Решение по дело №4654/2023 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 816
Дата: 9 юни 2024 г.
Съдия: Надежда Маринова Александрова
Дело: 20234520104654
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 816
гр. Русе, 09.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20234520104654 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 415 във връзка с чл. 422 от ГПК от
БАНКА ДСК АД против Л. А. А..
Ищецът твърди, че вземането му произтича от Договор за стоков кредит № 618380 от
19.02.2021 г., Общи условия на Банката по договори за стокови кредити, сключен между
банката и ответника в качеството на кредитополучател.
Съгласно договора за кредит банката предоставила на кредитополучателя стоков
кредит в размер на 959.79 лева за закупуване/заплащане на продаван от ТЕХНОПОЛИС
БЪЛГАРИЯ ЕАД и конкретно 1 брой телевизор PHILIPS с цена 899.00 лева, както и за
сключване чрез Банка ДСК АД на застраховка с Групама Животозастраховане- ЕАД и
Групама Застраховане ЕАД по пакет „Стандарт +" за лица от 18 до 64 - с еднократна
застрахователна премия в размер на 60.79 лева. Кредитополучателят се е задължил да върне
предоставения кредит ведно с уговорените лихви в срокове и при условията на сключения
договор, като срокът за издължаване на кредита е 12 месеца, считано от датата на неговото
усвояване/първото усвояване.
Сумата на кредита, предоставена за закупуването на посочената стока е усвоена
еднократно безкасово по сметка на търговеца, а сумата на кредита, предоставена за
финансирането на застраховка по т. 1 се усвоява еднократно безкасово по сметка, посочена
от застрахователя.
Кредитът е отчитан по кредитна сметка 11/27779585.
Ищецът твърди, че на търговеца е изплатена пълната цена на стоката, с което
средства по отпуснатия кредит са усвоени изцяло от кредитополучателя.
Кредитът следвало да се погасява съгласно погасителен план (Приложение № 1) с
посочена в него сметка. Погасителният план съдържа и информация за общата сума,
дължима от кредитополучателя. Падежна дата за издължаване на месечните вноски е 1- во
число на месеца. За усвоените суми от кредита, предмет на договора, кредитополучателят е
1
заплащал фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит е
27,85 % годишно или 0,0774 % на ден.
С подписване на договора кредитополучателят е имал задължение за заплащане на
договорените суми, като осигyрява по разплащателната си сметка най- късно на падежната
дата сума най-малко в размер на дължимата погасителна вноска и да погасява кредита при
условията, уговорени в договора.
Към датата на подаване на 3аявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение- 30.03.2023 г., задължението на кредитополучателя е било в общ размер на 1
369,20 лева, от които:
* 876,14 лева- неизплатена главница;
* 237,22 лева- дължима договорна лихва за периода от 01.03.2021 г. до 1 8.02.2022 г.;
* 36,62 лева- дължима лихва за забава за периода от 01.03.2021 г. до 18.02.2022 г.;
* 99,22 лева - законна лихва за периода от 19.02.2022 г. до 23.03.2023 г.;
* 120,00 лева - дължими разходи при изискуем кредит.
3а посочените суми банката е инициирала производство по чл. 417, т. 2 от ГПК и е
издадена 3аповед за незабавно изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК и това обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия
установителен иск. Моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
дължи посочените суми. Претендира разноски.
Ответникът чрез своя особен представител е подала отговор, оспорва иска. Прави
възражения за нищожност на някои от клаузите по договора.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът приема за установено следното:
Страните не спорят, че въз основа на заявление по чл. 417 от ГПК е образувано
ч.гр.д. № 1785/2023 год. на Русенски районен съд е издадена заповед № 929/31.03.2023
год. за незабавно изпълнение на парично задължение, с която се разпорежда длъжникът
Л. А. А. да заплати на кредитора БАНКА ДСК АД сумите 876,14 лева- неизплатена
главница; 237,22 лева- дължима договорна лихва за периода от 01.03.2021 г. до 1 8.02.2022
г.; 36,62 лева- дължима лихва за забава за периода от 01.03.2021 г. до 18.02.2022 г.; 99,22
лева - законна лихва за периода от 19.02.2022 г. до 23.03.2023 г.; 120,00 лева - дължими
разходи при изискуем кредит, законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на
задължението, както и 127,38 лева- разноски по делото. Заповедта е връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. от ГПК, което обуславя правния интерес на ищеца да предяви
настоящия иск за установяване на вземането си.
Предмет на иска е установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед
за изпълнение и изпълнителен лист, поради което в това производство могат да се направят
всякакви възражения срещу дължимостта и изискуемостта на вземането, по които съдът
дължи произнасяне по съществото на делото.
Като писмени доказателства по делото са приети: Договор за стоков кредит №
618380 от 19.02.2021 г. и Приложения към него, Погасителен план; Общи условия; Такси по
кредити за текущо потребление; Уведомително писмо и фактyра; Извлечение по чл. 417, т. 2
от ГПК от счетоводните книги на Банка ДСК АД по кредит 11/27779585, 3аявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК; 3аповед за изпълнение на парично
задължение № 929 от 31.03.2023 г. по ч.гр.д.№ 1785/2023 г. на РС Русе; Изпълнителен лист
№ 673 от 31.03.2023 г. по ч.гр.д.№ 1785/2023 г. на РС Русе;молба за образуване на ИД №
20238330400397 по описа на ЧСИ В. Маринов, peг.№ 833 при КЧСИ, с район на действие
Окръжен съд - Русе.

2
Страните не спорят, че е сключен Договор за стоков кредит № 618380 от 19.02.2021
г., по силата на който на ответника е предоставен стоков кредит в размер на 959.79 лева за
закупуване/заплащане на продавана от ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ ЕАД стока- 1 брой
телевизор PHILIPS с цена 899.00 лева, както и за сключване чрез Банка ДСК АД на
застраховка с Групама Животозастраховане- ЕАД и Групама Застраховане ЕАД по пакет
„Стандарт +" за лица от 18 до 64 - с еднократна застрахователна премия в размер на 60.79
лева. Сумата на кредита, предоставена за закупуването на посочената стока е усвоена
еднократно безкасово по сметка на търговеца, а сумата на кредита, предоставена за
финансирането на застраховка по т. 1 се усвоява еднократно безкасово по сметка, посочена
от застрахователя.
Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК /ДВ, бр.100/2019 г./ съдът служебно следи за наличието
на неравноправна клаузи в договор, сключен с потребител. Приложеният към заявлението
договор попада под приложното поле на Закона защита на потребителите -
кредитополучателят отговоря на дефиницията за „потребител” по смисъла на § 13, т.1 от ДР
на ЗЗП. Контрактът има за предмет предоставяне на финансови услуги, свързани с
дейността на кредитна институция по смисъла на § 13, т.12 от ДР. на ЗЗП. По отношение на
договора е приложим и ЗПК. Ищецът черпи правата си от Договор за стоков кредит №
618380 от 19.02.2021 г.
Не са налице основания за прогласяване нищожността на договора за кредит нито на
посочените от ответника основания, нито на предвидените в ЗПК.
На първо място ответникът сочи, че определеният лихвен процент 27,85 надвишава
определения лихвен процент за страната. Такава регулация в страната няма. Единствено
ЗПК в чл. 19, ал. 4 въвежда забрана ГПР да надвишава пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, в случая 50 %. Предвиденият в договора ГПР е
31.15 % и включва договорната лихва и сумата за застраховка, което е посочено в частта
„Погасителен план“.
Противно на възраженията на ответника, в договора е уговорено обезщетение за
забава- чл. 12 от общите условия, които съгласно чл. 14 от договора са неразделна част от
него, и то е в размер на договорната лихва плюс надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта. Чл. 12.2 от ОУ предвижда, че от датата на изискуемост на кредита
(забава над 90 дни съгласно чл. 12.1.), целият непогасен остатък от главницата се олихвява
със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД до окончателно погасяване на задължението,
включително по принудителен път.
Според особения представител на ответника са нищожни клаузите на чл. 9 а и б, като
противоречащи на добрите нрави, тъй като предвиждали, че съобщенията ще се считат
получени от кредитополучателя, ако са изпратени от кредитора на посочения в договора
адрес. Тази уговорка не само не противоречи на никоя законова разпоредба, нито на добрите
нрави, а е и обичайна практика, т. нар. фингирано връчване.
В настоящото производство ищецът претендира да бъде установено задължение на
ответника в размер на 120.00 лева - дължими разходи при изискуем кредит. По делото не е
приложена тарифа на банката, от която да се направи извод за какви точно разходи се касае.
Сам по себе си характерът на действията, които кредиторът осъществява при изискуем
кредит /връчване на ПДИ, нотариални покани, уведомления за предсрочна изискуемост и
т.н./ и от които произтичат претендираните разходи, изключва квалификацията им като
допълнителна услуга, предоставяна на потребителя, а оттам изключва възможността да бъде
начислена таксата, визирана в чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Тези разходи при изискуем кредит за
извънсъдебно събиране на вземането поради забава в плащането на паричните вноски в
размер на 120.00 лева съдът намира за недължими, тъй като клаузата в договора, която ги
предвижда, с обоснована вероятност може да се определи като неравноправна. Макар
3
вземанията да са наименувани „разходи“, то те на практика представляват такса, но срещу
тях не се дължи никакво поведение от страна на заемодателя, а точно обратно –
изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в
забава, без значение дали са извършени посочените действия. Липсват данни и такъв разход
да е извършван. При това положение следва да се приеме, че тази клауза би прикрила една
неустойка за забава, а съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава
на потребителя кредиторът има право само на мораторната лихва.
С оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени разноски на ищеца, съобразно
уважената част от исковете, както и съответната част от разноските в заповедното
производство. Ответникът е представляван от особен представител и не е направил разноски
по делото. В заповедното производство на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 116.22 лева (от общо направените 127.38 лева за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение), а в исковото производство- 595.42 лева (от общо
направените 652.62 лева за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер и възнаграждение на особения представител на ответника).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането на БАНКА ДСК АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.София, район Оборище, ул. Московска №19, законен
представител: Диана Дечева Митева- изпълнителен директор, пълномощник: юрисконсулт
А. А. М. по отношение на Л. А. А., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Русе, бул. ц.о. №
140, вх. 4, ет. 4, ап. 10 за сумите: 876.14 лева- неизплатена главница; 237.22 лева- дължима
договорна лихва за периода от 01.03.2021 г. до 18.02.2022 г.; 36.62 лева- дължима лихва за
забава за периода от 01.03.2021 г. до 18.02.2022 г.; 99.22 лева - законна лихва за периода от
19.02.2022 г. до 23.03.2023 г., дължими по Договор за стоков кредит № 618380 от 19.02.2021
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.
417 от ГПК- 30.03.2023 год. до изплащане на задължението, за която е издадена заповед №
929/31.03.2023 год. за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
1785/2023 год. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от БАНКА ДСК АД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр.София, район Оборище, ул. Московска № 19, законен представител:
Диана Дечева Митева- изпълнителен директор, пълномощник: юрисконсулт А. А. М. да
бъде признато за установено по отношение на Л. А. А., ЕГН **********, настоящ адрес: гр.
Русе, бул. ц.о. № 140, вх. 4, ет. 4, ап. 10, че дължи сумата 120.00 лева, представляваща
разходи при изискуем кредит по Договор за стоков кредит № 618380 от 19.02.2021 г., за
която е издадена заповед № 929/31.03.2023 год. за незабавно изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 1785/2023 год. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Л. А. А., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Русе, бул. ц.о. № 140, вх. 4,
ет. 4, ап. 10 да заплати на БАНКА ДСК АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.София, район Оборище, ул. Московска № 19, законен представител: Диана
Дечева Митева- изпълнителен директор, пълномощник: юрисконсулт А. А. М. разноски в
заповедното производство в размер на 116.22 лева и разноски в исковото производство в
размер на – 595.42 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4
5