Р Е Ш Е Н И Е
№ 457/11.7.2023г.
В
И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК,
VІІІ състав, в открито съдебно заседание на 14.06.2023г. в състав:
СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА
при
секретаря Янка Вукева, като разгледа докладваното от съдия Златева адм.д. №938
по описа на съда за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 60а от Закона за съдебната
власт (ЗСВ).
Образувано
е по жалба на Д.Н.Н., ЕГН********** *** против отказ за разглеждане по същество
на заявление № РД-21-460 от 08.11.2021г. по описа на ИВСС до Министъра на
правосъдието, обективиран в писмо изх. № 94-Д-18 от 11.05.2022г. на
Заместник-министъра на правосъдието. Моли да бъде прогласена нищожността на
административния акт, евентуално - да бъде отменен и преписката да бъде върната
на административния орган за произнасяне по същество.
В съдебно заседание жалбоподателят подържа жалбата.
Ответникът – Заместник-министърът на правосъдието – в
писмена молба вх. №5076 от 14.06.2023г. оспорва жалбата и моли да се остави без уважение.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Пазарджик след преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема от фактическа и правна
страна следното:
Оспорването е направено от
надлежна страна, чиито законни права и интереси са засегнати от оспорения
отказ. Същият има характеристики на индивидуален административен акт по смисъла
на чл.21, ал.4 от АПК, тъй като представлява отказ на административен орган да
извърши определено действие - да
разгледа заявление по реда на глава трета „а“от ЗСВ.
Жалбата е депозирана в
14-дневния преклузивен срок по чл.149, ал.1 от АПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Производството, завършило с изричен отказ за разглеждане на
заявление за констатиране на нарушаване правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок, обективиран в писмо с изх. № 94-Д-18 от 11.05.2022г. на
Заместник-министъра на правосъдието, е започнало със заявление с рег. №
РД-21-460 от 08.11.2022г. от жалбоподателя Д.Н.Н. чрез Инспектората към Висшия
съдебен съвет (ИВСС) до Министъра на правосъдието, с което е поискала
извършване проверка на обстоятелствата, изложени в заявлението и произнасяне по
последното в срок, както и обезщетение в размер на 10 000лв. Приложена е
декларация по чл. 60б, ал.2 от ЗСВ, че не е правила друго искане за обезщетение
за същото нарушение и обезщетение не й е изплатено по друг ред.
На 20.01.2022г. - в предвидения в чл.60д от ЗСВ 4-месечен
срок от постъпване на заявлението - е изготвен констативен протокол изх. №
РС-21-460 от проверяващ състав на специализирано звено към Инспектората на ВСС
по смисъла на чл.60в от ЗСВ, състоящ се от инспектор Т. Н. и експерти Р. В. и В.
Г.. В протокола детайлно и подробно са описани фактите във връзка с постъпилото
заявление, напълно съответстващи на събраните писмени доказателства, в т.ч. и
материалите по гр.д. №190/2020г. по описа на РС - Панагюрище районен съд и
приложените към него ч.гр.д. №777/2019г. по описа на РС – Панагюрище; в.ч.гр.д.
№ 901/2019г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик; в.ч.гр.д. №157/2020г. по
описа на Окръжен съд – Пазарджик; гр.д. № 405/2020г. по описа на Апелативен съд
– Пловдив; в.гр.д. №832/2020г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.
Относно основателността на заявлението проверяващият състав
установява, че гр.д. №190/2020г. по описа на РС – Панагюрище все още е висящо и
не е приключило с окончателен съдебен акт. Съгласно изискването на чл.60а, ал.4
от ЗСВ заявленията по глава трета „а“ се подават в 6-месечен срок от
приключване на производството по съответното дело с окончателен акт. Видно от
констатациите на Инспектора към ВСС към момента на проверката с разпореждане
№260868 от 17.11.2021г. съдия-докладчика по делото е разпоредил препис от
насрещна искова молба на Д.Н.Н., в качеството на ответник в производството,
ведно с приложенията към нея да бъдат изпратени на ищеца - „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, с оглед подаване на писмен отговор по реда и условията
на чл.131 от ГПК. На 18.11.2021г. на ищеца е било изпратено съобщение с препис
от насрещната искова молба и приложенията. В констативния протокол е посочено,
че заявление рег. № РС-21-460 е постъпило в ИВСС на 08.11.2021г., преди
приключване на делото с окончателен съдебен акт, поради което не следва да бъде
разгледано по реда и условията на глава трета „а“ от ЗСВ.
След получаване на протокола и въз основа на установените от
проверяващия състав факти и обстоятелства Заместник-министърът на правосъдието
се е произнесъл с писмо с изх. № 94-Д-18/22 от 11.05.2022г., с което отказва да
разгледа заявление с рег. № РС-21-460 от 08.11.2021г., тъй като последното е
подадено преждевременно по неприключило производство и не подлежи на
разглеждане по глава трета „а“ от ЗСВ. Посочено е, че след приключване на
производството по посоченото дело с окончателен акт няма пречка да бъде
подадено ново заявление в указания срок. Писмото, ведно с констативния
протокол, са изпратени на заявителя на 16.05.2022г. с куриерска фирма „М и БМ
Експрес“, като на 17.05.2022г. са върнати в Министерство на правосъдието като
непотърсени. Последвало е повторно изпращане, като на 30.06.2022г. отново са върнати
в Министерство на правосъдието с отбелязване „непотърсена“ пратка. Съгласно
приложено копие от електронно писмо и след проведен телефонен разговор със
заявителя, на 17.07.2022г. документите са изпратени отново по електронна поща.
При така установената фактическа
обстановка съдът съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 вр. чл.146 от АПК
намира от правна страна, че оспореният акт е издаден от административен орган в
кръга на неговата компетентност, очертана от разпоредбата на чл.60е, ал.1 от ЗСВ, а именно – оправомощено от министъра на правосъдието лице по силата на
заповед № ЛС-04-820/17.12.2021г. на Министъра на правосъдието, с която
Заместник-министър Юлия Ковачева изрично в т.2 от посочената заповед е
оправомощена да оставя без разглеждане заявление на граждани и юридически лица
срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които
се нарушава правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок,
подадени по реда на глава трета „а“ от Закона за съдебната власт чрез Инспектората
към ВСС до Министъра на правосъдието, когато въз основа на установените от
проверяващия състав на Инспектората към ВСС факти и обстоятелства прецени, че
те не отговарят на изискванията по чл.60а, ал.1, 2 и 4 от Закона за съдебната
власт. Оспореният акт е издаден в изискуемата писмена форма и при спазване на
административно-производствените правила и в този смисъл съдът приема, че е
налице валиден административен акт.
Безспорно е установено по делото, че към момента на
проверката производството по гр.д. №190/2020г. по описа на Районен съд –
Панагюрище все още не е било приключило с влязъл в сила окончателен акт, поради
което не подлежи на разглеждане по реда на глава трета „а“ от ЗСВ. Към момента
на извършената от ИВСС проверка с разпореждане №260868 от 17.11.2021г.
съдия-докладчик е разпоредил препис от насрещна искова молба на Д.Н.Н., в
качеството й на ответник, ведно с приложенията да бъдат изпратени на ищеца -
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД - с оглед подаване на писмен отговор по
реда и условията на чл.131 от ГПК. На 18.11.2021г. на ищеца е било изпратено
съобщение с препис от насрещната искова молба и приложенията, а заявлението с
рег.№ РС-21-460 е подадено на 08.11.2021г., т.е. преди приключване на
производството. Нещо повече, след извършена справка от интернет страницата на
Районен съд – Панагюрище е установено, че към 06.06.2023г. производството по
процесното дело все още не е приключило и е на етап разглеждане от
първоинстанционния съд, като не е постановен окончателен съдебен акт. В този
смисъл на Д.Н.Н. изрично е указана възможността да предяви иск за вреди от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Когато
производството е висящо законодателят е предвидил претенцията да се предяви по
реда на чл.2б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ), тъй като по реда на глава трета „а“ от ЗСВ се разглеждат заявления на
граждани и юридически лица срещу актове, действия или бездействия на органите
на съдебната власт, с които се нарушава правото им на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок. Съгласно чл.60а, ал.2 от глава трета „а“ на ЗСВ се
разглеждат само заявления по приключени граждански, административни и
наказателни производства.
Съгласно практиката на ЕСПЧ за краен момент на
производството се приема приключването му с влязъл в сила акт, като това може
да е акт на най-горна инстанция, който не подлежи на обжалване, или неподлежащ
на обжалване акт на по-долна инстанция или акт на по-долна инстанция, който
подлежи на обжалване, но не е бил обжалван. В посочените случаи меродавна е
датата на обявяване на акта на най-горната за съответното производство
инстанция, съответно датата на влизане в сила на акта. От този момент нататък за жалбоподателя тече
6-месечен срок, в който да подаде
заявление съгласно чл.60а, ал.4 от ЗС.
Затова съдът приема, че по делото е безспорно доказано, че
заявление рег. № РС-21-460 от 08.11.2021г. е подадено преждевременно, по
неприключило производство и не подлежи на разглеждане по глава трета „а“ от ЗСВ
и отказът, обективиран в писмо с изх. № 94-Д-18 от 11.05.2022г. на
Заместник-министъра на правосъдието, е законосъобразен. Съответно жалбата
против него следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото в тежест на жалбоподателя следва да
се възложат сторените от ответника
разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 100лв., определено
съгласно чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37, ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл.172, ал.1 от АПК
Административен съд
– Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Н.Н., ЕГН********** *** против
отказ за разглеждане по същество на заявление № РД-21-460 от 08.11.2021г. по
описа на Инспектората към ВСС, обективиран в писмо изх. № 94-Д-18 от
11.05.2022г. на Заместник-министъра на правосъдието.
ОСЪЖДА Д.Н.Н., ЕГН ********** да заплати на
Министерство на правосъдието сумата от 100лв юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в 14-двевен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: (п)