№ 297
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20211000503356 по описа за 2021 година
Разгледа в съдебно заседание на 07.02.22г. /с участието на секретаря А./ въззивно
гражданско дело № 3356/21г. и констатира следното:
С решение на СГС 6-18 състав от 17.05.21г. по г.д. № 181/20г. е уважен /изцяло/
иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД на „Комос Инвест“ ЕООД против „Стаком“ ООД.
Срещу решението на СГС е подадена въззивна жалба от „Стаком“ ООД
/съдебният акт на СГС се атакува изцяло/.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производството
пред СГС и пред САС/:
Жалбата е неоснователна:
Предмет на делото е иск на „Комос Инвест“ ЕООД против „Стаком“ ООД с
правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД /ищецът претендира да бъде обявен за окончателен
предварителен договор от 07.06.18г. за покупко-продажба на недвижими имоти – терен и
сграда/.
От една страна:
Първоинстанционният съдия е изложил /в контекста на правилата по глава 31 от
ГПК във връзка с чл. 19, ал. 3 от ЗЗД/ подробни /и конкретни/ съображения /мотиви/
досежно всички /релевантни за настоящия правен спор/ предпоставки за уважаване на
заявеният конститутивен иск. Настоящият съдебен състав – препраща към доводите на СГС
/в хипотезата на чл. 272 от ГПК/. В допълнение:
Събраните /в процеса пред СГС/ писмени доказателства /преценени в съвкупност/
удостоверяват /а тези обстоятелства на практика не се явяват и спорни между страните/, че:
Страните /ищецът – купувач; ответникът – продавач/ са били обвързани от
правоотношение /възникнало на основание – по силата на договор от 07.06.18г., сключен
при условията на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД/ за покупко-продажба /предварителна/ на недвижими
имоти /конкретизирани подробно в договора и в дизпозитива на решението на СГС/. В
1
рамките на посочената договорна връзка - ответникът /продавач/ е поел задължение да
финализира /в нотариална форма/ сключената сделка както следва: след получаване /при
условията на чл. 2 от договора/ на капаро /задатък/ в размер на 4 000 лева и на датата
29.06.18г. /който падеж към момента се явява – настъпил/. Представените пред СГС
писмени доказателства /обсъдени от първоинстанционния съдия и преценени в контекста на
твърденията и възраженията на самите страни в процеса/ удостоверяват, че: ищецът
/купувач/ е изпълнил /на практика единственото си задължение/ в рамките на учреденото
правоотношение – да плати /в рамките на срока по чл. 2 от договора/ процесното
/уговореното/ капаро – задатък /при което сделката е породила правно действие – съгласно
клаузата на цитираният договорен текст/. Обстоятелството /в каквато насока са изложени
съображения от СГС/, че: към момента /този факт не е и спорен между страните/ посоченото
капаро /задатък/ се явява – върнато /в патримониума на купувача/ не засяга изправността
/изначалната/ на „Комос Инвест“ ЕООД /с оглед надлежното и срочно - точно изпълнение
на задължението на тази страна по договорната връзка при условията на чл. 2 от
предварителния договор; както и предвид изричната възможност по чл. 362 от ГПК/.
Доказателственият материал удостоверява /това обстоятелство също не е спорно между
страните/ и предпоставката на чл. 363 от ГПК /че продавачът е собственик на имота/.
Всички изложени обстоятелства обосновават правото на купувача /ищеца/ да
иска финализиране на предварителния договор по съдебен ред /в хипотезата на чл. 362 от
ГПК, която именно процедура е била следвана от СГС – съгласно дизпозитива на
атакуваното съдебно решение/.
Спорен /на практика/ в процеса е единствено въпросът: налице ли е пречка /по
смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 7 от ТЗ/ за финализиране на процесното правоотношение /на
предварителния договор/. Първоинстанционният съдия е изложил подробни /и конкретни/
съображения в тази насока. Настоящият съдебен състав препраща към доводите на СГС /в
хипотезата на чл. 272 от ГПК/. В допълнение:
Липсват доказателства /този факт не е и спорен между страните/: ОС на
съдружниците на „Стаком“ ООД /продавача/ да е взело решение - в хипотезата на
цитираният текст от ТЗ. Това обстоятелство обаче не влече /предвид съдържанието на ТР №
3/13г. на ВКС/ недействителност на предварителния договор /не засяга неговата валидност/
нито съставлява пречка процесното правоотношение да бъде финализирано /по съдебен ред/.
Дизпозитивът на този съдебен акт /тълкувателното решение на ВКС/ не е отменен до
момента /същият не е загубил значение въпреки редакцията на новата разпоредба по чл. 137,
ал. 4 от ТЗ/. Цитираната /нова/ норма не кореспондира по съдържание /както е посочено и от
СГС/ с принципната логика на посоченото ТР на ВКС: новият законов текст само утежнява
процедурата /формата/ по взимане на решение от ОС /и предвижда санкция при неспазване
на тази форма – съгласно правилото на чл. 137, ал. 5 от ТЗ/ но тези правила – не засягат /от
една страна/ правомощията /по смисъла на ТЗ и на тълкувателното решение/ на управителя
на дружеството /да сключи предварителна сделка като процесната въпреки липса на
решение на ОС/ и от друга страна – не препятстват възможността предварителния договор
да бъде финализиран /по съдебен ред/ дори и при отсъствие на решение по чл. 137, ал. 1, т. 7
от ТЗ. С оглед това /с други думи/: констатираният „порок“ на сделката /по смисъла на този
законов текст/ не може да се окачестви като пречка /по смисъла на чл. 363, предл. 1-во от
ГПК/ за уважаване на иска.
С оглед изложеното – жалбата следва да бъде оставена без уважение /решението
на СГС – потвърдено/.
Ответникът по жалбата /ищец пред СГС/ не претендира съдебни разноски за
производството пред САС.
Съдът,
РЕШИ:
2
ОСТАВЯ В СИЛА решение на СГС 6-18 състав от 17.05.21г. по г.д. № 181/20г.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечн срок от съобщаването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3