№ 390
гр. Велико Търново , 03.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет
и девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Любка Милкова
Светослав Иванов
при участието на секретаря Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20204100500904 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.
С Решение №101/20.08.2020г., постановено по Гр. д.№230/2019г. по описа на РС – С,
е осъдено „Е.С.О“ ЕАД със седалище гр.С, с ЕИК ..., ДА ЗАПЛАТИ на „С“ ЕАД със
седалище гр.С, с ЕИК ..., сумата 19 900лв., представляваща неоснователно платена цена за
пренос на ел. енергия за периода от 01.05.2017г. до 31.05.2017г. по електропреносната
мрежа, сумата 3640, 53лв. – неоснователно платена цена за достъп на ел. енергия за периода
от 01.05.2017г. до 31.05.2017г. по електропреносната мрежа, ведно със законна лихва върху
всяка от главниците от датата на исковата молба – 01.03.2019г. до окончателното плащане,
както и сумата от 3068,62лв. - платена ДТ, адвокатски хонорар и депозит за вещи лица.
Против постановеното първоинстанционно съдебно решение е постъпила в рамките
на срока по чл.259 ал.1 от ГПК въззивна жалба от ответника „Е.С.О“ ЕАД със седалище
гр.С, чрез пълномощника му ЮК Р.С., с която обжалва решението изцяло. Релевира
оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност, постановено в нарушение на
процесуалния и материалния закон, както и необоснованост – не е съобразено с
доказателствата по делото, твърди се непоследователност и противоречивост в мотивите на
първоинстанционният съд, по съображения, подробно развити във въззивната жалба. Излага,
че обстоятелството, че страните са се договорили, че клиента – „С“ ЕАД, респ.
производителя „Т.П“ ЕООД ще изгради присъединителните съоръжения не променя факта,
че същите в процесния период, съгласно сключените договори, са елементи от преносната
1
мрежа. Твърди, че в процесния период не са завършили процедурите за присъединяване на
клиента и производителя, тъй като последните не са изпълнили всичките си задължения по
договорите си, предвид което е неоснователен доводът на първоинстанционният съд, че не
са представени договори за достъп и пренос на електрическа енергия. Излага, че факта, че
страните на основание чл.21 ал.5, ал.6 и ал.7 от Наредба №6/24.02.2014г. са договорили „С“
ЕАД да изгради присъединителните съоръжения, не променя определената в договора
граница на собственост, която е и място на присъединяване. Позовава се, че от една страна
по силата на закона, а от друга, по силата на сключените договори за присъединяване и
издадените разрешителни, които в съвкупност индивидуализират вещите, които се включват
в понятието „присъединителни съоръжения“, възниква правото на собственост за
преносното предприятие. Сочи, че неоснователно както ищеца, така и първоинстанционният
съд, приемат, че енергията, произведена от „Т.П“ ЕООД, е потребена от „С“ ЕАД, за което
не са събрани годни доказателства в първоинстанционното производство, а са събрани
доказателства точно в обратната насока – енергията, произведена от „Т.П“ ЕООД, е
продадена на пазара на електрическа енергия, като не би могло да се установи за кои
участници на пазара е предназначена и потребена тя. Оспорва като неправилен извода в
обжалвания съдебен акт, че търговското измерване на потребената енергия щеше да е в
съответствие с нормативно установените изисквания, ако собствеността или вещното право
на ползване на новоизградената подстанция е прехвърлено на ответника. Посочва, че
първоинстанционният съд не е взел под внимание заключението на вещите лица по СТЕ, че
цялото доставено количество ел. енергия за нуждите на „С“ ЕАД, е предмет на търговска
сделка, но насрещната страна – продавач е „Р 4 ТБ“ ООД, а не производителя „Т.П“ ЕООД.
Излага, че издадените от Е ЕАД две процесни фактури № №**********/31.05.2017г. и
**********/31.05.2017г. за дължимите от ищеца цени за предоставените мрежови услуги -
достъп до електропреносната мрежа и пренос през ИПМ са в съответствие с чл.29 ал.1 от
ПТЕЕ със сключения договор и са заплатени от длъжника, правилно и законосъобразно.
Навежда, че първостепенният съд не прави разграничение между подаден график за
продажба и реално продадените количества електрическа енергия. Моли съда, да постанови
съдебно решение, с което да отмени изцяло обжалваното първостепенно такова, вместо
което постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените от „С“ ЕАД против „Е“ ЕАД
осъдителни искове за неоснователно обогатяване като неоснователни и недоказани.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца по
делото „С“ ЕАД със седалище гр.С, чрез Адвокатско дружество „И.П“ гр.В.Търново,
представлявано от адв.И и адв.П, двамата от ВТАК, с който оспорва въззивната жалба и
моли да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана, а обжалваното съдебно решение
потвърдено изцяло, като правилно и обосновано, по съображения, подробно развити в
отговора на жалбата.
В СЗ въззивникът „Е“ ЕАД, чрез пълномощника си ЮК С., поддържа изцяло
въззивната жалба и моли да бъде уважена, респ. обжалваното съдебно решение отменено
2
изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, по съображения, изложени в жалбата и
доразвити в представена писмена защита. Претендира направените във въззивното
производство съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Релевира
възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна
адвокатско възнаграждение.
В СЗ въззиваемата страна „С“ ЕАД със седалище гр.С, чрез пълномощниците си
адв.И и адв.П, двамата от ВТАК, поддържа изцяло депозирания отговор на въззивната жалба
и моли същата да бъде отхвърлена, респ. обжалваното съдебно решение потвърдено изцяло,
като правилно и законосъобразно по съображения, изложени в отговора на жалбата и
доразвити в представена писмена защита. Претендира съдебни разноски за въззивното
производство, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. Оспорва като неоснователно
възражението на въззивника по чл.78 ал.5 ГПК.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите
от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд
констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.
При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните
предели, очертани във въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна
жалба, разгледана по същество, е неоснователна, а обжалваното съдебно решение е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – С са били предявени от „С“
ЕАД със седалище гр.С против „Е.С.О“ ЕАД със седалище гр.С /“Е“ ЕАД/ в условията на
първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни частичен иск с правно
основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
частично 19 900лв. от 23647,35лв., представляваща част от неоснователно платена цена за
пренос на ел. енергия за периода от 01.05.2017г. до 31.05.2017г. по електропреносната
мрежа, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата претенция, и иск с
правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 3640,53лв., представляваща неоснователно платена цена за достъп за периода от
01.05.2017г. до 31.05.2017г. до електропреносната мрежа, ведно със законната лихва,
считано от предявяване на исковата претенция. Изложени са твърдения, че „С“ ЕАД е
собственик на производствен обект, находящ се на адрес в гр.С, 5250 Западна индустриална
3
зона, като извършва дейността си на територията на бившия комбинат „С“ . Сочи се, че
освен обектите, свързани с основната дейност на фирмата, „С“ ЕАД е собственик на
следните електрически уредби и съоръжения, които имат значение за настоящия правен
спор, а именно: Вътрешна разпределителна мрежа, представляваща разпределителни
подстанции /РП 1-5/, кабелни трасета и табла на средно и ниско напрежение /6,3/ 0,4 кВ/,
както и подстанция „С“ 110/6,3 кV, заводска електрическа централа с инсталирана мощност
8,8 MW, всички разположени на производствената площадка на бившия комбинат „С“.
Твърди се, че заводската електрическа централа представлява Промишлена сграда с
идентификатор 65766.418.56.3, разположена в ПИ с идентификатор 65766.418.56, като по
отношение на сградата е учредено от „С“ ЕАД на „Т.П“ ЕООД право на ползване, без
прехвърляне на собствеността, под условие, което не се е сбъднало. Твърди се, че в сградата
са монтирани съоръжения за производство на ел. енергия, представляващи генератор и
помощни съоръжения, подробно описани в Приложение №1 към договор за право на
ползване от 30.01.2014г., които въпросни съоръжения са собственост на ищеца и са
отдадени за ползване под условие, което не се е сбъднало. Сочи се, че „Т.П“ ЕООД е можело
да ползва централата от свое име и за своя сметка, след получаване на лиценз за
производство на ел. енергия от ДКЕВР, какъвто лиценз „Т.П“ ЕООД не е получило, поради
което ищецът е продължил да използва централата за собствена сметка и нужди. Твърди, че
независимо от това кой е собственик на централата и кой е собственик на произведената ел.
