Р Е
Ш Е Н
И Е
№........................................... 2021г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV касационен състав,
в публично заседание на първи юли 2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева
ЧЛЕНОВЕ: Ивета Пекова
Марияна
Ширванян
при секретаря Деница Кръстева,
с участието на прокурора Александър
Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,
к.адм. дело № 1265 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Подадена е касационна жалба от Регионална
дирекция на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ срещу Решение № 260573/07.05.2021г.
постановено по НАХД № 509/2021г. по описа на ВРС, ХХІІ състав, с което е отменено
НП № 23-0001028/23.11.2020г. на началника на отдел „Контрол“ в Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ Варна при Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“.
В
касационната жалба, касаторът, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за
постановяване на друг, с който да бъде потвърдено НП.
Ответникът, не изразява становище по
касационната жалба.
Представителят на
ВОП дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след преценка
на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в
производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от
надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата
представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по
препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Предмет на проверка в настоящото производство
е Решение № 260573/07.05.2021г. постановено по НАХД № 509/2021г. по описа на
ВРС, ХХІІ състав, с което е отменено НП № 23-0001028/23.11.2020г. на началника
на отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Варна при
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. С НП на „Хелиос 99“ЕООД,
представлявано от Ю.Н.Р е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 500лв. на основание
чл.104з, ал.2, предл.1 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвПр).
Районният съд е приел, че при извършена проверка за
спазване на разпоредбите на ЗАвПр, Закона за движение по пътищата и издадените
въз основа на тях подзаконови нормативни актове контролните органи на РД АА – Варна констатирали, че „Хелиос 99“ЕООД е
престанало да отговаря на критериите за финансова стабилност. При така
установените факти е издадена заповед № РД-14-915/19.05.2020г. на и.д. директор
на РД АА – гр.Варна, с която на основание чл.107, ал.1, вр. чл.106а, ал.1, т.6,
б.“в“, пр.1 вр. чл. 106а, ал.2, т.5 от ЗАвПр на дружеството е наложена
принудителна административна мярка „временно спиране на дейността на превозвача
по извършване на обществен превоз на пътници или товари“ чрез отнемане на 12
броя заверени копия към лиценз № 16453. В заповедта на дружеството е даден срок
от 7 дни, считано от дата на връчване или съобщаване на заповедта, за връщане
на издадените заверени копия към лиценза.
На 21.05.2020г. инспектор от ОО АА – Варна в проведен по телефон разговор с
пълномощника на дружеството му съобщил за издадената заповед. В хода на
проведения разговор пълномощникът на дружеството е уведомен, че може да получи
заповедта в ОО АА – Варна, както и, че ако не я получи в указания срок, същата
ще се счита за връчена с изтичането на седмодневния срок от съобщаването за
издаването й.
След съобщаването на заповедта е прието изменение на чл.104з, ал.2 ЗАвПр
(ДВ, бр.60 от 2020г., в сила от 07.07.2020г.), съгласно което срокът за връщане
на издадените копия на лицензи е изменен на 14-дневен.
Поради това, че в 14-дневния срок от съобщаването за издаването на
заповедта за прилагане на ПАМ в РД АА – гр.Варна не се е явил представител на
дружеството и не са върнати издадените заверени копия към лиценз за
международен обществен превоз на товари с перфономер 248005 на „Хелиос 99“ЕООД е
съставен АУАН от инспектор в РД АА – Варна на 31.08.2020г., връчен на
представляващия дружеството. АНО възприел констатациите в АУАН и издал НП.
Въззивният
съд констатирал, че АУАН и НП са валидни актове. Приел фактите установени от
АНО и след анализ на относимата нормативна уредба, направил извод, че НП е
издадено в противоречие с материалния закон и го отменил.
При проверката по чл.218, ал.2 от АПК
настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е
валидно и допустимо - постановено е по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено
от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.
Фактическата обстановка установена от
решаващия съдебен състав е обоснована от събраните в хода на
административнонаказателното производство и съдебното обжалване доказателства.
Доводите на касатора за неправилност на
съдебното решение се свеждат до: 1. Липсата на изисквания в закона за наличието
на определени реквизити относно данните, които следва да се доведат до знанието
на адресата при съобщаването на издадена по отношение на него заповед; 2.
Анализ на поведението на превозвача при получаването на заповедта ( или както е
в конкретния случай, факта че не я е получил, въпреки че му е съобщено за
издаването й) и 3. Тълкуване на редакциите на разпоредбата на чл.104з, ал.2,
предл. 1 от ЗАвПр приложими към момента на извършване на деянието и към момента
на съставяне на АУАН.
Касационната инстанция намира доводите на
касатора за неоснователни. Въззивната инстанция е констатирала, че при
съобщаването на заповедта на представляващия дружеството не му е указано, че
следва да върне в РД АА – Варна издадените заверени копия към лиценз за
международен обществен превоз на товари, нито му е посочено, че в заповедта му
е даден срок (който към този момент не е нормативно установен) от седем дни да
изпълни това задължение. На дружеството само е посочено, че е издадена тази
заповед и, че ако не се яви за да я получи в седмодневен срок, същата ще се
счита за връчена с изтичането на посочения срок.
От съдържанието на протокола за проведено
известяване следва, че явяването в РД АА – Варна за получаването на заповедта
от представител на дружеството е възможност, но не и задължение, скрепено със
санкция. Ако дружеството не се възползва от предоставената възможност по
отношение на него възниква конкретна правна последица – „заповедта се счита за
връчена“. Възниква само тази правна последица, за която то е уведомено при
известяването на издаването на заповедта. Не възниква задължението за
представяне в РД АА - Варна на заверените копия от издадения лиценз за международен
обществен превоз на товари, доколкото това задължение не му е съобщено.
Възражението на касатора, че задължението за
представянето пред РД АА на заверените копия от издадения лиценз за международен
обществен превоз на товари е нормативно установен е основателно, но е
неправилен направеният извод, че дружеството към датата на съобщаването на
заповедта е имало задължение за незабавното представяне на заверените копия на
лиценза пред РД АА, както и, че неизпълнението на това задължение влече налагането
на административно наказание. Видно от разпоредбата на чл. 104з, ал.2, предл. 1
от ЗАвПр в редакцията й към дата на издаване на заповед №
РД-14-915/19.05.2020г. на и.д. директор на РД АА – гр.Варна предвидено е превозвач, който не е върнал в Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" заверено копие на лиценз на Общността или
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари на територията на
Република България в случаите по чл. 106а, ал. 1, т. 6, да се наказва с
имуществена санкция в размер 500 лв. за всяко невърнато копие или
удостоверение. От съдържанието на цитираната норма се констатира, че срок за
връщане на заверените копия на лицензите не е поставен. Това е празнина в
нормативната уредба, която не може да се попълни по тълкувателен път по арг. от
императивната разпоредба на чл.46, ал.3 от Закона за нормативните актове. Тази
празнина в нормативната уредба не може да бъде попълнена и чрез вписването на
конкретен срок в издаден индивидуален административен акт (заповед №
РД-14-915/19.05.2020г. на и.д. директор на РД АА – гр.Варна), поради липса на
разпоредба в ЗАвПр даваща такива правомощия на контролните органи.
Констатираната празнина в нормативната уредба
е преодоляна чрез извършеното изменение на цитираната разпоредба с въвеждането
на срок (който е по-дълъг от срока посочен от административния орган). Едва
след влизане в сила на изменението на разпоредбата на чл. 104з, ал.2, предл. 1
от ЗАвПр (7.07.2020г.) задължението за връщане на заверените копия на лицензите
е обвързано от нормативно установен срок, неизпълнението на задължението, в
който влече реализирането на административнонаказателна отговорност.
Към момента на извършване на проверката на
дружеството, издаване на заповед №
РД-14-915/19.05.2020г. на и.д. директор на РД АА – гр.Варна и неизпълнение на
задължението въведено в заповедта за връщане на заверените копия от лицензите,
срок за връщането на заверените копия от лицензите в закона не е регламентиран,
което влече извод за несъставомерност на нарушението.
Налага се извод, че при правилно установените факти, въззивният съд е приложил правилно материалния закон.
Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че наведените в жалбата касационни основания не са налице, поради което Решение № 260573/07.05.2021г. постановено по НАХД № 509/2021г. по описа на ВРС, ХХІІ състав следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260573/07.05.2021г.
постановено по НАХД № 509/2021г. по описа на ВРС, ХХІІ състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.