с влязлото в сила решение и последвалата сделка
на покупко-продажба, от която същият черпи правата си, не е произвела търсения
от него и праводателите му вещноправен ефект за припадащата се на Х.Х.Б. част от наследството на общия наследодател Х.Х.Б.
от 93/569 кв.м.ид.ч.
В останалата част до размера над 93/569 кв.м.ид.ч. до претендираните
279/761 кв.м.ид.ч. отрицателният установителен иск за собственост следва да се
отхвърли като неоснователен. Представеният нотариален акт № 98, том III, рег. № 2775, дело № 387/2001 г. на нотариус Бисер
Демирев с рег. № 324 и район на действие – района на АРС не легитимира ищеца по
насрещния иск Х.Х.Б. като собственик на 279/569 кв.м.ид.ч. от процесния имот. Ищецът
по насрещния иск не е могъл да придобие идеални части от процесния имот нито на
основание добросъвестно владение, нито на основание недобросъвестно владение,
без значение в кой период от време е осъществено владението. В тази връзка безспорно
за времето от 1976 г. до премахването на оградата след 2014 г. ищецът по
насрещния иск е владял северната част от процесния имот, но задължителната
съдебна практика по чл.290 от ГПК е категорична, че след влизане в сила на ЗТСУ от 1973 г. не
е допустимо придобиването както на реално определени, така и на идеални части
от дворищно-регулационни парцели чрез давностно владение на части от такива
парцели. Владението на реални части от парцел за какъвто и да е срок не се
счита за владение на идеална част от парцела и не може да има за последица
придобиването по давност на съответна идеална част, каквато се претендира да е
придобита от ищеца по насрещния иск с представения нотариален акт № 98, том III, рег. № 2775, дело № 387/2001 г. на нотариус Бисер
Демирев с рег. № 324 и район на действие – района на АРС. При определение условия - ако
са спазени изискванията на действащия благоустройствен закон за минимални площ
и размери на парцелите - при действието на чл.59 от ЗТСУ /отм./ в
редакцията му след изменението с ДВ бр.34 от 2000 г. и в чл.200 от сега действащия ЗУТ, е допустимо владението върху определена реална част от
парцел да може да доведе до придобиване по давност на тази реална част, но не и на
идеална част от целия парцел, каквато се претендира по настоящия иск с представения нотариален акт. В тази
връзка са постановените по чл.290 от ГПК
от ВКС с предмет аналогични случаи Решение
№ 185 от 01.03.2010 г. по гр.д. № 280/2009 г., ГК, 1-во отд. И Решение № 3 от
20.04.2012 г. по гр.д. № 724/2011 г., ГК, 2-ро отд. Въпреки че от ищеца по насрещния иск е владяна реална част от процесния парцел през
периода от 1976 г. до премахване на оградата, същият не е придобил по давност идеална част от този парцел, съответна на владяната от него
реална част, тъй като към датата на влизане в сила на ЗТСУ от 1973 г. не е бил
изтекъл срока на придобивната давност и съответно не е можела да се приложи разпоредбата
на чл.181, ал.3 от ЗТСУ /отм./, а за периода след влизане в сила на ЗТСУ /отм./
владението върху реална част от парцел не може да доведе до придобиване по давност на съответна идеална част от
този парцел,
вкл. при
действието на чл.59 от ЗТСУ /отм./ в редакцията му след
изменението с ДВ бр.34 от 2000 г. и в чл.200 от сега действащия
ЗУТ, в които е предвидено, че владението върху определена реална част от парцел може
да доведе до придобиване по давност на тази реална част, но не и на идеална
част от целия парцел, и то само при определени условия - ако
са спазени изискванията на действащия благоустройствен закон за минимални площ
и размери на парцелите. С оглед на това ищецът по насрещния иск не
е собственик въз основа на давностно
владение на идеални
части от процесния УПИ с изключение на по-горе признатите му по наследяване
93/569 кв.м.ид.ч.
Възражението за недопустимост на насрещния отрицателен
установителен иск за собственост не е основателно и следва да се преценя с
оглед всички данни по делото, в която връзка е видно, че между страните е
налице спор за собственост и по-конкретно спор във връзка с твърдението на Ю.Х.Б., че е едноличен собственик на имота. Отделно от
това, предвид задължителната съдебна практика на ВКС посочена по-горе относно
невъзможността за придобиване на идеална част от парцел чрез владение на реална
част от него, каквито са данните за осъществяваното от Х.Х.Б. владение във
времето от 1976 г. до премахване на оградата върху процесния имот, единствената
възможност за последния да се защити срещу претенциите на приобретателя по
сделката за покупко-продажба Ю.Х.Б. се явява отрицателния установителен иск за
собственост, с който да се отрекат със сила на пресъдено нещо противопоставените
му конкурентни права.
Само като допълнение с оглед множеството
представени по делото констативни актове, издадени в полза на праводателите на
ответника по насрещния иск Ю.Х.Х., няма данни по делото за изтекла давност в полза на
ответника по насрещния иск или неговите праводатели, тъй като няма
доказателства за осъществено изцяло еднолично владение върху имота, годно да ги
направи собственици и върху притежаваните от Х.Х.Б. идеални части по
наследяване. Както се посочи, от доказателствата по делото се установява
обратното - имотът се ползва от страните така, както е бил разпределен и
ползван във времето от 1976 г., вкл. по време на водените между страните
съдебни дела, цитирани по-горе, като единственото ново обстоятелство е, че след
2014 г. от страните е премахната изградената в дворното място ограда, която го
е разделяла на две части – южна за Х.Х.Б. и неговото семейство и северна за Х.Х.Б.
и неговото семейство. Понастоящем съсобственият парцел продължава да се ползва
съвместно от страните и писмените и гласните доказателства са категорични, че
във времето до предявяване на настоящия иск не е осъществявано еднолично владение
върху имота като предпоставка, обуславяща осъществяването на фактическия състав
на давността по отношение на целия парцел в полза на праводателите на Ю.Х.Х.
или лично от него.
С оглед така изложеното по-горе предявеният
от Х.Х.Б. като насрещен отрицателен установителен иск за идеална част от собствеността
следва да се уважи до размера на 93/569 кв.м.ид.ч., като се отхвърли до размера
на предявените 279/761 кв.м.ид.ч. от процесния имот.
По отношение на предявенато от Ю.Х.Х. исковата претенция по чл.109 от ЗС за премахване за сметка на ответника на построената от
него масивна нежилищна сграда със ЗП от 10, 40 кв.м. (уточнението относно ЗП на
постройката е направено от ищцовата страна в съдебно заседание от 27.08.2020 г.),
представляваща баня и тоалетна, същата се явява неоснователен. С оглед вече изложеното
по-горе безспорно се установи, че процесният имот е съсобствен между страните и няма спор, че всяка от тях разполага със
собствена жилищна постройка в парцела. Жилището на ответника Х.Х.Б. не
разполага с друга баня и тоалетна освен находящата се в масивната нежилищна
постройка, поради което с оглед разпоредбата на чл.98 от ЗС последната се явява
принадлежност към основната жилищна сграда и следва нейния статут, а е
безспорно установено, в която връзка са
данните по гр.д.161/2008 г. на АРС и гр.д.989/2010 г. на БОС, че основната жилищната
сграда е индивидуална собственост на ответника и за нея има издадено
удостоверение за търпимост. Между праводателите на ищеца и ответника вече има
влязло в сила решение по горепосочените дела, с което е отхвърлен предявения
иск по чл.109 от ЗС за премахване на основната жилищна сграда, собственост на
ответника. Отделно от това, за успешното провеждане на иск по чл.109 от ЗС не е
достатъчно изградената постройка да е незаконна, а е необходимо ищецът да
докаже, че тя му пречи и смущава упражняването на правото му на собственост. Не
са събрани категорични доказателства, които да обосноват извод, че процесната
постройка – баня и тоалетна - смущава правото на собственост на ищеца.
Твърденията на ищеца не се подкрепят от независими свидетели, а от заключението
на вещото лице може да се направи извод, че сградата е построена по начин, по
който да се избегне неблагоприятен ефект върху ищеца - съсобственик и неговото
семейство. От скицата към основното заключение е видно, че постройката, служеща
за баня и тоалетна на ответника, е построена максимално далеч от жилищната
сграда на ищеца - съсобственик - на северната дворищнорегулационна линия със
съседния УПИ XII-74, 67, 73, като на 16.09.2020 г. до Кмета и Гл. архитект на общината
от собственика на съседния парцел е постъпила нотариално заверена декларация, с
която се дава съгласие относно постройката – обстоятелство, установено от
допълнителното заключение на вещото лице. Фактът, че сградата е построена върху
септична яма, а не е свързана с канализацията, не води до обратен извод, тъй
като от основното заключение на вещото лице се установява безспорно, че канализация
в с. Р. няма. При това положение следва да се приеме, че по отношение на
постройката са взети всички възможни санитарно хигиенични мерки –постройката,
служеща като баня и тоалетна, е свързана с водопроводната мрежа и водомера на
жилищната сграда на ответника. Ето защо предявеният иск по чл.109 от ЗС се
явява недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По
разноските – искане са направили и двете страни: Съобразно отхвърлената част от насрещния
иск на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът Х.Х.Б. от общо направените по този
иск 1195 лева (185
лева възнаграждение за вещо лице и 1800 лева адвокатско възнаграждение) следва да заплати на ответника 723, 33 лева, от които 600
лева адвокатско възнаграждение и 123, 33 лева възнаграждение за вещо лице. В
тази връзка възражението по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение от 1800 лева по насрещния иск следва да се приеме за основателно
при съобразяване от една страна на сложността на делото, включващо събиране на
гласни доказателства, писмени доказателства и изслушване на вещо лице по
основно и допълнително заключение и ниския материален интерес, ненадхвърлящ
1000 лева, като при съобразяване на размерите на адвокатските възнаграждение за
вещни спорове, предвидени в чл.7, ал.5 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, адвокатското възнаграждение следва да се определи
на 900 лева. Насрещният иск е отхвърлен за 2/3 от спорното право, поради което
на ответника по насрещния иск Ю.Х.Х. от ищеца Х.Х.Б. се дължат 600 лева адвокатско възнаграждение съразмерно
на отхвърлената част, както е
посочено по-горе.
С оглед крайния резултат по главния иск на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът Ю.Х.Х. следва да заплати на ответника Х.Х.Б.
900 лева, от които 700 лева адвокатско възнаграждение и 200 лева възнаграждение
за вещо лице, а на основание чл.78, ал.1 от ГПК съобразно уважената част от
насрещния иск - 353, 33 лева от общо претендираните 1150 лева (800 лева адвокатско възнаграждение, 200
лева възнаграждение за вещо лице, 50 лева държавна такса и 10 лева
удостоверения).
Следователно общо по двете искови претенции от Ю.Х.Х. на Х.Х.Б. се дължат 1253,
33 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание по чл.109 от ЗС на Ю.Х.Х. с
ЕГН ********** *** за осъждане на ответника Х.Х.Б. с ЕГН ********** *** да премахне за собствена сметка постройката,
изградена в имот с пл. № 72 в кв. 5 по плана на с. Р., за който е отреден УПИ XI-72, целия с площ от 917 кв.м. и неуредени регулационни
сметки за 156 кв.м., а именно - масивна нежилищна постройка от 10, 40 кв.м.,
представляваща баня и тоалетна.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по иска с правно основание
по чл.124, ал.1 от ГПК на Х.Х.Б. с ЕГН ********** ***, че Ю.Х.Х. с ЕГН **********
*** не е собственик на 93/569 кв.м.ид.ч. от следния недвижим имот, а именно:
поземлен имот с пл. № 72 в кв. 5 по плана на с. Р., за който е отреден УПИ XI-72, целия с площ от 917 кв.м. и неуредени регулационни
сметки за 156 кв.м., като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част – до размера на заявените 279/761 кв.ч.ид.ч. от
гореописания недвижим имот.
ОСЪЖДА Ю.Х.Х. с ЕГН ********** *** да заплати на Х.Х.Б. с
ЕГН ********** ***, съдебно деловодни разноски в размер на 1253, 33 лева.
ОСЪЖДА Х.Х.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на Ю.Х.Х. с
ЕГН ********** ***, съдебно деловодни разноски в размер на 723, 33 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Районен съдия……………..………………….