енергия, същата се е произвеждала и доставяла за нуждите на „С“ ЕАД по вътрешно
заводската мрежа, собственост на „С“ ЕАД, както и че произведената енергия от генератора,
е консумирана изцяло от ищеца и не е напускала границата на собственост на ищеца.
Твърди се, че мощността на централата е по-малка от нуждите на „С“ ЕАД, поради което
дружеството е купувало и получавало енергия и от ответника „Е“ ЕАД. Сочи, че
произведената от заводската централа енергия се смесва с доставената енергия от „Е“ ЕАД в
подстанция „С“ 110/6,3 Кv и след това като общ поток се отчита със СТИ и се консумира от
„С“ ЕАД. Твърди, че ответникът „Е“ ЕАД за исковия период от 01.05.2017г. до 31.05.2017г.
е фактурирал, а ищецът е заплатил мрежови услуги – пренос на ел. енергия през
електропреносната мрежа и достъп до електропреносната мрежа /ЕПМ/, като видно от
приложените по делото фактури и справка за собственото на ищеца производство на
енергия, във фактурите е посочена стойност на услугата, която е формирана като сумарни
суми от доставяната ел. енергия от ответника през ЕПМ и тази, произведена от заводската
електрическа централа. Сочи, че без да има основания за това е начислена цена за достъпи
пренос за енергия, която не е преминала през съоръженията на ответника. Твърди, че в
процесния случай, ел. енергията, която се произвежда от собствени съоръжения /заводска
електрическа централа/ се потребява от „С“ ЕАД е не преминава през съоръжения, които да
са собственост на оператора на електропреносната мрежа.
Твърди, че са преноса на енергия през ЕПМ за периода 01.05.2017г. до 31.05.2017г.
ответникът е издал фактура №**********/31.05.2017г. на стойност 65530,50лв., формирана
на база преноса на 8927,861 MWH електроенергия. Сочи, че от това количество по мрежата
4
на ответника е доставена само 5706,151 MWH електроенергия, останалото количество от
3221,710 MWH ел. енергия е доставено по собствени на ищеца съоръжения и следователно
начисляването на цена за пренос върху тази ел. енергия се явява без основание. Сочи, че
стойността на преноса на 3221,710 MWH eл. енергия е равна на 23 647,35лв. сума, с която
„Е“ ЕАД се е обогатил неоснователно.
Сочи, че за осигуряването на достъп до ЕПМ за исковия период от 01.05.2017г. до
31.05.2017г. ответникът е издал фактура №**********/31.05.2017г. на стойност 10088,48лв.,
в която фактура е посочено, че цената е формирана на базата осигурен достъп до ЕПМ за
8927,861 MWH ел. енергия. Твърди, че от това количество по мрежата на ответника е
предоставен достъп само до 5706,151 MWH ел. енергия, до останалото количество от
3221,710 MWH ел. енергия, ищеца е имал достъп по собствени съоръжения и следователно
начисляването на цена за достъп върху тази ел. енергия се явява без основание. Сочи, че
стойността на достъпа за 3221,710 MWH ел. енергия е равна на 3640,53лв., сума с която „Е“
ЕАД се е обогатил неоснователно. С Им ищецът е претендирал направените по делото
съдебни разноски, в т.ч. заплатено адв. възнаграждение.
С подадения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор ответникът „Е.С.О“ ЕАД
със седалище гр.С /„Е“ ЕАД/, чрез пълномощника си ЮК С., оспорва изцяло предявените
искове като неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер, и моли да
бъдат отхвърлени. Оспорва като несъответстващо на действителното фактическо
положение ищцовото твърдение, че в процесния период „Т.П“ ЕООД не е ползвал реално
заводската електрическа централа. Навежда, че „Т.П“ ЕООД е владеел и ползвал веща, което
идва да покаже, че не е налице претендираното от ищеца производство на ел. енергия за
собствени нужди. Навежда, че в случая са налице два правни субекта, които са в процес на
присъединяване към ЕПМ, в различни качества – на потребител и на производител на ел.
