№ 2022 г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, Дванадесети състав, в
публично заседание на
двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и втора година в публично
заседание в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Румела Михайлова, като разгледа
докладваното от съдия Д. Недева адм. дело № 24 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и следващите от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на А.Д.А. ***, против Ревизионен
акт № Р-03000317007239-091-001/16.08.2018 г., издаден от органи по приходите
при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт №
286/02.11.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“– Варна при Централно управление на Национална Агенция за приходите
/ЦУ на НАП/, с който на жалбоподателя е вменена отговорност по чл. 19 от ДОПК
за задължения на „Джи Ви Зи“ ЕООД, както следва:
1. Отговорност за корпоративен данък /КД/ по Закона за
корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за задължения на „Джи Ви Зи“ ЕООД за
данъчен период /д.п./ 2016 г. в размер на 0,00 лева – главница, и 5,96 лева –
лихви;
2. Отговорност за данък върху добавената стойност /ДДС/
по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за задължения на „Джи Ви
Зи“ ЕООД за д.п.м.08.2017 г. в размер на 3 538,51 лева – главница, и
330,29 лева – лихви;
3. Отговорност за данък върху доходите от трудови и
приравнени на тях правоотношения за задължения на „Джи Ви Зи“ ЕООД за
д.п.м.06.2017 г. в размер на 36,77 лева – главница, и 3,95 лева – лихви, за
д.п.м.07.2017 г. в размер на 560,76 лева – главница, и 55,46 лева – лихви, и за
д.п.м.08.2017 г. в размер на 557,16 лева – главница, и 55,46 лева – лихви;
4. Отговорност за ДОО – за осигурители за задължения на
„Джи Ви Зи“ ЕООД за д.п.м.05.2017 г. в размер на 0,00 лева – главница, и 3,05
лева – лихви, за д.п.м.06.2017 г. в размер на 1 251,47 лева – главница, и
135,00 лева – лихви, за д.п.м.07.2017 г. в размер на 1 268,51 лева –
главница, и 125,45 лева – лихви, и за д.п.м.08.2017 г. в размер на
1 396,96 лева – главница, и 123,69 лева – лихви;
5. Отговорност за вноски за здравно осигуряване – за
осигурители за задължения на „Джи Ви Зи“ ЕООД за д.п.м.05.2017 г. в размер на
0,00 лева – главница, и 1,29 лева – лихви, за д.п.м.06.2017 г. в размер на
534,76 лева – главница, и 57,69 лева – лихви, и
за д.п.м.07.2017 г. в размер на 559,52 лева – главница, и 55,33 лева –
лихви;
6. Отговорност за универсален пенсионен фонд – за
осигурители за задължения на „Джи Ви Зи“ ЕООД за д.п.м.05.2017 г. в размер на
0,00 лева – главница, и 0,79 лева – лихви, за д.п.м.06.2017 г. в размер на
332,60 лева – главница, и 35,88 лева – лихви, за д.п.м.07.2017 г. в размер на
339,17 лева – главница, и 33,54 лева – лихви, и за д.п.м.08.2017 г. в размер на
356,59 лева – главница, и 32,19 лева – лихви.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на
оспорения ревизионния акт, поради постановяването му в нарушение на
процесуалните правила и на материалния закон. Твърди се, че не са доказани
кумулативните предпоставки за ангажиране на отговорността по чл. 19 от ДОПК,
която е вменена на жалбоподателя. Сочи се, че поведението на А.А., в качеството
му на управител на „Джи Ви Зи“ ЕООД, не е било недобросъвестно. Оспорват се
изводите на приходните органи за наличието на извършени плащания в полза на
свързани лица. Изтъква се, че липсва причинно-следствена връзка между
поведението на жалбоподателя и несъбраните публични вземания на дружеството,
чийто управител е бил. Сочи се, че по аргумент от чл. 165 от ДОПК,
отговорността по чл. 19 от ДОПК може да се реализира само за публични вземания
на дружеството, установени по реда на чл. 108 от ДОПК – с влязъл в сила
ревизионен акт по чл. 118 от ДОПК, или с влязъл в сила акт за установяване на
съответното публично вземане по чл. 106 от ДОПК или по чл. 107 от ДОПК, издаден
от компетентен орган, но не може да бъде ангажирана въз основа на декларация
обр. 6 или справка-декларация по ЗДДС. Навеждат се доводи, че отговорността по
чл. 19 от ДОПК не обхваща задълженията за лихви. Посочва се, че съдържанието на
първоначалната заповед за възлагане на ревизия не отговаря на изискванията на
чл. 113, ал. 1, т. 5 от ДОПК, тъй като в същата не е конкретизирано, че
отговорността на ревизираното лице се ангажира на основание чл. 19 от ДОПК.
Счита се, че това обстоятелство представлява съществено процесуално нарушение,
довело до ограничаване правото на защита на ревизираното лице, което е
самостоятелно основание за отмяна на ревизионния акт. Твърди се, че такова
нарушение представлява и непосочването в ревизионния акт на точната нормативна
база, действаща през ревизирания период. Отправя се искане за отмяна на
ревизионния акт в неговата цялост и присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по
пълномощие поддържа жалбата на посочените в нея основания. Допълнително сочи,
че не е установено управителят на „Джи Ви Зи“ ЕООД да е извършвал скрито
разпределение на печалба, нито че е бил недобросъвестен. Позовавайки се на
Тълкувателно решение № 2/2018 от 13.07.2020 г. по тълкувателно дело № 2/2018 г.
на Общото събрание на Търговска колегия на ВКС, счита, че поради непредявяване
от страна на НАП на вземанията по процесните данъчни декларации в
производството по несъстоятелност на „Джи Ви Зи“ ЕООД, след прекратяването му с
решение по чл. 632, ал. 4 от Търговския закон ТЗ/ и заличаването му от
Търговския регистър, на основание чл. 732, ал. 2 от ТЗ същите са погасени,
поради което не би следвало да се предявяват на управителя. Твърди, че не е
установено знание на управителя за задълженията на дружеството, тъй като всички
счетоводни документи са обработени от счетоводна къща „Бултакс“ с електронен
подпис и са подавани от нейни служители. Отправя искане за отмяна на
ревизионния акт и за присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата за оказана безплатна правна помощ.
Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция ОДОП –
Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли за
нейното отхвърляне като неоснователна. Твърди, че е установено, че
жалбоподателят е бил управител на „Джи Ви Зи“ ЕООД през периода, в който са
формирани задълженията, както и че същият недобросъвестно е извършил плащания в
пари от патримониума на дружеството, представляващи скрито разпределение на
печалбата. Аргументира, че именно вследствие на поведението на жалбоподателя
„Джи Ви Зи“ ЕООД не е било в състояние да плати дължимите данъци и осигуровки,
за които е било образувано изпълнително дело. Сочи, че неоснователно
жалбоподателят се позовава на Тълкувателно решение № 2/2018 от 13.07.2020 г. по
тълкувателно дело № 2/2018 г. на Общото събрание на Търговска колегия на ВКС,
тъй като към датата на обявяване в несъстоятелност на дружеството е бил издаден
ревизионният акт срещу управителя, с който са му вменени непогасените
задължения на „Джи Ви Зи“ ЕООД. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 460,44 лева предвид
материалния интерес по делото.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, и в рамките на задължителната проверка по
чл. 160 от ДОПК приема за установено от фактическа страна следното:
Ревизионното производство е образувано със Заповед за
възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000317007239-020-001/25.10.2017 г. /л. 2/,
изменена относно срока за завършване на ревизията съответно със Заповед за
изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ № Р-03000317007239-020-002/01.02.2018 г. /л. 3/ и
ЗИЗВР № Р-03000317007239-020-003/01.03.2018 г. /л. 5/, издадени от Д. Б. К., на
длъжност Началник на сектор в ТД на НАП Варна. Обхватът на ревизията включва
установяване на отговорност за задълженията на „Джи Ви Зи“ ЕООД, гр. Варна,
както следва: 1. Отговорност за корпоративен данък за периода от 01.01.2016 г.
до 31.12.2016 г.; 2. Отговорност за данък върху доходите от трудови и
приравнени на тях правоотношения за периода от 01.06.2017 г. до 31.08.2017 г.;
3. Отговорност за данък върху добавената стойност за периода от 01.08.2017 г.
до 31.08.2017 г.; 4. Отговорност за ДОО – за осигурители за периода от
01.05.2017 г. до 31.08.2017 г.; 5. Отговорност за вноски за здравно осигуряване
– за осигурители за периода от 01.05.2017 г. до 31.08.2017 г.; 6. Отговорност
за универсален пенсионен фонд – за осигурители за периода от 01.05.2017 г. до
31.08.2017 година. Със Заповед № Р-03000317007239-023-001/16.03.2018 г. /л. 8/,
издадена от Д. Б. К., на длъжност Началник на сектор в ТД на НАП Варна,
производството по извършване на ревизията е спряно, считано от 16.03.2018 г. до
приключване на проверка за установяване на факти и обстоятелства с УИН:
П-0300031804699, а със Заповед № Р-03000317007239-143-001/21.05.2018 г. /л. 10/,
издадена също от Кръстева, производството е възобновено, считано от 21.05.2018
г. С последната заповед е определен срок на ревизията след възобновяването:
06.06.2018 г. Лицето, издало посочените заповеди, е надлежно оправомощено да
издава ЗВР със Заповед № Д-1249/30.06.2017 г. на Директора на ТД на НАП Варна
/л. 15/.
За резултатите от ревизията е изготвен Ревизионен доклад
/РД/ № Р-03000317007239-092-001/15.06.2018 г. /л. 862-882/, връчен на
жалбоподателя по електронен път на 02.07.2018 година. /л. 862-гръб/.
Производството е финализирано с издаването на обжалвания
РА № Р-03000317007239-091-001/16.08.2018 г. /л. 890-895/, връчен на
жалбоподателя на 22.08.2018 година /л. 889/. Същият е обжалван по
административен ред пред Директора на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП,
който с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 286/02.11.2018 г. го е
потвърдил изцяло.
В хода на проведеното ревизионно
производство са направени следните, относими към предмета на делото, фактически
констатации:
За обективно установяване на обстоятелствата от значение
за ревизията са извършени процесуални действия, подробно описани в
констативната част на ревизионния доклад, представляващ неразделна част от
ревизионния акт съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК, които не следва да бъдат наново
възпроизвеждани в настоящото съдебно решение.
С учредителен акт от 07.10.2016 г. е учредено „Джи Ви Зи“
ЕООД. Едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е А.Д.А..
Вписването на дружеството е извършено на 11.10.2016 г. в Агенция по вписвания,
гр. Варна. Дружеството е с капитал в размер на 100 /сто/ лева. Седалището и
адресът на управление на „Джи Ви Зи“ ЕООД е гр. Варна, ул. „К.В.“ № 55. Констатирано
е, че през ревизирания период „Джи Ви Зи“ ЕООД е стопанисвало питейно заведение
– „Gossip Bar & Pizza“, находящо се в гр. Варна, ул. „К.В.“ № 55.
Установено е, че за периода от 11.10.2016 г. до
31.08.2017 г., през който А.Д.А. е собственик на капитала и управител на „Джи
Ви Зи“ ЕООД, дружеството е формирало ликвидни изискуеми задължения както
следва:
-
Задължения по Декларация образец 6 – ДОО, общо в размер
на 4 237,13 лева;
-
Задължения по Декларация образец 6 – Здравно осигуряване,
общо в размер на 1 189,75 лева;
-
Задължения по Декларация образец 6 – УПФ, общо в размер
на 1 113,05 лева;
-
Задължения по Декларация образец 6 – ДДФЛ, общо в размер
на 1 244,52 лева;
-
Задължения по Декларация по ЗДДС – ДДС, общо в размер на 3 807,85
лева;
-
Задължения по ГДД по чл. 92 от ЗКПО – Корпоративен данък,
общо в размер на 5,96 лева.
Цитираните задължения са декларирани от „Джи Ви Зи“ ЕООД
с годишни данъчни декларации /ГДД/ по ЗКПО, Декларации образец 6 и
справки-декларации /СД/ по ЗДДС, поради което органите по приходите са
достигнали до извод, че А.Д.А. е знаел, че „Джи Ви Зи“ ЕООД има задължения за
данъци и осигурителни вноски. Констатирано е, че към датата на издаване на
обжалвания ревизионен акт, задълженията не са погасени.
В хода на ревизията са събрани доказателства от Дирекция
„Събиране“, Отдел „Публични вземания“ при ТД на НАП Варна относно предприети
действия за събиране на задълженията на „Джи Ви Зи“ ЕООД /стр. 238-274/.
Органите по приходите са констатирали, че е образувано изпълнително дело /ИД/ №
*********/2017 година. При извършена проверка в информационния масив на НАП е
установено, че „Джи Ви Зи“ ЕООД не притежава недвижими имоти и МПС; не
притежава въздухоплавателни средства; няма вписвания в Централния регистър на
особените залози относно притежавани движими вещи. Установено е наличието на
една банкова сметка ***. За обезпечаване на задълженията по ИД № *********/2017
г. с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С170003-022-0067915/09.11.2017
г. /л. 268/ е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки,
по депозити, вложени вещи в трезори, находящи се във всички търговски банки. С
Постановления за налагане на обезпечителни мерки съответно с изх. № С170003-022-0066129/06.11.2017
г. /л. 267/, изх. № С170003-022-0067392/08.11.2017 г. /л. 267-гръб/ и изх. №
С170003-022-0067392/12.12.2017 г. /л. 266/ е наложен запор върху средства на
задълженото лице в каси.
Във връзка с установяване на причините за формиране на
задлъжнялостта към фиска на „Джи Ви Зи“ ЕООД и за причините за непогасяване на
декларираните данъчни и осигурителни задължения в хода на ревизионното
производство са извършени редица процесуални действия, при които са събрани
множество документи.
От А.А. са представени писмени обяснения /л. 17-гръб/,
съгласно които търговската дейност на „Джи Ви Зи“ ЕООД, подписването на
договори, фактури и протоколи се е осъществявало от управителя на фирмата, т.е.
от ревизираното лице. Посочено е, че плащанията са се осъществявали в брой и по
банков път от А.А., в качеството му на управител. С банковите сметки също е
боравил управителят или упълномощени от него лица. Трудовите договори са
подписвани от А.А., като трудовите възнаграждения също са изплащани от него.
Разплащането на разходи и консумативи във връзка с дейността на дружеството се
е осъществявало от А.А., в качеството му на управител, или от персонала.
Ревизираното лице е посочило, че ГДД по чл. 92 от ЗКПО, СД по ЗДДС, ГФО и
декларации образец 1 и образец 6 са подавани от „Бултакс Варна“ ЕООД. Сочи, че
е упълномощил лицето Т.М.В.. А.А. твърди, че всички първични счетоводни
документи на „Джи Ви Зи“ ЕООД се съхраняват в счетоводната кантора, която
обслужва дружеството – „Бултакс Варна“ ЕООД, находяща се на адрес гр. Варна,
ул. „Охрид“ № 26.
Извършена е насрещна проверка на „Джи Ви Зи“ ЕООД,
резултатите от която са обективирани в Протокол за извършена насрещна проверка
/ПИНП/ № П-03000317189609-141-010/01.02.2018 г. /л. 103-104/. С вх. №
14991/11.12.2017 г. /л. 100/ от дружеството са представени следните документи:
писмени обяснения; протокол по чл. 134 от Търговския закон; договор за наем; 22
броя трудови договори; 11 броя банкови извлечения /л. 79-99/. В представените
писмени обяснения /л. 99/ управителят на „Джи Ви Зи“ ЕООД А.Д.А., посочва, че
всички първични счетоводни документи на „Джи Ви Зи“ ЕООД се съхраняват в
счетоводната кантора, която обслужва дружеството, а именно – „Бултакс Варна“
ЕООД. Органите по приходите са посетили счетоводната кантора, находяща се на
адрес гр. Варна, ул. „Охрид“ № 26, за което процесуално действие е съставен
Протокол № 0878166/17.01.2018 година /л. 201-202/. Извършена е проверка на
множество документи, подробно описани в РД. Към протокола са приложени
представените банкови извлечения и вносни бележки /л. 183-200/. Констатирано е,
че при извършената проверка, от счетоводната кантора не са представени следните
документи: договори с контрагенти; счетоводни регистри за проверявания период
01.01.2016 г. – 31.08.2017 г.; разходни касови ордери /РКО/ и приходни касови
ордери /ПКО/.
Извършени са насрещни проверки на физически лица, които
са били в трудовоправни отношения с „Джи Ви Зи“ ЕООД, като след анализ на
представените документи и писмени обяснения, органите по приходите са
констатирали, че трудовите договори и длъжностните характеристики на лицата,
наети по трудови правоотношения от „Джи Ви Зи“ ЕООД, са подписани от А.Д.А. в
качеството му на представляващ дружеството. Лицата твърдят, че основно са
контактували с Юлиян Сапунджиев, който е ръководил заведението, изготвял е
график, и на същия са отчитани оборотите. От своя страна Юлиян Сапунджиев
заявява, че задълженията му се определят от А.А., на който отчита изпълнението
им. С оглед посоченото е направен извод, че дейността на „Джи Ви Зи“ ЕООД пряко
и косвено, чрез назначените лица /управители/ и упълномощените лица, се
ръководи от А.Д.А., което се потвърждава и от обясненията, дадени от самото
ревизирано лице.
При извършената насрещна проверка на „Джи Ви Зи“ ЕООД,
органите по приходите са констатирали, че в счетоводството на дружеството са
осчетоводени разходи за неустойка в размер на 90 000,00 лева,
представляващи извършени преводи към „Формула 16 Варна“ ЕООД във връзка с
изплатена неустойка по сключен предварителен договор за покупко-продажба, както
и разходи за външни услуги – маркетингови проучвания, почистване, зазимяване,
ремонт, по фактури, издадени от „Колидж Груп 16“ ЕООД, „Бар Луук 16“ ЕООД,
„Хипорио“ ЕООД, „Пин Код Груп“ ЕООД, Г. Г. Т., Е. З. Ю. и Р.Д. С..
Във връзка с доставките по фактура №
**********/01.09.2017 г. /л. 739/ с данъчна основа в размер на 4 200,00
лева и ДДС в размер на 840,00 лева, фактура № **********/10.09.2017 г. /л.
