№ 194
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Величка Борилова
Капка Павлова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500115 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по въззивна
жалба на Министерство на външните работи /МВнР/, чрез юрисконсулт Т. К. насочена
против Решение 4446/23.0.2024 г., постановено по гр.д. № 6179/2023 г. по описа на СГС, с
което е отхвърлен предявеният от въззивника иск с правно основание чл.45 ЗЗД против Л. Я.
Д. за заплащане на сумата от 70 440 лв., ведно със законната лихва върху същата, считано от
30.05.2018 г., представляваща обезщетение за вреди, причинени от бездействието на
ответницата, в качеството й на *** на Държавен културен институт, изразяващо се в
необезпечаване съхранението на паметник-символ на българския принос за спасяването на
евреите в Холокоста /предмет на договор от 08.08.2013 г./.
Във въззивната жалба се поддържа и неправилност на обжалваното решение, поради
постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в
едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, в
противоречие с материалния закон – чл.45 ЗЗД, както и поради необоснованост. Като се
навеждат конкретни доводи за всяко едно от оплакванията се иска от настоящата инстанция
да отмени атакувания съдебен акт и неговата цялост и по съществото на спора постанови
уважаване на предявения осъдителен иск, както и на искането за заплащане на законна лихва
върху претендираната главница.
В отговора на въззивната жалба Л. Д., чрез адв.Г. А. от САК оспорва наведените
доводи в нея и поддържа правилност на обжалваното решение.
Въззивникът МВнР е подал и частна жалба срещу постановеното Определение от
първоинстанционния съд определение по реда на чл.248 ГПК с № 17932/08.11.2024 г., с
което е оставено без уважение искането му за изменение на постановеното по делото
решение в частта му относно разноските. Поддържа се неправилност на това определение,
поради неговата необоснованост /липса на изложени мотиви относно адекватността на
размера на присъденото в полза на насрещната страна адвокатско възнаграждение/ и се иска
отвяната му и по същество намаляване на адвокатското възнаграждение до неговия
1
минимален размер /не е конкретизирано какъв е той/. В отговора по частната жалба
насрещната страна оспорва доводите в нея и поддържа правилност на обжалвания съдебен
акт.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по
чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
първоинстанционното решение, прецени твърденията и доводите на страните във връзка със
събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност на
решението, посочени във въззивната жалба, приема следното:
Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо, като постановено от надлежен
съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по
редовно предявен иск.
Разгледани по същество оплакванията за неговата неправилност настоящата инстанция
намира за неоснователни, за да достигне до този извод въззивната инстанция взе предвид
следното:
СГС е бил сезиран с предявен осъдителен иск с правно основание чл.45 ЗЗД от МВнР
против Л. Я. Д., с който ищецът е поискал ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата
от 70 440 лв., ведно със законната лихва върху същата, считано от 30.05.2018 г.,
представляваща обезщетение за вреди, причинени от бездействието на ответницата, в
качеството й на *** на Държавен културен институт, изразяващо се в необезпечаване
съхранението на паметник-символ на българския принос за спасяването на евреите в
Холокоста /предмет на договор от 08.08.2013 г./.
Твърдяло се е в исковата молба ответницата да е изпълнявала длъжността *** на
Държавния културен институт /ДКИ/ към Министъра на външните работи, който е със статут
на юридическо лице на бюджетна издръжка.
ДКИ, в качеството си на възложител, представляван от ответницата, като ***,
сключил на 08.08.2013 г. договор с „Арт Студио-М. Ц.“ ЕООД, в качеството му на
изпълнител, с който му било възложено изработването на паметник – символ на българския
принос в спасяването на евреите от Холокоста, както и монтажа на същия в Израел.
Договорът съдържал клауза транспортирането на паметника до Израел да бъде
организирано от възложителя ДКИ. Твърдяло се е след изработването на паметника и
приемането на изработеното от възложителя ДКИ, същият да е оставен на склад в леярната,
в която е изработен, находяща се в с. Брестовица, обл. Пловдив. За същия Д., като *** на
ДКИ, не предприела никакви действия за обезпечаване съхранението му, с което виновно
нарушила задълженията си по трудов договор. През м. ноември, 2017 г., служители на ДКИ
констатирали, че паметникът не е в своята цялост, поради значителния престой на открито.
От него били останали само части, негодни за възстановяване.
Твърди се, че с бездействието си, ответницата не е изпълнила служебните си
задължения, като е допуснала изработената вещ да погине.
През 2018 г . МВнР провело обществена поръчка за изработване на същия паметник,
при което бил сключен договор на стойност 66 000 лв. Отделно, ищецът заплатил и 4 400 лв.
за поправка на модела, който се използвал за макет при изработването на новата скулптура.
Твърди се горепосочените разходи, извършени от МВнР, да са пряка и непосредствена
последица от виновното бездействие на ответницата, поради което и се иска репарирането
им от последната.
В отговора по исковата молба Л. Д., чрез процесуалния си представител, е оспорила
предявения иск на първо място като недопустим, а в условието на евентуалност - като
неоснователен.
Не са оспорени фактическите твърдения на ищеца за обвързването на ДКИ и
ответницата по трудов договор към релевантия период от време, въз основа на който Д. и
изпълнявала длъжността *** на ДКИ.
Всички останали твърдения са оспорени.
Поддържа се от ответната страна искът, предмет на производството, да е бил вече
2
предявен под формата на граждански иск по НОХД № 753/2020 г. по описа на СГС,
производството по което дело приключило с оправдателна присъда, влязла в сила на
27.04.2022 г.
Последната била задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от
същото деяние, поради което по образуваното гражданско дело е налице обвързваща съда
сила на пресъдено нещо по въпросите за това дали деянието е извършено, дали то е
противоправно и виновно.
Наличието на влязлата в сила присъда по цитираното НОХД, в чийто ход е предявен
гражданския иск срещу ответницата, макар и неприет за разглеждане в наказателното
производство, се поддържа да е отрицателна процесуална предпоставка за надлежното
упражняване на правото на иск по настоящето дело.
В условието на евентуалност се поддържа неоснователност на предявения иск, поради
отсъствието на елементите от фактическия състав на деликта по смисъла на чл.45 ЗЗД.
Твърди се работодателят на ответницата да е реализирал правата си по съдебен ред,
чрез предявяването на иск по чл.207, ал.1, т.2 КТ, уважен с постановено решение по гр.д. №
14831/2019 г. по описа на СГС.
На самостоятелно основание е въведено е възражение за погасяване по давност на
правото на ищеца да претендира вреди от поведението на ответницата - бездействие и
неполагането на необходимата грижа, доколкото същото е установено през м.ноември 2017
г., поради което и правото на иск за обезщетяване на вреди, произтекли от това поведение, се
е погасило преди образуване на производството по делото.
Анализът на приобщените пред първоинстанционния съд доказателства установява,
че с решение № 92 на Министерски съвет от 14.02.2013 г. е приет Национален план за
събития и инициативи във връзка с честването на 70-годишнината от спасяването на
българските евреи. Планът включвал и изработване и поставяне на паметници в гр. Тел
Авив, Израел и в гр. София, РБългария. В изпълнение на последния се подписал Договор №
МС 50/28.02.2013 г. между Администрацията на Министерски съвет и Съюза на българските
художници /СБХ/, с който Администрацията на МС възложила на СБХ да организира и
проведе конкурс за изготвяне на идеен проект за изработване на паметник-символ за
отбелязване на българския принос в спасяването на евреите от Холокоста. Конкурсът бил
спечелен от М. Ц.. С писмо от 31.05.2013 г., изхождащо от Главния секретар на МС на
Държавния културен институт /ДКИ/ било възложено в продължение на проведения конкурс
и избрания идеен проект да изпълни поръчката. За осъществяването й било предвидено да
бъдат отпуснати допълнителни бюджетни средства в размер на 50 000 лева на ДКИ /така
текстът на писмото/.
С договор № 14/08.08.2013 г. ДКИ, представляван от *** Л. Д., възложил на „АРТ -
СТУДИО - М. Ц.“ ЕООД, представлявано от М. Ц., като изпълнител, да изработи паметник -
символ на българския принос в спасяването на евреите от Холокоста, както и да участва при
монтирането на произведението в Израел. Договорът бил уговорен като срочен, със срок до
20.10.2013 г., като в него е включена и клауза за прекратяването му след изпълнение на
задълженията на страните по него. Договорено е възнаграждение в полза на изпълнителя е
в размер на 31 960 лв., като 50 % от сумата следвало да се плати авансово, а останалата част
- след изработка на паметника. Изплащането е обвързано и със задълженията на
изпълнителя по чл.5 от договора за придружаване на произведението в Израел и съдействие
за неговото поставяне.
Въз основа на издадена фактура от 08.08.2013 г. и в изпълнение на задълженията си
по договора вложителят ДКИ превел на 12.08.2013 г. в полза на изпълнителя М. Ц. сумата от
16 000 лева. С анекс, подписан на 01.10.2013г., към сключения договор № 14 от 08.08.2013 г.
С анекс от 01.10.2013 г. страните по договора продължил срока за изпълнението му до
10.12.2013 г.
Установява се от приобщените писмени доказателства, че скулптурата била
изработена /паметникът бил отлят в леярна в село Брестовица, обл. Пловдив/, като с
констативен протокол от 03.12.2013 г., подписан от името на възложителя от Л. Д. и
служителите на ДКИ Й. П. и С. К., изработването й е удостоверено. Като резултат от това
3
възложителят изплатил на изпълнителя и остатъка от пълното уговорено по договора
възнаграждение.
С друг договор - № 18 от 17.12.2013 г. ДКИ възложил на изпълнителя „АРТ СТУДИО
- М. Ц.“ ЕООД срещу възнаграждение от 18 000 лева да транспортира изработения паметник
до мястото, което е било предвидено за инсталирането му. Уговореното в тежест на
изпълнителя задължение включвало и изработване на транспортна опаковка, застраховка,
карго и всички разходи, свързани с транспорта, както и задължение да осъществи
монтирането на създаденото произведение в Израел на собствени разноски, при
съдействието на ДКИ и Посолството на България в Израел. Срокът за изпълнение на
посочените задължения е определен за м.март 2014 г. и бил обвързан с планираното от
Посолството на Р България в Тел Авив монтиране и откриване на паметника.
В тежест на възложителя по този договор е поставено задължението за заплащане на
уговореното се възнаграждение, както следва: 1/ авансово, в размер на половината от
уговореното; 2/ втората част от възнаграждението - след предоставянето на парична
гаранция в размер от 9 000 лева.
В деня на сключване на договора - 17.12.2013 г. М. Ц. предоставил на ДКИ банкова
гаранция в размер на половината от уговореното възнаграждение, а именно 9 000 лева
/протокол от същата дата/, след което ДКИ му изплатил цялото договореното
възнаграждение в размер на 18 000 лева.
Според съдържанието на удостоверителния протокол изпълнителят поел и
задължението да представи отчет за изпълнение на предмета на договор и изразходването на
предоставените парични средства, като приложи разходооправдателни документи.
Страните не спорят, че както в рамките на уговорения срок - м.март 2014 г., така и
след изтичането му, действия по изпълнение на задълженията по транспортиране и
монтиране на паметника в Израел не са предприемани.
Установимо е от разменената кореспонденция между посолството на РБългария в Тел
Авив и МВнР, че е следвало да се уточни място за поставяне на изработения паметник.
През м. ноември, 2017 г. Л. Д., като *** на ДКИ, била уведомена, че предстои
посещение на министър-председателя на РБългария в Тел Авив през 2018 г., в рамките на
което е планирано да бъде открит паметника.
Затова същата предприела действия по осъществяване транспортирането на паметника
в Израел, като служители на ДКИ и автора на паметника посетили леярната в с. Брестовица,
където се намирал паметника. На място констатирали, че последният „не е наличен“ -
налични били само моделът и част от калъпите за изработването му, при това силно
амортизирани и негодни за възстановяване. За констатираното служител на ДКИ докладвал
писмено на Д., която от своя страна със становище от 16.01.2018 г. информирала Министъра
на външните работи.
По повод на случая и въз основа на доклад от 21.02.2018 г. на Инспектората на МВнР,
със Заповед № ЧР- 95-00-68 от 23.02.2018 г. било образувано дисциплинарно производство
срещу въззиваемата, в качеството й на *** на ДКИ, след провеждането на което й било
наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ и със Заповед № Т-730/19.04.2018 г. на
Министъра на външните работи трудовото й правоотношение с ДКИ било прекратено.
Близо месец по-късно - на 11.05.2018 г. МВнР обявило обществена поръчка с
предмет, идентичен на този по договор № 14/08.08.2013 г. - изработването на скулптура -
символ на българския принос в спасяването на евреите от Холокоста, която била спечелена
от „МАРКОВСТУДИО" ООД и с него бил сключен договор № 58/ОП-И/18, за
осъществяването й на 28.05.2018 г. Според същия стойността на обществената поръчка е 66
000 лева, които били платени от възложителя - МВнР на изпълнителя, след издаването на
фактура на 29.05.2018 г. и подписването на приемо-предавателен протокол. След
провеждането на друга процедура по възлагане на обществена поръчка на
„МАРКОВСТУДИО" ООД били възложени и поправката на модела, както и изработването
на опаковка за транспортирането на скулптурата до Тел Авив. Стойността на услугите по
поправка на модела и изработването на опаковка била в общ размер на 4 440 лева, от които 2
400 лева за поправката на модела и 2 040 лева за изработването на опаковка.
4
Страните не спорят и се установява от приобщените доказателства, че въз основа на
обвинителен акт от 17.02.2020 г. по пр. пр № 7001/2018 г. на СГП / д.п. № 3286 ЗН 135/2018
г./ на Л. Д. е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 219, ал. 1 от НК за
това, че в периода от 03.12.2013 г. до 19.04.2018 г., в качеството си на длъжностно лице – ***
на ДКИ към Министъра на външните работи, не положила достатъчно грижи за
управлението, стопанисването и запазването на повереното й имущество – паметник–
символ на българския принос в спасяването на евреите от Холокоста /предмет на договор №
14/08.08.2013 г., сключен между ДКИ и „Арт Студио-М. Ц.“ ЕООД/ и от това последвала
значителна повреда - разрушаване и повреждане на паметника, с което причинила на МВнР
значителни щети в размер на 31 960 лева.
По обвинителния акт било образувано НОХД № 753/2020 г. по описа на СГС,
приключило с постановяването на оправдателна присъда № 260134/04.10.2021 г., потвърдена
с Решение № 96/30.03.2022 г., постановено по ВНОХД № 63/2022 г. по описа на САС и
влязла в законна сила на 27.04.2022 г.
В хода на производството по НОХД № 753/2020 г. на СГС от МВнР е бил предявен за
съвместно разглеждане, но неприет от съда граждански иск с правно основание чл. 45 и сл.
от ЗЗД и с предмет, идентичен с този по настоящето дело.
Страните не спорят /разменените книжа и становищата в о.с.з от 10.02.2025 г./, вкл.
извършената служебна справка от решаващият състав установи, че помежду им е налице и
друго висящо гражданско дело - № 40728/2019 г. по описа на СРС, ГО, образувано по
предявени искове с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КЗ и чл.86 ЗЗД. По същото с
постановените решения на първата и на въззивната инстанции /в.гр.д. № 13912/2020 г. по
описа на СГС, ГО/ исковете се били уважени, като срещу въззивното решение има подадена
касационна жалба, по повод на която и образувано и висящо касационно дело.
По гореизложените релевантни за предмета на дело факти страните не спорят. Спорът
помежду им е правен и се заключава в даване отговор на въпросите дали тези факти сочат
на наличието на елементите от фактическия състав на деликта по смисъла на чл.45 ЗЗД, и в
тази връзка - дали влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския в случай като процесния.
Решаващият въззивен състав споделя и се присъединяване към крайният извод на
първоинстанционния съд отговорът на този въпрос да е положителен, както и към
решаващите му изводи в случая фактите по делото да изключват извод за наличието в
кумулативна даденост на всички елементи от сложния фактически състав на общия
деликтен състав по чл.45 ЗЗД, а именно - противоправното поведение на деликвента и
неговата вина, причинената вреда и причинната връзка между нея и поведението му.
Отсъствието на тези елементи се аргументира с наличието на постановената
оправдателна присъда по НОХД № 753/2020 г. по описа на СГС, като несъстоятелни са
доводите на въззивника, че макар последната да установява фактът поведението на
въззиваемата да не представлява престъпление, оправдателната присъда не изключва
вероятността по същността си то да е противоправното, което е и релевантно за ангажиране
деликтната й отговорност.
Правилна е в случая преценката на СГС, че общото правило едно и също деяние може
да не съставлява престъпление, но да осъществява състава на деликта по чл.45 от ЗЗД, в
случая е неприложимо с оглед очертаните обективни и субективни предели от силата на
пресъдено нещо с влязлата в сила оправдателната присъда.
Безпротиворечиво се възприема от съдебната практика / Решение № 177 от 6.12.2018 г.
на ВКС по т. д. № 2394/2017 г., I т. о., ТК Решение № 138 от 3.01.2020 г. на ВКС по т. д. №
293/2019 г., II т. о., ТК Определение № 522 от 12.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1663/2019 г., I т.
о., ТК и др./ влязлата в сила присъда на наказателния съд да е задължителна за гражданския,
който разглежда гражданските последици от деянието във връзка с това, дали е то
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Възприема се, че
обвързващата сила на присъдата за гражданския съд винаги изисква наличието на
тъждество между деянието, предмет на същата и деянието, предмет на доказване в исковия
процес пред гражданския съд. Затова при наличие на произнасяне от наказателния съд,
5
гражданският такъв следва да изясни кое е изпълнителното деяние, кой е съставомерния
резултат, кога и къде е настъпил той, за да се определят обективните предели на
задължителната за него сила на присъдата.
По-нататък - понятието "състав на престъпление" се определя като съвкупност от
признаци, от отделни белези, типични за определен вид посегателство, посочени в тяхната
взаимовръзка, а негов обективен признак е изпълнителното деяние, представляващо външно
обективирани фактически действия/бездействия, изразени като съзнателен волеви акт при
определени условия на време, място и обстановка.
Пълното и точно съответствие на извършеното с всички обективни и субективни
признаци на състава на даден вид престъпление се идентифицира с конкретна правна норма,
третираща по наказателноправен ред деянието. На плоскостта на деликтното право следва да
се държи сметка за това, че доколкото същите действия или бездействия, същата обстановка,
време и място, заявени като основание за ангажиране на деликтната отговорност чрез
предявен иск по реда на чл.45 ЗЗД са разгледани във връзка с повдигнато обвинение,
преценката налице ли е това деяние не е на гражданския съд, а на наказателния, с оглед
задължителния характер на присъдата, лимитивно очертан от предметния обхват на чл. 300
ГПК.
В обобщение - независимо дали е осъдителна или оправдателна, обвързващата сила
на присъдата винаги предполага тъждество между деянието, предмет на същата и деянието,
предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд. Присъдата е задължителна за
гражданския съд само досежно конкретното деяние, обективирано в обвинителния акт по
повдигнатото срещу извършителя обвинение, но не и относно друго, различно от него
/Решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г. на І т. о./.
В казуса обвинението срещу ответницата-въззиваема, е било за извършване на
престъпление по чл. 219, ал. 1 от НК за това, че в периода от 03.12.2013 г. до 19.04.2018 г., в
качеството си на длъжностно лице – *** на ДКИ към Министъра на външните работи, не е
положила достатъчно грижи за управлението, стопанисването и запазването на повереното й
имущество – паметник–символ на българския принос в спасяването на евреите от Холокоста
/предмет на договор № 14/08.08.2013 г., сключен между ДКИ и „Арт Студио-М. Ц.“ ЕООД/ и
от това последвала значителна повреда - разрушаване и повреждане на паметника, с което
причинила на МВнР значителни щети в размер на 31 960 лева.
Следователно и настоящият граждански съд е обвързан от задължителната сила на
оправдателната присъда за посоченото деяние, обективирано чрез бездействие - неполагане
на достатъчно грижи за поверено на ответницата имущество - паметникът - символ, предмет
на договора от 08.08.2013 г., което именно, според твърденията на ищеца-въззивник, е
съставомерното деликтно такова.
Поради безсъмненото тъждество между двете деяния, задължителен за настоящия съд е
и изводът на наказателния в постановената оправдателна присъда, че това деяние не е
противоправно, поради което и доводите в обратната насока, развити във въззивната жалба и
писмените бележки на МВнР, са правнонесъстоятелни.
На отделно и самостоятелно основание изцяло споделим, като основан на безсъмнено
установените по делото факти и при правилно приложение на относимия материален закон е
и изводът на първоинстанционния съд за липсата на пряка причинно - следствена връзка
между поддържаното противоправно поведение на въззиваемата, предмет на оправдателната
присъда и на процесния деликт, и претендираните имуществени вреди.
Видно е от фактическия състав на конкретното престъпление, за което въззиваемата е
оправдана, че включва и противоправен резултат – последвала значителна вреда, изразяваща
се в случая в разрушаване и повреждане на паметника, с което са причинени и значителни
щети в конкретно посочен размер.
С предявения иск деликтната отговорност на Д. се търси във връзка със същото
деяние, но за друг противоправен резултат - направените разходи от ищеца-въззивник по
6
повод проведена от него обществена поръчка за изработването на друг паметник /не
повредения/, в период от време, следващ осъществено противоправно деяние от страна на
въззиваемата, в който същата вече не е имала качеството на длъжностно лице.
Горният факт е съобразен и от наказателния съд, който е отказал да приеме за
съвместно разглеждане предявения в хода на наказателното производство граждански иск с
идентичен с настоящия предмет, именно поради причина, че с последния не се претендира
обезщетение за вредите, предмет на обвинението /същите са в размер на 31 960 лв. и се
съизмеряват със стойността на разрушения паметник/, а за вреди, основани на договорни
правоотношения, които не са предмет на обвинението.
Заплатените средства по сключения договор № 58/ОП-И/18 от 28.05.2018 г. между
въззивника, като възложител и „Марковстудио“ООД, като изпълнител, са разходвани на
договорно основание и за изработване на нов, различен от погиналия паметник, поради
което и дори да се приеме, че те представляват вреда за МВнР, то тя не е в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с твърдяното поведение на въззиваемата и
доводите в обратната насока, развити във въззивната жалба, не могат да бъдат споделени.
Посоченото поведение не е условие, без което претендираните вреди не биха настъпили за
въззивника, т.к. връзката между направените разходи по заплащане на изработването на
новия паметник и поддържаното противоправно бездействие на въззиваемата е опосредена
от действията на самия въззивник по провеждането на обществена поръчка с посочения
предмет и сключените договори, въз основа на нея. В този смисъл и поведението на Д. не е
в причинна връзка с извършените разходи от МВнР, защото последните не са предизвикани
пряко от това поведение, а както вече се посочи, са следствия от поведението на самия
въззивник.
По изложените съображения въззивната инстанция приема, че обжалваното решение,
като правилно, следва да се потвърди.
По частната жалба срещу постановеното определение по реда на чл.248 ГПК, с което е
оставена без уважение молбата на въззивника-ищец за изменение на първоинстанционното
решение в частта му относно разноските.
Противно на поддържаното в частната жалба решаващият състав намира СГС да е
преценил в тяхната съвкупност всички относими обстоятелства към въпроса за дължимостта
и размера на сторените от страните по делото разноски, като е стигнал до правилния извод
заплатеното от ответницата възнаграждение в полза на процесуалния й представител за
осъществената от него правна защита и съдействия в хода на производството пред първата
инстанция да не е прекомерно.
В случая то се съизмерява на 1 800 лв. с вкл. ДДС – т.е. реално договорения размер е
1 500 лв., който, преценен във връзка с предмета на производството, материалния му
интерес, неговата фактическа и правна сложност, продължителността му, вкл. извършените
от пълномощника на ответницата адв.А. съдопроизводствени действия пред първата
инстанция вън от проведените две открити съдебни заседания /подаване на отговор по
исковата молба и на допълнителни становища във връзка с допълнителни молби на ищеца/,
се явява разумен и пропорционален на защитения интерес.
Съобразно изходът от спора и по правилото на чл.78, ал.1 ГПК в полза на въззивника-
ищец следва да се присъдят сторените от него по делото разноски пред настоящата
инстанция, които съобразно представения списък по чл.80 ГПК и доказателствата за
извършването им към него са в идентичен размер с този, заплатен пред първата инстанция.
Въведеното възражение за прекомерност на същите решаващият състав счита
несъстоятелни, доколкото размерът на самото възнаграждение без начисления и платен ДДС
е в размер на 1 500 лв., който е съответен на фактическата и правна сложност на делото и
извършените от пълномощника на страната съдопроизводствени действия пред въззивната
инстанция - същият е подал отговор по въззивната жалба, участва лично в проведеното
о.с.з., в което е изразявал становище по инициираните от насрещната страна
доказателствени искания и такива свързани с хода на производството.
7
За прецизност следва да се допълни и че размерът на договореното и платено
адвокатско възнаграждение от въззиваемата е размер, близък до платената държавна такса
по въззивното производство - т.е. абсолютно съизмерим с материалния интерес на делото.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 4446/23.0.2024 г., постановено по гр.д. № 6179/2023 г. по
описа на СГС.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 17932/08.11.2024 г., постановено по гр.д. №
6179/2023 г. по описа на СГС.
ОСЪЖДА Министерство на външните работи - гр.София, ул.“Александър Жендов“ №
2 да заплати на Л. Я. Д. - ЕГН ********** сумата от 1 800 лв. сторени по делото разноски
пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8