№ 8223
гр. С., 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря Н.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20231110158040 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания по отношение на ответницата за сумата 1 958,56
лева, представляваща неизплатена сума за потребена вода за периода от
06.11.2018 г. до 04.12.2022 г., ведно със законната лихва за периода от
04.05.2023 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 188,80
лева за периода от 07.12.2018 г. до 04.12.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 23680/2023 г. по
описа на СРС, 153 състав. Ищецът претендира разноски за заповедното и
исковото производство.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата въз основа на договор за предоставяне на ВиК услуги при Общи
условия, съгласно чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. Твърди ответницата
да има качеството на потребител на ВиК услуги, които са й предоставени за
обект, находящ се в гр. С., като за периода от 06.11.2018 г. до 04.12.2022 г.
ответницата не е заплатила стойността на услугите, поради което следвало да
заплати наред с тяхната стойност и обезщетение за забава.
Ответницата е подала отговор на исковата молба в законоустановения
срок. Твърди, че исковете са изцяло неоснователни. Оспорва размера и прави
1
възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи, че ответницата е потребител на ВиК
услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, като
през исковия период ищецът е доставял такива в претендираните количества в
посочения обект, чиято стойност е в размер на претендираните суми, както и
че погасителната давност е прекъсната или спряна с оглед възражението на
ответницата.
При установяване на горните обстоятелства ответницата носи тежестта
да докаже, че е погасила задължението си чрез плащане.
Съгласно § 1, т. 2, б. „а” и „б” от Допълнителните разпоредби на Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги „потребители”
по смисъла на закона са юридически и физически лица – собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги;
юридически и физически лица – собственици или ползватели на имоти в
етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи „потребители” на ВиК
услугите са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост.
В този смисъл е уредено качеството „потребител” и в Общите условия
на ищцовото дружество, в които е посочено още, че потребител може да бъде
и наемател на имота, за който се предоставят ВиК услугите.
В приетата по делото и неоспорена от страните данъчна декларация по
чл. 14 ЗМДТ от 26.03.1998 г. ответницата е посочена като вещен ползвател на
процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в гр.
С.. Този факт не се оспорва от ответницата.
Следователно се установява за нуждите на процеса, че през исковия
период /06.11.2018 г. – 04.12.2022 г./ ответницата И. К. П., в качеството си на
2
вещен ползвател на имота, е потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги за процесния апартамент 2, находящ се в гр. С..
Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от ВиК оператори, като в границите на една обособена
територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о,
ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на ВиК услуги
на територията на гр. С. е ищцовото дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г.
получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). Ищецът не е
представил доказателства общите му условия да са влезли в сила, доколкото
са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, за да се извърши
преценка съобразно нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата, която посочва, че в
срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които
не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното предприятие
заявление, в което да предложат различни условия. В случая обаче не са
релевирани подобни възражения, нито има данни, че ответницата е
упражнила правото си да възрази срещу Общите условия. Следователно
между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба
на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите
условия за процесния апартамент с клиентски № **********, в периода
06.11.2018 г. – 04.12.2022 г.
По отношение на количеството и цената на изразходваната вода през
исковия период.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. количеството
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора се измерва
3
чрез монтираните на всяка водопроводно отклонение водомери, а за сгради -
етажна собственост - въз основа на измереното количество, отчетено по
общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време,
което се разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за
същия период от време на всички индивидуални водомери след общия
водомер, като първо се отчита общият водомер в присъствието на
представител на потребителите, а след това се отчитат индивидуалните
водомери - чл. 32, ал. 2 и 3 от Наредбата.
Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредбата, отчетените данни се установяват
чрез отбелязване в карнет, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на
индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител,
освен случаите на отчитане по електронен път.
Съгласно чл. 32, ал. 5 от Наредбата при разлика в отчетеното
количество вода по ал. 2 и в сбора на отчетите по индивидуалните водомери
по ал. 3, по-голяма от 20 на сто, в 7-дневен срок операторът уведомява
упълномощения представител на етажната собственост. При подаване на
молба от упълномощения представител на етажната собственост в 10-дневен
срок от уведомяването за установяване на причините операторът определя
комисия, в която се включват молителят и представители на оператора.
Съгласно чл. 39, ал. 3 от същата Наредба, по изключение,
разпределението на изразходваното количество вода и отчитането на
отведената и пречистената вода се извършват съобразно броя на обитателите
на жилищата. При липса на индивидуални водомери или неизправни такива,
месечното количество изразходвана питейна вода се определя, както следва -
по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м. при нетоплофицирано
жилище за всеки обитател (чл. 23, ал. 4 и ал. 5, т. 1 ОУ от 2006 г., респ. чл. 25,
ал. 4 и ал. 8, т. 1 ОУ от 2016 г.).
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ОУ от 2016 г., изразходваното
количество питейна вода се отчита от водомер, монтиран на водопроводното
отклонение от ВиК оператора и/или в имотите на потребителите. Отчитането
на показанията на водомерите се извършва от служител на оператора на ВиК
услуги в присъствието на потребителя или на негов представител, който с
подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета.
При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който
4
може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора, като се посочват трите
имена и адреса на свидетеля. Този ред не се прилага в случаите на
дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет (чл. 23, ал. 4 ОУ
от 2016 г.).
По делото е приета съдебно-техническа експертиза. Според
заключението през процесния имот преминава един вертикален водопроводен
щранг за студена вода. Имотът е захранен само със студена вода, поради
което и за измерване на консумацията е монтиран един брой водомер за
студена вода, пломбиран от ищцовото дружество. Консумацията е с реални
отчети – чл. 22 и чл. 23, ал. 2 ОУ от 2016 г. и е разпределена според ОУ на
ищцовото дружество и чл. 39, ал. 4 от Наредбата. Инкасаторски отчети са
правени редовно – веднъж на всеки три месеца. Нанасяни са общи нужди.
Има изравняване в обема на консумираното водно количество. Вещото лице е
посочило, че отчетите от метрологично осигурените уреди са послужили за
определяне на консумирания обем вода и формиране на задълженията,
съгласно одобрените от КЕВР цени. Индивидуалният уред за измерване –
водомер с фабричен № . е монтиран във вертикалната инсталационна шахта,
намираща се в банята. Изяснява се също, че общият водомер, обслужващ
входа на сградата /4-етажен блок с един вход/, модел M., произведен в И., е с
оценено съответствие от 2022 г.
Експертизата не е оспорена от страните, с оглед на което съдът няма
основание да не я кредитира, като компетентно дадена и отговорила на
поставените въпроси. Количеството на питейна вода до имота на ответницата
през исковия период е доставяно в съответствие с нормативната уредба -
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, както и с Общите условия на ищцовото дружество в редакцията им
от 2016 г., която следва да намери приложение за исковия период.
Отчитането е правено на всеки три месеца от проверител на оператора, а в
междинните периоди са начислявани съгласно нормативната уредба. Общо за
периода 06.11.2018 г. - 04.12.2022 г. консумираният обем вода е 759 куб.
метра на стойност 2 042,80 лева. Заплатена е сума в размер на 81,18 лева, като
непогасените задължения възлизат на 1 961,62 лева.
Направеното в срок правопогасяващо възражение на ответницата за
5
погасяване на претенциите по давност е частично основателно.
Задълженията на потребителите на студена вода представляват
задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условя
падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл.
111, б.”в” ЗЗД. В Общите условия на ищеца, действащи през исковия период,
е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение/. Следователно задълженията на ответницата за
заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни –
както вече бе отбелязано според чл. 33, ал. 2 от общите условия 2016 г.
месечните суми за вода са били дължими в 30-дневен срок след датата на
фактурирането им. Т.е. за погасени по давност следва да се считат всички
месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три
години назад, считано от датата подаване на исковата молба/заявлението –
04.05.2020 г., като се отчете обаче, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците,
във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г. /, т.е. преди 25.02.2020 г., или вземането за
доставена ТЕ до 31.12.2019 г., като непогасено по давност в случая е
вземането за доставена ТЕ за периода 01.01.2020 г. – 04.12.2022 г., което е на
стойност 989,71 лева.
Ответницата не доказа погасяване на това задължение, с оглед на което
искът за главница следва да се уважи до размера 989,71 лева и за периода
01.01.2020 г. – 04.12.2022 г., като се отхвърли до пълния предявен размер
1 958,56 лева и за периода 06.11.2018 г. - 31.12.2019 г.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането
6
на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. По делото се
установи наличието на главен дълг.
По аргумент от чл. 119 ЗЗД лихва не се дължи върху погасената по
давност главница, с оглед на което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна.
Съгласно клаузата на чл. 44 ОУ от 2016 г., при неизпълнение в срок на
задължението за плащане на ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК
оператора обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден
след настъпване на падежа. Дължимите лихви, изчислени от съда на
основание чл. 162 ГПК върху главниците от падежа на всяка една от тях, за
периода 08.03.2020 г. – 04.12.2022 г., възлизат в размер на 95,41 лева, до която
сума акцесорната претенция следва да се уважи и да се отхвърли до пълния
предявен размер.
На ищеца следва да се присъди и законна лихва върху уважената
главница от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.05.2023 г.
до окончателното плащане.
По разноските.
При този изход от спора право на разноски възниква и за двете страни.
На ищеца следва да се присъдят съобразно уважената част от исковете 223,83
лева за заплатени държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство и 46,97 лева за заплатени държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
Ответницата не е представила доказателства за сторени разноски по
делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че И.
К. П., ЕГН ********** дължи на „С., ЕИК . на основание чл. 79, ал.1, пр. 1
ЗЗД вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ сумата 989,71 лева, представляваща неизплатена
сума за потребена вода за апартамент 2, находящ се в ж.к. “Х., през периода
от 01.01.2020 г. – 04.12.2022 г., ведно със законна лихва за периода от
7
04.05.2023 г. до изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата 95,41 лева мораторна лихва за периода от 08.03.2020 г. до
04.12.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 23 680/2023 г. по описа на СРС, 153 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница над присъдената сума 989,71 лева до пълния
предявен размер 1 958,56 лева и за периода 06.11.2018 г. – 31.12.2019 г., както
и иска за мораторна лихва над присъдената сума 95,41 лева до пълния
предявен размер 188,80 лева и за периода 07.12.2018 г. – 07.03.2020 г..
ОСЪЖДА И. К. П., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал.
1 ГПК на „С., ЕИК . сумите 223,83 лева - разноски за исковото производство
и 46,97 лева - разноски в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8