№ 4914
гр. София, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ИЛ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110208728 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 23-2200252/13.06.2022 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, на „Е.С.”
ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за извършено
административно нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на
труда, изразяващо се в това, че на 05.05.2022 г., в гр. София, в качеството му
на работодател по смисъла на параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби
на Кодекса на труда, не е уредил като трудови правоотношения отношенията
при предоставянето на работната сила, като не е сключил трудов договор в
писмена форма преди постъпване на работа с лицето И. с ЕГН **********.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена бланкетна
жалба от санкционираното лице „Е.С.” ЕООД, в която се твърди, че НП е
издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
В хода на съдебното производство дружеството-жалбоподател не изпраща
свой процесуален представител. В представено допълнение към жалбата е
1
посочено, че АУАН и НП са издадени от териториално некомпетентни
органи, в който смисъл е Решение № 36248/15.04.2022 г. по адм. дело №
11698/2021 г. по описа на ВАС, VI о. С оглед на изложеното, от съда се иска
да отмени атакуваното НП като незаконосъобразно.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва подадената
жалба, като моли за потвърждаване на атакуваното НП. Изложени са
съображения, че нарушението е доказано по несъмнен начин. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в
съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери
изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира,
че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са
следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 05.05.2022 г., служители на Дирекция „Инспекция по труда Софийска
област“, сред които и св. Б., извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство в обект: „Строеж на жилищна сграда с подземни и надземни
гаражи“, находящ се в гр. София, УПИ V-111, 112, кв. 12, местност ж.к.
„Люлин-център“ и ж.к. „Люлин-главен център“. Съгласно договор за
строителство от 10.05.2021 г. строител на горепосочената сграда се явява
„Е.С.“ ЕООД. На място бил заварен И. с ЕГН ********** да полага труд, като
изграждал електрическата инсталация на обекта.
След като се легитимирали, служителите на Дирекция „Инспекция по
труда Софийска област“ предоставили на И. декларация, в която последният
отразил, че работи в „Е.С.“ ЕООД като „жичкаджия“ от един месец с работно
време от 08.00 до 17.00 часа, с почивни дни събота и неделя и определено
трудово възнаграждение 1 лев на метър положен кабел.
При извършената впоследствие документална проверка на попълнената на
2
място в обекта декларация с данните от справките от НОИ и НАП за
сключените трудови договори и уведомления по чл. 62, ал. 4 КТ, било
установено, че спрямо И. нямало сключен трудов договор в писмена форма с
„Е.С.“ ЕООД към датата на проверката 05.05.2022 г.
За констатираното нарушение св. Б. съставила АУАН № 23-
2200252/13.05.2022 г. срещу „Е.С.“ ЕООД за извършено нарушение по чл. 62,
ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
Въз основа на съставения АУАН директорът на Дирекция „Инспекция по
труда Софийска област“ издал наказателно постановление № 23-
2200252/13.06.2022 г., с което за описаното в АУАН административно
нарушение на „Е.С.“ ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на
2000 лева.
НП било връчено на представител на „Е.С.“ ЕООД на 16.06.2022 г., като
управителят на дружеството подал в законоустановения 14-дневен срок (на
30.06.2022 г.) жалба срещу процесното наказателно постановление, която
инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на св. Б.; декларация от 05.05.2022 г.; протокол за извършена
проверка № ПР2215383 от 05.05.2022 г.; Заповед № З-0024/08.01.2019 г.,
Заповед № З-0025/08.01.2019 г., Заповед № З-0057/14.01.2022 г. и Заповед №
З-0058/11.02.2014 г., всички на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е доказана по безспорен начин от събраните по делото
доказателства. От показанията на св. Б.Т. се установява, че на 05.05.2022 г., са
установили в процесния строителен обект, че И. е полагал труд като ел.
техник, полагайки кабели в сградата. Това обстоятелство не се оспорва от
страните по делото. В този смисъл са и фактите, отразени в изготвения
протокол за извършена проверка № ПР2215383 от 05.05.2022 г., както и
съдържанието на собственоръчно попълнената от И. декларация.
По безспорен начин се установи от показанията на св. Тодорова, че Иван
Евтимов не е имал сключен трудов договор в писмена форма с „Е.С.“ ЕООД
към 05.05.2022 г.
3
Съдът кредитира и приетите по реда на чл. 283 НПК писмени
доказателства, доколкото същите са пряко относими към предмета на
доказване по делото по смисъла на чл. 102 НПК.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
При извършената проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, съдът счита, че „Е.С.“ ЕООД е
осъществило състава на вмененото му административно нарушение по чл. 62,
ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
От събраните по делото доказателства се установи, че към 05.05.2022 г. И.
е полагал труд в процесния строителен обект в гр. София за работодателя си
„Е.С.“ ЕООД. Безспорно се установява, че в случая е било налице трудово
правоотношение между Иван Евтимов и дружеството-жалбоподател, тъй като
характерът на полагания труд не е бил инцидентен, било е уговорено трудово
възнаграждение за престираната работна сила (1 лев на метър окабеляване) и
работно време (08.00-17.00 часа) с почивни дни (събота и неделя). Следва да
се направи ясно разграничение между трудовия договор и договора за
изработка (чл. 258-269 ЗЗД). Основната разлика се състои във вида на
престацията – при трудовия договор се престира работна сила от
работника/служителя, докато при договора за изработка се дължи конкретен
трудов резултат. Оттук и произтичат останалите специфики при двата вида
правоотношения – при трудовия договор работникът/служителят следва да
спазва определен трудов ред и дисциплина, работно време и т.н., докато при
договора за изработка изпълнителят дължи само трудов резултат при
оперативна и стопанска самостоятелност при изпълнението. И при двата вида
договори и правоотношения се дължи възнаграждение, но при трудовото
правоотношение то се изплаща периодично, а при договора за изработка по
правило еднократно при приемане на работата от възложителя.
Правоотношението между Иван Евтимов и „Е.С.“ ЕООД не разкрива
характеристиките на договор за изработка, тъй като в настоящия случай са
налице всички характеристики на трудово правоотношение – уговорено
работно място, работно време, трудово възнаграждение и почивни дни.
Предвид това „Е.С.“ ЕООД в качеството му на работодател по смисъла на § 1,
т. 1 от ДР на КТ е следвало да уреди взаимоотношенията си с Иван Евтимов
4
чрез сключване на трудов договор в писмена форма. Като не е изпълнил това
свое задължение, дружеството-жалбоподател е допуснало нарушение на
разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
Предвид обстоятелството, че нарушението е извършено от юридическо
лице, които съгласно разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН носят обективна,
безвиновна отговорност, е безпредметно да се обсъжда субективната страна
на извършеното административно нарушение.
Предвид императивната разпоредба на чл. 415в, ал. 2, вр. чл. 62, ал. 1 от
КТ в случая не може да се обсъжда хипотезата на маловажност на
извършеното административно нарушение.
В конкретния случай обаче съдът счита, че са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила в хода на
административнонаказателното производство, доколкото АУАН и НП са
издадени от некомпетентни органи. Съгласно приложимата към момента на
издаване на процесните АУАН и НП разпоредба на чл. 16, ал. 2 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ (отм. с ПМС № 313 от 05.10.2022 г. , обн. ДВ, бр. 81 от 11.10.2022 г.)
дирекциите „Инспекция по труда” осъществяват дейността си на територията
на съответната област. Действително, по делото са приложени Заповед № З-
0024/08.01.2019 г., Заповед № З-0025/08.01.2019 г. и Заповед № З-
0057/14.01.2022 г., всички издадени от изпълнителния директор на ИА „ГИТ“,
с които на основание чл. 6, ал. 2, т. 14 от Устройствения правилник на ИА
„ГИТ“ на служителите на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“,
както и персонално на актосъставителя Б.Т., чрез Заповед № З-
0057/14.01.2022 г. в периода от 14.01.2022 г. до 31.12.2022 г., е възложена
разширена териториална компетентност и на територията на Столична
община. В Решение № 3624 от 15.04.2022 г. по адм. дело № 11698/2021 г. по
описа на ВАС, VI-то отделение, обаче ВАС изрично е посочил, че
„Териториалната компетентност на отделните териториални поделения
на ИА "ГИТ" е императивно определена в чл. 16, ал. 2 от Устройствения
правилник и не е налице делегиране от страна на изпълнителния директор на
права да определя или изменя тази компетентност. При делегирането има
прехвърляне на правомощия от един орган на друг орган, като за да е
възможно и правно допустимо това, винаги е необходимо изрично
5
нормативно овластяване. В настоящия случай такова овластяване няма.
Разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 14 от УП повелява, че изпълнителният
директор ръководи Агенцията, като определя обхвата на дейност и
компетентност на инспекторите по труда. Това е признатата му от
подзаконовия нормативен акт възможност да определя материалната им
компетентност, което означава, че те могат да издават валидни
административни актове само в кръга на материята, която им е
предоставена като правомощия. Това обаче не касае пространствените
граници, в които те могат да действат редовно, т. е. териториалната им
компетентност. Нито в ЗЗБУТ, нито в УП на ИА "ГИТ" е изрично
възложено правомощие на изпълнителния директор да определя и променя
териториалната компетентност на инспекторите по труда“. Настоящият
съдебен състав споделя изложените съображения в посоченото решение на
ВАС, в какъвто смисъл е и преобладаващата съдебна практика на АССГ -
Решение № 6796 от 14.11.2022 г. по адм. дело № 6828/2022 г. по описа на
АССГ, XV-ти касационен състав, Решение № 7426 от 06.12.2022 г. по адм.
дело № 7990/2022 г. по описа на АССГ, XXVI-ти касационен състав, Решение
№ 7425 от 06.12.2022 г. по адм. дело № 8055/2022 г. по описа на АССГ,
XXVI-ти касационен състав, Решение № 6811 от 15.11.2022 г. по адм. дело №
6826/2022 г. по описа на АССГ, XV-ти касационен състав, Решение № 798 от
12.02.2021 г. по адм. дело № 10773/2020 г. по описа на АССГ, XIX-ти
касационен състав, Решение № 7557 от 14.12.2021 г. по адм. дело №
10840/2021 г. по описа на АССГ, I-ви касационен състав, Решение № 3881 от
10.06.2022 г. по адм. дело № 665/2022 г. по описа на АССГ, XVIII-ти
касационен състав.
Съдът счита за допустим в хода на административнонаказателното
производство инцидентният съдебен контрол за валидност на
административните актове. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 17, ал. 2
ГПК, която се явява приложима в настоящото производство на основание чл.
46, ал. 2 ЗНА. В този смисъл, доколкото разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 14 от
Устройствения правлиник на ИА „ГИТ“ (отм.) регламентира правомощие на
изпълнителния директор за определяне на обхвата на дейност и
компетентност на инспекторите на труда, но само в определената им
териториална компетентност, то приложените Заповед № З-0024/08.01.2019
г., Заповед № З-0025/08.01.2019 г. и Заповед № З-0057/14.01.2022 г. се явяват
6
нищожни. Аргумент в подкрепа на гореизложеното се явява и фактът, че с
ПМС № 313 от 05.10.2022 г., обн. ДВ, бр. 81 от 11.10.2022 г. е приет нов
Устройствен правилник на ИА „ГИТ“, в разпоредбите на чл. 21, ал. 4 и ал. 5
от който вече изрично е регламентирано, че служителите на дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“ имат компетентност на контролен
орган и в териториалния обхват на Столичната община, като териториалната
компетентност на контролните органи се определя и изменя от
изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ с изрична заповед.
В този смисъл АУАН, както и НП, са издадени от длъжностни лица, които
нямат съответна териториална компетентност, доколкото нарушението е
извършено в гр. София извън териториалната компетенция на служителите на
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“. Посоченото нарушение на
процесуалните правила е съществено и обуславя отмяна на атакуваното НП
поради неговата незаконосъобразност.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН дружеството-жалбоподател
има право на разноски, но доколкото не са направени такива, съдът не следва
да се произнася в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-2200252/13.06.2022 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с
което на „Е.С.” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева
за извършено административно нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от
Кодекса на труда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7