енергия, при условия, определени в договори за присъединявания, сключени по реда на
Наредба №6/24.02.2014г. Излага, че производителят е ползвал процесният турбогенератор,
като е извършвал тестови изпитвания на съоръженията с цел установяване на техническа и
експлоатационна годност на същите. Навежда, че издадените от Е ЕАД процесни две
фактури за дължимите от „С“ ЕАД цени за предоставените мрежови услуги – достъп до
ЕПМ и пренос през ЕПМ са в съответствие със сключения договор и са заплатени от
длъжника, което обосновава претенцията на „С“ ЕАД за неоснователно обогатяване на
ответника с част от платените суми по цитираните фактури, като неоснователна и
недоказана. Твърди, че произведената от „Т.П“ ЕООД енергия от турбогенераторната
установка е постъпила в електропреносната мрежа и е реализирана на пазара на
електрическа енергия чрез двустранна сделка, от което следва неоснователността на
исковата претенция на „С“ ЕАД, че е налице произведена енергия от „собствената“
генерираща мощност. Претендирал е направените по делото разноски, в т.ч. ЮК
възнаграждение.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от
5
първоинстанционният съд, като същият е съобразил всички събрани по делото писмени
доказателства и изслушана СТЕ и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти
се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така
изяснената фактическа обстановка по делото, препраща своята към същата, поради което и
не намира за нужно да я възпроизвежда повторно.
Предмет на делото са предявени в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване осъдителни частичен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата частично 19 900лв. от
23647,35лв., представляваща част от неоснователно платена цена за пренос на ел. енергия за
периода от 01.05.2017г. до 31.05.2017г. по електропреносната мрежа, ведно със законната
лихва, считано от предявяване на исковата претенция, и иск с правно основание чл.55 ал.1
пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 3640,53лв.,
представляваща неоснователно платена цена за достъп за периода от 01.05.2017г. до
31.05.2017г. до електропреносната мрежа, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане, които са процесуално
допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването им, а разгледани
по същество са основателни и доказани.
Правните изводи на първоинстанционният съд, формирани въз основа на
установената от този съд и възприета изцяло от въззивният съд фактическа обстановка, са
правилни. Въззивната инстанция възприема изцяло мотивите на първоинстанционният съд
за основателност и доказаност на предявените осъдителни искове по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД
за неоснователно обогатяване на ответника с исковите суми без основание, които са
изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона, към които препраща на основание
чл.272 ГПК.
Във връзка с оплакванията във въззивната жалба въззивният съд излага следното:
За да бъде уважен осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за
неоснователно обогатяване в тежест на ищеца е да докаже само факта на плащането на
определена парична сума, респ. в тежест на ответника е да докаже основание за задържане
на престацията.
В процесният случай по делото от ищеца безспорно е доказан факта на плащането на
сумите по процесните факти с платежно нареждане от 09.06.2017г., който се установява,
вкл. и от изслушаната ССчЕ. Въззивният съд, след съвкупен анализ на всички събрани в
първоинстанционното производство писмени доказателства и изслушана СТЕ приема, че в
процесният случай ответникът, в чиято тежест е, не е провел пълно и главно доказване и не
е доказал наличието на основание за задържане на престацията по двата иска, което
обуславя тяхната основателност и доказаност в пълният им предявен размер.
6
Заплатените от ищеца искови суми – в размер на 19 900лв., частично от 23647,35лв.
по фактура № **********/31.05.2017г. и сумата от 3640,53лв. по фактура
№**********/31.05.2017г. са претендирани от ответника съответно като цена за пренос,
респ. цена за осигурен достъп на ищеца за 3221,710 MWH ел. енергия за исковия период
01.05.2017г. – 31.05.2017г. до електропреносната мрежа на ответника „Е“ ЕАД, който е
енергийно предприятие по смисъла на §1 т.24 от ДР на ЗЕ, което осъществява дейността
пренос на ел. енергия в изпълнение на издадена лицензия на основание чл.39 ал.1 т.2 вр.
чл.51 ал.1 и чл.52 ал.1 и ал.2 от ЗЕ. В тази връзка отхвърлянето на исковите претенции е
предпоставено от провеждане на доказване от страна на ответника на съществуването на
сключени между страните през исковия период договор за достъп до електропреносната
мрежа по смисъла на чл.11 т.1 от ПТЕЕ и на договор за пренос на електрическа енергия през
електропреносната мрежа по смисъла на чл.11 т.2 от ПТЕЕ, както и въз основа на тези
договори реално предоставяне от страна на „Е“ ЕАД на ищеца през исковия период на
услугите достъп и пренос на спорните 3221,710 MWH електроенергия до ЕПМ на ответника,
каквито доказателства по делото не са събрани, което обуславя и извод за основателност и
доказаност на предявените искове за неоснователно обогатяване по основание и по размер.
Отношенията между страните се основават на сключени между тях Договор №ДГ-
ПТ-20-122/17.12.2015г. за присъединяване на обекти на клиенти на ел. енергия към
преносната електрическа мрежа и Допълнително споразумение №1 от 29.09.2016г. към
договор за присъединяване №ДГ-ПТ-20-122/17.12.2015г., чийто предмет е определяне на
необходимите условия за присъединяване на обекти със сумарна мощност 17,1 MW,
собственост на ищеца – клиент, намиращи се в Западна индустриална зона, гр.С, към
преносната електрическа мрежа, и не съставлява и не разкрива белезите на договори по
чл.11 т.1 и т.2 от ПТЕЕ. Съгласно подписано на 04.11.2016г. тристранно Споразумение
№130-ЦУ/04.11.2016г. между „Е“ ЕАД „С“ ЕАД и „Т.П“ ЕООД, т.2 от същото, до
10.01.2017г. „С“ ЕАД се задължава да сключи с Е договор за достъп до електропреносната
мрежа, договор за пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа и договор
за балансиране с клиент, каквито договори по чл.11 т.1 и т.2 от ПТЕЕ по делото липсват
както ответни твърдения, така и доказателства да са сключени между страните, вкл. за
процесния период 01.05.2017г. – 31.05.2017г., поради което липсва основание за
начисляване от ответника на исковите суми на ищеца и същите се явяват платени от „С“
ЕАД без основание по смисъла на чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, с което предявените искове се
явяват доказани по основание.
Дължимостта на исковите суми ответникът основава на разпоредбата на чл.29 ал.1 от
ПТЕЕ, изд. от ДКЕВР, обн., ДВ, бр.66 от 26.07.2013г., в сила от 26.07.2013г., според която
мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества
активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.11 т.1,2 и 3 по
7
утвърдените от ДКЕВР цени. Съгласно чл.14 ал.1 от приложимите ПИКЕЕ, при отдаване на
електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната
мрежа, към клиент мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на клиента /ако има такава трансформация/ или в мястото на
присъединяване на клиента към електропреносната, съответно електроразпределителната
мрежа. Правото на собственост на ищеца върху изградената като част от цената за
присъединяване по Договор №ДГ-ПТ-20-122/17.12.2015г., „Подстанция С“ 110/6,3 kV и
въздушен електропровод /ВЛ/ 110 Kv „С“ се доказва с Нотариален акт за покупко –
продажба на недвижими имоти №125, том III, рег.№4644, н. дело №350/2016г. по описа на
Нотариус Л.А с район на действие РС – С. Ответното възражение, релевирано едва с
въззивната жалба, след изтичане на срока по чл.131 ал.1 ГПК, за право на собственост на „Е“
ЕАД по силата на закона върху подстанция „С“ /„С“/ 110/6,3 kV и другите съоръжения за
присъединяване, е преклудирано и като такова не следва да бъде разглеждано в процеса.
