№ 13221
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20221110103297
по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца В. К. Т. срещу ответника „ФИРМА” ЕООД
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр.
чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено,
че не дължи на ответника сумата от 606,00 лева – главница по Договор за
кредитна карта Globul ОББ Mastercard от 16.03.2005 г., сключен с „...” АД и
осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на
сумата 2000,00 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
виновно противоправно поведение на служители на ответника, които
непрестанно се обаждали на ищеца по телефона във връзка със събирането на
задължението през цялото денонощие и през почивните дни от 2013 г. до
настоящия момент.
Ищецът В. К. Т. навежда твърдения в подадената искова молба и
уточнение, че получава множество обаждания от служители на ответното
дружество с искания за заплащане на задължения към „...” АД, които са
прехвърлени на ответника и за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК през 2015 г., а след това заповедта е
обезсилена. Оспорва да има неплатени непогасени по давност задължения към
банката и да е била надлежно уведомена за прехвърляне на задължения към
дружеството. Сочи, че при справка в Регистъра за кредитна задлъжнялост по
името на ищеца излиза дълг към ответното дружество, поради което на ищеца
е отказан фирмен кредит. Сочи, че от непрестанния телефонен тормоз от
служители на ответника чрез груби и заплашителни обаждания за заплащане
на вземането през цялото денонощие и през почивните дни от 2013 г. до
настоящия момент претърпяла неимуществени вреди – изпитвала нервно
напрежение, безпокойство, безсъние, вдигала високо кръвно, изпаднала в
1
невъзможност да изпълнява служебните си задължения. Моли съда да уважи
предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ФИРМА” ЕООД е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като недопустими и
неоснователни. Счита, че доколкото срещу издадената заповед за изпълнение
е подадено възражение по чл. 414 ГПК, не е предявен установителен иск и
заповедта е обезсилена, предявеният отрицателен установителен иск е
недопустим. Навежда твърдение, че по договор за цесия от 06.12.2013 г. е
придобил вземането на „...” АД срещу ищеца по Договор за издаване на
кредитна карта от 16.03.2005 г., за което обстоятелство ищецът е надлежно
уведомен. Сочи, че единствено правото на принудително изпълнение на
процесното вземане срещу ищеца по договора за кредит е погасено по
давност. По предявения иск за вреди счита, че осъществяването на контакт с
длъжника чрез телефонни обаждания и съобщения за законосъобразен начин
за събиране на дължимо вземане. Оспорва да са правени обаждания извън
стандартното време в делнични дни и да е осъществено неетично поведение
от служители на ответника. Оспорва да са претърпени от ищеца вреди в
причинна връзка с такова поведение и то в исковия размер. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и становището на ответника, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124 ГПК в тежест на ответника е да докаже, че претендираните от него и
оспорени от ищеца вземания съществуват. С оглед наведените в исковата
молба основания за недължимост на сумата в тежест на ответника е да
установи надлежно сключен договор за заем между банката и ищеца,
изискуемостта на претендираната част от заемните задължения и изпадането в
забава за тяхното заплащане, както и валидното прехвърляне на кредитните
задължения в негова полза и уведомяването на ищеца за това прехвърляне; че
са налице обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелства че процесното
вземане срещу ищеца по Договор за издаване на кредитна карта от 16.03.2005
г., сключен с „...” АД е погасено по давност. Поради изложеното, съдът
намира, че ищецът не дължи на ответника исковата сума и предявения
отрицателен установителен иск се явява изцяло основателен.
По предявения иск по чл. 49 ЗЗД в тежест на ищеца при условията на
пълно и главно доказване е да установи по делото настъпването на
твърдените неимуществени вреди, които са в причинна връзка с
неравноправно поведение на служители на ответника при или повод на
възложено събиране на вземане по телефона на вземанията. Съгласно чл. 45,
ал. 2 ЗЗД вината се предполага, като опровергаването на тази презумпция е в
2
тежест на ответника, при условията на обратно пълно доказване.
От показанията на свидетеля С.Г.Ж. се установява, че от 2013 г. насам
ищцата е получавала множество телефонни обаждания от служители на
ответника с искания да заплати дължими към дружеството суми.
Свидетелката лично е възприела част от разговорите и тяхното съдържание и
състоянието на ищцата непосредствено след същите – развълнувана,
изплашена, разсеяна, пребледняла и трепереща. Ищцата многократно е
споделяла на свидетеля за получени от служители на ответника сходни
обаждания късно вечерта и в почивните дни както и за възникнали семейни
конфликти след тях. Съдът изцяло възприема показанията на разпитания
свидетел като обективни, логични и последователни,
вътрешнонепротиворечиви и коресподниращи си със събрания по делото
доказателствен материал. Свидетелят под страх от наказателна отговорност
възпроизвежда фактите и обстоятелствата, които лично е възприел и които са
му били съобщени от ищцовата страна.
Поради изложеното съдът установи, че ищцата е изпитала негативни
емоции, в следствие на които е била притеснена от това, че ответната страна
претендира от същата недължими суми, отдавна погасени по давност,
включително с множество обаждания по телефона във всякакви часове на
денонощието и в непочивни дни. Ищцата е изпитвала затруднения при
изпълнение на служебните си задължения и последвали конфликти със
съпруга си, в причинна връзка именно с изключително агресивно и
целенасочено поведение на служителите на ответника или лица, които са
действали по полза на дружеството. Същите многократно през различно
часово време, включително и в почивните дни са търсили ищцата от различни
номера, включително са издирили новия телефон номер на ищцата след
промяната му и са продължили обажданията през един продължителен
период от време (почти 10 години), който категорично надхвърля всякакви
разумни срокове и според настоящия състав накърнява добрите търговски
практики. Затова и в случая, доколкото се установи, че в причинна връзка с
визираното противоправно поведение на лицата, на които са възложени
дейностите по събиране на вземания при ответника, за ищцата са настъпили
вреди, то за същите спрямо нея отговаря ответникът на деликтно основание –
по чл. 49 ЗЗД в качеството му на възложител. Съдът приема за установено
наличието и на причинно-следствена връзка между случилото се и вредите,
доколкото се установи състоянието на ищеца да се дължи именно на
противоправното поведение на служители на ответника в производството и
да се проявява непосредствено след направените телефонни обаждания.
Гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работа по
чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е функционално обусловена от отговорността на
делинквента и съответно тъждествена на нея по обем и съдържание. Затова и
ответникът отговаря спрямо ищцата при същите условия, при които отговаря
причинителят на вредите, т.е. по правилата на деликтната отговорност.
При преценка размера на следващото се по справедливост обезщетение
за претърпените от ищцата неимуществени вреди съдът отчита преди всичко
3
характера на противпоравната дейност на служителите на ответника,
продължителния период на обажданията, установеното отражение върху
емоционалното състояние и психиката и с оглед възрастта на ищцата и
обстоятелството че не се твърди и не се установява да се е стигнало до
затруднения в работата и семейството по-съществени от обичайните.
При съобразяване на всички посочени обстоятелства съдът приема, че
сумата от 400,00 лева съставлява справедлив паричен еквивалент на
претърпените от ищцата неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД, с
който същите да бъдат съразмерно компенсирани. Следователно предявеният
иск за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди е основателен до
размера от 200,00 лева, за който следва да се уважи, като се отхвърли за
разликата до пълния претендиран размер от 2000,00 лева.
С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски.
Предвид изрично направеното искане в тази насока в полза на ищеца следва
да се присъдят посочените в списъка по чл. 80 ГПК съдебни разноски, от
които 130,00 лева – заплатена държавна такса и 420,00 лева – реално
заплатено адвокатско възнаграждение. Насрещната страна своевременно е
противопоставил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, което се явява неоснователно. Сумата е съобразена с
предвидения размер в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата
редакция към датат на сключване на договора изм. и доп. ДВ. бр.68 от 31
Юли 2020г./, фактическата и правната сложност на делото и извършените
процесуални действия. Съобразно уважената част от исковете следва да се
присъди сумата от 318,00 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и предвид изрично направеното искане в
тази насока ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение
определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и
правна сложност на делото. Съобразно отхвърлената част от исковете следва
да се присъди сумата 40,00 лева.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. К. Т., ЕГН
**********, с адрес /населено място/ срещу „ФИРМА” ЕООД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: /населено място/ иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД , че В. К.
Т., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „ФИРМА” ЕООД, ЕИК ... сумата от
13045,76 лева – главница в качеството му на поръчител по Договор за
паричен заем № 342/18/08.2003 г., сключен между А.А.Г. и „БАНКА” АД
сумата от 606,00 лева – главница по Договор за кредитна карта Globul ОББ
Mastercard от 16.03.2005 г., сключен с „...” АД.
4
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: /населено място/ иск ДА ЗАПЛАТИ на В. К. Т., ЕГН
**********, с адрес /населено място/ на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД
сумата 400,00 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
виновно противоправно поведение на служители на ответника, които
непрестанно се обаждали на ищеца по телефона във връзка със събирането на
задължението през цялото денонощие и през почивните дни от 2013 г. до
настоящия момент като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума
до пълния предявен размер от 2000,00 лева като неоснователен и на
основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД сумата от 318,00 лева – разноски в
производството пред СРС.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по следната банкова
сметка: BG85FINV...
ОСЪЖДА В. К. Т., ЕГН **********, с адрес /населено място/ ДА
ЗАПЛАТИ на „ФИРМА” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: /населено място/ иск на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
40,00 лева – разноски в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5