№ 548
гр. Русе, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20224520101429 по описа за 2022 година
Ищците С. Х. С. с ЕГН:********** и С. Х. С. с ЕГН:********** са
предявили срещу Г. Д. К. с ЕГН:********** и К. П. Г. с ЕГН:**********
следните искове:
1. Иск за съдебна делба на имот: Самостоятелен обект в сграда,
предназначение - Жилище, апартамент с Идентификатор 63427.1.198.3.18,
площ по док. - 98.400 кв. м., ВЕДНО С 3,61% ид.ч от ОЧС и ОПС, находящ се
в гр.Русе, обл. РУСЕ, общ. РУСЕ,, ул.“*****“, N:6, бл.“****“, вх.1, ет.З, ап.Б,
прилежащ обект - изба 5,92 кв.м, № на обект -7, между ищците и ответниците
при права:
1/6 ид. части за С. Х. С.;
2/6 ид. части за С. Х. С.;
3/6 идеални части в общ дял за ответниците Г. Д. К. с ЕГН:********** и
К. П. К.а с ЕГН:********** и
2. Иск за отмяна на основание чл.537 от ГПК на КНА № 9, том 17, №
вх. рег. 6310, дв. Вх. рег. № 6134 от 03.07.2020г. на СВ - Русе при АВ на
нотариус Кремена Петкова, с който Л. С. А. е призната за собственик на 1/2
ид. части от процесния имот на база давностно владение.
1
В срока по чл.131 от ГПК ответниците, чрез пълномощника си адв.П. са
депозирали отговор по исковата молба, с който изразяват становище за
неоснователност на предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Предявеният иск за делба е допустим и подсъден на Русенски районен
съд.
Не се спори и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че ищците са съсобственици на недвижим имот: Самостоятелен
обект в сграда, предназначение - Жилище, апартамент с Идентификатор
63427.1.198.3.18, площ по док. - 98.400 кв. м., ведно с 3,61% ид.ч. от ОЧС и
ОПС, находящ се в гр.Русе, обл. РУСЕ, общ. РУСЕ,, ул. *****, Ко:6, бл.****,
вх. 1, ет.5, ап.Б, Прилежащ обект - изба 5,92 кв.м, № на обект – 7.
По делото няма спор и се установява от събраните писмени
доказателства, че имота първоначално е придобит по време на брака от
С.С.А., ЕГН: **********, б.ж. на гр. Русе, починал на 15.12.1989г. в гр. Русе и
съпругата му Й. Х. А., ЕГН: **********, б.ж на гр. Русе, починала на
05.06.1995г. в гр. Русе. След смъртта си С.С.А. е оставил наследници -
преживялата съпруга Й. Х. А. и син С. С. А. и дъщеря Л. С. А..
С НА № 131, том III, дело 964 от 1 1.02.1 994г. за дарение на недвижим
имот на низходящ Й. Х. А. е дарила 2/6 ид. части от притежаваните от нея 4/6
ид. части от процесния имот на внука си С. Х. С., ЕГН: **********.
Останалите 2/6 ид. части приживе е дарила на дъщеря си Л. С. А..
Наследникът С. С. А. с НА 181, том 28, дело 6164 / 07.09.2009г. е дарил
придобитата по наследство от С.С.А. част -1/6 ид. части от процесния
апартамент на дъщеря си С. Х. С..
Така по наследство и прехвърлителни сделки - дарения, ищците С. Х. С.
и С. Х. С. и Л. С. А. са станали съсобственици на описания недвижим имот,
при права - 1/6 ид.ч за С. Х. С.; 2/6 ид.ч за С. Х. С. и 3/6 ид.ч за Л. С. А..
Л. С. А. се е снабдила с Констативен нотариален акт по обстоятелствена
проверка - Акт № 9, том 17, № вх. рег. 6310, дв. Вх. рег. № 6134 от
03.07.2020г. на СВ - Русе при АВ на нотариус Кремена Петкова за
притежаваните от нас ищците части - общо 1/2 ид. част от имата. С
2
последващ НА за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане
се е разпоредила с целия имот, като го е прехвърлила на ответника Г. Д. К. с
НА № 149, том 17, № вх. рег. 6600, дв. вх. рег. № 6425 от 10.07.2020г. на СВ -
Русе при АВ на нотариус Кремена Петкова.
При така установените факти, въз основа на писмените
доказателства по делото, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2012г. на ОСГК, отмяната на
констативния нотариален акт на това основание чл.537, ал.2 от ГПК винаги е
последица от постановяването на съдебно решение, с което със сила на
присъдено нещо се признават права върху имота на лице, различно от
посоченото в нотариалния акт. Производството по съдебна делба е исково
производство, в рамките на което се установяват носителите на правото на
собственост върху имота и обема на техните права. Решението по допускане
на делбата се ползва със сила на присъдено нещо по въпросите кой е
съсобствения имот, кои са неговите съсобственици и какви по размер са
техните права в съсобствеността, поради което иска по чл. 537 от ГПК е
допустим в производството по делба.
В настоящия казус ищците се лигитимират като собственици общо на
1/2 ид. част от процесния имот при права 1/6 ид. части за С. Х. С. и 2/6 ид.ч за
С. Х. С., като първия се легитимира, като собственик за своята част с НА №
181, том 6164, вх. рег. № 12288 от 07.09.2009г. на СВ - Русе при АВ, съставен
от нотариус Г. Г.ев рег. № 221 с район на действие РС - Русе, а втория се
легитимира, като собственик за своята част с НА № 131, том III, дело № 964
от 11.02.1994г. на нотариус при Русенски Районен Съд.
Ответниците са придобили право на собственост върху 1/2 ид. част от
имота с НА за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане НА
№ 149, том 17, № вх. рег. 6600, дв. вх. рег. № 6425 от 10.07.2020г. на СВ -
Русе при АВ на нотариус Кремена Петкова. Правото на собственост са
придобили от Л. С. А., като същата към дата на прехвърлителната сделка е
притежавала 1/2 ид. част от имота, а за частта на ищците се е снабдила с
Констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка - Акт № 9, том 17,
№ вх. рег. 6310, дв. Вх. рег. № 6134 от 03.07.2020г. на СВ -Русе при АВ на
нотариус Кремена Петкова.
Ищците оспорват издадения в полза на Л. С. А. констативен нотариален
3
акт за 1/ 2 ид. части от имота. Прехвърлителната сделка на недвижимия имот
от Л. С. А. на Г. Д. К. е породила действие само до размера на 1/2 ид. част от
имота - притежаваната от прехвърлителя Л. А. част. Т.е ответникът Г. Д. К. е
придобил и притежава само 1/2 ид. части от процесния имот.
Ответникът Г. Д. К. е придобил валидно само 1/2 ид.ч. от процесния
имот, поради което е налице съсобственост с ищците С. Х. С. и С. Х. С..
В производството по допускането на делбата съдът изследва
кумулативното наличие на следните предпоставки: съсобственост между
съделителите върху имуществото, предмет на делбата, основанието на което
същата е възникнала, като следва да се произнесе за това между кои лица и за
кои имоти и при какви квоти ще се извърши делбата. В делбеното
производство, всеки от съсобствениците, може да оспори правата на друг
съсобственик.
Съдът приема, че в настоящия казус ответниците не са придобили
собственост върху 1/2 ид. част от процесния имот, т.к никой не може да
прехвърли повече права от тези, които притежава, поради което техният
праводател Л. А. е прехвърлила собствеността само на 1/2 ид. част от
процесния имот с НА № 149, том 17, № вх. рег. 6600, дв. вх. рег. № 6425 от
10.07.2020г. на СВ - Русе при АВ на нотариус Кремена Петкова.
Със съставения нотариален акт за собственост върху 1/2 ид. част от
процесния недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство
праводателят на ответниците е призната за собственик по обстоятелствена
проверка.
Съделителите - ищци оспорват констатираното от нотариуса придобито
от Л. А. право на собственост на ½ ид.ч. от имота и легитимиращият ефект на
съставения констативен нотариален акт.
Видно от представените и приети по делото заверени преписи от
нотариален акт N: 131, том V, рег. Ко 16038, дело N: 811 от 07.09.2009г.;
нотариален акт N: 131, том III, дело N: 964 от 11.02.1994г. на нотариус при
Русенски Районен Съд - ищците са собственици на посочените в исковата
молба права от имота.
От представените и приети по делото писмени доказателства от
ищцовата страна квитанция N:22312/02.02.2018г.; квитанция
4
N:22313/02.02.2018г.; квитанция N:8720/20.01.2017г.; квитанция
N:8726/20.01.2017г.; квитанция N:14848/01.02.2016г.; квитанция
N:14649/01.02.2016г.; квитанция N: 0643/04.03.2015г.; квитанция
N:40644/04.03.2015г.; квитанция N:225006/12.11.2014г.; разписка
N:04000853700940/04.02.2019г.; разписка N:04000853700422/04.02.2019г.;
разписка N:0400010397362091/04.02.2020г.; разписка N:
0400010397364550/04.02.2020г.; удостоверение N: 1- 97/28.03.2022г.; схема N:
15-361391-04.04.2022г.; писмо от Община Русе МДТ с изх. N: 11-03-
221/31.03.2022г., безспорно се установява, че като собственици на своите
идеални части от имота, ищците са заплащали от придобиване на имота до
2021 г. дължимите данъци и такси за своите идеални части от имота.
От Схема на недвижим имот, се установява, че имота е съсобствен
между ищците и ответниците. От събраните по делото гласни
доказателства, не се установява, да са налице предпоставките за
придобивка давност в полза на Л. А.. Това е така, тъй като св.М.Ц., в
показанията си заявява следното: „… Зная, че С. и брат й С. имат апартамент,
който е съсобственост със леля им. Намира се до стадион „Локомотив", в бл.
„****". При прехвърляне на дела на С. от нейния баща бях пълномощник,
защото тя току-що беше родила. Винаги когато С. е идвала в Русе аз съм бил
с нея. Със С. може би през две години сме идвали, защото С., когато си
дойдеше от чужбина, той живееше в чужбина, винаги почти намираше време
да дойде. Последно преди Ковид пандемията, мисля че 2017 г. беше, правиха
гробовете на родителите на Л. и С.. С. и С. имат ключове за този имот, дори
сме водили и дъщеря ни. Ключовете са все още в мен. Има и снимки, на
които се виждат ключовете на масата. Никога по никакъв повод не е ставало
на въпрос, че има проблем. Проблемът го разбрахме, след като не можаха да
си платят данъците миналата година. Никой не е уведомявал нито С. нито С.,
че този имот не е вечетяхна собственост. Разбрахме го от данъчното.
Последната среща, която някой от нас е имал с Л. бях аз през 2020 г. на едно
погребение, в центъра на Русе. По никакъв начин отново не каза абсолютно
нищо. Тази среща беше на 21.06.2020г. С. и С. са давали пари за апартамента,
включително и 2017 г., има документ за това, за надгробните плочи на
родителите им, които бяха платени изцяло от С.. Винаги когато и каквото е
било нужно за апартамента сме давали пари на Л.. Ходил съм в апартамента.
Той е тристаен. Като влезеш в апартамента насреща е кухнята, в дясно има
5
спалня, в която спеше С., след това е нейната стая и преди кухнята мисля, че
беше баня и тоалетна. Последно съм ходил лично аз миналата година след
като разбрахме за прехвърлянето. Бях със С.. Част от дограмата в апартамента
мисля, че беше сменена миналата година, когато ходихме. Не зная от кого е
сменена, това е станало след прехвърлянето на имота. Преди прехвърлянето
на имота не мога да кажа точно годината, когато съм бил в имота. Тогава със
сигурност ги нямаше тези ремонти. Не съм в течение дали С. и С. са плащали
разходите за общите части на блока, но за всичко за което е било нужно и се е
изисквало, са давани пари на Л.. Лично аз винаги на ръка съм и давал пари.
Предполагам, че и всички останали така са и давали пари…. "
От показанията на св.Т.А.Д. се установява, че живее близо до Л. и са
приятелки. Установява се, че „ремонт в апартамента е правен от Г. преди 8
години. "
От показанията на св.В.П.К. се установява, че познава Лидия от 1993-
1994г. „… Бяхме комшии. Ние живеехме на ул. "**** " N0, 100 бл. 2, срещу
П.:. От седем години се преместихме да живеем на друго място. От нея знам,
че брат й й се обажда по телефона. Преди години по-често ходех у тях докато
бяхме на близко. След това ние се изместихме и последните седем години, за
мой срам, не съм ходила нито веднъж: в тях. Дограмата беше дървена в
периода, когато аз съм ходила. Не се сещам нещо да е правено в апартамента.
Не зная дали нейни роднини са й помагали с финансови средства. Знам, че са
се обаждали по телефона, но за финансови средства нищо не зная. Брат й се
обажда по празници, за да я поздрави. От нея го знам това. Не зная дали е
идвал в апартамента да се виждат. През последните седем години само се
чуваме се по телефона с Л. и не съм ходила у тях… "
При анализа на свидетелските показания, се установява, че ищците са
се съгласили, Л. А. да остане да живее в имота, т.к била болна и нямала друго
жилище, но категорично не са давали съгласие същата да владее целия имот
като собственик. От показанията на св.М.Ц., става ясно, че ищците като
родственици на Л. А. /тяхна леля/ са ходили в апартамента, като дори са
имали ключ от имота. Поддържали са връзка през годините и не им е
известно Л. А. да е демонстрирала пред тях или да е достигнало до тяхното
знание, че тя владее имота като свой изцяло.
От показанията на св.Т.Д. се установява, че в имота са извършвани
6
ремонти от ответниците, а не от Л. А. в годините, за които се позовава на
придобивка давност. Като показанията на тази свидетелка не следва да се
кредитират, т.к са протИ.речиви и не се подкрепят от останалите
доказателства по делото.
От свидетелските показания на другите свидетели се установи, че
ремонти са правени едва след прехвърляне на имота от Г., а не както заявява
св. Д. преди 8-9 години. От друга страна извършването на необходими и
полезни разноски в имота не променя намерението от държане в своене на
имота.
Установи се, че ищците са заплащали своевременно дължимите данъци
и такси за тяхната част от имота, както и че са давали пари на Л. за разходи по
апартамента. Това е индиция, че ако те са имали знанието, че за тази част
съсобственика го владее като свой, не биха правили разходи да заплащат
дължимите данъци и такси и разноски за имота.
По отношение на свидетелските показания, съдът следва да кредитира
свидетелските показния на М.Ц., т.к същите са логични , последователни и се
подкрепят от останлите доказателства по делото /снимки, отразяващи
посещенията на ищците в имота в присъствието на леля им Л. А., приходни
квитанции за платени данъци за имота , извлечение от книгата на
собствениците - в която е отразено, че Л. А. е собственик на 1 / 2 ид. част от
имота/.
Показанията на св.Д. не следва да се кредитират, т.к са протИ.речиви и
неточни. Показанията на св. В.К. не изнасят относими към спора факти, т.к
свидетелката заявява, че повче от 8 години не поддържа връзка с Л. , не е
ходила в имота и рядко се чували по телефона, поради което изнесените от
нея факти за период от преди повече от 8 години , не разкриват факти от
занчение за придобивката давност.
В конкретния казус ищците са били съсобственици и съответно
съвладелци на процесния имот с леля си - Л. А., а Л. А. се явява държател на
техните части. Тя ги държи с тяхното съгласие. За да се промени намерението
от обикновено държане към своене, то е трябвало Л. А. да е манифестирала
намерението си да свои имота пред ищците, като такива доказателства по
делото не се събраха. Напротив от доказателствата по делото се установява,
че ищците са били допускани свободно в имота. От друга страна, поради
7
близките родствени отношения, Л. А. е била допусната от съсобствениците да
ползва имота изцяло в израз на взаимопомощ, поради близките им
родствените взаимоотношения и поради липсата на друго жилище. В този
случай са налице т.нар. търпими действия, а не владение, поради което Л.
АЙ^елова не се явява владелец и не може да придобие идеални части от
имота по давност независимо от срока на държането.
Този извод се налага и от поведението на ищците, които като
собственици общо на ½ ид.ч. от имота, демонстрират собственическите си
права спрямо леля си Л. А.., посещавайки имота необезпокоявано със
собствен ключ, заплащайки дължимите за частта си данъци и такси. Тези
действия опровергават заявеното в нотариалното производство, че Л. А.
владее непрекъснато и необезпокоявано 1/2 ид.ч. от имота собственост на
ищците.
Съсобственик, който упражнява фактическа власт върху имота е
държател на чуждите идеални части в съсобствеността и за да ги придобие по
давност, следва да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Тези действия трябва по един явен и недвусмислен начин да
показват отричане владението на останалите съсобственици, да е налице
преобръщане на владението, манифестиране на промяната в намерението му
за своене на чуждите части, като действията следва да са достигнали до
знанието на останалите съсобственици. При наследяването владението
преминава по право към наследниците независимо от това, че е възможно
само един от тях да остане в наследствения имот, като това основание за
започване на владение предполага съвладение с останалите съсобственици (в
този см. са Решение № 45/15.04.2014 г., II г. о. по гр. д. № 6619/2013 г.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК; тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012
г. по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС, Р№1153/2008г. на IV г.о.,
Р№1082/2008г. на ГУг.о., Р№900/2008г. на Гг.о., Р№1049/2008г. на Уг.о.,
Р№265/2004г. на 1г.о., Р№238/2000г. на 1г.о., Р№140/2006г.).
В цитираното Тълкувателно решение се приема, че съвладението
продължава независимо, че останалия в имота наследник владее своята част и
държи идеалната част на другите съсобственици. След като основанието на
което е придобито владението върху чуждата идеална част изключва
намерението тя да се държи като собствена, то презумпцията на чл.69 от ЗС
8
се счита за оборена. Тогава в тежест на претендиращия да е придобил
собствеността изключително за себе си е да докаже, че с едностранни
действия е превърнал държането във владение. Това разрешение се прилага
независимо от факта, че в полза на упражняващия фактическата власт е
издаден констативен нотариален акт, с който правото на собственост е
удостоверено върху целия имот.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна
исковете се явяват допустими. Ищците имат процесуалната легитимация да
инициират производство за съдебна делба пред съда, което да разреши спора
и да прекрати съсобствеността по отношение на процесния имот между
страните. Доколкото между страните не се спори, че ответниците са
придобили 1/2 ид. част от процесния имот по силата на НА № 181, том 6164,
вх. рег. № 12288 от 07.09.2009г. на СВ - Русе при АВ, съставен от нотариус Г.
Г.ев рег. № 221 с район на действие РС - Русе и с НА № 131, том III, дело №
964 от 11.02.1994г. на нотариус при Русенски Районен Съд , то същите са
пасивно легитимирани субекти в процеса.
По основателността на иска за делба:
В настоящия казус основанието, на което ищците твърдят, че са
собственици на идеална част от имота е позоваването на НА № 181, том 6164,
вх. рег. № 12288 от 07.09.2009г. на СВ - Русе при АВ, съставен от нотариус Г.
Г.ев рег. № 221 с район на действие РС - Русе и с НА № 131, том III, дело №
964 от 11.02.1994г. на нотариус при Русенски Районен Съд, като оспорвата
изтекла в полза на праводателя на ответниците придобивна давност по
отношение на 1/2 ид. част от имота. От своя страна ответника е придобил
притежаваната от Л. А. по по наследство и дарение 1/2 ид. част от имота,
поради което е налице съсобственост между страните по отношение на
описания в ИМ имот при посочените в ИМ права.
Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост
върху имоти, посредством фактическо упражняване на съдържанието на тези
права през период от време, определен в закона. Съгласно разпоредбата на
чл.79, ал. 1 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива
по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако
владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на пет
години. Владението е част от имуществото на съсобствениците по право,
9
независимо, че един от тях само живее в съсобствения имот, както в
настоящия случай. В Закона за собствеността владението е определено като
осъществяване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи,
лично или чрез другиго, като своя. Намерението за своене се предполага,
съгласно чл.69 от ЗС. В конкретния случай обаче тази презумпция е оборена.
По делото се събраха достатъчно доказателства, от които да се направи
извода, че през периода на упражняване на фактическата власт върху целия
имот, праводателят на ответниците Л. А. се е явявал владелец на своята
идеална част и държател по отношение на частите на другите съсобственици.
Не се доказа тя да е изменила основанието на владението си по отношение на
частите на ищците и е упражнявал фактическа власт върху целия имот като
свой в срока по чл.79 от ЗС. От гласните доказателства се изясни, единствено
, че тя е полазвала имота, но не се доказа да е извършвала действия на своене.
Не се доказа, да е заплащала такси и данъци за целия имот /и за частта на
ищците/. Не се доказа да е заплащала таксите за входа вместо ищците. Не се
доказа, да е правила ремонти и подобрения в имота извън тези за обичайното
ползване на имота. Ремонти за които свидетелстват свидетелите са правени
едва след прехвърляне на имота от ответниците по делото. Не се доказа да е
извършвала конкретни действия с които да е манифестирала намерението си
за своене'на идеалната част от имота на собственост на ищците, напротив
установи се , че те са имали достъп до имота, имали са ключ от него,
посещавали са имота в присъствието на Л. А.. Давали са и средства за
разходите.
Съвладението продължава независимо, че останалия в имота наследник
владее своята част и държи идеалната част на другите съсобственици. След
като основанието на което е придобито владението върху чуждата идеална
част изключва намерението тя да се държи като собствена, то презумпцията
на чл.69 от ЗС се счита за оборена. Тогава в тежест на претендиращия да е
придобил собствеността изключително за себе си е да докаже, че с
едностранни действия е превърнал държането във владение. Това разрешение
се прилага независимо от факта, че в полза на упражняващия фактическата
власт е издаден констативен нотариален акт, с който правото на собственост е
удостоверено върху целия имот.
Сред елементите от фактическия състав на придобивната давност по чл.
79, ал. 1 ЗС, в хипотеза, при която съсобственик придобива по давност
10
идеалните части на останалите съсобственици, се включва изискването
собственикът да е осведомен за намерението за своене на владелеца, т.е.
владението на вещта като своя да е протИ.поставено на собственика; то
несъмнено да стане достояние на другия съсобственик, за да бъдат
отблъснати претенциите му. Когато собственическото отношение се
манифестира пред трети лица, но поведението на владелеца спрямо
останалите съсобственици е такова, че не може да се каже със сигурност дали
владее цялата вещ за себе си или упражнява законовото си право по чл. 31, ал.
1 ЗС да си служи с общата вещ, владението не може да бъде окачествено като
несъмнително. Промяната на намерението и своенето на частите на
останалите следва да е демонстрирано недвусмислено. Затова действия по
извършване на ремонти и подобряване на имота, които могат да се
възприемат и като действия по поддръжка на съсобствената вещ от един от
съсобствениците, за което той може да иска припадащата се част от
разходите от другите съсобственици на основание чл. 30, ал.З ЗС, не може да
се приеме като достатъчно за установяване на владение върху техните части.
В случая не е установено всяка от страните (в качеството им на близки
роднини и съсобственици), със знанието и при взаимно отсъствие на
протИ.поставяне, да е установила самостоятелна фактическа власт върху
целия имот в този смисъл е и константната практика на ВКС - ТР № 1 от
06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1/2012 г. на ВКС, ОСГК; Решение № 73 от
03.08.2018 г. по гр.д.№ 2244/2017 г. на ВКС, I г.о.; Решение № 144 от
02.12.2014 г. по гр.д.№ 1650/2014 г. на ВКС, II г.о. и Решение № 31 от
11.03.2019 г. по гр.д.№ 2914/2018 г. на ВКС, I г.о.; по въпрос № 2 -Решение №
77 от 25.06.2019 г. по гр.д.№ 2332/2018 г. на ВКС, II г.о.
С оглед на гореизложеното предявения иск за делба се явява
основателен и доказан, като на ищците се признае, че са собственици на общо
1/2 ид. част от процесния имот, а ответниците са собственици на 1 / 2 ид. част
от имота.
При уважаване на иска за допускане на делба за процесния имот между
ищците и ответниците, издадения констативен акт следва да се отмени на
основание чл.537 от ГПК.
По така изложените мотиви, съдът:
11
РЕШИ:
ДОПУСКА ДО ДЕЛБА между С. Х. С. с ЕГН:**********, С. Х. С. с
ЕГН:**********, Г. Д. К. с ЕГН:********** и К. П. Г. с ЕГН:**********
недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда, предназначение - Жилище,
апартамент с Идентификатор 63427.1.198.3.18, площ по док. - 98.400 кв. м.,
ведно с 3,61% ид.ч от ОЧС и ОПС, находящ се в гр.Русе, обл. РУСЕ, общ.
РУСЕ,, ул.“*****“, N:6, бл.“****“, вх.1, ет.З, ап.Б, прилежащ обект - изба 5,92
кв.м, № на обект -7, при права:
- 1/6 ид. части за С. Х. С.;
- 2/6 ид. части за С. Х. С.;
- 3/6 идеални части в общ дял за ответниците Г. Д. К. с ЕГН:**********
и К. П. К.а с ЕГН:**********.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК констативен нотариален
акт за собственост на недвижим имот придобит по давност Акт № 9, том 17,
№ вх. рег. 6310, дв. Вх. .рег. № 6134 от 03.07.2020г. на СВ - Русе при АВ на
нотариус Кремена Петкова, с който Л. С. А. е призната за собственик на 1/2
ид. части от процесния имот по давностно владение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
След влизането му в сила, делото да се докладва с оглед продължаване
на делбата във втората фаза.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
12