Само за пълнота съдът излага, че същото е и неоснователно, доколкото задължението за
изграждане от ищеца в качеството му на лице, с което се сключва договор за
присъединяване, на съоръженията за присъединяване по т.3.2 от сключения между страните
Договор №ДГ-ПТ-20-122/17.12.2015г. е поето на основание чл.21 ал.5 от Наредба
№6/24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на ел. енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи, като съгласно чл.21 ал.7 от
същата Наредба, изградените съоръжения за присъединяване по ал.5 се прехвърлят
възмездно в собственост на съответния мрежови оператор на база на взаимно признати
разходи, за каквото тяхно прехвърляне през исковия период от ищеца в собственост на
ответния мрежови оператор, вкл. по нотариален ред на подстанция „С“ 110/6,3 kV в
качеството й на недвижим имот, по делото не са ангажирани доказателства. Съгласно чл.28
от Наредба №6/24.02.2014г. границата на собственост между електрическите съоръжения на
съответния мрежови оператор и тези на клиента се определя от: 1.начина на
присъединяване; и 2.вида на съоръженията за присъединяване. ВЛ Колев по СТЕ в СЗ пред
първоинстанционният съд е категоричен, че ако подстанцията беше собственост на ответния
„Е“ ЕАД и измерването е на 6,3 kV, следва, че е на границата на собственост, респ. ако
подстанцията е собственост на „С“ ЕАД /какъвто е процесният случай/, тогава СТИ трябва
да са на 110 kV и тогава ще бъдат на границата на имота. Следователно, доколкото
новоизградената подстанция е собственост на ищеца, през процесния период търговското
мерене е противоречало на закона, защото не е било на границата на собственост.
Търговското измерване на потребената от ищеца енергия би било в съответствие с
нормативно установените изисквания само в случай, че собствеността на новоизградената
подстанция бе прехвърлена на ответника, до който извод е достигнал и
първоинстанционният съд.
На следващо място, безспорно от изслушаната СТЕ се установява, че количеството
ел. енергия, посочено в ИМ, като „доставено от собствен генератор“, е предмет на търговска
сделка, реализирана чрез график за доставка между „Т.П“ ЕООД и „Р - 4-ТБ“ ООД. От СТЕ
8
се установява и че „Е“ ЕАД не е регистрирал сделка, т.е. график за доставка между „Т.П“
ЕООД и „С“ ЕАД, като всяко от двете дружества имат поотделно взаимоотношения по
отношение на покупката и продажбата на ел. енергия с търговеца „Р -4-ТБ“ ООД. От
обстоятелството обаче, че доставчик на ел. енергия до обекта на „С“ ЕАД е „Р -4-ТБ“ ООД,
не следва неоснователност на исковите претенции, доколкото, видно от изслушаната в
първоинстанционното производство СТЕ, физическият обмен на електроенергия по
електрическите мрежи и трансформирането й, не следва търговските взаимоотношения и
двата процеса са напълно различни. Съобразно и заявеното от ВЛ Иванов по СТЕ пред
първоинстанционният съд, доколкото и не се доказва през процесния период съоръженията
за присъединяване по т.3.2 от Договор №ДГ-ПТ-20-122/17.12.2015г., в т.ч. и Подстанция
110/6,3 kV „С“, да са прехвърлени от ищеца в собственост на Е, ел. енергията, която е
заплатена и консумирана от „С“ ЕАД, има две различни части – едната част идва от „Т.П“, а
втората съставна част от „Е“ ЕАД. Доколкото през исковия период не е прехвърлена от
ищеца собствеността на електроенергийните съоръжения на подстанцията към „Е“ АД, то
„С“ се захранва на страна 110 кВ, посредством два въздушни електропровода „Персин“ и
„С“, като доставената ел. енергия от мрежата 110кВ, видно от Таблица 2 на СТЕ, е 5706
150,32 kWh, за която за предоставените от ответника мрежови услуги на ищеца на „Е“ ЕАД
се следва цена за достъп и пренос до електропреносната мрежа. „Т.П“ ЕООД участва на
страна 6,3 kV в захранването на „С“ ЕАД. „Р -4-ТБ“ ООД е закупил от „Т.П“ ЕООД цялото
произведено от нея количество ел. енергия, съответно „Р -4-ТБ“ ООД е продало да „С“ ЕАД
цялото нужно му количество ел. енергия. Видно от заявеното от ВЛ Колев по СТЕ в СЗ,
възможност има, но няма данни ел. енергията, която е произведена от „Т.П“, да е постъпила
в електропреносната мрежа на „Е“ ЕАД за процесния период. Не се доказва през исковия
период трансформация на ел. енергията, с която ищецът е захранван от „Т.П“ ЕООД на
страна 6,3 kV, на 110 kV. Следователно, ответникът, в чиято тежест е, не е доказал, да е
предоставил реално на договорно основание през исковия период на ищеца мрежови услуги
за достъп и пренос на ел. енергия до електропреносната му мрежа за спорното количество от
3 221,710 MWH ел. енергия, явяващи се разлика между начислените му по процесните
фактури 8927,861 MWH и 5706150,32 kWh, последните които ищецът е закупил от „Р 4 ТБ“
ООД и са му доставени по електропроводите „Персин“ и „С“, предвид което заплатените
искови суми от 19 900лв. , частично от 23647,35лв. – цена за пренос за периода от
01.05.2017г. до 31.05.2017г. по електропреносната мрежа, и 3640,53лв. – платена цена за
достъп за периода от 01.05.2017г. до 31.05.2017г. до ЕПМ, се явяват платени от ищеца без
основание, предвид което предявените обективно кумулативно съединени искове по чл.55
ал.1 пр.1 от ЗЗД се явяват доказани изцяло по основание и по размер и като такива следва да
бъдат уважени, ведно с акцЕрната претенция за законна лихва върху главницата по всеки
иск, считано от датата на предявяване на ИМ 01.03.2019г. до окончателното изплащане.
В обобщение, обжалваното първоинстанционно съдебно решение и крайните изводи
на съда кореспондират изцяло със събраните по делото доказателства и действащата
нормативна уредба, поради което решението не страда от пороците, посочени във
9
въззивната жалба. Предвид съвпадение във фактическите и правни изводи на въззивната и
първата инстанция въззивната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а
обжалваното съдебно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора претенцията на въззивника за присъждане на съдебни
разноски по делото за първа и въззивна инстанции се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Изходът на спора обосновава основателност на претенцията на въззиваемата страна
за присъждане на направените съдебни разноски за въззивното производство, съгласно
представен списък по чл.80 от ГПК /за заплатено адв. възнаграждение/ в доказан размер от
1623лв., които следва да бъдат възложени в тежест на въззивника. Релевираното от
въззивника възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от въззиваемата
страна адвокатско възнаграждение е неоснователно и следва да бъде отхвърлено, доколкото
от една страна, правният спор, предмет на делото, се отличава с фактическа /предвид
събраните по делото многобройни писмени доказателства и изслушана СТЕ/ и правна
сложност, а от друга страна заплатеното от въззиваемата страна адв. възнаграждение от
1623лв. минимално с 11,16лв. надхвърля минималният размер адв. възнаграждение общо за
двата иска в размер от 1611,84лв., определен съгласно чл.2 ал.5 вр. чл.7 ал.2 т.4 и т.2 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения“.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 пр.1 от ГПК, Великотърновският
окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №101/20.08.2020г., постановено по Гр.д.№230/2019г.
по описа на РС – С.
ОСЪЖДА „Е.С.О“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.С 1618, обл.С,
община Столична, гр.С, р-н В, бул.“Ц.Б III“ №201, с ЕИК ..., ДА ЗАПЛАТИ на „С“ ЕАД със
седалище и адрес на управление гр.С, обл.В.Търново, 5250 Западна индустриална зона,
Административна сграда, с ЕИК ..., сума в размер на 1623 лв. /хиляда шестотин двадесет и
три лева/, представляваща направени съдебни разноски във въззивното производство.
На основание чл.280 ал.3 т.1 пр.2 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11