РЕШЕНИЕ
№……..
гр. В. Търново, 02.03.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, единадесети състав, в публично заседание
на 24.02.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКО ЦАНКОВ
при секретаря
Ц.Зинева като разгледа докладваното от съдията П.Цанков НАХД № 199 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от И.Ц.К., ЕГН **********,*** против наказателно постановление № 24 - 0000001/13.01.2020г. на Началника на ОО ”АА”– гр. В. Търново. Счита, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил процесното нарушение. Моли обжалваното НП да бъде отменено.
В съдебно
заседание жалбоподателят поддържа подадената жалба и направените в нея искания.
Въззиваемата страна – ОО ”-АА”- гр.В.Търново, чрез процесуалният си представител оспорва подадената жалба. Счита, че обжалваното НП е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Великотърновският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Обжалваното наказателно постановление № 24 - 0000001/13.01.2020г. на Началника на ОО ”АА”– гр. В. Търново е издадено въз основа на АУАН № 272273/23.12.2019г., от П.Р.П., ст. инспектор ОО "АА" В.Търново, в присъствието на св. А.Д.М. срещу жалбоподателя.
При описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, контролните органи са приели от фактическа страна, че на 23.12.2019г., около 11,30ч., в гр. В. Търново, на бул. "****", срещу дом №*** на таксиметрова стоянка при Кооперативен пазар, жалбоподателят е престоявал с цел на очакване на пътници с лек автомобил Опел, модел "Марива" с рег. № ******, обозначен като работещ, с открит знак "такси" и без поставена табела "не работи" и с включен ЕТАФП. Описано е, че притежава разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници № 44 от 31.12.19г. на "Милениум такси" ЕООД . В съдържанието на НП е отразено, че при извършената проверка били установено, че водачът К., не е попълвал редовно и точно в пътна книжка със сер. № ВГ № 6, която била заверена на 02.03.2017г., пътен лист № 100, в който не били отразени - дата и час на. Констатираното бездействие било квалифицирано като административно нарушение на разпоредбите на чл. 40, изр. 1 от Наредба № 34 от 06.12.99г. на МТ.
АУАН бил връчен на нарушителя на 23.12.19г., който по реда на чл. 42, т. 8 от ЗАНН, не е дал обяснения.
Въз основа на съставения АУАН, при възприета в пълнота и идентичност, фактическа обстановка и правна квалификация, е издадено и обжалваното НП, с което на И.Ц.К., за извършеното нарушение на чл. 40, изр. 1 от Наредба № 34 от 06.12.99г.на МТ и на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАП, наложено административно наказание - глоба в размер от 200,00лв. Същото е връчено на нарушителя на 23.01.20г., който в законоустановения срок е депозирал жалба по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН.
В хода на въззивното производство са разпитани св. П.П. (актосъставител) и свидетеля по акта А.М., които с показанията си потвърждават описаната в АУАН и наказателното постановление фактическа обстановка, относно констатираното нарушение и в частност, че към момента на извършване на проверката от контролните органи, жалбоподателят не е написал датата и часът на започване на работа в пътен лист № 100, в пътна книжка сер. ВГ № 6/02.03.17г.
Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Настоящият състав приема, че жалбата като депозирана в срок, от легитимирано за това лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, е допустима, а разгледана по същество се явява – неоснователна.
Съдът намира, че обжалваното НП, както и издадения акт за установяване на административно нарушение, отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за тях, съответно чл.57, ал. 1 и чл. 42 от ЗАНН, относно изискуемото съдържание за реквизити, издадени са в предвидената форма и съответния ред, при спазване на законовите срокове, от компетентни лица. Процесното нарушение е описано в изискуемата от закона пълнота относно съставомерните реквизити, не се констатират и нарушения при връчването на АУАН и НП. Предвид на това съдът приема, че описаните актове са годна основа да породят предвидените в тях правни последици.
Разгледан от материална страна правният спор обективира извод за доказаност на извършването, от обективна и субективна страна, от въззивника, на състава на административно нарушение на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ.
