Определение по дело №113/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 307
Дата: 7 май 2019 г. (в сила от 7 май 2019 г.)
Съдия: Веселина Димитрова Джонева
Дело: 20191500500113
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2019 г.

Съдържание на акта

                                 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №307

                                   гр.Кюстендил, 07.05.2019г.

                          В  И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Окръжен съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение, пети състав, в закрито съдебно заседание на седми май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                            Председател: Мирослав Начев                                                                                                

                                                                                                   Членове: Пенка Братанова                                                                                                                                                            Веселина Джонева

след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.ч.гр.д.№113/2019г. по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 – чл.279 във вр. с чл.577 от ГПК.

 

Делото има за предмет разглеждане на частната жалба на „***“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявана от синдиците А.Д. и К.М., подадена срещу определение №2 от  05.02.2019г. на съдия по вписванията при Кюстендилския районен съд (КнРС), с което е отказано вписване на особен залог на търговско предприятие, в което са включени недвижими имоти.

В частната жалба се прави оплакване за незаконосъобразност на атакувания акт. Излагат се доводи, че с молбата с вх.№282/05.02.2019г., по която е постановен обжалвания отказ, е било поискано вписване, на вече вписания в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел  втори по ред особен залог на търговското предприятие на „***“ АД, заличаването на който е било прогласено от закона за нищожно, на основание §5 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗБН. Сочи се, че към молбата са били приложени изискуемите се документи и се аргументира разбиране за липсата на задължение за представяне на скица-копие от кадастралната карта, поради наличие на хипотезата на чл.6 ал.4 от ПВп, както и за липсата на задължение за представяне на писмена декларация по смисъла на чл.264 от ДОПК, което, според жалбоподателя, касае случаите на първоначално вписване на особен залог и има отношение към регистърното производство пред ТРРЮЛНЦ. В частната жалба се твърди, че изводът на съдията по вписванията за липсата на яснота относно естеството на искането, е неправилен. Като недопустими в рамките на охранителното производство се окачествяват доводите на съдията по вписванията в посока, че с разпоредбата на §5 от ПЗР на ЗИДЗБН се нарушавало правото на собственост на третите лица – приобретатели на недвижимите имоти, включени в търговското предприятие на длъжника, а банката се поставяла в привилегировано положение. Във връзка с последното оплакване се сочи, че в рамките на развилото се производство съдията по вписванията няма правомощие да преценява материалноправните предпоставки на вече извършеното вписване, чието вписване/отбелязване се иска.

Жалбоподателят претендира отмяна на постановения отказ, съдържащ се в определение №2/05.02.2019г. на съдия по вписванията при Районен съд – Кюстендил и връщане на преписката със задължителни указания за извършване на исканото вписване/отбелязване на заявеното обстоятелство относно особения залог на търговското предприятие на „***“ АД.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от лице, което има право на жалба и срещу подлежащ на атакуване акт на съдията по вписванията, в хипотезата на чл.274 ал.1 т.2 във вр. с чл.577 ал.1 от ГПК.

Преценена по същество, жалбата се явява основателна, а постановеният отказ – неправилен, поради следните съображения:

От документите, приложени към молбата на „***“ АД - в несъстоятелност, с която е било поискано от СВ при КнРС вписване на особен залог върху търговско предприятие е видно, че искането е било предшествано от вече извършено вписване в АВ, ТРРЮЛНЦ, на особен залог върху търговското предприятие на „***”АД в чийто активи са включени описани в молбата на дружеството недвижими имоти, с ред 004, който да се счита за залог с ред 001. Поискано е било извършването на вторично вписване на този залог, чрез подреждане в книгата на приложеното към молбата удостоверението за вписване на залога в Търговския регистър.

Съдията по вписванията с обжалваното определение е отказал да извърши исканото вписване, изтъквайки следните доводи: в конкретния случай, липсвало кадастрално описание на недвижимите имоти, съгласно чл.60 т.1-т.7 от ЗКИР и не били приложени скици - копия от кадастралната карта; не били представени данъчни оценки за имотите, предмет на вписването и декларации по чл.264 ал.1 от ДОПК; имотите в посочения особен закон след  като е бил заличен, са били отчуждени и вече не били собственост на „***”АД, което би поставило банката в привилегировано положение спрямо всички останали лица.

Така изложените доводи за постановяване на обжалвания отказ за вписване не могат да бъдат споделени, тъй като не държат сметка за естеството на поисканото вписване, от една страна, а от друга – част от тях надхвърлят правомощията на съдията по вписванията в рамките на това производство.

Според разпоредбата на чл.22а от ПВп,  вписването на актовете относно залог върху търговско предприятие се извършва по разпореждане на местно компетентния съдия по вписванията, чрез подреждане в книгата по чл.33, б.”д” на удостоверенията за вписване на залога в търговския регистър.

Съгласно чл.21 ал.2 от ЗОЗ, подлежащите на вписване обстоятелства относно залог на търговско предприятие се вписват в Търговския регистър по делото на залогодателя.

