№ 31994
гр. София, 25.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110127850 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „ФИРМА“ ЕООД срещу „ФИРМА“ ЕООД, с която е
предявен установителен иск за съществуването на вземането по издадената на 22.12.2021г.
по гр.д. №71031/2021г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
сумата от 23 484 лв., ведно със законната лихва от 10.12.2021г. до окончателното плащане и
разноските.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск
се оспорва като недопустим и неоснователен.
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК, при която съдът намира, че
предявеният иск е редовен и допустим. Не могат да бъдат споделени възраженията на
ответника в тази връзка, доколкото наведените съображения за нищожност на договора за
цесия подлежат на преценка с акта по същество на спора и нямат отношение към
процесуалната легитимация на ищеца, а към материалната му такава. Процесуалната
легитимация следва от наведените от ищеца твърдения с исковата молба. Доколкото в
случая ищецът твърди, че е титуляр на процесното вземане, той е активно процесуално
легиримиран по предявения иск. Ето защо делото следва да се насрочи за разглеждане в
открито съдебно заседание.
По доказателствените искания:
Страните са представила относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо.
Към настоящето дело следва да се приложи заповедното производство.
Поставеният от ответника въпрос, формулиран в отговора на исковата молба, не изисква
специални знания, поради което искането му за допускане на съдебно-техническа експертиза
следва да се остави без уважение.
Искането на ответника за допускане събирането на гласни доказателства следва да бъде
уважено при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
ПРИЛАГА гр. д. №71031/2021 г. по описа на СРС, 113 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане изготвянето на
съдебно-техническа експертиза по въпроса, формулиран в отговора на исковата молба.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели от
поисканите четирима при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК при режим на довеждане от
ответника за установяване на извършените доставки на клинкерни плочи и влагането им в
обекта на ищеца.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 21.02.2023 г. от 10:00 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора на исковата молба.
НАПЪТВА страните към доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад по делото, както
следва:
Предявен е по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК установителен иск с правна
квалификация чл. 99 вр. с чл. 55, ал. 1 предл. второ ЗЗД.
Ищецът твърди, че с договор за цесия от 05.11.2021г. закупил от търговско дружество
„ФИРМА“ ЕООД вземането му за сумата от 23 484 лв. от ответника, като съобщил на
длъжника за прехвърлянето с нотариална покана, връчена на 03.12.2021г. Цедираното
вземане възникнало, след като на 31.08.2020г. „ФИРМА“ ЕООД превело по банков път на
„ФИРМА“ ЕООД сумата от 24 000 лв. като аванс във връзка с намерението на същите да
сключат договор за покупко-продажбата на строителни изделия и доставката им до обект на
„ФИРМА“ ЕООД в гр. София, м. „в.з. Симеоново-Драгалевци II част“. Между търговците не
се стигнало до подписване на договор поради липсата на съгласие за конкретен предмет,
цена, срок и условия на доставката, а междувременно нуждата от закупуване на
строителните изделия отпаднала. При така изложените фактически твърдения отправя
искане към съда да признае за установено съществуването на вземането по издадената
заповед за изпълнение, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът „ФИРМА“ ЕООД в срочно депозиран отговор на исковата молба оспорва
предявения иск като недопустим и неоснователен. Навежда възражение за нищожност на
договора за цесия, като поддържа, че същият е с невъзможен предмет (несъществуващо
вземане) и симулативен. В тази връзка сочи, че цедентът и цесионерът били свързани лица, а
цената по договора многократно занижена и в колизия с нормите на данъчното
законодателство. Твърди, че сумата от 24 000 лв. била преведена като аванс по договор
между „ФИРМА“ ЕООД /като купувач/ и „ФИРМА“ ЕООД /като купувач/ с предмет
доставката на строителни изделия – клинкерни плочки, до обекта в кв. Драгалевци. Твърди,
че въпреки постигнатото съгласие и обективирането му в писмен договор, законният
представител на „ФИРМА“ ЕООД не подписал одобрения от двете страни проект, но
въпреки това своевременно превел по банков път дължимото се авансово плащане по
същия. След промяна в уговорените количества и нюанси плочки, която се наложила поради
предпочитанията на инвеститора, складовите наличности и сроковете за изпълнение на
2
обекта, през м. октомври 2020г., от „ФИРМА“ ЕООД взели 380 кв.м. клинкерни плочки на
стойност 23 484 лв. от складовата база на ответника, като шофьорът на товарния автомобил
отказал да подпише приемо-предавателен протокол с аргумента, че не бил материално
отговорно лице. Ответникът издал кредитно известие за разликата между авансово платената
сума и стойността на доставеното количество строителни изделия и на 22.12.2020г. превел
по сметка на възложителя сумата от 516 лв.. Твърди, че доставените клинкерни плочки били
монтирани на обекта на „ФИРМА“ ЕООД в кв. Драгалевци, като след доставката негови
служители посещавали същия с цел оказване на консултации и техническа помощ на
изпълнителите. Ето защо иска от съда да отхвърли предявения иск и да му присъди
разноски.
При така изложените фактически твърдения в тежест на ищеца по иска с правно
основание чл. 99, ал. 1 вр. с чл. 55, ал. 1 предл. второ ЗЗД е да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на валиден договор за цесия и уведомяването на
длъжника за него, както и обстоятелството, че е превел на ответника сумата от 24 000 лв. на
твърдяното основание, а именно - в изпълнение на намерението на страните да сключат
договор за доставката на строителни изделия.
В тежест на ответника е да докаже твърдяното от него основание, на което е задържал
от получената сума 23 484 лв., а именно сключването на договор за доставката на
строителни изделия и точното му изпълнение с предаването на стоката на същата стойност
на купувача, както и действително целените правни последици от страните по договора за
цесия, различни от външно обективираните.
Съдът отделя като безспорни между страните обстоятелствата, че на 31.08.2020г.
„ФИРМА“ ЕООД е превело по банков път на „ФИРМА“ ЕООД сумата от 24 000 лв. на
основание издадената фактура №46/20.08.2020г., че на 22.12.2020г. „ФИРМА“ ЕООД е
издало кредитно известие № 66 за сумата от 516 лв. и е превело същата по сметка на
„ФИРМА“ ЕООД, както и че ответникът е уведомен за договора за цесия между „ФИРМА“
ЕООД и „ФИРМА“ ЕООД на 03.12.2021г., като вземането, предмет на същия, не е платено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3