В съставения АУАН и в Наказателното постановление нарушението, което се вменява на жалбоподателя, е квалифицирано като такова по чл. 40 изр.1 от Наредба №34/06.12.1999г. на МТ. Разпоредбата на чл. 40 на Наредба № 34 от 06.12.1999г. поставя изискване към водача да попълва редовно и точно пътната книжка, в която датите и часовете в нея се записват с арабски цифри, като по-малките от 10 се записват задължително с нула отпред. Без такова вписване пътната книжка представлява само един набор от бланки, които, за да са валидни, следва да бъдат попълнени. Съгласно приложение № 12 към наредбата, където е посочен образецът на пътната книжка, официално е обявено в упътването, че пътната книжка е основен документ за отчитане и контрол на работата на таксиметров автомобил и всеки водач попълва отделен пътен лист за своята смяна. Без записване и съответно оформяне с текстова и цифрова част, както и без подпис на водача липсва изобщо частен документ – пътен лист. Приложение 12 извежда и детайлизира тези изисквания именно и във връзка с изискването на чл. 40 от Наредба 34/1999 г. на МТ за редовно и точно попълване на пътната книжка, която съдържа на всяка отделна страница отделен пътен лист. В конкретният случай, с бездействието си, изразяващо се в непопълване на началния час на започване на работа,, жалбоподателят е осъществил състава на соченото в НП административно нарушение на разпоредбата на чл. 40 на Наредба № 34 от 06.12.1999 г.
Фактът на нарушението е доказан от фактическа страна доколкото по делото е безспорно установено, чрез показанията на разпитаните свидетели, както и чрез представените писмени доказателства (сер. ВГ № 6/02.03.17г. и Пътен лист № 100), че към момента на проверката, че на 23.12.2019г., около 11,30ч., в гр. В. Т, на бул. "******", срещу дом № ***, на таксиметрова стоянка при Кооперативен пазар, жалбоподателят е престоявал с цел на очакване на пътници с лек автомобил Опел, модел "Марива" с рег. №****, обозначен като работещ, с открит знак "такси" и без поставена табела "не работи" и с включен ЕТАФП, и в качеството му на водач, не попълнил датата и час на започване на работа в пътна книжка сер. ВГ № 6/02.03.17г. и Пътен лист № 100.
Пред настоящата инстанция, не са ангажирани доказателства, които да опровергават констатациите на административно-наказващия орган.
Съдът намира за неоснователни и недоказани твърденията на нарушителя за недоказаност на факта на извършване на твърдяното нарушение. В тази насока са описаните по горе гласни и писмени доказателства, както и обясненията на самия нарушител, вписани в съдържанието на съставения АУАН, в които същият сочи, че действително не е попълнил дата и началния час на започване на работа за деня, защото бил паркирал и нямал до момента на проверката извършен курс. В случая, въз основа на представените писмени доказателства, а именно преснето копие на ПЛ - № 100 се установява, че към момента на извършването на проверката - същите не са били надлежно попълнени съобразно изискванията на Наредба № 34. Ирелевантно за реализиране на наказателна отговорност е наличието на поет клиент, тъй като такова изискване не е установено в съдържанието на разпоредбата.
Деянието е от категорията на формалните нарушения, като при осъществяването му не е предвидено настъпване на други общественоопасни последици извън самото деяние.
Вида и характера на засегнатите отношения, нарушени от жалбоподателя с констатираното нарушение, свързани с точното и правилно отчитане на осъществяваната таксиметрова дейност от една страна, а от друга свързани и със задълженията към държавния фиск или към спазване на правилата за безопасни и здравословни условия на труд (с оглед на спазване на необходимите часове за работа и почивка) мотивират съда да приеме, че извършеното нарушение не може да бъде разглеждано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Съдът приема, че законосъобразно и правилно за констатираното нарушение е наложено административно наказание на основание чл.105 ал.1 от ЗАвтПр, съгласно която разпоредба за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, за които не е предвидено друго наказание, виновните лица се наказват с глоба от 200 лв.
С оглед горното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24 -
0000001/13.01.2020г. на Началника на ОО ”АА”– гр. В. Търново, с което на И.Ц.К., ЕГН **********,***, за извършено административно нарушение на чл. 40, изр. 1 от Наредба №
34 от 06.12.99г. на МТ и на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвтПр е наложено административно
наказание - глоба в размер на 200,00 лв.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд Велико Търново в 14 дневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: