Решение по дело №1807/2020 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

260149/30.11.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, втори състав на девети ноември през две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:

                                                                                   Председател: Диана Георгиева

 

при секретаря В. Илиева, като разгледа докладваното от районния съдия АНД № 1807/2020 г. по описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.  59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 26-55 от 17.09.2020г. на Началник на отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр. Русе към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА гр. Бургас, с което на С.К.С., с ЕГН **********, с пост. адрес: *** е наложено административно наказание  „глоба” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева на основание чл.81а от ЗРА за нарушение на чл.39а, ал.2 от ЗРА. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на императивни разпоредби на ЗАНН, за което излага подробни доводи в жалбата.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява лично, изпраща упълномощен представител, който изцяло поддържа жалбата и излага допълнителни доводи в пледоарията си.

Въззиваемата страна, редовно призована изпраща упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. Със съпроводителното писмо претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, във вр. чл.63, ал.3 от ЗАНН.

            Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. 

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 02.06.2020г. свидетелят Д.П.Д. – доброволец към Централна рибно-опазваща организация получил неофициална информация, че С. „Чуя“ щял да пуска мрежи на язовир „Солара“ или Марашкия язовир. На смрачаване свид. Д. се обадил по телефона на председателя на организацията – С.Г. и му разказал каква информация има, като го помолил и той да отиде с термокамерата. Г. казал на свидетеля Д. да повика със себе си свидетелите М.Й.Х. и М.Ж.Р.. Свидетелят М.Х. се съгласил, а свид. М.Р. казал, че може да отиде след 23,00 часа. Свидетелят Д. отишъл с таксиметров до дома на свид. М.Х., където пристигнал и С.Г. с личния си автомобил и термокамерата. Г. откарал свидетелите Х. и Д. до асфалтовия път, до язовира, където ги оставил. Двамата свидетели отишли пеша до опашката на язовира, включили термокамерата и веднага засекли лодка с двама човека вътре в язовира, която идвала към тях. За да не ги видят от лодката, свидетелите се преместили отстрани на язовира, откъм Марашката страна и продължили да наблюдават с термокамерата. Когато свидетелите видели, че хората с лодката излезли на брега, решили да отидат по-близо до тях. Свидетелят Д.Д. приближил мястото, където била излязла лодката и видял автомобила на С. „Чуя“, както и него самия, след което се върнал при свид. М.Х.. По това време, вече към 23,30 часа пристигнал и свид. М.Р., който първо оставил автомобила си на асфалтовия път. Тъй като свид. Д. бил летни дрехи, а станало студено през нощта, помолил свид. Р. да докара по-наблизо автомобила си, но без светлини, за да не ги усетят хората в язовира. Свидетелите Д. и Х. влезли вътре в автомобила, а свид. Р. следял с термокамерата. По някое време свид. Р. отишъл до другите двама и им съобщил, че вижда лодката в язовира. Всеки от тримата свидетели видял чрез термокамерата хората в лодката, вътре в язовира. Свидетелите се качили в автомобила на свид. Р. и излезли на околовръстния път, до казана за ракия, където предполагали, че излязат хората, които били в лодката. Обадили се и на С.Г., който трябвало да изпрати патрулен автомобил, който евентуално да спре автомобила на С. „Чуя“.   Малко след това, свидетелите видели фаровете на автомобил, който идвал откъм язовира и се насочил към околовръстния път. В района на кв. Дивдядово на гр. Шумен, служители на РУ Шумен спрели за проверка автомобил марка „Нисан“, модел  „Патрол“ с рег. № Н09 57АХ и извършили проверка. Водач на автомобила бил жалбоподателя С.К.С.. При проверката, полицейските служители установили багажното отделение на автомобила, чували с рибарски мрежи и риба, за което уведомили Изпълнителна агенция по рибарство и авквакултури. На сигнала се отзовал свидетеля П.Т.П. – гл. инспектор "РК" Шумен. Той лично видял, че багажникът и целия автомобил на жалбоподателя бил пълен с мрежи и уловена риба. Свидетелят П. попитал жалбоподателя дали има регистрация по чл.25 и чл.17 от Закона за рибарство и аквакултури, като отговорът бил „Не“. В автомобила на жалбоподателя С.С. били установени четири броя мрежи с обща дължина 240 мерта с око 70мм. И риба от вида каракуда – 77 килограма.   

След като приел, че с действията си жалбоподателя С.С. е извършил административно нарушение, свидетеля Петко П. му съставил Акт за установяване на административно нарушение № В 0016337 от 03.06.2020 г., като посочил, че е нарушен чл.39а, ал.2 от ЗРА. С АУАН били иззети четирите броя мрежи с обща дължина 240 метра, както и 77 кг. риба от вида каракуда. Жалбоподателя бил запознат с АУАН, подписал го без възражения, след което получил препис от него по надлежния ред. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН писмени възражения не били депозирани.

Въз основа на така съставения АУАН, Началник сектор "Рибарство и контрол-Централен Дунав" гр. Русе, на 17.09.2020г. издал атакуваното наказателно постановление № 26-55, с което на основание чл.81а от ЗРА на С.К.С. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева за нарушение на чл.39а, ал.2 от ЗРА, като приел, че с действията си жалбоподателя е нарушил забраната за пренасяне и превозване на мрежени риболовни уреди, визирана в чл.39а, ал.2 от Закона за рибарството и аквакултурите.

Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните в съдебно заседание гласни доказателства и приложените в административно-наказателната преписка, писмени доказателства.  

Съдът кредитира показанията на актосъставителя П.Т.П., както и на свидетелите Д.П.Д., М.Й.Х. и М.Ж.Р., като логични и последователни, които напълно се подкрепят от писмените доказателства.

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН от компетентно лице, притежаващо съответните правомощия. Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен административно наказващ орган, редовно упълномощен да извършва такава дейност. Административното нарушение е доказано със съответните допустими от закона доказателствени средства.

В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.

Съдът намира за неоснователен довода, изложен в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя, че нито в АУАН, нито в НП е индивидуализирано деянието, за което е санкциониран жалбоподателя. Действително в административно-наказателната разпоредба на чл.81а от ЗРА е предвидено наказание както за този, който пренася, така и за този който превозва мрежени риболовни уреди.В АУАН, както и в НП не е посочено дали е пренасял или превозвал, но това се извлича от описанието на самото нарушение, поради което съда счита, че не съществено нарушение, тъй като не е нарушено правото на защита на санкционираното лице. В настоящият случай жалбоподателя С.С. очевидно е превозвал мрежени риболовни уреди, тъй като същите са открити в неговия автомобил, който самия той е управлявал.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Разпоредбата на чл.39а ал.2 от ЗРА забранява пренасянето и превозването на мрежести риболовни уреди, освен изключенията визирани в ал.3 на същия член, като няма значение кой и по какъв начин се е сдобил с мрежестите уреди, откъде и къде ги пренася или превозва и с каква цел. Жалбоподателя не притежава валидно разрешително за стопански риболов по чл.17 от ЗРА за 2020г. или регистрация по чл.25 от ЗРА, които биха му дали правото да превозва с автомобила си мрежести риболовни уреди.

Жалбоподателя не оспорва, че не притежава валидно разрешително за стопански риболов по чл.17 от ЗРА за 2020г. или регистрация по чл.25 от ЗРА. В конкретния случай не е необходимо наказващия орган да доказва, че жалбоподателя е извършвал "стопански риболов", тъй като разпоредбата на  чл.39а, ал.2 от ЗРА не изисква това. Достатъчно е съответния субект да пренася или превозва мрежести риболовни уреди.

Съдът намира, че в административно наказателното производство, не само процесуалните норми са били приложени в съответствие със закона, но и материалния закон е бил приложен правилно. Квалификацията на деянието е правилна.

В съответствие със закона - чл.90, ал.1 от ЗРА, са били отнети от АНО в полза на държавата иззетите от жалбоподателя С.С. – четири броя мрежи с обща дължина 240 метра, както 77 кг. риба от вида "каракуда".

Съдът намира, че наложеното по размер предвидено от закона наказание "глоба" е справедливо и съответства на обществената опасност на деянието и на дееца. АНО е наложил наказанието в минималния предвиден от закона размер. Съдът напълно споделя становището на АНО, че в конкретния случай не е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Съдебният състав намира, че фактическите обстоятелства, свързани с конкретното административно нарушение извършено от жалбоподателя не указват на маловажност на случая, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Съобразявайки охранения обществен интерес, както и останалите признаци от осъществения състав на административното нарушение, съдът приема, че конкретното деяние не съставлява маловажен случай.

Гореизложената фактическа обстановка и целият доказателствен материал в своята съвкупност обуславят правния извод, че с деянието си С.К.С. на 03.06.2020г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение на  чл.39а, ал.2 от ЗРА. От субективна страна деянието е извършено умишлено, при ясно съзнание за обстоятелството, че с поведението си жалбоподателя нарушава правилата в ЗРА.

Ето защо съдът приема, че правилно е била ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че следва да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                          Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 26-55/17.09.2020г. на Началник отдел "Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр. Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр. Бургас, с което на С.К.С., с ЕГН **********, с пост. адрес: *** е наложено административно наказание  „глоба” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева на основание чл.81а от ЗРА за нарушение на чл.39а, ал.2 от ЗРА и на основание чл.90, ал.1 от ЗРА са отнети в полза на държавата четири броя мрежи с обща дължина 240 тетра с размер на окото 70мм. и седемдесет и седем килограма риба от вида каракуда, като правилно и законосъобразно.

 

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК в 14 дневен срок от съобщението му до страните пред Административен съд гр. Шумен.

 

 

                                                                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: