Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 16,07,2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично заседание
на двадесет и шести юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова,
като разгледа докладваното от съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №423 по
описа на съда за 2018 година, на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.8, ал.1 от ЗАЗ
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от А.Д.Д., ЕГН **********,***, ж***, против Г.П.Г., ЕГН **********,***.
В молбата се тръди, че на 08,01,2013 г. Г.П.Г.
подписал договор за арендуване на 137,885 дка. земеделска земя, съсобствена на ищеца в качеството му на наследник на ***.
Сочи се, че договорът е подписан от отв.Г. като ****
от една страна, и пак от него като **** – по силата на дадено от ищеца пьлномощно. Сочи се, че до стопанската 2014/2015 г.
ответникът изплащал уговорената рента в размер на 50,00 лева/декар, но за
стопанската 2015/2016 г. заплатената сума била в размер на 4150,00 лева, като
ответникът обяснил, че договорът е сключен за сумата от 30,00 лева на декар.
Ищецът твърди, че до момента не е получавал копие от договора за аренда и не
знаел, че ответникът е злоупотребил с пълномощното от ищеца и е подписал такъв
договор с цена 30,00 лева на декар. Твърди се, че с нотариална покана ищецът
уведомил ответника, че желае да
разтрогне договора, но ответникът отказал. Ищецът сочи, че за стопанската
2016/2017 г. не е получил дължимата от ответника рента в размер на 4136,55
лева, поради което я претендира в настоящото дело. В с.з. процесуалният предсатвител на ищеца – адв.Г.Г. от ПАК, моли съда да уважи иска, тъй като от събраните
по делото доказателства исковата претенция се явява основателна и доказана.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез
адв.Й.Я., в който оспорва изцяло предявеният
иск. Твърди се, че за периода от 2008 г. до 01,10,2013 г. обработвал процесната земя по силата на пет последователни договори за
наем, сключени между него, като наемател, и от друга страна ищецът и леля му ***
като наемодатели, като през годините често по искане на наемодателите им плащал
авансово част или целия наем за ползваната земеделска земя. Твърди се, че на
20,11,2012 г. с нотариално заверено пълномощно рег.№3721 от същата дата на
нотариус *** И., ищецът го упълномощил да сключва договори за наем, аренда или
обработка на земеделските земи, останали в наследство от ***, находящи се в землището на гр.***, включително и да
договаря сам със себе си при условията на чл.38 от ЗЗД, за срок от пет години,
при цена и условия каквито намери за добре, като за целта се снабдява с
необходимите документи и подписва договори и анекси към тях от името на упълномощителя. Сочи се, че в изпълнение на дадените му
пълномощия и в рамките на дадения му мандат, на 08,01,2013 г. сключил договор
за аренда на земеделска земя с обща площ 137,885 дка. за пет стопански години,
считано от 01,10,2013 г. и при годишна арендна вноска
в размер на 30,00 лева/декар, платима в срок до 31.12., като договорът е с
нотариална заверка на подписите, вписан е в Служба по вписванията и е
регистриран в ОС ”Земеделие”. Твърди се, че съгласно сключения договор размерът
на годишната парична рента за всичката земя възлиза на 4136,55 лева. Сочи се,
че на 27,12,2014 г. по молба на ищеца и поради
негови парични затруднения, му заплатил общо сумата 6350,00 лева,
включваща дължимото арендно плащане за стопанската
2013/2014 г. в размер на 4136,55лв., плюс аванс за следващата 2014/2015 г. в
размер на 2213,45 лева, като плащането на сумата е оформено с разходен
касов ордер от същата дата, подписан от ищеца, в който изрично е посочено, че
плащането включва рента за 2013/2014 г. и аванс за 2014/2015 г. При плащането
за следващата стопанска година ищецът отново го помолил освен останалата част
от рентата за стопанската 2014/2015 г. да му изплати авансово и част от рентата за 2015/2016 г.,
като първоначално искал да му плати общо 5000,00 лева, но впоследствие помолил
отново да му плати сумата 6350,00 лева, тъй като имал наложен някакъв запор и
трябвало да плати. Ответникът твърди, че с плащането на тази сума било
извършено доплащане на дължимата рента за стопанската 2014/2015 г. в размер на
1923,10 лева и останалата част в размер на 4 426,90 лева било авансово плащане
на рента за следващи стопански години. Сочи се, че за размера на общо платената
му сума и основанието за плащане /доплащане парична рента на 2014/2015 г. плюс
аванс/ ищецът подписал разходен касов ордер от 01,12,2015 г., като с платената
авансово сума на практика ответникът заявява, че е изплатил на ищеца авансово целия размер на
дължима рента за стопанската 2015/2016 г., а именно 4136,55 лева и част от
рентата за 2016/2017 г. в размер на 290,35 лева. Твърди се също така, че на
26,11,2016 г. отново по молба на ищеца му заплатил сумата 4150,00 лева,
авансово за дължимата по договора парична рента за следващите стопански години
- 2016/2017 г. и 2017/2018 г. Ответникът счита, че при дължима рента за
изминалите до момента 4 стопански години общо в размер на 16546,20 лева, до
момента е платил на ищеца общо 16 850,00 лева, тоест цялата дължима рента
за изминалия период, плюс авансово плащане на сумата 303,80 лева за последната
стопанска 2017/2018 г., поради което счита, че не му дължи претендираната
с исковата молба сума в размер на 4136,55 лева за стопанската 2016/2017 г.
Ответникът сочи, че страна-арендодател по арендния договор е ищецът и цялата уговорена с арендния договор парична рента плащал на него, а той на
свой ред е задължен да разпределя сумата между всички съсобственици и да им
изплаща полагащата им се част от рентата. Претендират се разноски. В с.з.
процесуалният представител на ответника – адв.Й.Я. от
ПАК, моли съда да отхвърли иска като неоснователен .
Съдът, като съобрази
становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и
закона, намира за установено следното:
Видно от представеният
с ИМ договор за аренда на земеделска земя, от 08,01,2013 г., с нотариална
заверка на подписите, рег.№105/08,01,2013 г. на **** И., вписан в Служба по
вписванията гр.Плевен, рег.№134/09,01,2013 г., том 1, акт №30, се установява,
че ищецът А.Д., като арендодател, чрез пълномощника Г.П.Г.,
е предоставил на ответника Г.П.Г. - като арендатор, за временно и възмездно
ползване, за 5 стопански години - от стопанската 2013/2014 г., следните
недвижими имоти, находящи се в землището на гр.***:
1/нива от 30,001 дка. с №093018; 2/нива от 26,523 дка. с №2050441; 3/нива от
17,062 дка. с №233013; 4/нива от 5,507 дка. с №283005; 5/нива от 5,496 дка. с
№283006; 6/нива от 1,001 дка. с №092037; 7/нива от 52,295 дка. с №041006, при
уговорена цена в размер на 30,00 лева/декар годишно. В договора е посочено, че
паричния наем се плаща в срок до 31,12 – след реализация на продукцията
еднократно и в брой срещу подписан от арендодателя
РКО.
От представеното
заверено от ищеца копие от РКО се установява, че от ответника на ищеца е
заплатена сумата от 4150,00 лева с основание – „пар.рента
2016 г.“.
От представеното копие
от РКО от 27,12,2014 г. се установява, че ищецът е получил от ответника сумата
от 6350,00 лева с посочено основание „пар.рента
2013/14 и аванс 2014/15 г.“.
От представеното копие
от РКО от 01,12,2015 г. се установява, че ищецът е получил от ответника сумата
от 6350,00 лева с посочено основание „пар.рента 2014/15
допл. + аванс“.
От представеното от
ответника копие от РКО от 26,11,2016 г. се установява, че ищецът е получил от
ответника сумата от 4150,00 лева с посочено основание „пар.рента
аванс“.
От представения от
ищеца ОРИГИНАЛ на РКО /л.56 от делото/ се установява, че от ответника на ищеца
е заплатена сумата от 4150,00 лева с основание – „пар.рента
2016 г.“.
От представения от
ответника ОРИГИНАЛ на РКО от 27,12,2014 г. се установява, че ищецът е получил
от ответника сумата от 6350,00 лева с посочено основание „пар.рента
2013/14 и аванс 2014/15 г.“.
От представения от
ответника ОРИГИНАЛ на РКО от 01,12,2015 г. се установява, че ищецът е получил
от ответника сумата от 6350,00 лева с посочено основание „пар.рента
2014/15 допл. + аванс“.
От представения от
ответника ОРИГИНАЛ на РКО от 26,11,2016 г. се установява, че ищецът е получил
от ответника сумата от 4150,00 лева с посочено основание „пар.рента
аванс“.
От заключението на ВЛ
по изготвената СИЕ се установява, че плащанията на арендодатели
са отразени не по отделни ордери, а с една операция, като ВЛ е установило, че
през 2014 г. и 2015 г. на ищеца са платени по 6350,00 лева, а 2016 г. – 4150,00
лева. В с.з. ВЛ сочи, че осчетоводяване на авансови плащания при ответника няма
през годините, а за стопанската 2016-2017 г. няма плащане към ищеца.
От заключението на ВЛ
по изготвената СГЕ се установява следното: 1/в РКО от 01,12,2015 г.,
ръкописният текст – датата „01,12,15 г.“ и ръкописният текст „допл.+аванс“ Е ДОБАВЕН; 2/в РКО от 27,12,2014 г. има
извършена поправка на ръкописният текст/датата „27,12,14 г.“, като първоначално
под цифрата „1“ на месеца е и била изписана цифрата „0“; ръкописният текст „ и аванс 2014/15 г.“
вероятно е ДОПИСАН; 3/в РКО от 26,11,2016 г., ръкописният цифров текст/датата „26,11,16
г.“ и ръкописният текст „аванс“ Е ДОБАВЕН; 4/текстовата част/ръкописния текст
на РКО от 01,12,2015 г. НЕ Е ИЗПИСАН С ЕДНА И СЪЩА ХИМИКАЛНА ПАСТА; 5/текстовата
част/ръкописния текст на РКО от 27,12,2014 г. е изписан с една и съща химикална паста; 6/4/текстовата част/ръкописния текст на
РКО от 26,11,2016 г. НЕ Е ИЗПИСАН С ЕДНА И СЪЩА ХИМИКАЛНА ПАСТА; 7/добавянето
на ръкописния текст в съдържанието върху трите броя РКО е извършено след
изписването на основния ръкописен текст.
От представеното копие
от Решение №СР01 от 27,09,2000 г. на ПК *** се установяват недвижимите имоти,
възстановени на наследниците на ***.
От представеното копие
от удостоверение за наследници изх.№94-00-64 от 25,06,2018 г. се установяват
наследниците на ***, между които е и ***, а от представеното копие от
удостоверение за наследници изх.№14-2441 от 25,06,2018 г. се установяват
наследниците на *** – ищецът по делото А.д.Д..
Съдът не обсъжда
останалите събрани по делото писмени доказателства като неотносими
към правния спор.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
От събраните по делото
писмени доказателства безспорно се установява, че ищецът е наследник на ***, и
в качеството си на такъв е сключил валиден договор за аренда на възстановените
на *** земеделски земи.
По делото, съобразно на
разпределената доказателствена тежест, ответникът следваше да докаже плащане на
претендираната сума и правопогасяващите/правоизключващи възражения. Основното възражение на
ответника е, че при дължима рента за изминалите до момента 4 стопански години
общо в размер на 16546,20 лева, до момента е платил на ищеца общо
16 850,00 лева, тоест цялата дължима рента за изминалия период, плюс
авансово плащане на сумата 303,80 лева за последната стопанска 2017/2018 г.,
поради което не му дължи претендираната с исковата
молба сума в размер на 4136,55 лева за стопанската 2016/2017 г. Съдът счита това
възражение за неоснователно, по следните съображения: на първо място, от
заключението на ВЛ по изготвената СГЕ се установи, че изписването на текста „аванс“
в РКО от 2014 г. и 2016 г. е добавен, а в РКО от 2015 г. ВЕРОЯТНО е добавен,
като ВЛ е категорично, че добавянето на ръкописния текст в съдържанието върху
трите броя РКО е извършено след
изписването на основния ръкописен текст – това само по себе си е индиция, че дописването е осъществено именно с оглед
нуждите на ответника в настоящото производство. От друга страна твърдяното
авансово плащане не е отразено счетоводно при ответника каквито са изискванията
на ЗСч., и не на последно място – житейски е нелогично изплащането на авансови арендни плащания в произволен размер, че дори и изплащането
авансово на арендно плащане за две стопански години
напред, при положение че самите страни са уговорили еднократното му изплащане в
договора за аренда.
Видно от съдържанието
на договора, страните по него са уговорили плащане на паричния наем в срок до
31 декември. Ето защо съдът приема, че за стопанската 2016/2017 г. е настъпил
падежът на задължението за заплащане на дължимата арендна
цена. След съответни изчисления и на основание чл.162 от ГПК, съдът установи, че
общият размер на отдадените под аренда земеделски земи е 137,885 дка., за които
дължимото арендно плащане за стопанската 2016/2017 г.
е в размер на 4136,55 лева, съобразно уговорката за 30,00 лева на декар.
Поради изложеното,
съдът приема, че искът с правно основание чл.8, ал.1 от ЗАЗ, е изцяло
основателен и следва да бъде уважен,
като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата 4136,55 лева,
представляваща арендно плащане по Договор за аренда на
ЗЗ от 08,01,2013 г., №3, том I, рег.№105 от 2013 г. на *** И., за стопанската
2016/2017 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца и сторените по делото разноски, както следва –
519,00 лева за адвокатско възнаграждение, 280,00 лева за депозит за ВЛ и 165,46
лева за ДТ.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.8,
ал.1 от ЗАЗ Г.П.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА А.Д.Д., ЕГН **********,***,
ж.к.***, сумата от 4136,55 лева,
представляваща арендно плащане по Договор за аренда
на ЗЗ от 08,01,2013 г., №3, том I, рег.№105 от 2013 г. на *** И., за
стопанската 2016/2017 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска – 16,01,2018 г., до окончателното изплащане на сумата
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.1 от ГПК Г.П.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА А.Д.Д.,
ЕГН **********,***, ж.к.***, сторените деловодни разноски както следва: 519,00 лева за адвокатско възнаграждение, 280,00
лева за депозит за ВЛ и 165,46 лева за ДТ.
Решението може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: