№ 1
гр. Велико Търново, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
гражданско дело № 20214000500225 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №260040 от 26.02.2021г., постановено по гр.д. №579/2020г.,
Окръжен съд-Ловеч е отхвърлил, като неоснователни и недоказани,
положителните установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във
връзка с чл.102 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, предявени от М. И. К. от гр.София,
със съдебен адрес адвокат Г.Д., срещу Н. П. Н. от гр.Плевен да бъде признато
за установено, че Н. П. Н. дължи на М. И. К. сумата 57 585,36 евро – по
споразумение към договор за временна финансова помощ от 17.10.2017г., от
които 45 000 евро главница, 12 585,36 евро съгласно т.3 от споразумението за
периода 01.01.2015г. до 01.10.2017г. и 8 075 евро, обезщетение за забава
върху главницата от 01.10.2017г. до 08.07.2019г., заедно със законната лихва
от 11.07.2019г. до окончателното изплащане, както и 2 568,41 лева разноски в
заповедното производство, които суми са присъдени със заповед за
изпълнение №2587/15.07.2019г. по гр.д. №4634/2019г. на Плевенския районен
съд, солидарно с Мобил експрес ООД-гр.Плевен.
1
С определение №260078 от 02.04.2021г. по гр.д. №579/2020г. Окръжен
съд-Ловеч е осъдил М. И. К. да заплати по сметката на Ловешкия окръжен съд
сумата от 205,37 лева дължима държавна такса.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца М. И. К. от гр.София, подадена
чрез процесуален представител адвокат Г.Д..
Въззивникът моли Апелативният съд да отмени първоинстанционното
решение на Окръжен съд-Ловеч, като неправилно и вместо него да постанови
друго решение по съществото на спора, с което да уважи предявения иск.
Във въззивната жалба, в съдебно заседание и в писмена защита
въззивникът излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че
предявеният иск е основателен и доказан. Неправилно Първоинстанционният
съд бил приел, че предмет на споразумението към договора за временна
финансова помощ е освобождаването на длъжника от дълга и поемането му
единствено от третото лице. В споразумението нямало клауза, която да
изключва от отговорност другите длъжници – търговското дружество.
Неоснователно и необосновано т.е. без мотиви Окръжният съд бил приел, че
процесното споразумение е нищожно поради липса на предмет и поради
изтекла погасителна давност. В случая предметът на споразумението бил
поемането на дълг и отговорност за заплащане на парични задължения и тъй
като родът пари не погива, длъжникът не може да се освободи от отговорност
поради липса на парични средства. Ответникът бил признал наличието на
договора за временна финансова помощ. Със самото споразумение от
17.10.2017г. длъжникът се е задължил да заплати претендираната сума в срок.
Самото споразумение е признание на дълга.
Въззиваемият ответник Н. П. Н. от гр.Плевен, в писмен отговор и в
съдебно заседание оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли
Апелативният съд да потвърди първоинстанционното решение, като
правилно.
Обосновано и законосъобразно Окръжният съд бил приел въз основа на
разпределената доказателствена тежест и не представянето от ищеца на
основния договор за финансова помощ от 28.11.2011г., както и на
допълнителното споразумение към него от 30.03.2013г., че с оглед
направеното възражение за нищожност поради липса на предмет и изтекла
погасителна давност, исковата претенция е неоснователна.
2
Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания,
възраженията в отговора, прецени събраните по делото доказателства, взе
предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното
първоинстанционно решение в границите на правомощията си Апелативният
съд приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима.
Подадена е от страна по делото, която има интерес да обжалва,
насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е подадена в срок.
При обсъждане на нейната основателност приема за установено
следното.
Ищецът М.К. твърди в исковата молба и по делото, че въз основа на
подадено от него заявление, е издадена заповед за изпълнение №2587 и
изпълнителен лист от 17.07.2019г., съгласно които длъжниците Н.Н. и Мобил
експрес ООД са осъдени да заплатят солидарно на кредитора ищец следните
суми: 45 000 евро главница; 12 585,36 евро по т.3 от споразумението и 8 075
евро, обезщетение за забава върху главницата за посочени периоди от време,
както и законната лихва върху главницата, както и сумата 2 568,41 лева
направени разноски в заповедното производство. Задълженията на
ответниците произтичали от споразумение към договор за временна
финансова помощ с нотариална заверка на подписите от 17.10.2017г., между
М.К. като кредитор, Н.Н. и А. Ц. като управител на Мобил Експрес ООД, като
длъжници. Тъй като ответникът Н. подал възражение срещу заповедта за
изпълнение, ищецът прядявява в законовия 1-месечен срок настоящата искова
молба. С договор за временна финансова помощ от 28.11.2011г. ищецът като
заемодател е предоставил на А. Ц. лично и като управител на Мобил експрес
ООД, като заемополучатели сумата от 50 000 евро в заем. На 17.07.2017г.
било сключено споразумение към този договор за временна финансова
помощ, също с нотариална заверка на подписите, съгласно което страните са
признали, че непогасеният остатък от главницата е в размер на 45 000 евро,
както и че тази сума е дължима.
Предвид изложеното ищецът моли по реда на чл.422 ГПК съдът да
постанови решение, с което да приеме за установено че ответникът му дължи
следните суми, а именно: 45 000 евро главница; 12 585,36 евро съгласно т.3 от
споразумението от 17.10.2017г.; 8 075 евро, обезщетение за забава върху
3
главницата за конкретизиран период от време, както и сумата 2 568,41 лева,
нправени разноски в заповедното производство, за които суми е издадена
заповед за изпълнение №2587 от 17.07.2019г. и изпълнителен лист от същата
дата по ч.гр.д. №4634/2019г. по описа на Районен съд-Плевен.
Ищецът претендира за присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът Н. П. Н. от гр.Плевен, не представя писмен отговор по реда
на чл.131 от ГПК и не взема становище в първата инстанция.
Като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид
становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение в
границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено
следното:
При извършената служебна проверка съгласно разпоредбата на чл.269
ал.1 от ГПК Въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и
допустимо в неговата цялост, тъй като е постановено от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена
форма, подписано е и е разбираемо.
След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, Въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му.
Първоинстанционното решение е неправилно, тъй като в него не са
съобразени всички събрани по делото доказателства и Окръжният съд въз
основа на неизяснена фактическа обстановка по делото е направил
неправилни изводи относно фактите и обстоятелствата по делото, както и е
стигнал до неправилни правни изводи.
На 28.11.2011г. между М.К. като заемодател, и А. Ц. и Мобил експрес
ООД-гр.Плевен, като заемополучатели е сключен договор за временна
финансова помощ, по силата на който заемодателят предоставя в заем на
заемополучателите безвъзмездна финансова помощ в размер на 50 000 евро.
На 17.10.2017г. е сключено споразумение към договора за временна
финансова помощ между М.К. като заемодател; А. Ц. и Мобил експрес ООД-
гр.Плевен, като заемополучатели и Н. П. Н. като солидарно отговорен
длъжник/съдлъжник. Тъй като заемополучателят не е върнал заема в
договорения срок, същият се освобождава като страна по договора и на
негово място встъпва като съдлъжник Н.Н. при условията на чл.101-чл.102 от
4
ЗЗД. Страните по споразумението признават, че главницата е 45 000 евро, не е
погасена, остава дължима и Н. отговаря солидарно заедно с Мобил експрес
ООД за главницата, лихви и разноски, като мораторната лихва е 12 585,3 евро
за периода от 01.01.2015г. до 01.10.2017г. Продължен е срокът на договора до
31.12.2017г.
Безспорно е, че страните са подписали споразумението. Същото е с
нотариална заверка на подписите на Ц.и Н. рег.№ 2738 от 24.10.2017г. на
нотариус И. И., от района на Плевенския районен съд, както и с нотариална
заверка на подписа на М.К. рег.№9908/26.10.2017г. на нотариус С. Г., от
района на Софийски районен съд.
Ищецът се снабдява със заповед за изпълнение №2587 от 15.07.2019г. и
изпълнителен лист от 17.07.2019г., издадедни по ч.гр.д. № 4634/2019г. по
описа на Районен съд-Плевен, с които длъжниците Н.Н. и Мобил експрес
ООД-гр.Плевен, представлявано от управителя А. Ц., са осъдени да заплатят
солидарно на М. И. К. от гр.София следните суми: главница 45 000 евро;
12 585,36 евро съгласно т.3 от споразумението и лихва 8 075 евро върху
главницата за периода 01.10.2017г. до 08.07.2019г., заедно със законната
лихва върху главницата, считано от 11.07.2019г. до изплащането й; както и
сумата 2 568,41 лева направени разноски в заповедното производство.
В срока по чл.414 от ГПК е постъпило възражение от длъжника Н.Н., в
което твръди че споразумението от 17.10.2017г. е нищожно поради липса на
предмет и че вземането е погасено по давност.
В едномесечен срок от съобщението т.е. в срока по чл.415 от ГПК
ищецът М.К. предявява настоящия иск с правно основание чл.422 от ГПК за
приемане за установено, че ответникът Н.Н. му дължи по споразумението от
17.10.2017г. посочените по-горе суми, за които са издадени заповедта за
изпълнение и изпълнителният лист.
При тези приети за установени факти Апелативният съд стига до
следните правни изводи.
Предявеният иск е по чл.422 от ГПК и е допустим като подаден в
едномесечния срок от съобщението за постъпилото възражение по реда на
чл.415 ал.1 от ГПК, както и е подаден от легитимирана страна – заемодател.
При тълкуване общата воля на страните по споразумението, настоящият
5
съдебен състав стига до извода за договорено, че се освобождава от дълг само
единият от солидарните длъжници, като на негово място встъпва ответникът
Н., но в споразумението няма клауза, която да изключва от отговорност
всички други длъжници, а именно търговското дружество. Видно от
споразумението страните по него са уговорили солидарната отговорност на
дружеството и физическото лице, което е било заместено от ответника, без да
се отрича солидарната отговорност на длъжниците.
Неправилно Окръжен съд-Ловеч е приел, че споразуминето е нищожно
поради липса на предмет, както и че вземането по него е погасено подвансот.
Такива възражения не са направени от ответника в първата инстанция.
Същият не е подал отговор на исковата молба и въобще не е взел становище
по иска. Поради то неправилно и при допуснато съществено процесуално
нарушение Окръжен съд-Ловеч се е позовал на такива възражения.
Неправилен е изводът на Първаинстанционния съд, че като не бил
представен договорът за временна финансова помощ, искът бил
неоснователен и недоказан. Ответникът е подписал споразумението от
17.10.2017г., с което е признал за действителен и съществуващ
първоначалният договор.
Отделно от това възражението за нищожност на споразумението от
17.10.2017г. поради невъзможен предмет е неоснователно, тъй като предметът
на споразумението е поемането на дълг и отговорност за заплащане на
парични задължения, които винаги са възможни съгласно разпоредбата на
чл.81 ал.2 от ЗЗД и тъй като родът „пари” не погива, поради което длъжникът
не може да се освободи от отговорност само предвид обстоятелството че не
разполага с парични средства.
Със споразумението от 17.10.2017г. ответникът е признал
задължението си към ищеца, признал е че същото е ликвидно и изискуемо,
встъпил е изцяло на мястото на друг длъжник, приел е да отговаря солидарно
за неговото погасяване наред с търговското дружество и се е съгласил с
датата на падежа на задължението. Безспорно е по делото, а има и нотариална
заверка на подписа, че Н. е подписал споразумението като съдлъжник и поел
дълга на първоначалния заемател Ц. Видно от споразумението ответникът
признава с него, че има сключен договор за временна финансова помощ.
Неоснователно е и възражението на ответника за изтекла погасителна
6
давност. Падежът на задължението по договора 31.12.2017г. Поради това
искът е предявен преди изтичането на погасителната давност.
Следователно между страните по делото съществува валидно
правоотношение, по силата на което встъпилият в дълг солидарен длъжник
дължи на ищеца претендираните суми по споразумението към договора за
временна финансова помощ от 17.10.2017г., за които са издадени заповедта за
изпълнение и изпълнителният лист.
Предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК е изцяло
основателен и доказан, и следва да се уважи, така както е предявен.
В обжалваното решение Ловешкият окръжен съд е стигнал до
противоположен краен решаващ извод.
Като неправилно същото следва да бъде отменено и вместо него при
произнасяне по съществото на спора Въззивният съд следва да уважи
предявения иск изцяло.
При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК въззиваемият
следва да заплати на въззивника всички направени по делото разноски в двете
инсатнции в размер на сумата 16 386,45 лева общо, от която 2760 лева платен
адвокатско хонорар в заповедното производство; 7458,04 лева, направени
разноски в първата инстанция и 6 168,41 лева, направени разноски в тази
инстанция, за които е представен списък по чл.80 от ГПК.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260040 от 26.02.2021г., постановено по гр.д.
№579/2020г., на Окръжен съд-Ловеч, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК във
връзка с чл.415 ал.1 от ГПК, че Н. П. Н., с ЕГН **********, от гр.Плевен,
**********, дължи на М. И. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.София, ********, със съдебен адрес адвокат Г.М. Д., с адрес на кантората
гр.София, *********, по споразумение към договор за временна финансова
помощ от 17.10.2017г. следните суми, а именно: 45 000 евро главница;
12 585,36 евро съгласно т.3 от споразумението; 8 075 евро, представляващи
обезщетение за забава върху главницата за периода 01.10.2017г. –
7
08.07.2019г., сумата 2 568,41 лева направени разноски в заповедното
производство, заедно със законната лихва върху главницата от 45 000 евро,
считано от 11.07.2019г. до окончателното й изплащане, за които суми са
издадени заповед за изпълнение №2587 от 15.07.2019г. и изпълнителен лист
от 17.07.2019г. по ч.гр.д. №4634/2019г. по описа на Районен съд-Плевен.
ОСЪЖДА Н. П. Н., с ЕГН **********, от гр.Плевен, **********, да
заплати на М. И. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.София, ********
сумата 16 386,45 лева /шестнадесет хиляди триста осемдесет и шест лева и 45
стотинки/, направени разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението и връчването на препис от същото на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8