739-гръб/ с данъчна основа в размер на 3 750,00 лева и ДДС в размер на
750,00 лева и фактура № **********/26.09.2017 г. /л. 738/ с данъчна основа в
размер на 4 300,00 лева и ДДС в размер на 860,00 лева, с предмет на
доставка „маркетингово проучване“, издадени от „Колидж Груп 16“ ЕООД, от „Джи
Ви Зи“ ЕООД са представени следните документи: копия на посочените три броя
фактури, с приложени към тях три броя фискални бонове; три броя договори за
маркетингова услуга съответно от 01.06.2017 г., от 10.06.2017 г. и от
26.06.2017 г. и заявки за маркетингова услуга /л. 729-733/. С договорите „Джи
Ви Зи“ ЕООД – възложител, възлага, а „Колидж Груп 16“ ЕООД – изпълнител, приема
да изпълни маркетингова услуга. Съгласно чл. 2 от договорите изпълнението на
дадена поръчка се отчита писмено, като при предаване на отчета се подписва
приемо-предавателен протокол между страните. Според т. 5, т. 6 и т. 7 от
писмените обяснения на управителя на „Джи Ви Зи“ ЕООД – А.А. /л. 773/, предмет
на доставка по фактурите, издадени от „Колидж Груп 16“ ЕООД, е съответно:
разработване на маркетингова стратегия на „Джи Ви Зи“ ЕООД; алгоритъм за
разработване на маркетингова стратегия на „Джи Ви Зи“ ЕООД; маркетингово
проучване за разработване на стратегия за внедряване на английска бира като нов
продукт на пазара. След анализ на представените от дружеството счетоводни
регистри е установено, че фактурите са платени в брой на 13.10.2017 г., като
общата сума е в размер на 14 700,00 лева.
Извършена е насрещна проверка на „Колидж Груп 16“ ЕООД,
резултатите от която са обективирани в ПИНП №
П-03000318041138-141-001/05.04.2018 г. /л. 647-660/. От дружеството са
представени три броя договори за маркетингова услуга, с приложени към тях
заявки, идентични с представените от „Джи Ви Зи“ ЕООД; справка за персонала на
„Колидж Груп 16“ ЕООД; картон на счетоводна сметка 703/1 „Приходи от продажба
на услуги“ и на сметка 411 „Клиенти“ /л. 647-654/. Представени са и писмени обяснения
от представляващия дружеството – П. И. Л., съгласно които фактурите са платени
в брой, като лицето, внесло сумите, е управителят на „Джи Ви Зи“ ЕООД – А.А..
Посочено е, че при изпълнението на услугите, описани в представените заявки за
маркетингова услуга към договорите, са взели участие управителят на „Колидж
Груп 16“ ЕООД – П.Л., както и служителите Т.В. и Д. Б.. Според дадените писмени
обяснения цената е формирана на база цена за час работа и е в размер на 50,00
лв./час.
Анализирайки събраните доказателства, органите по
приходите са констатирали, че от доставчика не са представени доказателства за
квалификацията и образованието на лицата, посочени като изготвили
маркетинговите проучвания. От страна на получателя на услугите „Джи Ви Зи“ ЕООД
не са представени документи и/или писмени обяснения за резултатите от
извършените проучвания и как те са повлияли върху търговската дейност на
дружеството и взетите управленски решения от неговия управител.
Органите по приходите са констатирали, че
представляващият „Колидж Груп 16“ ЕООД – П. И. Л., е упълномощено лице от
управителя на „Джи Ви Зи“ ЕООД – А.Д.А., да оперира с разплащателните сметки на
„Джи Ви Зи“ ЕООД, както и че двете дружества са стопанисвали питейни заведения
от веригата Gossip Bar. По отношение на Т.В. е установено, че същият е назначен
по трудов договор в „Джи Ви Зи“ ЕООД за същия период, на длъжност – салонен
управител, като лицето е преназначавано на същата длъжност в следните
дружества: „Бар Луук 16“ ЕООД, „Пин Груп 16“ ЕООД, „Хипермакс 16“ ЕООД,
„Формула 16“ ЕООД и „Колидж Груп 16“ ЕООД. За лицето Д. Б., е констатирано, че
последователно е преназначаван по трудов договор в следните дружества: „Формула
16“ ЕООД, „Хипермакс 16“ ЕООД и „Колидж Груп 16“ ЕООД.
Във връзка с доставките по фактура №
**********/10.09.2017 г. /л. 735/ с данъчна основа в размер на 3 900,00
лева и ДДС в размер на 780,00 лева, фактура № **********/30.09.2017 г. /л.
736-гръб/ с данъчна основа в размер на 4 500,00 лева и ДДС в размер на
900,00 лева и фактура № **********/20.10.2017 г. /л. 735-гръб/ с данъчна основа
в размер на 4 620,00 лева и ДДС в размер на 924,00 лева, с предмет на
доставка „маркетингово проучване“, издадени от „Бар Луук 16“ ЕООД, от „Джи Ви
Зи“ ЕООД са представени следните документи: копия на посочените три броя
фактури, с приложени към тях два броя фискални бонове /л. 735 и л. 736-гръб/ и
един брой касова бележка /л. 734-гръб/; три броя договори за маркетингова
услуга, сключени между „Джи Ви Зи“ ЕООД – възложител, и „Бар Луук 16“ ЕООД –
изпълнител, съответно от 01.06.2017 г. с предмет „маркетингова услуга“ /л.
772/, от 25.06.2017 г. с предмет „изработване на маркетингов план на индийски
ресторант“ /л. 770/ и от 01.07.2017 г. с предмет „проучване маркетингова
стратегия на диетичен ресторант“ /л. 771/; заявка за маркетингова услуга по
договор от 01.07.2017 г. с приложена маркетингова стратегия за диетичен
ресторант и приемо-предавателен протокол от 30.09.2017 г. /л. 754-761/;
маркетингов план на индийски ресторант „Синдху“ и приемо-предавателен протокол
/л. 745-753/. Представени са и писмени обяснения от управителя на „Джи Ви Зи“
ЕООД – А.А., съгласно т. 1, т. 2 и т. 3 от които услугите по издадените от „Бар
Луук 16“ ЕООД три броя фактури са извършени лично от А.Д.А., в качеството му на
едноличен собственик и управител на „Бар Луук 16“ ЕООД. След анализ на
представените от дружеството счетоводни регистри е установено, че фактурите са
платени в брой, както следва: на 26.10.2017 г. в размер на 10 080,00 лева
и на 14.11.2017 г. в размер на 5 544,00 лева.
Извършена е насрещна проверка на „Бар Луук 16“ ЕООД,
резултатите от която са обективирани в ПИНП №
П-03000318041140-141-001/30.03.2018 г. /л. 500-501/. От дружеството са
представени копия на трите фактури и три броя договори за маркетингова услуга с
приложени към тях заявки, идентични с представените от „Джи Ви Зи“ ЕООД;
маркетингов план на индийски ресторант „Синдху“ с приложен към него
приемо-предавателен протокол; маркетингова стратегия за диетичен ресторант с
приложен към него приемо-предавателен протокол; анализ на потребителското
поведение – за продукта бира с приложен към него приемо-предавателен протокол;
справка за счетоводни сметки 411 „Клиенти“ и 703/1 „Приходи от продажба на
услуги“ /л. 464-495/. Представени са и писмени обяснения /л. 496/ от
представляващия „Бар Луук 16“ ЕООД А.Д.А., съгласно които фактурите са платени
в брой, като лицето, внесло сумите, е управителят на „Джи Ви Зи“ ЕООД А.А..
Посочено е, че услугите са извършени лично от А.А. – едноличен собственик и
управител на „Бар Луук 16“ ЕООД, като цената е формирана на база цена за час
работа и е в размер на 60,00 лв./час.
След извършен анализ на събраните доказателства, органите
по приходите са констатирали, че от доставчика „Бар Луук 16“ ЕООД не са
представени доказателства за квалификацията и образованието на А.Д.А., посочен
като лице, извършило маркетинговите проучвания. Посочено е, че А. е едноличен
собственик и управител както на възложителя – „Джи Ви Зи“ ЕООД, така и на
изпълнителя – „Бар Луук 16“ ЕООД, поради което ако същият притежава
необходимите знания, не е следвало да заплаща на трето лице за процесните
услуги, които биха му послужили в управленската и търговската дейност на
предприятието. От страна на получателя на услугите „Джи Ви Зи“ ЕООД не са представени
доказателства за резултатите от извършените проучвания и как същите са повлияли
върху търговската дейност на дружеството, в т.ч. и доказателства за открит и
стопанисван диетичен и/или индийски ресторант.
Направен е извод, че не са налице извършени услуги по
фактурите, издадени от „Колидж Груп 16“ ЕООД и „Бар Луук 16“ ЕООД, поради което
липсва основание за извършените плащания към тези дружества.
В РА са изложени съображения за липса на доказателства за
осъществени реални доставки на услуги и във връзка с осчетоводените разходи за
външни услуги по фактурите, издадени от „Хипорио“ ЕООД и „Пин Код Груп“ ЕООД,
както и по договорите за извършена работа с личен труд, сключени съответно с Г.
Г. Т., Е. З. Ю. и Р.Д. С.. С оспорения по съдебен ред РА е отречено
предоставянето на услуга по отдаване под наем на недвижим имот от „Формула 16
Варна“ ЕООД на „Джи Ви Зи“ ЕООД, поради което направените от последното
дружество парични преводи към „Формула 16 Варна“ ЕООД в размер на 90 000,00
лева във връзка с изплатена неустойка по сключен предварителен договор за
покупко-продажба, са счетени за извършени без основание.
Въз основа на събраните в хода на ревизионното
производство доказателства е прието, че А.Д.А., в качеството си на управител на
„Джи Ви Зи“ ЕООД е извършил без основание, плащания в брой и по банков път в
общ размер на 195 600,00 лева на
следните юридически и физически лица:
-„Колидж Груп 16“ ЕООД – на обща стойност 14 700,00 лева;
-„Бар Луук 16“ ЕООД – на обща стойност 15 624,00 лева;
-„Хипорио“ ЕООД – на обща стойност 21 592,60 лева;
-„Формула 16 Варна“ ЕООД – на обща стойност 90 000,00 лева;
-„Пин Код Груп“ ЕООД – на обща стойност 10 155,00 лева;
-Р.Д. С. – на обща стойност 9 010,20 лева;
-Г. Г. Т. – на обща стойност 12 233,30 лева;
-Е. З. Ю. – на обща стойност 22 285,00 лева.
Направен е извод, че А.Д.А. е отговорен за
недобросъвестно извършените плащания, с което е осъществено отклоняване на
парични средства на „Джи Ви Зи“ ЕООД под формата на скрито разпределение на
печалбата по смисъла на § 1, т. 5, буква „а“ от ДР на ЗКПО, тъй като са
направени без основание и не са свързани с дейността на дружеството. Според
приходните органи извършеното от управителя е довело до намаляване ликвидността
на „Джи Ви Зи“ ЕООД.
Отделно от посоченото, в хода на ревизията с Протокол
обр. КД 73 № 0878299/06.06.2018 г. /л. 379-380/ е присъединен като
доказателство към преписката Протокол № 0273417/12.12.2017 г., ведно с приложени
към него документи /л. 357-343/, в който са обективирани резултатите от
извършена проверка в търговския обект, стопанисван от „Джи Ви Зи“ ЕООД. При
проверката е установено, че паричните средства на дружеството в брой се
съхраняват в метална каса, находяща се в обекта. Представена е декларация от А.А.,
в качеството му на представляващ „Джи Ви Зи“ ЕООД, с която потвърждава, че
парите се съхраняват в метална каса в търговския обект. При проверката е
установена наличност от парични средства в касата на 12.12.2017 г. в размер на
0,00 лева. Същевременно е представена оборотна ведомост на дружеството към
12.12.2017 г., видно от която дебитното салдо по счетоводна сметка 501 „Каса в
лева“ е в размер на 76 743,71 лева.
С оглед горното е установена липса на парични средства
към 12.12.2017 г. в размер на 76 743,71 лева, като е прието, че А.А., в
качеството си на едноличен собственик на капитала и управител на „Джи Ви Зи“
ЕООД, се е разпоредил с процесните парични средства, с които е можело да се
погасят данъчните и осигурителните задължения на дружеството по подадените ГДД,
декларации образец 6 и СД по ЗДДС.
Предвид гореизложеното органите по приходите са счели, че
е налице недобросъвестно препятстване събирането на данъци и осигурителни вноски,
състоящо се в извършването на разпореждане с имуществото на задълженото
юридическо лице, водещо до намаляване на това имущество до степен, че да се яви
причина за неплащането на данъци и осигурителни вноски. Прието е, че лицето е
знаело, че дружеството има изискуеми задължения към бюджета и че плащането на
суми към трети лица ще възпрепятства плащането на тези задължения.
След анализ на всички доказателства и установените факти
органите по приходите са достигнали до извод за осъществяване на фактическия
състав, пораждащ отговорността по чл. 19 от ДОПК, включващ кумулативното
наличие на следните елементи:
-
А.Д.А. е физическо лице, имащо качеството на управител на
„Джи Ви Зи“ ЕООД – задължено лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК;
-
А.Д.А. е извършил плащания в пари от имуществото на „Джи
Ви Зи“ ЕООД, представляващи скрито разпределение на печалбата;
-
плащанията са извършени недобросъвестно;
-
вследствие на тези плащания имуществото на дружеството е
намаляло;
-
като резултат, вследствие от поведението на А.Д.А. по
недобросъвестните плащания от имуществото на „Джи Ви Зи“ ЕООД, не са платени
дължими данъци.
Прието е, че отговорността на А.Д.А. за невнесените и
изискуеми задължения на „Джи Ви Зи“ ЕООД е до размера на намалението на
финансовите активи на дружеството – 195 600,00 лева. Констатирано е, че
тъй като задълженията на дружеството са в по-малък размер от посочената сума,
за А.Д.А. са налице обстоятелства за възникване на отговорност по смисъла на
чл. 19, ал. 2 от ДОПК за целия размер на задълженията на „Джи Ви Зи“ ЕООД,
подробно посочени в обжалвания РА и приложения към него РД. Начислена е
дължимата лихва от датата на законовия падеж на всяко от задълженията дo датата на издаване на ревизионния акт по
чл. 19 от ДОПК, по аргумент на чл. 16, ал. 3 от ДОПК.
При проведения задължителен административен контрол горестоящият
административен орган Директорът на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП е
приел, че не са установени обстоятелства за ангажиране на отговорността на А.А.
по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, тъй като не са установени действия по укриване на
факти и обстоятелства от страна на жалбоподателя, относими към хипотезата на
посочената разпоредба. Решаващият орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК е счел за
неоснователни и изводите на органите по приходите, че извършените плащания в
пари от имуществото на задълженото лице „Джи Ви Зи“ ЕООД в полза на „Хипорио“
ЕООД, „Формула 16 Варна“ ЕООД, „Пин Код Груп“ ЕООД, Р.Д. С., Г. Г. Т. и Е. З.
Ю. представляват скрито разпределение на печалбата, поради липсата на
свързаност по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК между „Джи Ви Зи“ ЕООД и
изброените физически и юридически лица.
По отношение на сумите, платени в брой в полза на „Колидж
Груп 16“ ЕООД, в размер на 14 700,00 лева и на „Бар Луук 16“ ЕООД в размер
на 15 624,00 лева, Директорът на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП е
възприел изцяло фактическите установявания и достигнатите въз основа тях изводи
от органите по приходите, че тези плащания представляват скрито разпределение
на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, буква „а“ от ДР на ЗКПО, поради което е
потвърдил издадения РА. Изложени са съображения, че извършените плащания не са свързани
с дейността на дружеството; същите са изплатени в полза на А.А. и на свързани с
него дружества /едноличен собственик и управител на „Бар Луук 16“ ЕООД е А.А.;
едноличен собственик и управител на „Колидж Груп 16“ ЕООД е П. И. Л.,
упълномощено лице от А.А., да оперира с разплащателните сметки на „Джи Ви Зи“
ЕООД съгласно приложеното на л. 32-33 гръб от адм. преписка пълномощно/;
изплатените суми водят до намаляване ликвидността на „Джи Ви Зи“ ЕООД.
Възприети са и констатациите в РА относно липсата на
парични средства в касата на „Джи Ви Зи“ ЕООД, като същевременно по счетоводни
данни в касата на дружеството следва да са налични парични средства в размер на
76 743,71 лева. Решаващият орган е приел, че от страна на жалбоподателя не
са представени доказателства паричните средства да са използвани за дейността
на дружеството, поради което е приел, че същите са насочени в полза на А..
С оглед горното е заключено, че е доказано наличието на
един от способите за намаление на имуществото, визиран в разпоредбата на чл.
19, ал. 2 от ДОПК, а именно: недобросъвестно извършване на плащания в натура
или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито
разпределение на печалбата. Прието е, че като е подписвал счетоводна и
финансова документация, респективно е оперирал със средства на „Джи Ви Зи“ ЕООД
в касата и по банковите сметки, включително е осъществявал администриране на
задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, управителят А.А.
несъмнено е бил наясно, че дружеството има изискуеми и непогасени публични
задължения за данъци /ДДС и данъци върху доходите от трудови и приравнени на
тях правоотношения/ и ЗОВ. Посочено е, че в качеството на едноличен собственик
и управител на „Джи Ви Зи“ ЕООД А.А. е насочвал парични средства в своя полза и
в полза на свързани лица, общо в размер на 107 067,71 лева /14 700,00
лева (платени в брой на „Колидж Груп 16“ ЕООД) + 14 700,00 лева (платени в
брой на „Бар Луук 16“ ЕООД) + 76 743,71 лева (парични средства, които се
водят по счетоводни данни, но не са налични в касата на „Джи Ви Зи“ ЕООД)/, при
непогасени задължения на дружеството за данъци и ЗОВ в общ размер на
11 782,64 лева – главница и лихви. Предвид факта, че
задълженията на дружеството са в по-малък размер от посочената сума, Директорът
на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП е приел, че за А.А. са налице
обстоятелства за възникване на отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за целия размер
на задълженията на „Джи Ви Зи“ ЕООД, подробно описани в таблиците, изготвени в
оспорения ревизионен акт.
В хода на настоящото съдебно производство са допуснати
гласни доказателства. Разпитан е свидетеля Т.М.В., заемал длъжността салонен управител
в „Джи Ви Зи“ ЕООД през периода от м. 06.2017 г. до 2018 г., който дава
показания, че А.Д.А. се занимава със заведения от много години, като има
познания в тази област относно българския пазар. Заявява, че дружеството е
имало намерения за отваряне на индийски ресторант „Синдху“, както и за
предлагане на някои екзотични храни и напитки, например английска бира, които
не са реализирани. Сочи, че във връзка с тези идеи са извършени проучвания с
помощта на външна фирма, но не знае в какво точно се състоят същите. Свидетелят
посочва, че познава П.Л., който разбира от заведения и е имал идеи за отваряне
на нови заведения и въвеждане на някои иновации, които не са се получили.
Като доказателства по делото са приети и приложени
представените от жалбоподателя заверено копие от Решение № 711/24.07.2019 г.,
постановено по търговско дело № 834/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна,
търговско отделение /л. 61-62 от делото/, с което е прекратено производството
по несъстоятелност на „Джи Ви Зи“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „К.В.“ № 55, на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ, и е
постановено заличаване на дружеството от Търговския регистър, както и справка
от Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ от 01.10.2019 г. /л. 63 от делото/, от
която е видно, че „Джи Ви Зи“ ЕООД е заличен търговец.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.
156, ал.1 от ДОПК, след изчерпване на възможността за обжалване по
административен ред и пред надлежния да я разгледа съд, поради което се явява
допустима.
При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал.
2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е
приключила в определения от него срок. Оспореният по съдебен ред ревизионен акт
е издаден от компетентни органи – възложителя на ревизията и ръководителя на
ревизията в съответствие с чл. 119, ал. 2 от ДОПК и Тълкувателно решение №
5/13.12.2016 година на ВАС на РБ, постановено по тълкувателно дело № 10/2016
година, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена
ревизията.
Обжалваният ревизионен акт, чиято неразделна част е РД, е
издаден в изискуемата от закона писмена форма и съдържа всички необходими
реквизити съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК, включително разпоредителна част в
табличен вид, в която установените публични задължения са конкретизирани по
основание, по размер, по период и по субект. В него са обективирани, както
фактическите основания на органите по приходите във връзка с вменената
отговорност по чл. 19 от ДОПК на ревизираното лице за задължения за данъци и
ЗОВ на „Джи Ви Зи“ ЕООД, така и правните основания за издаване на акта.
Подробни констатации във връзка с реализиране на отговорността по чл. 19 от ДОПК се съдържат в РД, който е неразделна част от РА съгласно чл. 120, ал. 2,
изречение първо от ДОПК. В контекста на изложеното съдът приема атакувания по
съдебен ред РА за съответстващ на законовите изисквания за форма на
административен акт.
В хода на ревизионното производство
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да
обосноват отмяна на РА на това основание. Ревизиращите органи са осъществили
редица процесуални действия, подробно описани в РД, и са събрали допустими,
необходими и относими доказателства, с цел обективното установяване на фактите
и обстоятелствата от значение за случая, т.е. проявили са активност при
събирането и анализа на представените доказателства, в съответствие с
принципите на служебно начало /чл. 5 от ДОПК/, обективност /чл. 3 от ДОПК/ и
добросъвестност /чл. 6, ал. 1 от ДОПК/ в административния и в частност в данъчния
ревизионен процес. Оспорващият правен субект е уведомен за образуваното
ревизионно производство. Изготвеният ревизионен доклад е връчен на ревизираното
лице. Впоследствие по надлежния ред е извършено съобщаване на постановения
ревизионен акт.
Неоснователно в жалбата се поддържа, че първоначалната
заповед за възлагане на ревизия не отговаря на изискванията на чл. 113, ал. 1,
т. 5 от ДОПК, тъй като в същата не е конкретизирано, че отговорността на
ревизираното лице се ангажира на основание чл. 19 от ДОПК. Нормата на чл. 113,
ал. 1 от ДОПК предвижда, че в ЗВР следва да бъдат посочени ревизираният период
/чл. 113, ал. 1, т. 4 от ДОПК/ и видовете ревизирани задължения за данъци и/или
задължителни осигурителни вноски /чл. 113, ал. 1, т. 4 от ДОПК/. Видно от
съдържанието на ЗВР № Р-03000317007239-020-001/25.10.2017 г., издадена от Д. Б.
К., на длъжност Началник на сектор в ТД на НАП Варна, със същата е възложено
извършването на ревизия на А.Д.А. за установяване на отговорността му за
задълженията на „Джи Ви Зи“ ЕООД. Последните са подробно описани по видове и
периоди при посочване обхвата на ревизията, т.е. изпълнени са изискванията на
чл. 113, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ДОПК. На стр. 2 от ЗВР №
Р-03000317007239-020-001/25.10.2017 г. в абзаца „Други обстоятелства, имащи
значение за ревизията“ /чл. 113, ал. 1, т. 6 от ДОПК/ изрично е посочено, че
ревизията е за установяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения за
данъци и/или ЗОВ на „Джи Ви Зи“ ЕООД. С оглед горното съдът намира, че от
издадената ЗВР става ясно, че отговорността на ревизираното лице е ангажирана
именно по реда на чл. 19 от ДОПК.
Лишено от основание е твърдението на жалбоподателя, че е
налице противоречие между посочените основания за ангажиране на солидарна
отговорност в ревизионния акт и в потвърждаващото го решение на Директора на
Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП. Действително в обжалвания РА не е
конкретизирано коя хипотеза на отговорността на трето лице по чл. 19 от ДОПК е
счетено, че е налице в случая. Последното е сторено от решаващия орган по чл.
152, ал. 2 от ДОПК в потвърждаващото ревизионния акт решение № 286/02.11.2018
г., в което е отречено наличието на хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, като е
прието, че е осъществен фактическият състав на хипотезата по чл. 19, ал. 2,
предложение първо от ДОПК /Изм. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016
г./. Извършеното от горестоящия административен орган конкретизиране не
представлява процесуално нарушение, а още по-малко съществено такова, което да
представлява самостоятелно основание за отмяна на ревизионния акт. По аргумент
от чл. 155, ал. 1 от ДОПК решаващият орган е такъв по същество, поради което
няма пречка да събира нови доказателства /вж. чл. 155, ал. 3 от ДОПК/, както и
да прави нови изводи по приложението на материалния закон /аргумент от чл. 155,
ал. 2 от ДОПК/. В този смисъл няма пречка директорът на съответната дирекция
ОДОП при ЦУ на НАП да потвърди обжалвания пред него ревизионен акт на различно
от посоченото в акта правно основание. Доводи в подкрепа на горния извод
косвено се извличат и от Тълкувателно решение № 5/14.07.2004 г. по тълкувателно
дело № 7/2004 г. на ВАС, което макар и постановено при действието на отменения
Данъчнопроцесуален кодекс /ДПК/, е актуално и при сега действащия ДОПК.
Съгласно т. 4 от посоченото тълкувателно решение когато съдът решава делото по
същество, съгласно чл. 130, ал. 1 от ДПК може да откаже правото на приспадане
на данъчен кредит на друго основание, различно от фактическото и/или правно
основание в акта. Доколкото както по отменения ДПК, така и съгласно действащия
понастоящем ДОПК, решаващият орган и съдът са инстанции по същество /срвн. чл.
120, ал. 1 и 2 от ДПК (отм.) и чл. 155, ал. 1 и 2 от ДОПК, както и чл. 130, ал.
1 от ДПК (отм.) и чл. 160, ал. 1 от ДОПК/, следва да се приеме, че същите имат
правомощие да изменят посоченото в акта правно основание.
Не представлява съществено процесуално нарушение, водещо
до ограничаване правото на защита на ревизираното лице, и непосочването в
ревизионния акт на съответната редакция на нормата на чл. 19 от ДОПК и
съответния брой на Държавен вестник, с който е извършено изменението. В случая
такова нарушение не се констатира от съда, като дори да беше налице, същото
няма отношение към процесуалните правила за извършване на ревизията, а касае
приложението на материалния закон, тъй като е свързано с издирването и
прилагането на относимата по време на възникване на материалното правоотношение
редакция на материалноправната норма.
При преценка относно съответствието на ревизионния акт с
материалноправните разпоредби съдът съобрази следното:
Между страните по делото не е формиран спор по фактите, а
единствено относно тяхното квалифициране като основание за ангажиране на
отговорността на жалбоподателя по чл. 19, ал. 2 от ДОПК.
Безспорно се установява, че за „Джи Ви Зи“ ЕООД, чийто
управител е жалбоподателят, са възникнали задължения за данъци и осигурителни
вноски общо в размер на 11 782,64 лева – главница и лихви, в т.ч. за
корпоративен данък за периода 2016 г., за ДДС за д.п.м.08.2017 г., за данък
върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода
м.06.2017 г. – м.08.2017 г., за задължителни осигурителни вноски за ДОО – за
осигурители, за здравно осигуряване – за осигурители и за ДЗПО – универсален
пенсионен фонд за осигурители за периода м.05.2017 г. – м.08.2017 г., декларирани
с ГДД по чл. 92 от ЗКПО, СД по ЗДДС и декларации образец 6 данни от „Джи Ви Зи“
ЕООД, които задължения не са платени. По аргумент от чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК, ГДД по чл. 92 от ЗКПО, справка-декларацията по ЗДДС и декларациите
образец 6 са изпълнително основание, съгласно чл. 165 от ДОПК, във връзка с чл.
85 и чл. 86 от ЗДДС и чл. 92 от ЗКПО, във връзка с чл. 40 от Закона за
здравното осигуряване и чл. 5 ал. ал. 4, т. 2 във връзка с чл. 6, ал. 9 от
Кодекса за социално осигуряване, във връзка с чл. 50 от ЗДДФЛ, поради което и
въз основа на тях е образувано изпълнително дело за събиране на задълженията на
дружеството. Съгласно чл. 105 от ДОПК
задълженията по декларация, по която задълженото лице само изчислява основата и
дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете,
определени в съответния закон. Декларациите са подадени през процесните периоди
и задълженията за тях не са платени. С оглед горното, не може да бъде споделено
твърдението в жалбата, че „Джи Ви Зи“ ЕООД няма ликвидни и изискуеми
задължения, тъй като не са установени с ревизионен акт или акт за установяване
на публично държавно вземане. Отделно от това разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ДОПК има предвид установяване на отговорността на третото лице /в случая
ревизирания управител/ да се установи с ревизионен акт /в случая процесния/,
поради което, противно на твърдяното
от жалбоподателя, липсва законово изискване публичните задължения на юридическото
лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК, за които се търси отговорност на
управителя на това юридическо лице по реда на чл. 19 от ДОПК, да са установени
с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК.
Разпоредбите на чл. 19, чл. 20 и чл. 21 от ДОПК
регламентират предпоставките и реда за ангажиране на особен вид лична имуществена
отговорност, предвидена за трети лица – членове на органи на управление или
управители на задължено лице по чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК.
Материалноправните норми на ал. 1 и ал. 2 на чл. 19 от ДОПК
регламентират самостоятелни хипотези на тази отговорност, различни по своя
фактически състав. В настоящия случай предмет на съдебна проверка е наличието
или липсата на предпоставките на лична имуществена отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК.
Съгласно тази разпоредба /в редакцията, действаща към процесните данъчни
периоди – изм. – ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г./, който в
качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски
представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т.
1 и 2 недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на
задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или
дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени,
значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на
задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или
задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на
извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. С
цитираната разпоредба е създадена особена хипотеза на лична имуществена
отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски
субекти или тези, които са длъжни да ги удържат и внасят – аргумент от чл. 14,
т. 1 и т. 2 от ДОПК. По съдържанието си това е последващо законово встъпване на
съдлъжник – аргумент от чл. 101 и чл. 121 от Закона за задълженията и договорите.
Основен длъжник е лицето по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК. Встъпващ съдлъжник е
неговият управител или член на управителен орган.
Кумулативно необходимите предпоставки за реализиране на
отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК са: 1. лицето да има качеството на
управител или член на орган на управление на задължено лице по чл. 14, т. 1, и
т. 2 ДОПК; 2. да извърши плащания в пари или в натура от имуществото на
задължено лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент;
3. плащането да е извършено недобросъвестно; 4. вследствие на плащането
имуществото на задълженото лице е намаляло; 5 в резултат на плащането не са
погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. С оглед
характера на особената отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК – отговорност на
трети лица за задължения на задължено лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК,
доказателствената тежест за установяване на елементите от фактическия състав се
носи от органите на приходната администрация.
В приложимата към спора разпоредба на чл. 19, ал. 2 от ДОПК /редакцията,
Изм. – ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г./ действието на
имуществено разпореждане е извършването на плащания в натура или в пари от
имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на
печалбата или дивидент, или отчуждаване на имущество, включително
предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително
по-ниски от пазарните. Относима към разглеждания казус е хипотезата на плащане
на пари от имуществото на главния длъжник, представляващо скрито разпределение
на печалбата.
А.А. е материалноправно легитимиран като субект на
отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за
публичните задължения на „Джи Ви Зи“ ЕООД, възникнали в периода от създаването
на дружеството – 11.10.2016 г. до 31.08.2017 г., тъй като в този период е бил
управител на задълженото лице. Задълженията за данъци и за ЗОВ на главния
длъжник съществуват. Те са определени от него по основание и по размер по реда
на чл. 105 от ДОПК с
подаване на ГДД, СД по ЗДДС и декларации образец 6. По аргумент от чл. 105 от ДОПК
минималното съдържание на тези декларации включва посочване на основата и
размера на дължимия данък и/или ЗОВ. Тоест налице е първата от кумулативно
предвидените предпоставки за ангажиране на отговорността на жалбоподателя по
чл. 19, ал. 2 от ДОПК.
Ревизираното лице не оспорва извършените плащания към
„Колидж Груп 16“ ЕООД и „Бар Луук 16“ ЕООД във връзка с издадените от тези
дружества на „Джи Ви Зи“ ЕООД фактури с предмет „маркетингови услуги“,
конкретно посочени в РД и РА, които се потвърждават от представените в хода на
ревизионното производство фискални бонове и касова бележка, но поддържа теза за
недоказаност те да представляват скрито разпределение на печалба или дивидент,
каквото е изискването за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК.
Легално определение на понятието „скрито разпределение на печалба“ се съдържа в
§ 1, т. 5 от ДР на ЗКПО, като в буква „а“ на тази разпоредба е посочено, че
това са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице
дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или
разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или
свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви „а“ и
„б“.
По делото не е спорно, че А. е едноличен собственик и
управител на „Бар Луук 16“ ЕООД, както и че едноличен собственик и управител на
„Колидж груп 16“ ЕООД е П. И. Л., който е упълномощено лице от А.А., да оперира
с разплащателните сметки на „Джи Ви Зи“ ЕООД, поради което съществува
свързаност по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК.
Предпоставка за встъпването на съдлъжник /управителя на
задълженото юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК/ по смисъла на
обективирания в чл. 19, ал. 2 от ДОПК правен институт, в разглеждания казус е,
че А.А. е извършил плащания към посочените търговски дружества, без да са
налице основания за това, поради което представляват извършено скрито
разпределение на печалбата. Това е така, тъй като плащанията са извършени без
основание, доколкото не са налице реално извършени услуги по фактурите,
издадени от „Колидж Груп 16“ ЕООД и „Бар Луук 16“ ЕООД, с предмет „маркетингови
услуги“. Последното обстоятелство се установява по категоричен начин от
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства. Настоящият съдебен
състав споделя достигнатите от органите на приходната администрация изводи, че
не са налице доказателства за извършването на фактурираните маркетингови услуги
от посочените доставчици „Колидж Груп 16“ ЕООД и „Бар Луук 16“ ЕООД. Фактическото извършване на конкретните
услуги – в случая „маркетингови“, не може да бъде удостоверено единствено с
наличието на договори, приемо-предавателни протоколи и издадени фактури. Договорите са с твърде общо съдържание. Не е
посочена цена на услугите, нито критерии за нейното определяне. Липсва и период
на действие на договора и на издаване на фактурите. Посочено е, че изпълнението
на дадена поръчка ще се отчита писмено, без да е уточнено с какви документи ще
се удостоверява това обстоятелство. В договорите, сключени с „Колидж Груп 16“
ЕООД, не е посочен конкретният вид маркетингова услуга – предмет на договорите.
Същите съдържат клауза за предаване на отчета посредством приемо-предавателни
протоколи, каквито не са представени по делото. В приложените по
административната преписка приемо-предавателни протоколи между „Бар Луук 16“
ЕООД и „Джи Ви Зи“ ЕООД не са упоменати конкретни действия и дейности,
конкретни проекти и проучвания, както и лицата, които са ги извършили, поради
което същите не доказват действително извършени от прекия доставчик конкретни дейности
във връзка с осъществено конкретно маркетингово проучване.
Извършването на фактурираните
от доставчика „Бар Луук 16“ ЕООД услуги не се установява и от представените
маркетингов план на индийски ресторант „Синдху“, маркетингова стратегия за
диетичен ресторант и анализ на потребителското поведение – за продукта бира.
Тези писмени доказателства са с твърде общо съдържание и не доказват извършване
на описаните в заявките и договорите маркетингови услуги. Не е ясно и кога и от
кого са изготвени като липсват данни за цената на вложените труд и материали за
тяхното изготвяне. Доставката на услуги представлява фактическо извършване на
определени дейности, които имат стойност, и извършването им би могло да се
докаже със счетоводни документи, пътни листове, приемо-предавателни протоколи,
описи, доказателства за материалната, техническата и кадровата обезпеченост на
доставчика. Такива обаче не са представени нито в хода на ревизията, нито в
хода на настоящото съдебно производство. Не са ангажирани доказателства за
професионалната квалификацията и образованието на лицата, посочени като
изготвили маркетинговите проучвания. Няма никакви данни за резултатите от
извършените проучвания и как те са повлияли върху търговската дейност на
дружеството, в т.ч. и доказателства за открит и стопанисван диетичен и/или
индийски ресторант, което обстоятелство би обосновало извършването на разходите
по процесните фактури.
Горните изводи не се разколебават и от събраните по
делото гласни доказателства. Показанията на свидетеля Вълчев са твърде общи и
не установяват нито конкретното лице, извършило маркетинговите услуги, нито
конкретни действия, чрез които същите са осъществени. Свидетелят посочва
единствено, че познава лицата А.А. и П.Л., както и че „Джи Ви Зи“ ЕООД е имало
намерение да разработва индийски ресторант „Синдху“, както и да предлага
екзотични храни и напитки, като например английска бира, но същите не са
осъществени, като не знае, в какво точно са се изразявали проучванията в тази
насока.
При преценката
относно действителното извършване на фактурираните маркетингови услуги следва
да се има предвид и свързаността между възложителя по договорите за
маркетингови услуги и получател по фактурите „Джи Ви Зи“ ЕООД и изпълнителите/доставчиците
по фактурите „Колидж Груп 16“ ЕООД и „Бар Луук 16“ ЕООД. Управителят на „Колидж
Груп 16“ ЕООД П. И. Л. е упълномощено лице от управителя на „Джи Ви Зи“ ЕООД – А.Д.А.,
да оперира с разплащателните сметки на „Джи Ви Зи“ ЕООД, а управител на „Бар
Луук 16“ ЕООД е А.Д.А. – едноличен собственик и управител на „Джи Ви Зи“ ЕООД.
Освен това и трите дружества са стопанисвали питейни заведения от веригата
Gossip Bar. По отношение на останалите, посочени като изготвили маркетинговите
проучвания, лица – Т.В. и Д. Б., е установено, че същите са преназначавани
последователно на длъжност салонен управител в множество дружества,
осъществяващи дейност в заведения от същата верига. Правилно от органите по
приходите е отчетено и обстоятелството, че ако А.А., който е едноличен
собственик и управител, както на възложителя – „Джи Ви Зи“ ЕООД, така и на
изпълнителя – „Бар Луук 16“ ЕООД, е притежавал необходимите знания, не е
следвало да заплаща на трето лице, представлявано от него, за процесните
услуги, които биха му послужили в управленската и търговската дейност на
предприятието. Още повече при твърдението в представените от А., в качеството
му на управител на „Бар Луук 16“ ЕООД, писмени обяснения, че услугите по
издадените от това дружество на „Джи Ви Зи“ ЕООД фактури са извършени лично от
него.
Предвид гореизложеното съдът намира за правилен извода на
приходните органи, че не са налице извършени услуги по фактурите, издадени от
„Колидж Груп 16“ ЕООД и „Бар Луук 16“ ЕООД, поради което липсва основание за
извършените плащания към тези дружества. Недоказана се явява връзката на
плащанията с неосъществените доставки, а съответно и с дейността на данъчно
задълженото лице. Затова и плащанията от 13.10.2017 г. в полза на „Колидж Груп
16“ ЕООД на суми в общ размер 14 700,00 лева, както и от 26.10.2017 г. и
от 14.11.2017 г. в полза на „Бар Луук 16“ ЕООД на суми в общ размер на
15 624,00 лева, представляват скрито разпределение на печалбата по смисъла
на § 1, т. 5, буква „а“ от ЗКПО. С
аргумент от чл. 37, ал. 2 във
връзка с ал. 1 от Указ № 883 от 24.04.1974
г. за прилагане на Закона за нормативните актове понятието за скрито
разпределение на печалбата по ЗКПО не се отличава по смисъл от
това по ДОПК.
Както бе посочено по-горе в настоящото изложение, за
ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК следва да се установи, че
плащането е извършено недобросъвестно от управителя на задълженото юридическо
лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК. Недобросъвестността като правно понятие няма
легално определение в българското законодателство. Утвърденото в правната
теория и съдебната практика разбиране е, че недобросъвестността винаги е
свързана със знанието за определени факти, като в случая се касае за знание
относно наличието на възникнали задължения за данъци и задължителни
осигурителни вноски на ЮЛ, представлявано от ревизирания данъчен субект, и
съзнателно бездействие по непогасяването им. От наличната по административната
преписка справка за задълженията на „Джи Ви Зи“ ЕООД /л. 899/, е видно, че
дружеството е декларирало с подадени декларации дължими суми до м.08.2017 г.,
които не са внесени. Обстоятелството, че А.А. е знаел за публичните задължения
на „Джи Ви Зи“ ЕООД за данъци и задължителни осигурителни вноски, подробно
описани в РД и обжалвания РА, се установява от факта, че същият е управител и
едноличен собственик на дружеството.
Не води до различен извод и даденото от жалбоподателя
писмено обяснение, в което се сочи, че ГДД по чл. 92 от ЗКПО, СД по ЗДДС, ГФО и
декларации образец 1 и образец 6 са подавани от „Бултакс Варна“ ЕООД,
осъществяващо счетоводно обслужване на „Джи Ви Зи“ ЕООД. Тези действия от
страна на посоченото дружество не могат да бъдат извършени без наличието на
надлежно упълномощаване и то именно от управителя на „Джи Ви Зи“ ЕООД А.А.,
както и без предоставяне от негова страна на съответните документи, въз основа
на които са изготвени декларациите, което обстоятелство не изключва знание у
последния относно липсата на плащане на декларираните публични задължения.
Освен това жалбоподателят не оспорва, че процесните публични задължения на
представляваното от него търговско дружество не са заплатени.
Безпротиворечив извод за знание относно наличието на
ликвидни и изискуеми публични /данъчни и осигурителни/ задължения на „Джи Ви
Зи“ ЕООД за ревизираните данъчни периоди се налага и от събраните по делото
писмени доказателства за образувано изпълнително производство за тяхното
събиране и за предприетите от страна на публичния изпълнител действия по
принудително изпълнение – налагане на различни по вид обезпечителни мерки. Тези
обстоятелства са били известни на А. предвид качеството му на едноличен
собственик на капитала и управител на дружеството.
Добросъвестното управление на дейността на търговеца
предполага целенасочени действия по упражняване на правата му /включително
събиране на вземанията/, респ. изпълнение на задълженията, в т.ч. погасяване на
изискуемите публични такива, каквото в случая не е налице. Обстоятелствата, че А.
е разполагал с пълна информация за имущественото и финансовото състояние на
дружеството и въпреки че е знаел за съществуващите изискуеми и непогасени
публични задължения на „Джи Ви Зи“ ЕООД, целенасочено е извършил плащания на
парични средства към свързани с него лица, без да е налице основание за това,
вместо с тези средства да погаси задълженията на управляваното от него
юридическо лице към държавата, наред с продължителния период на неизпълнение на
периодично възникващите публични задължения /ежемесечно за няколко
последователни месеца/ и то при твърдения на жалбоподателя за налично имущество
за пълно или частично погасяване, изключват добросъвестността.
С оглед горното правилно органите по приходите са приели
за доказан и осъществен и този елемент /плащането е извършено недобросъвестно/
от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК.
Спорни между страните по делото са и последните два
елемента за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК – относно
наличието на причинно-следствена връзка между извършените плащания и
намаляването на имущественото състояние на задълженото юридическо лице и дали
именно по тази причина последното не е в състояние да заплати задълженията си
за данъци и задължителни осигурителни вноски.
Константно се възприема в съдебната практика на ВАС, че
разпоредбата на чл. 19 от ДОПК изисква уникалност на каузалната връзка между
поведението на управителя и несъбирането на данъчните задължения на представляваното
дружество, т.е. посоченото поведение на управителя следва да е единствената
причина за обсъжданата несъбираемост на публичните вземания.
В случая по категоричен начин е установено, че въпреки
наличието на парични средства за обслужване на изискуемите публични задължения,
в ревизирания период А.А. не е разпоредил плащания към бюджета, а е извършил
плащания към свързани лица, които са без основание. Несъмнено в резултат на
извършените разпоредителни действия със средства, несвързани с основната
дейност на дружеството, е настъпило намаляване на имуществото му. След анализ
на данните от информационните регистри на НАП е установено, че „Джи Ви Зи“ ЕООД
не притежава недвижими имоти и МПС, не притежава въздухоплавателни средства,
няма вписвания в Централния регистър на особените залози относно притежавани
движими вещи. Тоест дружеството не разполага с имущество, с което да погаси
публичните си задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Предвид
изложените съображения възраженията на жалбоподателя за липса на връзка между
извършените разпоредителни действия /извършени плащания към свързани лица без
основание/ и намаляването на имущественото състояние на „Джи Ви Зи“ ЕООД и
последвалата невъзможност за погасяване на публичните задължения на
дружеството, са неоснователни. Противно на твърдяното от жалбоподателя,
наличието на имущество /парични средства/ на главния длъжник /дружеството,
чийто управител е бил А./ към определени моменти за погасяване на процесните
задължения, но без това да е сторено, не изключва причинната връзка на
избраното релевантно действие на разпореждане с непогасяването, а я предполага,
доколкото само от волята на привлеченото към отговорност лице е зависело да
вземе решение за погасяване с наличното и достатъчно имущество.
Съвкупната преценка на специфичните за разглеждания казус
обстоятелства – извършване на плащания към свързани лица без основание и без
същите да са свързани с дейността на „Джи Ви Зи“ ЕООД, и предприетите действия
от страна на приходната администрация за принудително събиране на задълженията
от основния длъжник и невъзможността същите да бъдат събрани по причина, че
дружеството не разполага с имущество, което да послужи за принудително
изпълнение, обосновава краен извод за поведение на управителя, което е
единствената причина за несъбираемост на установените на дружеството публични
вземания. Следователно в случая са изпълнени всички кумулативно необходими
предпоставки, пораждащи фактическия състав за ангажиране на отговорността на
жалбоподателя по реда на чл. 19, ал. 2, предложение първо от ДОПК /редакцията,
Изм. – ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г./.
За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че
неоснователно в оспорения РА и в потвърждаващото го решение е прието, че установената
при извършена на 12.12.2017 г. проверка липса на парични средства в касата на
„Джи Ви Зи“ ЕООД, при положение, че по счетоводни данни в касата на дружеството
следва да са налични парични средства в размер на 76 743,71 лева,
представлява скрито разпределение на печалбата, тъй като от А. не са
представени доказателства паричните средства да са използвани за дейността на
търговеца, поради което според приходните органи същите са насочени в полза на
жалбоподателя. Няма спор, че сумата от 76 743,71 лева, която по счетоводни
данни би следвало да е налична в касата на дружеството, не е налична.
Ревизираното лице не дава обяснение за това обстоятелство, нито представя
документи, установяващи изплащането й на него лично като едноличен собственик
на капитала, на свързани с дружеството лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДОПК или на
други лица. Следователно не са налице доказателства за това, че сумата е
начислена или изплатена, или разпредЕ.под някаква форма на едноличния
собственик на капитала или на свързани с дружеството лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДОПК, за да
се приеме, че е налице скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т.
5 от ДР на ЗКПО. Само поради факта, че тя не е налична в касата на дружеството
не може да се приеме, че с нея е извършено скрито разпределение на печалбата от
страна на неговия управител. В този смисъл е константната практика на ВАС,
изразена в Решение № 2909 от 04.03.2021 г., постановено по адм. дело №
10179/2020 г., Решение № № 2134 от 11.02.2020 г., постановено по адм. дело №
11359/2019 г., Решение № 159 от 05.01.2018 г., постановено по адм. дело №
5292/2017 г., и други.
Независимо от изложеното в предходния абзац, доколкото
извършените от жалбоподателя без основание и без да са свързани с дейността на
„Джи Ви Зи“ ЕООД плащания на суми в полза на „Колидж Груп 16“ ЕООД и на „Бар
Луук 16“ ЕООД в общ размер на 30 324,00 лева, за които се доказа, че
представляват скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, буква „а“ от ЗКПО,
превишават размера на непогасените задължения на „Джи Ви Зи“ ЕООД за данъци и
задължителни осигурителни вноски, които са в общ размер на 11 782,64 лева
– главница и лихви, оспореният РА се явява издаден в съответствие с приложимите
материалноправни норми. Този извод се налага от регламентирания обхват на
юридическата отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, който е точно дефиниран в
закона – същият е за непогасените публични задължения и е до размера на
извършените плащания, респ. до размера на намалението на имуществото /срвн. ал. 2 и ал. 4 на чл. 19 от ДОПК/. С
оспорения РА установените спрямо А. задължения са в размер на 11 782,64
лева, т.е. приходната администрация е приложила по-благоприятен подход,
определяйки данъчна тежест само до размера на непогасените задължения за данъци
и задължителни осигурителни вноски /главница и лихви/ на „Джи Ви Зи“ ЕООД.
Отговорността на жалбоподателят е ангажирана
законосъобразно въпреки проведеното производство по обявяване
неплатежоспособността на „Джи Ви Зи“ ЕООД и последвалото заличаване от
Търговски регистър, тъй като императивната норма на чл. 21, ал. 2 от ДОПК
предвижда, че отговорността на третите лица се реализира и в случаите, когато
по отношение на длъжника са налице обстоятелствата по чл. 168, т. 5, 6 и 7,
като посоченото в т. 7 на чл. 168 от ДОПК обстоятелство е именно заличаване на
юридическото лице след прекратяване с производство по ликвидация. Разпоредбата
на чл. 21, ал. 2 от ДОПК е специална по отношение на нормата на чл. 739, ал. 1
от ТЗ, предмет на тълкуване по Тълкувателно решение № 2/2018 от 13.07.2020 г.
по тълкувателно дело № 2/2018 г. на Общото събрание на Търговска колегия на
ВКС, на което неправилно се позовава жалбоподателят, като предвижда по-широк
обхват на отговорността на третите лица по чл. 19 от ДОПК в определени хипотези
/чл. 168, т. 5, 6 и 7 от ДОПК/, между които и заличаване на юридическото лице –
главен длъжник, каквото именно е налице в настоящия случай.
Противно на застъпеното в жалбата становище, задължението
за лихви е в обхвата на отговорността по чл. 19 от ДОПК. Според чл. 16, ал. 3
от ДОПК отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3 от ДОПК обхваща
данъците и задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските по
събирането им. Цитираната правна уредба в чл. 14 и чл. 16 от ДОПК определя
нормите в чл. 16 от ДОПК като общи спрямо конкретните хипотези, предвидени в текстовете
на чл. 18 и на чл. 19 от ДОПК за отговорност на третите лица по чл. 14, т. 3 от ДОПК. Отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК изрично е посочена като
отговорност на трето лице и за нея е приложима разпоредбата на чл. 16, ал. 1 –
3 от ДОПК. В същия смисъл е и Тълкувателно решение № 5 от 29.03.2021 г.,
постановено по тълкувателно дело № 7/2019 г. на ВАС, задължително за органите
на съдебната власт по силата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт,
съгласно което отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс на третото задължено лице включва установеното задължение за
лихви на главния длъжник. В подкрепа на извода, че лихвите за просрочие върху
задължението на главния длъжник се включват в обхвата на отговорността на
третото лице по чл. 19 от ДОПК, е и решение от 13 октомври 2022 година по дело
С-1/21 на Съда на Европейския съюз, съгласно което член 273 от Директива
2006/112 и принципът на пропорционалност трябва да се тълкуват в смисъл, че
допускат национална правна уредба, която предвижда инструмент на солидарната
отговорност като описания в точка 1 от диспозитива на настоящото решение, който
обхваща и лихвите за просрочие, които юридическото лице дължи поради
неплащането на данъка върху добавената стойност в императивните срокове,
установени в разпоредбите на тази директива, в резултат на недобросъвестно
извършените действия на посоченото за солидарно отговорно лице.
Предвид изложените съображения
съдът намира, че оспореният ревизионен акт е правилен и законосъобразен,
фактическите констатации в него кореспондират със събраните в хода на ревизията
доказателства, поради което жалбата срещу него следва изцяло да бъде отхвърлена
като неоснователна.
При този изход на правния спор
и с оглед своевременно направеното искане и осъществената защита, в полза на
ответната страна, на основание чл. 161, ал. 1, изречение второ и изречение трето от ДОПК, следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени съобразно чл.
8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения върху обжалвания материален
интерес /11 782,64 лева/ в размер на 1 460,44 лева, които
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение
последно от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Д.А. ***, против
Ревизионен акт № Р-03000317007239-091-001/16.08.2018 г., издаден от органи по
приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен
акт № 286/02.11.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя
е вменена отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения на „Джи Ви Зи“ ЕООД,
както следва:
1. Отговорност за корпоративен данък по ЗКПО за
задължения на „Джи Ви Зи“ ЕООД за д.п.2016 г. в размер на 0,00 лева – главница,
и 5,96 лева – лихви;
2. Отговорност за ДДС по ЗДДС за задължения на „Джи Ви
Зи“ ЕООД за д.п.м.08.2017 г. в размер на 3 538,51 лева – главница, и
330,29 лева – лихви;
3. Отговорност за данък върху доходите от трудови и
приравнени на тях правоотношения за задължения на „Джи Ви Зи“ ЕООД за
д.п.м.06.2017 г. в размер на 36,77 лева – главница, и 3,95 лева – лихви, за
д.п.м.07.2017 г. в размер на 560,76 лева – главница, и 55,46 лева – лихви, и за
д.п.м.08.2017 г. в размер на 557,16 лева – главница, и 55,46 лева – лихви;
4. Отговорност за ДОО – за осигурители за задължения на
„Джи Ви Зи“ ЕООД за д.п.м.05.2017 г. в размер на 0,00 лева – главница, и 3,05
лева – лихви, за д.п.м.06.2017 г. в размер на 1 251,47 лева – главница, и
135,00 лева – лихви, за д.п.м.07.2017 г. в размер на 1 268,51 лева –
главница, и 125,45 лева – лихви, и за д.п.м.08.2017 г. в размер на
1 396,96 лева – главница, и 123,69 лева – лихви;
5. Отговорност за вноски за здравно осигуряване – за
осигурители за задължения на „Джи Ви Зи“ ЕООД за д.п.м.05.2017 г. в размер на
0,00 лева – главница, и 1,29 лева – лихви, за д.п.м.06.2017 г. в размер на
534,76 лева – главница, и 57,69 лева – лихви, и
за д.п.м.07.2017 г. в размер на 559,52 лева – главница, и 55,33 лева –
лихви;
6. Отговорност за универсален пенсионен фонд – за
осигурители за задължения на „Джи Ви Зи“ ЕООД за д.п.м.05.2017 г. в размер на
0,00 лева – главница, и 0,79 лева – лихви, за д.п.м.06.2017 г. в размер на
332,60 лева – главница, и 35,88 лева – лихви, за д.п.м.07.2017 г. в размер на
339,17 лева – главница, и 33,54 лева – лихви, и за д.п.м.08.2017 г. в размер на
356,59 лева – главница, и 32,19 лева – лихви.
ОСЪЖДА А.Д.А. ***, да заплати в полза
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП
сумата от 1 460,44 лева
/хиляда четиристотин и шестдесет лева и четиридесет и четири стотинки/,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд на Република
България.
СЪДИЯ: