№ 3087
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. Г.А
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110205047 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. Н. Г., с адрес ****, против наказателно постановление №
22-4332-029037/14.02.2023 г., издадено от Началник Група в СДВР, Отдел „Пътна полиция”
СДВР, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. На основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200
/двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
В жалбата се твърди, че при издаването на наказателното постановление са допуснати
нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, и доколкото Г. не е
собственик на управляваното МПС, не е бил уведомен и не е знаел за факта на служебно
извършената дерегистрация на автомобила, който управлявал. Поради това се застъпва, че
поведението му е несъставомерно от субективна страна, тъй като вината подлежи на
доказване, а не се презумира. Прави се искане наказателното постановление да бъде
отменено.
За проведеното на 20.06.2023 г. открито съдебно заседание наказващият орган е
редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Жалбоподателят се представлява
от адв. Ч., който в дадения ход по същество поддържа жалбата и моли наказателното
постановление да бъде отменено по съображенията, изложени в нея. Претендира
присъждане в полза на доверителя му на направените по делото разноски.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е основателна.
От фактическа страна се установи:
На 24.10.2022 г. около 10:30 ч. в гр. София жалбоподателят Г. управлявал товарен
1
автомобил „***“, ДК № ***, регистриран на „***“ ООД. Движел се по бул. „***“, с посока
от бул. „***“ към бул. „***“, като на кръговото кръстовище на пл. „***“ настъпило пътно-
транспортно произшествие между него и лек автомобил „***“ с ДК № ***. Другият водач
напуснал мястото на ПТП, а жалбоподателят Г. подал сигнал за настъпилото ПТП и изчакал
пристигането на екип на ОПП-СДВР. По повод сигнала на място пристигнал екип на ОПП-
СДВР в състав свидетелите Р. Г. и Н. С.. Полицейските служители извършили проверка на
жалбоподателя и на управлявания автомобил, при което се установило, че товарен
автомобил „***“, ДК № *** бил със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10
ЗДвП, считано от 30.06.2022 г. поради постъпило от Гаранционен фонд уведомление, че
няма сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“, както и не бил
преминал годишен технически преглед. Предвид констатираното свид. Г. съставил срещу
жалбоподателя АУАН Серия GА № 797730/24.10.2022 г., в който описал констатираните
обстоятелства по извършени нарушения на разпоредбите на чл. 140, ал. 1, предл. 1 ЗДвП и
чл. 147, ал. 1 ЗДвП.
След окомплектоване на материалите по преписката, заведена под № 4332р-73438/2022
г. по описа на 01 РУ-СДВР, същата била изпратена в СРП под № 4998/2023 г. за
престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
С постановление изх. № 4998/26.01.2023 г. бил постановен отказ от образуване на
досъдебно производство по преписката, заведена по описа на СРП, поради липса на
субективна страна на процесното деяние, и преписката била изпратена на Началника на
ОПП-СДВР за преценка налице ли са основания за реализиране
административнонаказателна отговорност спрямо Г..
В резултат от това било издадено атакуваното наказателно постановление за
извършено от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за което на
основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП му било наложено кумулативно административно
наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 /шест/ месеца.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелите Р. Г. и Н. С., и писмени - постановление изх. №
4998/26.01.2023 г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 4998/2023 г.
по описа на СРП; материали по пр. пр. № 4998/2023 г. по описа на СРП; справка-картон на
водач; заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
Съдът кредитира депозираните от свидетелите Г. и С. показания досежно
констатираното при извършената проверка и обстоятелствата по съставяне на АУАН,
доколкото кореспондират с писмените доказателства. Посредством последните се
установява, че към 24.10.2022 г. регистрацията на управлявания от Г. товарен автомобил
била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, считано от 30.06.2022 г. -
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 КЗ. С оглед на това
съдебният състав прие последното обстоятелство за изяснено безспорно. Същевременно
нито от материалите по пр. пр. № 4998/2023 г. по описа на СРП, нито посредством
ангажираните от ОПП СДВР доказателства, се установява дали и в кой момент
юридическото лице-собственик на автомобила, е било уведомено за служебната
дерегистрация, респективно не се установи жалбоподателят в частност, като негов
ползвател, да е имал знание за съответното обстоятелство към инкриминирания момент.
Материалната компетентност на свид. Г. по съставяне на АУАН и тази на
административнонаказващия орган по издаване на НП следват от длъжностните им качества
и възложените им във връзка с тях правомощия, изводими от представените заповед №
8121к-13180/23.10.2019 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
2
Процесните АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, от
компетентни органи, по надлежния ред, и са връчени редовно на санкционираното лице.
Обстоятелствата по извършване на нарушението са описани подробно, при което нарушения
на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН не се констатират.
Същевременно атакуваното НП е материално незаконосъобразно, независимо от
обективното установяване на факта, че на посочените в АУАН и НП време и място
жалбоподателят Г. е управлявал МПС, чиято регистрация е била служебно прекратена на
основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, поради липса на валидна задължителна застраховка
„гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Това е така, доколкото не се доказа собственикът на процесното МПС, както и
жалбоподателят в частност като негов ползвател в процесния ден, да са били уведомени за
служебното прекратяване на регистрацията. Следователно и поведението на Г. е субективно
несъставомерно, тъй като не е знаел, че автомобилът, който управлява, е със служебно
прекратена регистрация. При това липсва виновно осъществено поведение от негова страна.
Горното мотивира извод в насока неправилност на издаденото наказателно
постановление, което като незаконосъобразно и необосновано, подлежи на отмяна.
Депозираната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
При този изход на делото e основателна и релевираната от процесуалния представител
на жалбоподателя претенция за присъждане на направените разноски за адвокатско
възнаграждение, съгласно изричното право, регламентирано в разпоредбата на чл. 63д
ЗАНН. Претендираният размер от 500 лв. не е оспорен от въззиваемата страна, поради което
искането следва да бъде уважено в цялост.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 89д, т. 1 ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-029037/14.02.2023 г., издадено от
Началник Група в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР срещу Г. Н. Г. за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1
ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ ДА ЗАПЛАТИ на Г. Н.
Г., ЕГН **********, с адрес ****, сума в размер на 500 /петстотин/ лв. - направени по
делото разноски, представляващи възнаграждение за адвокат за осъщественото пред
настоящата инстанция процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3