На основание чл.21 ал.3 от ЗОЗ, с оглед противопоставимост на трети лица, придобили права върху отделни недвижими имоти от заложеното предприятие, договорът за залог на търговско предприятие се вписва в нотариалните книги. В този случай, съгласно чл.22а от ПВ, в нотариалните книги се извършва не вписване на обстоятелства, а вписване на актове относно залог на търговското предприятие по разпореждане на съдията по вписванията, чрез подреждане в книгата по чл.33,б.”д” от ПВп на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър, съответно на удостоверенията за последващи вписвания. Когато удостоверението за вписване в търговския регистър не съдържа описание на заложеното имущество, към удостоверението се прилага и вписаният в търговския регистър договор за залог. Следователно всички обстоятелства, подлежащи на вписване съгласно чл.26 от ЗОЗ се отразяват в първичния регистър, който е Търговският регистър, а оттам и на вписване в Службата по вписванията, чрез подреждане на удостоверението, издадено от Търговския регистър относно вписването. Налага се изводът, че вписването в Службата по вписванията чрез подреждане на удостоверенията, има вторичен характер, тъй като е обусловено от вече извършено вписване в Търговския регистър.

В конкретния случай, към молбата на „***“ АД - в несъстоятелност, с която е било поискано отказаното вписване, е било приложено удостоверение изх.№20190124103411/24.01.2019г., издадено от Агенцията по вписванията, от което е видно, че в ТРРЮЛНЦ по партидата на „***”АД е бил подновен, с номер по ред 004, на основание §5 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ бр.22 от 13.03.2018г., особен залог на търговското предприятие на това дружество, учреден в полза на „***”АД - в несъстоятелност и „ЦКБ“ АД, съгласно договор за учредяване на особен залог на търговско предприятие от 15.12.2011г., сключен с нотариална заверка на подписите на страните, с номер по ред на залога 001. Към молбата е било приложено и копие от договора за учредяване на особен залог на търговско предприятие от 15.12.2011г.

Поисканото от СВ вписване е било продиктувано от обстоятелството, че в  актива на търговското предприятие, особеният залог по отношение на което е бил подновен,  са били включени и два недвижими имота, находящи се в гр.Кюстендил – бензиностанция с №0201, ПИ с идентификатор 41112.502.589, ведно с построените в него сгради, и бензиностанция с №0202, едноетажна масивна сграда- бензиностанция, построена в поземлен имот, находящ се в гр.Кюстендил, ул.„Гюешевско шосе”.

При наличието на горните предпоставки, съдията по вписванията е следвало да извърши поисканото вписване, чрез подреждане на представеното удостоверение. Проверката, която съдията по вписванията извършва, съгласно чл.32а ал.1 от ПВп, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Съдията по вписванията не проверява материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон, т.е. извършва се проверка само дали акта отговаря на формалните изисквания за вписване, респективно на изискванията за заличаване, и само ако същите не са спазени, се произнася с определение за отказ. В този смисъл е т.6 от ТР №7/25.04.2013г. на ОСГТК на ВКС. Посоченото ще рече, че в конкретния случай, съдията по вписванията е следвало да провери  дали е представено изискващото се съгласно чл.22а ал.1 от ПВп удостоверение, издадено от Търговския регистър, а когато то не съдържа описание на имотите - дали е представен договора за особен залог с описание на имотите, за които се иска вписване. В конкретния случай, към молбата са представени, както удостоверението, така и договорът, в който имотите, върху които се разпростира особения залог, са индивидуализирани в нужната степен. По силата на чл.6 ал.4 от ПВп, относно поисканото вписване не е било приложимо изискването на чл.6 ал.3 от ПВп за извършване на описание на имотите, съобразно данните по чл.60 т.1 – т.7 от Закона за кадастъра и имотния регистър и прилагането на скица-копие от кадастралната карта.

Вторичното вписване има само декларативен характер, чиято цел е да се даде гласност по индивидуалната партида на залогодателя „***“ АД, чийто два имота са включени в заложеното търговско предприятие. Именно, доколкото се касае за искане за вторично вписване на вече извършено такова в Търговския регистър, то съдията по вписванията не е имал и правомощието да преценява дали са представени документи, които удостоверяват обстоятелства, имащи значение към първоначалното вписване на подновяването на залога, още по-малко да дава оценка относно правното действие на извършено отчуждаване. Следва да се посочи, че за спазването на 6- месечния срок по пар.5 от ПЗР на ЗИДЗБН се следи  в регистърното производство.

Изложеното очертава извод за незаконосъобразност на постановения отказ за вписване, който следва да бъде отменен, а на съдията по вписванията следва да бъдат дадени указания за извършване на исканото вписване на представения пред него акт за промяна на обстоятелства по учреден залог на търговско предприятие.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение №2 от  05.02.2019г. на съдия по вписванията при Кюстендилския районен съд, с което е отказано извършване на нотариално действие - вписване на вписан в ТРРЮЛНЦ особен залог върху търговското предприятие на „***“ АД, учреден с Договор за особен залог на търговско предприятие от 31.12.2011г., чрез подреждане на удостоверението за вписване на залога в книгата по чл.33 б.„д” от ПВп.

 

ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията към Служба по вписванията при Кюстендилския районен съд, с указание за извършване на исканото с молба вх.№282/05.02.2019г., подадена от А. Н. Д.и К. Х. М., в качеството им на синдици на „***“ АД- в несъстоятелност, вписване, чрез подреждане на удостоверението в книгата по чл.33 б.„д” от ПВп.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.                                 2.